В началото на октомври една важна новина направи донякъде успешен опит да си пробие път до общественото внимание. Данни на Министерството на финансите, които към онзи момент логично смятахме за официални и неоспорими, провъзгласиха забогатяване на българските граждани през 2018 г.

"Почти 200 000 българи декларират доходи над 9 хиляди лева месечно", извести едно от авторитетните икономическионлайн издания.

"Заплата от 9 хил. лева? Почти 200 000 българи я получават", добави популярна със своята икономическа насоченост водеща родна телевизия.

"200 000 у нас взимат над 9 бона заплата", по-народняшки съобщи един от вестниците. 

Нито една от споменатите медии, както и от останалите, публикували информацията от финансовото министерство, не показа особен интерес да представи на аудиторията сравнителни данни, които биха очертали тенденция - какви са били доходите на българите по сходни подоходни групи година по-рано? Такава справка е напълно възможна при желание и щеше да покаже огромна и трудно обяснима промяна, която би превърнала новината не просто в значима, а направо в сензационна. Или в съмнителна. 

Грешка, грешка - обърках числата, голяма грешка...

Източник на информацията за наличието на 192 985 души, които изкарват над 108 000 лева годишно или казано иначе - над 9000 лева на месец, беше писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов до депутата от БСП Димитър Данчев. От няколко години насам, когато подготвят своите бюджетни предложения и по-конкретно данъчните си законопроекти, от БСП задават въпрос за разпределението на доходите у нас. Благодарение на това желаещите можеха да сравнят какво показват числата от отговора на сходен въпрос, касаещ доходите на работещиге българи година по-рано - през 2017-а. 

Справката показва, че тогава хората с годишен облагаем доход над 106 800 лева или 8900 лева на месец са били едва 15 523. Това практически означава, че за 12 месеца най-богатите българи следва да са се умножили над 12 пъти - от около 15 000 на 193 000 души. На всеки средно грамотен човек е ясно, че подобно увеличение е сензационно и заслужава много сериозно внимание и критичен поглед. Липсата дори на минимален такъв върху този факт и безкритичното предаване на тези числа говори доста за състоянието на българската журналистика, но това е отделна тема. 

Както често се случва в такива ситуации, обяснението се оказа твърде обикновено - допусната е грешка. Няколко дни по-късно на сайта на парламента се появи нов документ, в който финансовият министър Владислав Горанов се извинява и буквално съобщава, че "предвид допусната техническа грешка", която не се изяснява допълнително, предоставя нови и коригирани данни. 

Те вече показват съвсем друга картина - българските граждани, попадащи през 2018-а в най-горната подоходна група - с доходи над 9000 лева на месец - не са 193 000, а над 10 пъти по-малко - 17 763 души. 

Това вече изглежда далеч по-нормално, обяснимо и не толкова сензационно, поне ако целта ни е анализ на тенденциите спрямо година по-рано. Оказва се, че най-богатите българи са се увеличили с около 2000 души (а не със 170 000). В реалността говорим за 0.57% от всички декларирали облагаеми доходи, които са попаднали в най-горната група, вместо над 6%, както показваха сгрешените данни и новините за голямото "забогатяване". 

Впрочем, разминаване спрямо истинската картина имаше във всички подоходни групи. Например в най-долната, където попадат хората с доходи до или равни на минималната заплата (МРЗ), първоначално бяха поставени 1 494 000 души - това би означавало намаление спрямо миналата година с около 150 000 души - сиреч същите, които са изкарвали минимални доходи, вече са забогатели и са преминали по-нагоре. Но истината се оказа различна - за доходи равни на или по-ниски от МРЗ работят през 2018 г., според данъчните им декларации, 1 688 923 души, което не само не е по-малко, но дори е повече спрямо 2017-а, когато са били 1 657 906 (тогава МРЗ е 510 лв.).

Ама чакай, да ти обясня! Аз, търся други числа...

Както вече стана ясно, масовото забогатяване на българите, на което за няколко дни можехме да се порадваме, се оказа техническа грешка. Тогава каква е реалната ситуация с разпределението на доходите в България през 2018 година? 

Разпределение на доходите през 2018 г. в шест групи като процент от всички декларирали облагаем доход и като брой хора.

Общият брой на лицата, които през 2018 г. плащат данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е 3 136 523. Те са с около 30 000 повече от тези през 2017-а.

Близо 1,7 млн. души, което е над половината или 53,85% от всички, декларират месечни доходи равни на или по-ниски от минималната работна заплата. Нещо повече – групата на най-бедните се увеличава, макар и малко, тъй като през 2017 г. доходи до МРЗ (510 лв.) са получавали 53,4% от всички. 

Още близо 700 000 души или 22,17% попадат в следващата група - с доходи между 560 и 1000 лева. Това прави общо 76% от деклариращите облагаем доход хора в България, които изкарват до 1000 лева на месец. 

Ако разширим още малко сметките и добавим и хората, които изкарват месечно между 1000 и 2000 лева – то такива според коригираните данни на Владислав Горанов са около 530 000 души или още 16,88%. 

Нека обобщим - в България през 2018 г. 92,9% от всички хора, декларирали доход по Закона за данъка върху доходите на физическите лица, са се разписвали срещу доход  до 2000 лева, което означава чисто до 1800. 

Важно е да се отбележи, че данните се отнасят за годишна данъчна основа, тоест след приспаднати осигуровки и преди налагането на данъците върху доходите на физическите лица (ДДФЛ). Това означава, че за да получим чистия разполагаем доход, трябва да намалим облагаемия доход с още 10%, тъй като България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум за доходите на физическите лица под някаква форма.

Още около 110 000 души (3,55% от всички) са декларирали между 2000 и 3000 лева на месец, а в следващата група - между 3000 и 9000 лева попаднат общо 93 925 души или 2,98% от всички (от тях 77 688 души или 2,48% са с доходи до 6000 и 16 237 души или 0,52% над 6000). 

Както вече споменахме, в най-горната група - с доходи над 9000 лева, се разполагат 17 763-ма български граждани, които представляват малко над половин процент (0,57%) от всички. Можем да го обобщим и по друг начин – българският „златен процент“ (1,08) включва всички български граждани, декларирали облагаем доход над 6000 лева за миналата година – такива са 34 000 наши сънародници. 

За съжаление в своите парламентарни въпроси от БСП не залагат еднакви примерни подоходни групи през двете години, което не дава възможност за напълно точно сравнение. Все пак можем да видим притеснителния факт, че вместо да намалява – което би означавало изтегляне по-нагоре в пирамидата - групата на най-бедните се разширява с около 30 000 души, което представлява около 1,8% от общия брой на хората, попадащи в тази група година по-рано. Същевременно групата на най-богатите се разширява с около 14%.

Това са важните числа, за които трябва да говорим в държавата, първенец по неравенство и бедност в Европейския съюз. Тези официални данни е добре да се имат предвид и когато коментираме липсата на безработица в страната – в действителност тя не е проблем, но какво от това, когато половината работещи изкарват заплата, която по всички оценки е напълно недостатъчна за нормална издръжка на живота? Числата онагледяват отлично феномена „работещи бедни“.

Данните показват и колко спорно е в България изобщо да се говори за „средна класа“ - самото понятие би трябвало да обозначава онази голяма група хора, която се намира между много бедните и много богатите. В България, видно от числата, такава група практически не съществува.

Числата дават храна за размисъл и на всеки, който спекулира с понятието „средна работна заплата“, без да отчита влиянието на неравенството и изкривяването на средните стойности, когато например някой корпулентен народен представител декларира доходи от порядъка на близо 40 млн. лева. 

С наранена душа, с много лоши числа, се връщам вкъщи...

Някои вероятно ще побързат да отбележат, че „положението не е толкова тежко“, тъй като част от хората прибират „пари в плик“ от своите работодатели. За второто вероятно са прави, без да можем да посочим точния обем, така че нека припомним - това е престъпление, по което все още очакваме първия осъден работодател. Освен това често сме чували, че буквално единственият „плюс“, който са способни да посочат апологетите на настоящата данъчна система на България, отклоняваща се значително от всички системи в ЕС, е „изсветляването на икономиката“.

Очевидно няма как и двете неща да са верни – или има голямо укриване, или системата работи много добре и това не е възможно. Не на последно място е редно да се отбележи, че ситуацията с неравенството вероятно ще бъде още по-тежка, ако в сметките се включат хипотези за укрити богатства – ако един работник с декларирани приходи около 600 лева е възможно да получава отгоре някой стотак кеш, то колко ли укриват в офшорки и чрез най-различни схеми, за които имат средствата да наемат цели правни кантори онези, които се намират на върха на пирамидата? 

Така или иначе, предоставените от Владислав Горанов (поправени) данни са единствените официални такива за разпределението на доходите в България, с които можем да си служим. И те показват достатъчно причини да помислим дълбоко върху ситуацията в страната, вместо да продължаваме да стоим като „паламуд замразен“, подобно на героя от песента „Грешка“ на Джанго Зе, втренчени в грешната врата. 

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".