Article_top

Преди два месеца известният идеолог на френското дясно Патрик Бюсон не скри, че работи със свои съмишленици по нова „антилиберална платформа“. На въпроса на водещия дали нашумелият есеист и полемист Ерик Земур е готвен за кандидат за президенските избори през 2022-ра, Бюсон се усмихна казвайки, че „въплъщението“ на проекта ще се търси едва, когато той е напълно завършен. Към момента Земур отрича, но френските медии са все по-настоятелни, че кандидатурата на един от най-четените съвремени автори в страната, с творби като „Френското самоубийство“ и „Френска съдба“, е най-вероятният сценарий.

Ерик Земур е роден във Франция през 1958 година в семейството на магребски евреи. Родителите му са практикуващи юдеи, но отглеждат Ерик с намерението той да бъде на първо място французин. Земур казва, че първият му спомен е как майка му се разхожда по минижуп по улицата през 60-те години и с нищо не показва, че не е родом от Франция. Като дете, Ерик е обсебен от Наполеон, като доста по-късно ще разкаже:

„Знаех къде искам да живея, с кого искам да живея и как искам да живея. В омаяните ми детски очи думата „Франция“ сияеше пламенно: история, литература, политика, война, любов, всичко това бе насъбрано и въплътено в една свещена светлина, в един начин на живот, но и на смърт, в едно единствено величие и чар, дори и по отношение на най-големите низости. Франция течеше във вените ми, изпълваше въздуха, който дишах“.

Дребничкият Ерик расте, обратно на много от съвременниците си, като убеден патриот.

Земур завършва висшето си образование в известния институт по политически науки Sciences Po в Париж, но на два пъти не е приет да продължи следването си в Националното висше училище по администрация (L'ENA), след което започва журналистическа кариера в Qutodien de Paris. По-късно ще бъде част от екипа на  Marianne, Valeurs Actuelle и Le Figaro. Най-голяма популярност добива с есетата си като „Първият пол“ (препратка към известния труд на Симон дьо Бовоар – „Вторият пол“) и „Френското самоубийство“, в които авторът разглежда и критикува „феминизацията” на западните общества и разграждането на традиционната френска държавност от либералните елити и масовата имиграция.

След публикацията на „Френското самоубийство“ през 2014 г., Земур породи сериозни полемики с представянето на действията на генерал Петен по време на режима на Виши като така патриотични, както и тези на генерал Дьо Гол. В есето си Ерик Земур изтъква, че Петен предава нефренските евреи на нацистите (включително магребските), но за сметка на това спасява френските. Някои видяха в това изложение на прикриваната истина, други опит за реабилитация на един престъпен режим.

Основна теза на Земур е, че традиционната дясна партия на Франция, „Републиканците“, е извършила самоубийство постепенно приемайки все повече от политиките на ляво-либералите и отказвайки да се обедини с Националния фронт (днес Национален сбор). Земур нескрито демонстрира симпатии към партията на Марин Льо Пен, но тази година отказа да се включи в листата ѝ за евроизборите. Земур счита, подобно на съратника си Бюсон, че единственият начин „макронизмът“ (предимно се използва като събирателно за левите и десните либерали) да бъде победен е чрез широка консервативна, антилиберална коалиция.

Марин льо Пен

Подобен прочит изключва възможността Льо Пен да бъде кандидат на десницата през 2022 г., като би следвало да се търси човек, който е способен да привлече по-широк спектър от избиратели. Името на племенницата на Марин Льо Пен, Марион Марешал, като евентуална личност обединяваща Националния сбор и „Републиканците“, все по-често се споменава. Въпреки това обаче, Бюсон, който изглежда е от основна важност в антилибералните среди, упреква Марешал във връзки с либерално настроени републиканци.

„Проблемът е, че тя (Марешал) и приятелите ѝ (либерални републиканци) не представят нищо“, наскоро коментира Бюсон.

Така, харизматичният и лесноразбираем от масите интелектуалец Ерик Земур изплува като най-логичния претендент.

Това предположение вероятно ще бъде тествано едва с приближаването на президенските избори през 2022 година, но до края на месеца се очаква да имаме повече яснота относно замислената от Земур и Бюсон „антилиберална платформа“.

При всички случаи, впечатление прави концентрацията на внимание върху Земур от страна на някои видни десни французи и известната консервативна медия Valeurs Actuelles. Тъй или инак, над парижките улици по стара френска традиция се сеща възбуда и напрежение.  Достатъчно е само човек да гледа форума за Европа на Valeurs Actuelles от миналия април, където ясно се четеше общото настроение за скорошни действия. Сред говорителите на събитието бяха любимците на французите вдясно - Ерик Земур, Мишел Уелбек и Франсоа-Ксавие Белами.

Самият Земур обича да казва, че Франция е страната на перманентната гражданска война. А днес десните сили там по всичко изглежда готвят удар. Едва ли подобна офанзива би се разминала без вълнения в съвременната все по-разделена Франция.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Преди два месеца известният идеолог на френското дясно Патрик Бюсон не скри, че работи със свои съмишленици по нова „антилиберална платформа“. На въпроса на водещия дали нашумелият есеист и полемист Ерик Земур е готвен за кандидат за президенските избори през 2022-ра, Бюсон се усмихна казвайки, че „въплъщението“ на проекта ще се търси едва, когато той е напълно завършен. Към момента Земур отрича, но френските медии са все по-настоятелни, че кандидатурата на един от най-четените съвремени автори в страната, с творби като „Френското самоубийство“ и „Френска съдба“, е най-вероятният сценарий.

Ерик Земур е роден във Франция през 1958 година в семейството на магребски евреи. Родителите му са практикуващи юдеи, но отглеждат Ерик с намерението той да бъде на първо място французин. Земур казва, че първият му спомен е как майка му се разхожда по минижуп по улицата през 60-те години и с нищо не показва, че не е родом от Франция. Като дете, Ерик е обсебен от Наполеон, като доста по-късно ще разкаже:

„Знаех къде искам да живея, с кого искам да живея и как искам да живея. В омаяните ми детски очи думата „Франция“ сияеше пламенно: история, литература, политика, война, любов, всичко това бе насъбрано и въплътено в една свещена светлина, в един начин на живот, но и на смърт, в едно единствено величие и чар, дори и по отношение на най-големите низости. Франция течеше във вените ми, изпълваше въздуха, който дишах“.

Дребничкият Ерик расте, обратно на много от съвременниците си, като убеден патриот.

Земур завършва висшето си образование в известния институт по политически науки Sciences Po в Париж, но на два пъти не е приет да продължи следването си в Националното висше училище по администрация (L'ENA), след което започва журналистическа кариера в Qutodien de Paris. По-късно ще бъде част от екипа на  Marianne, Valeurs Actuelle и Le Figaro. Най-голяма популярност добива с есетата си като „Първият пол“ (препратка към известния труд на Симон дьо Бовоар – „Вторият пол“) и „Френското самоубийство“, в които авторът разглежда и критикува „феминизацията” на западните общества и разграждането на традиционната френска държавност от либералните елити и масовата имиграция.

След публикацията на „Френското самоубийство“ през 2014 г., Земур породи сериозни полемики с представянето на действията на генерал Петен по време на режима на Виши като така патриотични, както и тези на генерал Дьо Гол. В есето си Ерик Земур изтъква, че Петен предава нефренските евреи на нацистите (включително магребските), но за сметка на това спасява френските. Някои видяха в това изложение на прикриваната истина, други опит за реабилитация на един престъпен режим.

Основна теза на Земур е, че традиционната дясна партия на Франция, „Републиканците“, е извършила самоубийство постепенно приемайки все повече от политиките на ляво-либералите и отказвайки да се обедини с Националния фронт (днес Национален сбор). Земур нескрито демонстрира симпатии към партията на Марин Льо Пен, но тази година отказа да се включи в листата ѝ за евроизборите. Земур счита, подобно на съратника си Бюсон, че единственият начин „макронизмът“ (предимно се използва като събирателно за левите и десните либерали) да бъде победен е чрез широка консервативна, антилиберална коалиция.

Марин льо Пен

Подобен прочит изключва възможността Льо Пен да бъде кандидат на десницата през 2022 г., като би следвало да се търси човек, който е способен да привлече по-широк спектър от избиратели. Името на племенницата на Марин Льо Пен, Марион Марешал, като евентуална личност обединяваща Националния сбор и „Републиканците“, все по-често се споменава. Въпреки това обаче, Бюсон, който изглежда е от основна важност в антилибералните среди, упреква Марешал във връзки с либерално настроени републиканци.

„Проблемът е, че тя (Марешал) и приятелите ѝ (либерални републиканци) не представят нищо“, наскоро коментира Бюсон.

Така, харизматичният и лесноразбираем от масите интелектуалец Ерик Земур изплува като най-логичния претендент.

Това предположение вероятно ще бъде тествано едва с приближаването на президенските избори през 2022 година, но до края на месеца се очаква да имаме повече яснота относно замислената от Земур и Бюсон „антилиберална платформа“.

При всички случаи, впечатление прави концентрацията на внимание върху Земур от страна на някои видни десни французи и известната консервативна медия Valeurs Actuelles. Тъй или инак, над парижките улици по стара френска традиция се сеща възбуда и напрежение.  Достатъчно е само човек да гледа форума за Европа на Valeurs Actuelles от миналия април, където ясно се четеше общото настроение за скорошни действия. Сред говорителите на събитието бяха любимците на французите вдясно - Ерик Земур, Мишел Уелбек и Франсоа-Ксавие Белами.

Самият Земур обича да казва, че Франция е страната на перманентната гражданска война. А днес десните сили там по всичко изглежда готвят удар. Едва ли подобна офанзива би се разминала без вълнения в съвременната все по-разделена Франция.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Дясно-консервативен? Добре.

Дясно-консервативен? Добре. Но не чух нищо за отношение към Европейски съюз и Путин. Това са два основни въпроса. Симпатиите към ЛьоПен не са голяма препоръка.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?