Article_top

Вълната от екзалтация по Грета Тунберг, която се превърна в символ за екоактивистите по цял свят, беше като цунами: момичето увлече със себе си енергията на стотици хиляди хора от цял свят, независимо дали я подкрепяха, или я осъждаха.

Но като всяка вълна, и тази отмина.

Въпреки значителните ѝ постижения и усилията ѝ да насочи фокуса единствено към климата, Грета Тунберг предизвика разнопосочни размисли и страсти. Хората бързо превърнаха личните си, всекидневни възгледи в глобални и политически, но и така бързо ги забравиха за по-малко от месец.

Това, което остава и чиито ефекти бушуват с пълна сила, е изменението на климата. Две са основните тези, произтичащи от тази идея: „Климатични промени винаги е имало и ще има със или без човешка намеса“ и „Земята ни гори, нямаме резевна планета, да спасим Земята“.

Формулирани по този начин горните твърдения могат да бъдат и едновременно признати за верни. В такъв случай немалко внимание следва да се обърне на ефектите от климатичните промени, за които за съжаление почти никой не говори.

Промяната идва, независимо дали ви харесва или не

И то по-отдавна, отколкото си мислим. Преди близо три десетилетия Междуправителственият комитет по изменението на климата (IPCC) отбелязва, че изменението на климата може да окаже най-голямото въздействие върху миграцията. Как? Разрушени екосистеми, засушаване, обезлесяване, липса на питейна вода, покачване на средните температури, наводнения и пр. са достатъчно основателни причини да предизвикат неконтролируема миграция.

Терминът „климатичен бежанец“ е предложен за първи път от Лестър Браун още през 1976 г., а Mеждународната организация за миграция (МОМ) дава следното определение:

„Климатични мигранти са лица или групи хора, които поради непреодолими внезапни причини или прогресивни промени в околната среда, отразяващи се неблагоприятно върху условията на живот, са принудени да напуснат обичайните си домове и да (е)мигрират, временно или постоянно, в своята страна или в чужбина.“

Идеята за огромни бежански вълни вследствие ерозия на бреговата ивица, наводнения, суша, пожари, обезлесяване, селскостопански сривове и пр. днес вече не е дистопия, а реален феномен. От десетилетия  различни анализатори се опитват да определят броя на бъдещите потоци от климатични мигранти  (т.нар. environmental migrants, понякога наричани „климатични бежанци“ – environmental refugees) като най-често срещаната прогноза е за 200 милиона души до 2050 г.

Звучи апокалиптично, дори невъзможно освен бягащите от военни конфликти, към които голяма част от Европа е така враждебно настроена, да прибавим още няколко милиона души? А дали самата Европа няма да се превърне в място, негодно за живеене?

Да поговорим в примери

Според Центъра за наблюдение на вътрешното преместване (Internal Displacement Monitoring Centre, IDMC) само през 2018 г. е регистрирана миграцията на 17,2 млн. души в 148 страни, породена от климатични промени.

За същия период в Сомалия, Агфанистан и няколко други страни сушата е принудила 764 000 души да се преместят.

През март 2019 г. циклонът „Идай“ остави повече от 73 000 души без дом в няколко държави от Югоизточна Африка.

В Монголия неблагоприятните последици от изменението на климата влияят върху миграцията на стадата, чиито стопани са принудени да търсят по-добри условия за отглеждане на добитък.

Сундарбан, изключително значим за планетата ни регион между Индия и Бангладеш, където се намира най-голямата мангрова гора в света, и неговото население, също са застрашени от измененията на климата. Покачващото се морско равнище, по-кратките, но по-силни мусони, усилените приливи и по-честите урагани са само част от ефектите на климатичните промени, заплашващи региона и обитателите му. През последните 20 години четири острова са изчезнали в морето, оставяйки над 6000 души без дом. Увеличаващото се морско равнище носи солена вода към вътрешностите на страната, което намалява плодородието на почвата.

САЩ и в частност Аляска, Луизиана, Вашингтон и др., както и немалко страни от Южна Америка са не само потенциални, а вече и настоящи жертви на климатичните промени.

Според Норман Майърс, британски учен в областта на биоразнообразието, ефектите от изменението на околната среда ще включват опустяване, липса на вода, осоляване на напояваните земи и изчерпване на биоразнообразието. Неговите прогнози за климатичната миграция в следащите десетителия е:  разселване от 30 милиона души в Китай, 30 милиона в Индия, 15 милиона в Бангладеш, 14 милиона в Египет, 10 милиона в други райони на крайбрежните зони, 1 милион в островните държави като числата могат да достигнат общо между 100 млн. и 250 млн. души до 2050 г.

Какво да се прави

Посочените данни не са основание да се смята, че населението на потърпевшите територии и държави иска да мигрира и да изостави всичко зад себе си. Напротив, принудителната миграция никога не е желана. Следователно и отговорът е в търсенето на възможности как ние, обитателите не на конкретна държава или континент, а и на Земята като цяло, можем да направим, за да я съхраним и да ограничим климатичните процеси.

Важно е да се направи разграничение между климатични процеси (като повишаване на морското равнище, засоляване на земеделските земи, опустиняване и нарастващ недостиг на вода и др.) и климатични събития като наводнения, бури, наводнения – те са внезапни, неочаквани и най-често необратими. На база това разграничение се открояват основните моменти, които не са свързани с природата, но пряко ѝ влияят, като правителствена политика, свръхнаселяването и свръхпроизводство, замърсяването и др. Всички изброени допринасят за степента на уязвимост, която хората изпитват.

Факт е, че много от климатичните процеси и събития са естествени и необратими, но това не означава автоматично, че човешката намеса не им влияе.  Следователно нашето действие или бездействие, независимо в кой край на земното кълбо се намираме, играе роля за бъдещето на планетата.

Каква е ситуацията у нас?

Може би защото не сме пряко засегнати, може би защото просто не ни интересува, едва 10% от българите (на последно място в Европейския съюз) смятат, че климатичните промени са един от най-сериозните проблеми, пред които предстои светът да се изправи. Интересно е да се отбележи обаче, че в проведеното изследване на първо място всички поставят бедността, гладът и недостигът на питейна вода (27% в ЕС; 23% в България), чиято връзка с климата е очевидна. А може би безразличието е първоизточник на неспособността да се реагира адекватно на проблема.

2 градуса – 280 милиона

На 25 септември в Монако Междуправителствената експертна група за климатичните промени към ООН представи четвърти за тази година специален доклад от 900 страници за океаните и криосферата. Според изложените данни, поради покачването на морското ниво 280 милиона души може да се наложи да напуснат местата, където живеят. И това е в оптимистичният сценарий, при който затоплянето ще бъде ограничено до 2 градуса в сравнение с доиндустриалните температури.

Предходните доклади, свързани с биоразнообразието и управлението на земите и световната хранителна система и ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса, бяха не по-малко апокалиптични. Подобно прогнозирано затопляне ще доведе до спад на глобалният БВП на глава от населението с 13%. 400 млн. души ще живеят в недостиг на питайна вода, а хиляди ще станат жертва на пустинни горещини дори по северните ширини.

В Индия, където много градове са многомилионни, горещите вълни ще бъдат 32 пъти повече, всяка ще трае пет пъти по-дълго и на тях ще бъдат изложени 93 пъти повече хора. „Това са два градуса - на практика най-добрият сценарий за климата“, гласи прогнозата на ООН за повишаването на глобалните температури началото на 2019 г. А документалният филм Climate Refugees онагледява изброените данни и разкрива влиянието на човека върху климата.

Концепцията за климатичната миграция днес е актуална, но е също така проблематична. Съществуват трудности при формулирането на еднакво и ясно определение на понятията; трудно е и самото измерване на евентуалните последици от изменението на климата и общото влошаване на околната среда, следователно и невъзможността да се създадат адекватни на проблема политики и закони.

Въпреки това данните казват достатъчно, а времето е не просто безкрайна права, а мерна единица на поносимост.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

 

Вълната от екзалтация по Грета Тунберг, която се превърна в символ за екоактивистите по цял свят, беше като цунами: момичето увлече със себе си енергията на стотици хиляди хора от цял свят, независимо дали я подкрепяха, или я осъждаха.

Но като всяка вълна, и тази отмина.

Въпреки значителните ѝ постижения и усилията ѝ да насочи фокуса единствено към климата, Грета Тунберг предизвика разнопосочни размисли и страсти. Хората бързо превърнаха личните си, всекидневни възгледи в глобални и политически, но и така бързо ги забравиха за по-малко от месец.

Това, което остава и чиито ефекти бушуват с пълна сила, е изменението на климата. Две са основните тези, произтичащи от тази идея: „Климатични промени винаги е имало и ще има със или без човешка намеса“ и „Земята ни гори, нямаме резевна планета, да спасим Земята“.

Формулирани по този начин горните твърдения могат да бъдат и едновременно признати за верни. В такъв случай немалко внимание следва да се обърне на ефектите от климатичните промени, за които за съжаление почти никой не говори.

Промяната идва, независимо дали ви харесва или не

И то по-отдавна, отколкото си мислим. Преди близо три десетилетия Междуправителственият комитет по изменението на климата (IPCC) отбелязва, че изменението на климата може да окаже най-голямото въздействие върху миграцията. Как? Разрушени екосистеми, засушаване, обезлесяване, липса на питейна вода, покачване на средните температури, наводнения и пр. са достатъчно основателни причини да предизвикат неконтролируема миграция.

Терминът „климатичен бежанец“ е предложен за първи път от Лестър Браун още през 1976 г., а Mеждународната организация за миграция (МОМ) дава следното определение:

„Климатични мигранти са лица или групи хора, които поради непреодолими внезапни причини или прогресивни промени в околната среда, отразяващи се неблагоприятно върху условията на живот, са принудени да напуснат обичайните си домове и да (е)мигрират, временно или постоянно, в своята страна или в чужбина.“

Идеята за огромни бежански вълни вследствие ерозия на бреговата ивица, наводнения, суша, пожари, обезлесяване, селскостопански сривове и пр. днес вече не е дистопия, а реален феномен. От десетилетия  различни анализатори се опитват да определят броя на бъдещите потоци от климатични мигранти  (т.нар. environmental migrants, понякога наричани „климатични бежанци“ – environmental refugees) като най-често срещаната прогноза е за 200 милиона души до 2050 г.

Звучи апокалиптично, дори невъзможно освен бягащите от военни конфликти, към които голяма част от Европа е така враждебно настроена, да прибавим още няколко милиона души? А дали самата Европа няма да се превърне в място, негодно за живеене?

Да поговорим в примери

Според Центъра за наблюдение на вътрешното преместване (Internal Displacement Monitoring Centre, IDMC) само през 2018 г. е регистрирана миграцията на 17,2 млн. души в 148 страни, породена от климатични промени.

За същия период в Сомалия, Агфанистан и няколко други страни сушата е принудила 764 000 души да се преместят.

През март 2019 г. циклонът „Идай“ остави повече от 73 000 души без дом в няколко държави от Югоизточна Африка.

В Монголия неблагоприятните последици от изменението на климата влияят върху миграцията на стадата, чиито стопани са принудени да търсят по-добри условия за отглеждане на добитък.

Сундарбан, изключително значим за планетата ни регион между Индия и Бангладеш, където се намира най-голямата мангрова гора в света, и неговото население, също са застрашени от измененията на климата. Покачващото се морско равнище, по-кратките, но по-силни мусони, усилените приливи и по-честите урагани са само част от ефектите на климатичните промени, заплашващи региона и обитателите му. През последните 20 години четири острова са изчезнали в морето, оставяйки над 6000 души без дом. Увеличаващото се морско равнище носи солена вода към вътрешностите на страната, което намалява плодородието на почвата.

САЩ и в частност Аляска, Луизиана, Вашингтон и др., както и немалко страни от Южна Америка са не само потенциални, а вече и настоящи жертви на климатичните промени.

Според Норман Майърс, британски учен в областта на биоразнообразието, ефектите от изменението на околната среда ще включват опустяване, липса на вода, осоляване на напояваните земи и изчерпване на биоразнообразието. Неговите прогнози за климатичната миграция в следащите десетителия е:  разселване от 30 милиона души в Китай, 30 милиона в Индия, 15 милиона в Бангладеш, 14 милиона в Египет, 10 милиона в други райони на крайбрежните зони, 1 милион в островните държави като числата могат да достигнат общо между 100 млн. и 250 млн. души до 2050 г.

Какво да се прави

Посочените данни не са основание да се смята, че населението на потърпевшите територии и държави иска да мигрира и да изостави всичко зад себе си. Напротив, принудителната миграция никога не е желана. Следователно и отговорът е в търсенето на възможности как ние, обитателите не на конкретна държава или континент, а и на Земята като цяло, можем да направим, за да я съхраним и да ограничим климатичните процеси.

Важно е да се направи разграничение между климатични процеси (като повишаване на морското равнище, засоляване на земеделските земи, опустиняване и нарастващ недостиг на вода и др.) и климатични събития като наводнения, бури, наводнения – те са внезапни, неочаквани и най-често необратими. На база това разграничение се открояват основните моменти, които не са свързани с природата, но пряко ѝ влияят, като правителствена политика, свръхнаселяването и свръхпроизводство, замърсяването и др. Всички изброени допринасят за степента на уязвимост, която хората изпитват.

Факт е, че много от климатичните процеси и събития са естествени и необратими, но това не означава автоматично, че човешката намеса не им влияе.  Следователно нашето действие или бездействие, независимо в кой край на земното кълбо се намираме, играе роля за бъдещето на планетата.

Каква е ситуацията у нас?

Може би защото не сме пряко засегнати, може би защото просто не ни интересува, едва 10% от българите (на последно място в Европейския съюз) смятат, че климатичните промени са един от най-сериозните проблеми, пред които предстои светът да се изправи. Интересно е да се отбележи обаче, че в проведеното изследване на първо място всички поставят бедността, гладът и недостигът на питейна вода (27% в ЕС; 23% в България), чиято връзка с климата е очевидна. А може би безразличието е първоизточник на неспособността да се реагира адекватно на проблема.

2 градуса – 280 милиона

На 25 септември в Монако Междуправителствената експертна група за климатичните промени към ООН представи четвърти за тази година специален доклад от 900 страници за океаните и криосферата. Според изложените данни, поради покачването на морското ниво 280 милиона души може да се наложи да напуснат местата, където живеят. И това е в оптимистичният сценарий, при който затоплянето ще бъде ограничено до 2 градуса в сравнение с доиндустриалните температури.

Предходните доклади, свързани с биоразнообразието и управлението на земите и световната хранителна система и ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса, бяха не по-малко апокалиптични. Подобно прогнозирано затопляне ще доведе до спад на глобалният БВП на глава от населението с 13%. 400 млн. души ще живеят в недостиг на питайна вода, а хиляди ще станат жертва на пустинни горещини дори по северните ширини.

В Индия, където много градове са многомилионни, горещите вълни ще бъдат 32 пъти повече, всяка ще трае пет пъти по-дълго и на тях ще бъдат изложени 93 пъти повече хора. „Това са два градуса - на практика най-добрият сценарий за климата“, гласи прогнозата на ООН за повишаването на глобалните температури началото на 2019 г. А документалният филм Climate Refugees онагледява изброените данни и разкрива влиянието на човека върху климата.

Концепцията за климатичната миграция днес е актуална, но е също така проблематична. Съществуват трудности при формулирането на еднакво и ясно определение на понятията; трудно е и самото измерване на евентуалните последици от изменението на климата и общото влошаване на околната среда, следователно и невъзможността да се създадат адекватни на проблема политики и закони.

Въпреки това данните казват достатъчно, а времето е не просто безкрайна права, а мерна единица на поносимост.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Коментари

Грета Тунберг ни каза само едно:

в модерното западно общество, което отхвърля "тиранията" на биологическия пол е приемливо родителите да експлоатират болното си дете, вместо да му осигурят лечение.

Нищо от темата за климатичните промени, което Грета Тунберг ви е "казала" не е тайна.

Западният свят, който спонсорира плачливи статии от зумъри без образование и опит, никога няма да се откаже от комфорта си заради гибелта на човечеството след 100 години или да финансира с печалбите на корпорациите си някаква промяна. Ако искаха, щяха да са решили проблема още преди 50 години.

Но никой от милиардерите, които дърпат конците на западната политика не ще.

Светът ще се оправи, когато някой олигарх измисли лесен начин да направи пари от продажби на въглеродния диоксид на глупаците, не по-рано.

Не забравяй!

Въглеродния диоксид е ХРАНА, храната за растенията и без него планетата ни щеше да е мъртва!

Трудно ми е да взема отношение,

защото другарката Християна Тунберг ми би шута.

Ще мина след 4-5 месеца отново да видя дали абонаментите на списанието на най-силните български пера са се увеличили от 160 на 60.

Дотогава чао - и бездруго грейна слънцце.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

СО2 и сега е стока и се

СО2 и сега е стока и се купува и продава ... например за газиране на биричката, или пък за озориране на оранжерии.

... не се очаква политизираните олигофрени да го знаят
плашлив кит's picture
плашлив кит
plashlivkit

Вие сигурно не сте "политизиран",

но това, че си мислите, че атмосферният въглероден двуокис се използва пряко за газиране на биричката или пък за "озорирането на оранжерии" (каквото и да е това), едва ли сте много добре образован.

За Хелуин

Грета се маскирала като Грета!
Това неграмотно, болно дете, ако бе наистина загрижено за отпечатъка ни върху природата, щеше да живее голо в някаква пещера! Всичко останало е демагогия.
Нямала с какво да отиде от САЩ в Мадрит. Ами да построят мост през Атлантика и да ходи пеша! Тя ще се зарадва и ще се хвали как не оставя въглероден отпечатък!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията