Article_top

Може би трябва да се обясни на хората защо изборът на Главен прокурор е толкова важен. Масовата публика не винаги успява да прочете всички промени в законите, може би не знае какви са му функциите и правомощията.

Донякъде Главният прокурор е като същата позиция в западните държави – наблюдава разследването на всяко престъпление, следи събирането на доказателства, внася тези доказателства в съда и иска съответните наказания. Той е ръката на правителството, която преследва престъпниците.

В България обаче, тъй като са останали много заемки от съветското законодателство и изобщо от тоталитарните порядки, фигурата на главния прокурор има доста повече правомощия. Като на първо място трябва да се каже, че той не е част от изпълнителната власт, а е част от независимата съдебна власт. Т.е. никой няма контрол над него.

От което произтичат някои забавни следствия. Нека хипотетично си представим:

Например хипотетично главният прокурор може да разпореди да бъде арестуван някой кандидат за кмет три дни преди изборите, защото има съмнения в купуване на гласове. Да, след това може да се окаже, че няма такова нещо и човека да бъде освободен. Но ще е прекарал няколко дена в предварителния арест. И никой не може да накаже Главния прокурор, че е сбъркал. Хипотетично говоря, разбира се.

Например хипотетично Главният прокурор може да каже, че не вижда престъпление, когато интернет сайт изнудва кандидат за кмет. И може просто нищо да не направи. Тъй като само прокуратурата може да повдига обвинения, то този сайт може да продължи да си изнудва и нищо да не му се случва. Няма да има кой да накаже прокуратурата за този пропуск, защото е независима. Хипотетично си представям пак.

Например хипотетично Главният прокурор може да си избере срещу кого да направи разследване за расизъм:

1) срещу човек, който пуска глупава шега във социална медия, като част от някакъв разговор;

2) или срещу човек, който подкрепя расистки маршове с факли и се заканва как ще разрушава къщи, само защото са на някаква малцинствена група;

3) или срещу член на висш държавен орган, който иска да не се спазват законите, а да се гледа дали пострадалите са с „българска кръв“ или не.

И никой не може да каже нищо на Главния прокурор за неговия избор от горните три опции, даже и хипотетично, защото по нашите закони няма кой да му каже нещо.

Например хипотетично Главният прокурор може да нареди разследване срещу банкер, защото има основания да мисли, че има престъпна дейност. Което е супер. Но пак хипотетично Главният прокурор може да откаже да разследва някой бизнесмен, защото не мисли, че има нарушения. Което не знам дали е супер. И отново никой нищо не може да му каже. Нито хипотетично, нито реално.

Може и още много хипотетични примери да ни хрумнат, но мисля, че разбрахте основното.

Нямам идея защо все още системата ни е по съветски образец. По-скоро имам, де, явно е удобна. Но фигурата на Главен прокурор е много важна и изборът на конкретна личност е още по-важна.

И да, може днес да не ви интересува, но ако потропат на вашата врата и тръгнат да ви отвеждат, може би ще мислите по друг начин. Хипотетично говоря, разбира се.

Усмихнат ден! Пак хипотетично.

*Коментарът е от профила на Любомир Аламанов във фейсбук. Препечатваме го с негово съгласие. Заглавието е на редакцията.

 

Може би трябва да се обясни на хората защо изборът на Главен прокурор е толкова важен. Масовата публика не винаги успява да прочете всички промени в законите, може би не знае какви са му функциите и правомощията.

Донякъде Главният прокурор е като същата позиция в западните държави – наблюдава разследването на всяко престъпление, следи събирането на доказателства, внася тези доказателства в съда и иска съответните наказания. Той е ръката на правителството, която преследва престъпниците.

В България обаче, тъй като са останали много заемки от съветското законодателство и изобщо от тоталитарните порядки, фигурата на главния прокурор има доста повече правомощия. Като на първо място трябва да се каже, че той не е част от изпълнителната власт, а е част от независимата съдебна власт. Т.е. никой няма контрол над него.

От което произтичат някои забавни следствия. Нека хипотетично си представим:

Например хипотетично главният прокурор може да разпореди да бъде арестуван някой кандидат за кмет три дни преди изборите, защото има съмнения в купуване на гласове. Да, след това може да се окаже, че няма такова нещо и човека да бъде освободен. Но ще е прекарал няколко дена в предварителния арест. И никой не може да накаже Главния прокурор, че е сбъркал. Хипотетично говоря, разбира се.

Например хипотетично Главният прокурор може да каже, че не вижда престъпление, когато интернет сайт изнудва кандидат за кмет. И може просто нищо да не направи. Тъй като само прокуратурата може да повдига обвинения, то този сайт може да продължи да си изнудва и нищо да не му се случва. Няма да има кой да накаже прокуратурата за този пропуск, защото е независима. Хипотетично си представям пак.

Например хипотетично Главният прокурор може да си избере срещу кого да направи разследване за расизъм:

1) срещу човек, който пуска глупава шега във социална медия, като част от някакъв разговор;

2) или срещу човек, който подкрепя расистки маршове с факли и се заканва как ще разрушава къщи, само защото са на някаква малцинствена група;

3) или срещу член на висш държавен орган, който иска да не се спазват законите, а да се гледа дали пострадалите са с „българска кръв“ или не.

И никой не може да каже нищо на Главния прокурор за неговия избор от горните три опции, даже и хипотетично, защото по нашите закони няма кой да му каже нещо.

Например хипотетично Главният прокурор може да нареди разследване срещу банкер, защото има основания да мисли, че има престъпна дейност. Което е супер. Но пак хипотетично Главният прокурор може да откаже да разследва някой бизнесмен, защото не мисли, че има нарушения. Което не знам дали е супер. И отново никой нищо не може да му каже. Нито хипотетично, нито реално.

Може и още много хипотетични примери да ни хрумнат, но мисля, че разбрахте основното.

Нямам идея защо все още системата ни е по съветски образец. По-скоро имам, де, явно е удобна. Но фигурата на Главен прокурор е много важна и изборът на конкретна личност е още по-важна.

И да, може днес да не ви интересува, но ако потропат на вашата врата и тръгнат да ви отвеждат, може би ще мислите по друг начин. Хипотетично говоря, разбира се.

Усмихнат ден! Пак хипотетично.

*Коментарът е от профила на Любомир Аламанов във фейсбук. Препечатваме го с негово съгласие. Заглавието е на редакцията.

Коментари

Жълтопаветниците научат за някоя нова дума

и се превръщат в онзи, който си поръчал балтон, щот намерил копче.
You voted '+'.
hallucination tasd's picture
hallucination tasd
MHallucinatioN

ds

Главният е политическо назначение, което е пуснато отгоре с една единствена цел - да извършва жертвоприношения/ когато е нужно/ и да играе ролята на бухалка срещу тези, които не са от нашето отборче.
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Йерархичната структура е

е най-стабилна (жизнена) за една голяма система, вкл. човешка. Тя не позволява лесно действия с прескачане на нива, както жълтопаветниците си бълнуват. Всяко ниво има своя относителна автономност и се стреми да организира самостоятелно своята работа, затова и на места прокурорите са се срастнали с орг.престъпност. Главният прокурор трудно може да управлява делата на по-долните инстанции, но може директно да контролира делата срещу големите крадци като Василев, Прокопи, Стайков и др. Затова последните дават милиони за да се противопоставят на избора на неудобен за тях гл.прокурор.

Гербаво, ма верно ли?

"Главният прокурор трудно може да управлява делата на по-долните инстанции"

Главният прокурор, мило необработено захарче, е прек началник на "по-долните" прокурори и може да им шока репите свободно - факт, демонстриран от организираното "единодушие" за избора на плешивия идиот Гешев, единодушие под страх от шокане.

Проблемът е, че главният е неграмотен и неефективен, заедно с цялата пасмина под него - което се вижда най-добре от купищата дела, които съдиите връщат заради откровена неграмотност.

И поради тая неграмотност горе, главният толерира неграмотността по-долу в замяна на кучешка верност.

А колкото по-близо е горният до куче като брой кубически сантиметри сива материя, а в случая на Гешев той е близо само отдолу, толкова е по-зле положението.

Вашата кочина е това, което в икономиката казват регресивна селекция или неблагоприятен отбор, поради отровно-мутренската ви гербопростотия държавата пъди качествените хора и привлича боклука.

Затова останахте предимно боклук, а малкото свестни изобщо са сложили политиката на игнор.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?