Това е една различна книга. Тя няма нищо общо нито със сухо и сбито изброяване на имена, дати и събития, нито с биографични книги, изпъстрени с цветисто самохвалство, изключващо напълно другите гледни точки.

Димитър Луджев издаде втората от двутомника “Преходно време. Личности, идеи, събития”. Тя обхваща едногодишното управление на Съюза на демократичните сили - 1991-ва - 1992-ра.

И не случайно под заглавието стои “пояснение на жанра”: История по... и отвъд документа.

От една страна, книгата е изследване на политическите и икономически събития, случили се през тази една година, изключително добре подплатени с документи. От друга - авторът умее да разказва “малките истории”, която правят онази, голямата История. Лесно му е, разбира се, той не е просто изследовател, а участник във всички описани събития, някои от които могат да бъдат наречени драми - военен министър и вицепремиер в онова първо правителство, дошло с “малко, но завинаги”...

Безспорно постижение - нещо, което изненада дори мен, познавайки Димитър Луджев точно от онези години - е безпристрастното излагане на фактите, на мненията, описанието на личности. В тази книга емоционалният Димитър Луджев е един мъдър човек - готов да оцени “противника”, да преосмисли несъгласията, да даде обективна преценка на някогашни събития.

Ако онези, които преживяха всичко това, искат да влязат зад кулисите на някогашните новини, ако децата, които тогава се раждаха и прохождаха, искат да видят къде сме грешали и къде не, нека си купят тази книга.

От нея не просто ще научат как България преминава болезнено и доста непохватно от социализъм към пазарна икономика, от тоталитаризъм към демокрация. Ще прочетат как се прави военна реформа, какво се случваше със задграничните търговски дружества, кои и как успяха за година да натрупат пари, как СДС израсна и как се разпадна... Ще видят и умело описани лицата на участниците в тези събития, техните реакции, мнения, победи и грешки.

Горещо съветвам: четете бележките под линия! Там има малки истории, свидетелства от различни хора, понякога оценки и остроумни обобщения.

Луджев завършва представянето на книгата с няколко думи на Джоузеф Конрад: “Една истина, една вяра, едно поколение отминават, забравят ги, те вече нямат значение. Освен за онези, малкото, които може би са вярвали в тази истина, изповядвали са тази вяра ила са обичали тези хора”.

Е, авторът е изпълнил своя дълг не само към “онези, малкото...”, но и към децата им, които може би ще поискат да се обърнат назад. Не с гняв, с любопитство.

–––––––––––

Представянето на двутомника ще е на 6 ноември, от 18 часа, в книжарница "Хеликон" на булевардите "Витоша" и "Патриарх Евтимий"