От два дни българският политически зоофон се обогати с още една партия. Антисистемният лозунг "Няма такава държава" влезе в процедура на регистрация, шоуто най-накрая става партия. И проблемът не е толкова в това, че стана урбулешката, на закрито, с охрана и в мълчание. По-големият въпрос е защо стана без идеологическа рамка, програма и заявена амбиция за управление. Та как една партия ще успее да прокара своите идеи, ако не е във властта? Тогава не се ли превръща в обикновен политически инвентар, а такива има много и в сегашния парламент. И още много въпроси остават без отговор.

Това, че Слави Трифонов, който се самонарече "инструмент" на суверена, и неговите сценаристи влязоха в ръководството на новата политическа сила, едва ли е изненада. Защо обаче в ръководството й не влязоха онези "качествени" българи, които бяха селектирани в кастинга за политици, проведен от едноименното шоу?

"Аз не съм алчен за власт, аз съм алчен за справедливост", обяви Слави Трифонов в слово, за което каза, че държи да е емоционално. И натърти, че референдумът от 2016 г. е бил "захвърлен в ъгъла". Но обеща да направи така, че вотът на гражданите да бъде зачетен от политиците.

Само за справка - на референдума отпреди две години бяха зададени три въпроса:

-  Да се въведе ли мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

-  Да се направи ли задължително гласуването на избори и референдуми?

-  Да се съкрати ли партийната субсидия до 1 лев на действителен глас?

За всички вече е известно, че резултатът от референдума не стана задължителен заради преброени 13 000 гласа по-малко от необходимия праг.

Добре, но от 2016 г. до сега изборното законодателство беше променено по два от акцентите на референдума – гласуването е задължително, а партийната субсидия беше орязана до 1 лев. Това, че е задължително, не промени избирателната активност до момента – на последните евроизбори дори беше рекордно ниска. А орязването на партийната субсидия е на път да доведе опозицията и всяка малка партия с що-годе по-сериозен електорат до квартален кръжок.

Така от този референдум остава да се изпълни само и единствено въвеждането на мажоритарна избирателна система. Но дори и да се въведе такава без сериозни партийни структури и мрежа от местни организации, мажоритарната система няма да допусне сериозна промяна на политическия терен.

Дори партии като "Няма такава държава" (регистрацията й с това име все още е под въпрос по мнението на юриста Огнян Герджиков) ще загубят повече, отколкото ще спечелят.

Не е известно и как ще се изпълнят други заявени намерения в учредителната декларация на партията, която беше огласена през август, а на 5 октомври не стана и дума за нея.

- намаляване на депутатите от 240 на 120;

- възможност за дистанционно електронно гласуване;

- пряк избор от гражданите на главния прокурор, на омбудсмана, на шефовете на областните дирекции и районните управления на МВР.

Към този момент всичко звучи като: "Искам, искам", но без да се посочва как точно ще се случи. За много от тези идеи стои сериозно прекрояване на Конституцията, но с това и висока правна култура, силен юридически екип, който засега е скрит от редиците на този път видими сценаристи.

От 5 октомври учредителите на "Няма такава държава" излязоха на терен, който доскоро критикуваха и смятаха за нещо мръсно.

Заедно с всичко това новосформираната политическа сила е редно да каже как ще се финансира; извежда думата справедливост като свое кредо, но защо все още няма позиция за избора на нов главен прокурор; какво мисли за тялото на "студения резерв" в българската политика; когато нямат политически и юридически аргументи ще късат ли в ефир снимките на своите опоненти...

Г-н Трифонов е автентичен и успешен професионалист, който успя повече от десетилетие да води едно от най-гледаните предавания в българския ефир. Политиката обаче от години си има своите шоумени - миналото и "шоуто на Жорж", днес и "шоуто на Марешки" и непреходното "шоу на Волен".

Куцата власт няма нужда и от нова патерица. Ако всичко е на шега или просто да се натрие муцуната на "политическия естаблишмънт", то родната експериментална демокрация няма нужда от още един шоумен в политиката. Иска просто критични и работливи граждани не само с обострена чувствителност към тези, които са на власт, но и към другите, които са носители на нова справедливост.