Добра идея или решение в полза на Пеевски?

Държавното дружество „Български пощи” ЕАД да извършва дейността по разпространение и продажба на печатни издания на територията на страната. Това предложение бе внесено от премиера Бойко Борисов като извънредна точка в дневния ред на заседание на Министерския съвет. По този начин премиерът смята да подкрепи свободата на словото в България, като лиши един медиен олигарх от монопола, на който се радва от години в разпространението на печата, като „не позволи частници да извършват разпространението“. 

(От съобщението на МС се разбра, че идеята е да се даде възможност и на "Български пощи" да разпространява периодични издания, а не да се органичава частният сектор - б.р.)

Борисов обяви: "Български пощи" ще разпространяват печатните медии

Потърсихме някои редактори на издания, които се разпространяват у нас на хартия, с въпроса какво мислят за тази идея и как си я представят осъществена на практика.

Едно писмо, пратено по пощата, пристига за 3-4 дни,
и вестниците ли ще идват с такова закъснение?

Светлана ДЖАМДЖИЕВА, сп. Клуб Z

Струва ми се добра идеята да има някаква конкуренция в разпространението, защото знаем, че сега 85% (по наши данни, а навремето по хвалба на самия Пеевски над 85%) бяха контролирани от Делян Пеевски. Въпреки че сега по документи се твърди, че разпространителските фирми не са негови. Така че е добре да имаме някакъв избор, или както е модерно да се казва – диверсификация.

Нямам представа дали това ще промени пейзажа на печатните медии, още повече че механизмът, по който ще се разпространяват, не е уточнен. Разбирам, че „Български пощи“ могат да разпространяват абонамент, но дали могат да стигат по будките до всичките кътчета на страната. Иначе не си го представям,  в пощите ли ще се продават вестници? Най-лесно е с абонаментите – аз имам някъде към 160 или 170 абонамента на списанието, една част се разпространява от „Български пощи“, но не знам как би изглеждало със свободно закупуване.

Не ми е ясно и с „Лафка“ какво ще се случи. Ние ще натоварим пощите с едно добро нещо, но в един момент те пак ще трябва да опрат до „Лафка“. Дали Пеевски ще вземе процент от продажбите на медията, която издавам, или ще го вземат „Български пощи“, е без значение. Пощите може и да вземат по-малко, нямам никаква икономическа представа как ще вървят нещата и би трябвало да е по-евтино през пощата, тъй като изданията ще вървят заедно с останалата поща. Няма да се пращат специални коли за разпространение, така или иначе тази пощенска мрежа я има.

Но се притеснявам много, защото едно писмо по пощата пристига за 3-4 дни – ако и вестниците идват с такова закъснение, ще бъде ужасяващо. Но от друга страна, това е шанс за пощите да печелят, защото те ще вземат процента, който вземат сегашните разпространители.

Наистина има възможност, стига да се организира както трябва.

Има логика държавата да се включи, въпросът е как

Алексей ЛАЗАРОВ, в. „Капитал“

За да се оцени идеята, трябва първо да се разберат много подробности за нея. Колегите ми във вестника говориха с шефа на „Български пощи“, който самият не знаеше още за тази идея на премиера. Предполагам, че това е просто нещо, което не е обсъждано сериозно. Това – от една страна. От друга, има сериозен проблем с монопола върху разпространителската мрежа на вестници и някакви решения са нужни. От трета страна, има примери в някои европейски държави, в които държавата се включва, за да подпомага дистрибуцията на вестници. Такива примери има от Швеция и Дания – държави с голяма демократичност и култура, така че там трудно може да се заподозре някаква зла умисъл зад тях.

Принципно има логика държавата да се включи да помага с нещо, въпросът е как ще се направи така, че да се гарантира някаква независимост. Премиерът има навика да хвърля идеи, които впоследствие предизвикват обсъждане и понякога се стига до промяна на решението – така че не е притеснително, че той предлага идеята, преди да е обсъдена с хората, които ще засегне, издателите на вестници. Предполагам, че го прави в отговор на критиките за състоянието на медиите в България, които се струпаха през последните дни. Последната беше вчера от Доклада по механизма за сътрудничество и проверка. Така че вероятно е искал да има някаква реакция на държавата към критиките.

Проблемът е там, че не е ясно как ще се случат нещата, ако държавата поеме разпространението. „Български пощи“ и в момента участват в разпространението на вестници, като доставят вестници до абонати. Имат техниката и организацията да се включат в дистрибуцията до самите вестникарски сергии, предполагам, че това е имал предвид премиерът, за да избегне критиките, че пазарът се контролира от Пеевски.

Не мога да предвидя чак дотам дали държавата ще изкупи лавките на Пеевски. Принципно идеята държавата да купува частни компании от всички положения не е добра.

Бизнесът на Пеевски може би не е вече печеливш

Мария СТОЙКОВА, в. „Сега“

Идеята ми се струва, меко казано, странна. Но във всички случаи извън причината, която Бойко Борисов изтъква, и т. нар. внезапно обзела го тревога за свободата на словото и на медиите в България се вижда ясно, че институциите, които в момента трябва да регулират този пазар и да съблюдават дали се спазват правилата в него, не работят. Това е КЗК, която на два пъти се произнесе, че няма монопол при разпространението на печатните медии в България. Премиерът пренебрегва това, че въпросният държавен орган не работи, защитавайки години наред интересите на основния играч на този пазар Делян Пеевски, и сега изведнъж прехвърли всичко върху безпомощните „Български пощи“. Те са в много лошо състояние, не се разбира на практика как ще се осъществи въпросното правителствено решение и във финансов, и в законов аспект. Прекалено много въпроси има.

Има законов и правен проблем, ако действително се отнеме този бизнес от Делян Пеевски. Затова в момента ние обсъждаме нещо, което не сме видели дори как е формулирано като правителствено решение. Нищо не е ясно. Може да бъде оформено като „разпространението на периодичния печат е важен инфраструктурен въпрос за България и затова всичко това да подлежи на лицензиране“ и единствените, които отговарят за този лиценз, да са "Български пощи“. Но в момента спекулирам.

Има и такава хипотеза и тя е съвсем реална – вероятно този бизнес на закриляния толкова години Пеевски вече не му е печеливш, не му е интересен и иска да се отърве от него – и при това положение може би държавата услужливо ще му го изкупи на цената, която предложи продавачът. За да придобие „Български пощи“ въпросната инфраструктура от сергии и продавачи на „Лафка“, би могло да се случи именно това – държавата да изсипе някакви милиони на собственика на „Лафка“ и на „Национална дистрибуция“, както се казва неговата разпространителска фирма, с което да го отърве от тази „тегоба“. И в същото време правителството и премиерът да хвърлят прах в очите на „Репортери без граници“ и изобщо на европейските критики, че имаме голям проблем с медиите в България, които са споменати в този т. нар. розов доклад на Европейската комисия за мониторинга. Там медиите са споменати под линия, че положението им не е добро. С тази стъпка проблемът за Бойко Борисов изглежда решен.

Десет години това, което продължава на българския вестникарски пазар, като добавим, разбира се, и обективната причина „дигитална революция“, не виждам кой знае какво положително да се случи тепърва за хартиените издания.

Печатните издания са вече бели лястовици

Тони НИКОЛОВ, сп. „Култура“

Идеята изглежда необичайна. От една страна, ще се получи монопол на държавата и тогава въпросът, който всички ще си зададат, е какво става с частните дружества. От друга страна, ако се окаже, че ще се прави някаква разпространителска мрежа, която ще покрие цялата страна, защото става дума за много издания, това би могло да има някаква полза за независимата преса и за печатните издания. Но хартиените издания, тоест пресата и списанията, каквото е вестник „Култура“, са вече бели лястовици в медиите.

Изненадващо за мен е, че всичко това се слага на масата без предварително обсъждане. Преди време в големи европейски държави като Франция и Германия имаше подкрепа за най-общо казано хартиената преса, но това се правеше с предварителни дискусии и по-скоро беше за субсидия на хартиените издания, а не толкова за тяхното разпространение. Струва ми се, че в България отново слагаме каруцата пред коня. За мене по-важно от разпространението е да има някаква подкрепа за хартиените издания, които са ударени в дигиталната ера.

Може би тук по някакъв начин се цели да се върнат позициите на „Български пощи“. Доколкото знам, дружеството не е в добро състояние и държавата вероятно се опитва да мисли нещо по този въпрос.

Интересният въпрос е какво ще се случи с „Лафка“. От опита и контактите ми с разпространителите знам, че те много страдат от нелоялната конкуренция на монополиста в разпространението и това допълнително затруднява този процес в страната.

Разумно би било, ако държавата влезе в този бизнес, да взема по-малки комисиони и да не ликвидира частните разпространители. Пак ще бъде някакъв тип конкуренция… Но тъй като идеята не е обсъждана, изглежда смайваща. Вероятно е да има някаква разпространителска мрежа в страната, от опит знам, когато съм пътувал, че в по-малките населени места не може да се намери почти никаква хартиена преса с изключение на таблоидни и крайно жълти издания, които се продават по автогарите примерно.

Предстои да видим какви условия ще бъдат предложени на хартиените издания, дали всичко това не цели само някакъв политически ефект.

Изглежда, сякаш държавата изкупува бизнеса на Пеевски

Михаил ВЕШИМ, в. „Стършел“: 

На първо четене тази идея ми се вижда голяма глупост, защото това си е национализация – откъде накъде? Защо изведнъж един частен бизнес да се национализира? Но като помислих малко, реших, че има нещо зад това решение. Тъй като разпространението на вестници става все по-губещ бизнес, все по-малко хора купуват вестници и все повече си гледат в телефоните, подозирам, че се търси някакво споразумение с Пеевски, който е основният монополист в разпространението на печата – държавата да му изкупи бизнеса, да му налее някакви милиони. Според мен нещо такова е в основата на тази работа. Не ми изглежда като опит да се разбие монополът, защото от частен фактически ще стане държавен монопол.

Интересно е какво ще стане с дребните разпространители, те трябваше още навремето, когато Пеевски изкупи почти целия този бизнес, да сезират КЗК да не му позволят да го направи. Сега вече минаха години и според мен едно такова решение е в полза на Пеевски.

Смятам, че с подобно решение няма да се промени особено ситуацията с печатните медии, но много от малките разпространители, особено в провинцията, ще останат без хляб. А как пощите ще се оправят с тези павилиони… Може би пощата ще изкупи всички тези „Лафки“.

Стъпката е крачка назад за страна със свободна пазарна инициатива. Аз съм „за“ свободната инициатива. Утре могат да решат, че и вестниците трябва да се одържавяват, защото Бойко Борисов ще ги ръководи по-добре от техните издатели.

Поредният емоционален разговор с журналисти

Чавдар НИКОЛОВ, в. „Прас-прес“

Смятам, че – както обикновено – се хвърля прах в очите на хората. Предлага се нещо, което е трудно да бъде осъществено, особено пък което да е конкуренция на лавките на Пеевски. Това са само едни повърхностни обещания, никакъв детайл, нищо конкретно, просто отново някакъв емоционален разговор с журналисти.

На Бойко Борисов всяка втора дума му е измислица, която после няма никакво покритие. Ако си спомняте, навремето щеше да ни дава три билборда, за да си закачаме „гадните карикатури“, когато идва Европредседателството, за да ги гледат и европейците. Нищо такова не се случи, даже му писахме писмо – къде и кога можем да ги получим? Същото е като че ли и сега.

Мисля, че както винаги това са думи, които служат за външно предназначение – имаше една комисия от Европейския съюз, която беше тук една седмица, преди да дойдат „Репортери без граници“, откъдето искаха да разберат каква е медийната обстановка, и се хванаха за главата от цялото това нещо. Всичките наши усилия да бъдем европейци са фасадна демокрация – абе, ужким го има, но не съвсем. Така е и с пощите.

Не знам как ще бъде организирана една такава тежка машина да възобнови РЕП-овете си в страната. Това е нещо много сериозно. И ако все пак се окаже сериозно намерение, „Български пощи“ ще направят една хубава верига и после Пеевски ще я купи.

Системата, прилагана от Пеевски на всички вестници, които са извън неговата сфера на влияние, е контролираният тираж. Опираме пак до една формална страна на демокрацията – вестници като „Сега“, всекидневник, или „Капитал“, седмичник, са разпространявани колкото да може да се каже: „Абе, кой ги спира, никой не ги спира, просто хората не ги четат. Тука е демокрация.“ И вълкът е сит, и агнето е цяло. Имаме демокрация, ама всъщност тя е толкова контролирана, че е абсурд да кажеш, че има свобода на словото и на медиите по тази линия. Няма как да стане.

"Площад Славейков"