Article_top

Ще имат ли българите в чужбина равни права с българите в България? Въпросът ми звучи странно, защото повечето хора биха възразили, че правата са еднакви за всички българи, където и да са по света, нали?

Но президентът Радев е забелязал нещо, за което аз съм писал и говорил през последните 15 години.

Ето какво каза в речта си пред Народното събрание по-рано тази седмица г-н Радев:

"Според мен не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност, но трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н. – да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е в болшинството* от развитите страни. Защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината – нещо, за което работи усилено и г-жа Йотова, и вие, и българското правителство, но тези хора трябва да бъдат съпричастни и към нашия обществено-политически живот.

Голяма част от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в страни с много по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината. Това ще способства и за нашите обществено-политически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите-членки и да се интегрираме по-пълноценно в ЕС. Не може тези хора да внасят в България повече средства отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика. Не е справедливо!"

За съжаление, тъкмо поради това, че призивът за равни права идва от президента, има всички шансове той да бъде отхвърлен от управляващите с аргумента "Няма да му вдигаме имиджа, я?!"

Но идеята си заслужава обмисляне и спокойно обсъждане.

Аз самият мога да защитавам и едната, и другата позиция: че трябва да имат еднакви права, но и че не може хора, които не живеят в България, да се ползват със същите права като на живеещите там – поне що се отнася до участието им в избори. Въпросът не е един, а няколко: 1) Трябва ли да имат равни права? 2) Ще има ли желаещи да се върнат, за да се включат в управлението? 3) Ще има ли политически сили, които да подкрепят подобно нещо? И т.н, и др.п.

Да не забравяме, че през 2001 г. някои българи, т.нар. юпита, се върнаха от чужбина и никой не се сети да ги попита дали имат друго гражданство, но те се включиха в политическия живот и някои от тях направиха забележителни кариери. Знам, че примерът, уви, не е от най-добрите, но след онази вълна от емигранти, които се върнаха, може да се мисли за следващата, защото вече има българи, които са действително успели, а не са само средно ниво финансисти в западни банки, които видяха златна възможност чрез влизането в политиката и връзките си с децата на Симеон Сакскобургготски да постигнат различна кариера от тази на чиновник във финансова институция.

Същевременно има и други примери, които са значително по-добри, сред тях и на европейски политици от България, които се представят добре в европейските институции (една Мария Габриел, например, е сочена от сериозни хора от ИТ-бранша по света като изключително успешен комисар!).
А има и такива на хора, завършили я Харвард, я Йеил, които се върнаха в България без много шум, фанфари и интервюта по медиите и в момента работят изключително полезни за страната работи. Но за тях ще пиша по-подробно друг път.

Държа да подчертая, че горните  бележки не означават, че одобрявам или не одобрявам останалата част от речта на президента. Не съм политически анализатор, не се занимавам с изследване на мотивите на президента да каже нещо (или да премълчи друго нещо), но когато видя някоя добра идея, откъдето и да идва, се чувствам длъжен да я коментирам. Особено, когато мога да споделя гледната точка на човек, който е мислил по темата

*Дано в президентството прочетат тази ми бележка и престанат да използват русизми. На български се казва “мнозинство”, а болшинството е за болшевиките.

**Текстът е публикуван в блога на Вени Марковски. Публикуваме го със съглсието на автора.

 

Ще имат ли българите в чужбина равни права с българите в България? Въпросът ми звучи странно, защото повечето хора биха възразили, че правата са еднакви за всички българи, където и да са по света, нали?

Но президентът Радев е забелязал нещо, за което аз съм писал и говорил през последните 15 години.

Ето какво каза в речта си пред Народното събрание по-рано тази седмица г-н Радев:

"Според мен не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност, но трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н. – да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е в болшинството* от развитите страни. Защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината – нещо, за което работи усилено и г-жа Йотова, и вие, и българското правителство, но тези хора трябва да бъдат съпричастни и към нашия обществено-политически живот.

Голяма част от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в страни с много по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината. Това ще способства и за нашите обществено-политически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите-членки и да се интегрираме по-пълноценно в ЕС. Не може тези хора да внасят в България повече средства отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика. Не е справедливо!"

За съжаление, тъкмо поради това, че призивът за равни права идва от президента, има всички шансове той да бъде отхвърлен от управляващите с аргумента "Няма да му вдигаме имиджа, я?!"

Но идеята си заслужава обмисляне и спокойно обсъждане.

Аз самият мога да защитавам и едната, и другата позиция: че трябва да имат еднакви права, но и че не може хора, които не живеят в България, да се ползват със същите права като на живеещите там – поне що се отнася до участието им в избори. Въпросът не е един, а няколко: 1) Трябва ли да имат равни права? 2) Ще има ли желаещи да се върнат, за да се включат в управлението? 3) Ще има ли политически сили, които да подкрепят подобно нещо? И т.н, и др.п.

Да не забравяме, че през 2001 г. някои българи, т.нар. юпита, се върнаха от чужбина и никой не се сети да ги попита дали имат друго гражданство, но те се включиха в политическия живот и някои от тях направиха забележителни кариери. Знам, че примерът, уви, не е от най-добрите, но след онази вълна от емигранти, които се върнаха, може да се мисли за следващата, защото вече има българи, които са действително успели, а не са само средно ниво финансисти в западни банки, които видяха златна възможност чрез влизането в политиката и връзките си с децата на Симеон Сакскобургготски да постигнат различна кариера от тази на чиновник във финансова институция.

Същевременно има и други примери, които са значително по-добри, сред тях и на европейски политици от България, които се представят добре в европейските институции (една Мария Габриел, например, е сочена от сериозни хора от ИТ-бранша по света като изключително успешен комисар!).
А има и такива на хора, завършили я Харвард, я Йеил, които се върнаха в България без много шум, фанфари и интервюта по медиите и в момента работят изключително полезни за страната работи. Но за тях ще пиша по-подробно друг път.

Държа да подчертая, че горните  бележки не означават, че одобрявам или не одобрявам останалата част от речта на президента. Не съм политически анализатор, не се занимавам с изследване на мотивите на президента да каже нещо (или да премълчи друго нещо), но когато видя някоя добра идея, откъдето и да идва, се чувствам длъжен да я коментирам. Особено, когато мога да споделя гледната точка на човек, който е мислил по темата

*Дано в президентството прочетат тази ми бележка и престанат да използват русизми. На български се казва “мнозинство”, а болшинството е за болшевиките.

**Текстът е публикуван в блога на Вени Марковски. Публикуваме го със съглсието на автора.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Аз мога да имам двойно

Аз мога да имам двойно гражданство и да живея постоянно в българия.
"българите в чужбина" не е равно на "двойно гражданство"

... Както обикновено, логиката на Марковски е блестяща тъпанарщина, често омешана със снобария и плоски манипулацийки

rr pp's picture
rr pp
rrumenn

Кои Българи? Тези които дядо

Кои Българи? Тези които дядо Ви изкара "мАКЕДОНЦИ"?? , или тези нкоито Ви полатиха оброзованието и възможноста да ги плювате?
Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

равенство в правата следва да води и до равенство в задълженията

Под въпрос е дали изобщо трябва да има двойно гражданство(освен за дър жави в ЕС-за което следва да се допуска). Не е ли време изселниците в Турция, например да направят своя избор-българско или турско гражданство, да не би българите-тракийските изселници от 20-те години на миналия век Турция да им позволява и турско гражданство?
Освен това равните права предполага и равни задължения-например за плащане на данъци. Лице с двойно гражданство, ако живее над 183 дни в чужбина не дължи да плаща данъци за доходите си в България-по закон се води за чуждестранно лице. Това следва да се промени-гражданство освен права е и задължения-вклч и данъчни. Който работи и жевее в чужбина, ако има и българско гражданство следва да си плаща десятъкът ДОД от доходите си от чужбина и на България(да не би да е много 10 процента, сравнено с подоходния данък на запад?!). Именно защото основно задължение на всеки гражданин е и да плаща данъци, тоест двойното гражданство следва да води и до двойно данъчно облагане, а не то да се избягва, както е сега ,чрез СИДДО. Двойното гражданство водеше да избягване на наборната военна служба-когато я имаше, а тъй като тенденцията е тя да се върне двойните граждани следва да служат и в армията-просто ще трябва да се върнат за няколко месеца. Равенство в правата значи и равенство в задълженията!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията