Вълната от екзалтация по Грета Тунберг, която се превърна в символ за екоактивистите по цял свят, беше като цунами: момичето увлече със себе си енергията на стотици хиляди хора от цял свят, независимо дали я подкрепяха, или я осъждаха.

Но като всяка вълна, и тази отмина.

Въпреки значителните ѝ постижения и усилията ѝ да насочи фокуса единствено към климата, Грета Тунберг предизвика разнопосочни размисли и страсти. Хората бързо превърнаха личните си, всекидневни възгледи в глобални и политически, но и така бързо ги забравиха за по-малко от месец.

Това, което остава и чиито ефекти бушуват с пълна сила, е изменението на климата. Две са основните тези, произтичащи от тази идея: „Климатични промени винаги е имало и ще има със или без човешка намеса“ и „Земята ни гори, нямаме резевна планета, да спасим Земята“.

Формулирани по този начин горните твърдения могат да бъдат и едновременно признати за верни. В такъв случай немалко внимание следва да се обърне на ефектите от климатичните промени, за които за съжаление почти никой не говори.

Промяната идва, независимо дали ви харесва или не

И то по-отдавна, отколкото си мислим. Преди близо три десетилетия Междуправителственият комитет по изменението на климата (IPCC) отбелязва, че изменението на климата може да окаже най-голямото въздействие върху миграцията. Как? Разрушени екосистеми, засушаване, обезлесяване, липса на питейна вода, покачване на средните температури, наводнения и пр. са достатъчно основателни причини да предизвикат неконтролируема миграция.

Терминът „климатичен бежанец“ е предложен за първи път от Лестър Браун още през 1976 г., а Mеждународната организация за миграция (МОМ) дава следното определение:

„Климатични мигранти са лица или групи хора, които поради непреодолими внезапни причини или прогресивни промени в околната среда, отразяващи се неблагоприятно върху условията на живот, са принудени да напуснат обичайните си домове и да (е)мигрират, временно или постоянно, в своята страна или в чужбина.“

Идеята за огромни бежански вълни вследствие ерозия на бреговата ивица, наводнения, суша, пожари, обезлесяване, селскостопански сривове и пр. днес вече не е дистопия, а реален феномен. От десетилетия  различни анализатори се опитват да определят броя на бъдещите потоци от климатични мигранти  (т.нар. environmental migrants, понякога наричани „климатични бежанци“ – environmental refugees) като най-често срещаната прогноза е за 200 милиона души до 2050 г.

Звучи апокалиптично, дори невъзможно освен бягащите от военни конфликти, към които голяма част от Европа е така враждебно настроена, да прибавим още няколко милиона души? А дали самата Европа няма да се превърне в място, негодно за живеене?

Да поговорим в примери

Според Центъра за наблюдение на вътрешното преместване (Internal Displacement Monitoring Centre, IDMC) само през 2018 г. е регистрирана миграцията на 17,2 млн. души в 148 страни, породена от климатични промени.

За същия период в Сомалия, Агфанистан и няколко други страни сушата е принудила 764 000 души да се преместят.

През март 2019 г. циклонът „Идай“ остави повече от 73 000 души без дом в няколко държави от Югоизточна Африка.

В Монголия неблагоприятните последици от изменението на климата влияят върху миграцията на стадата, чиито стопани са принудени да търсят по-добри условия за отглеждане на добитък.

Сундарбан, изключително значим за планетата ни регион между Индия и Бангладеш, където се намира най-голямата мангрова гора в света, и неговото население, също са застрашени от измененията на климата. Покачващото се морско равнище, по-кратките, но по-силни мусони, усилените приливи и по-честите урагани са само част от ефектите на климатичните промени, заплашващи региона и обитателите му. През последните 20 години четири острова са изчезнали в морето, оставяйки над 6000 души без дом. Увеличаващото се морско равнище носи солена вода към вътрешностите на страната, което намалява плодородието на почвата.

САЩ и в частност Аляска, Луизиана, Вашингтон и др., както и немалко страни от Южна Америка са не само потенциални, а вече и настоящи жертви на климатичните промени.

Според Норман Майърс, британски учен в областта на биоразнообразието, ефектите от изменението на околната среда ще включват опустяване, липса на вода, осоляване на напояваните земи и изчерпване на биоразнообразието. Неговите прогнози за климатичната миграция в следащите десетителия е:  разселване от 30 милиона души в Китай, 30 милиона в Индия, 15 милиона в Бангладеш, 14 милиона в Египет, 10 милиона в други райони на крайбрежните зони, 1 милион в островните държави като числата могат да достигнат общо между 100 млн. и 250 млн. души до 2050 г.

Какво да се прави

Посочените данни не са основание да се смята, че населението на потърпевшите територии и държави иска да мигрира и да изостави всичко зад себе си. Напротив, принудителната миграция никога не е желана. Следователно и отговорът е в търсенето на възможности как ние, обитателите не на конкретна държава или континент, а и на Земята като цяло, можем да направим, за да я съхраним и да ограничим климатичните процеси.

Важно е да се направи разграничение между климатични процеси (като повишаване на морското равнище, засоляване на земеделските земи, опустиняване и нарастващ недостиг на вода и др.) и климатични събития като наводнения, бури, наводнения – те са внезапни, неочаквани и най-често необратими. На база това разграничение се открояват основните моменти, които не са свързани с природата, но пряко ѝ влияят, като правителствена политика, свръхнаселяването и свръхпроизводство, замърсяването и др. Всички изброени допринасят за степента на уязвимост, която хората изпитват.

Факт е, че много от климатичните процеси и събития са естествени и необратими, но това не означава автоматично, че човешката намеса не им влияе.  Следователно нашето действие или бездействие, независимо в кой край на земното кълбо се намираме, играе роля за бъдещето на планетата.

Каква е ситуацията у нас?

Може би защото не сме пряко засегнати, може би защото просто не ни интересува, едва 10% от българите (на последно място в Европейския съюз) смятат, че климатичните промени са един от най-сериозните проблеми, пред които предстои светът да се изправи. Интересно е да се отбележи обаче, че в проведеното изследване на първо място всички поставят бедността, гладът и недостигът на питейна вода (27% в ЕС; 23% в България), чиято връзка с климата е очевидна. А може би безразличието е първоизточник на неспособността да се реагира адекватно на проблема.

2 градуса – 280 милиона

На 25 септември в Монако Междуправителствената експертна група за климатичните промени към ООН представи четвърти за тази година специален доклад от 900 страници за океаните и криосферата. Според изложените данни, поради покачването на морското ниво 280 милиона души може да се наложи да напуснат местата, където живеят. И това е в оптимистичният сценарий, при който затоплянето ще бъде ограничено до 2 градуса в сравнение с доиндустриалните температури.

Предходните доклади, свързани с биоразнообразието и управлението на земите и световната хранителна система и ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса, бяха не по-малко апокалиптични. Подобно прогнозирано затопляне ще доведе до спад на глобалният БВП на глава от населението с 13%. 400 млн. души ще живеят в недостиг на питайна вода, а хиляди ще станат жертва на пустинни горещини дори по северните ширини.

В Индия, където много градове са многомилионни, горещите вълни ще бъдат 32 пъти повече, всяка ще трае пет пъти по-дълго и на тях ще бъдат изложени 93 пъти повече хора. „Това са два градуса - на практика най-добрият сценарий за климата“, гласи прогнозата на ООН за повишаването на глобалните температури началото на 2019 г. А документалният филм Climate Refugees онагледява изброените данни и разкрива влиянието на човека върху климата.

Концепцията за климатичната миграция днес е актуална, но е също така проблематична. Съществуват трудности при формулирането на еднакво и ясно определение на понятията; трудно е и самото измерване на евентуалните последици от изменението на климата и общото влошаване на околната среда, следователно и невъзможността да се създадат адекватни на проблема политики и закони.

Въпреки това данните казват достатъчно, а времето е не просто безкрайна права, а мерна единица на поносимост.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".