Article_top

Управляващата коалиция в България няма да издържи до следващите избори през май 2021 г. и предстои предсрочен парламентарен вот, най-вероятно след поканата за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната.

Още по-голямото интегриране на страната в евроинституциите ще зависи от борбата с корупцията, напредъка в спазване върховенството на закона и провеждането на вътрешни реформи. Но прогресът в тази посока ще бъде бавен.

Постепенно ще се подобряват и качеството на администрацията, и премахването на ненужните регулации.

Това са част от прогнозите на "Икономист интелиджънс юнит" - анализаторското звено на групата "Икономист", за развитието на България до 2024 г., разпространени в края на октомври, които са цитирани от "Дневник". Издателите периодично публикуват подобни национални доклади, които бизнесът и политици използват да се ориентират какво да очакват от съответната страна в икономически и политически план.

Дребнави и личностни конфликти между партиите в правителствената коалиция и особено враждебното отношение на "Обединени патриоти" към ЕС имат потенциал да забавят процеса на иначе продължаващи институционални и структурни реформи в периода 2020-2024 г.

Но това напрежение няма да постави под въпрос основни елементи като валутния борд, данъчната политика, развитието на инфраструктурата, финансовия надзор или опитите да се подобри образованието, казват авторите.

Според тях България няма да въведе еврото до средата на следващото десетилетие. Те предупреждават, че икономиката на България вече изпитва някои проблеми още преди реално да е започнал очакваният период на продължителен бавен растеж в Европа.

Според "Икономист интелиджънс юнит" настоящата година ще завърши с доста добър растеж от 3.6% от БВП, но и обясняват, че той се дължи основно на вътрешното частно потребление, подкрепено от вдигането на номиналните заплати и солидните правителствени разходи (ръст от 3.9% за 2019 г.) на фона на намаляващи инвестиции.

Преките чуждестранни инвестиции няма да се подобрят чувствително - при прогнозни 1.5 млрд. долара за 2019 г. те ще са 1.3 млрд. догодина, 2 млрд. през 2021 г. и след това ще останат на ниво около 2.1 млрд. долара до края на 2024 г.

Повишаването на заплатите и цените на енергията и горивата в България са посочени сред основните причини за бързото увеличаване на инфлацията - до средно 2.4% за 2017-2018 г. след тригодишна дефлация през 2014-2016 г. Очакването е за инфлация от 2.9% за 2019 г. и задъпжане около това ниво (средно 2.8%) за 2020-2024 г.

Причините са добре известни и посочвани и от други анализатори - относително бързото вдигане на заплати всяка година, трудното намиране на служители на вътрешния пазар и растящи цени на суровини на световните пазари.

Износът рязко се забави (-2.5% на годишна база) през второто тримесечие основно заради слаб туристически сезон и затруднения в глобалната търговия. Инвестициите, на които се дължеше растежът през 2018 г., този път са по-малко, включително защото банките имат повишени нива на необслужвани кредити, а компаниите извън финансовия сектор са ограничени от високи нива на задлъжнялост.

Ето какви приоритети очават в "Икономист" за периода, който анализаторите разделят на две половини по 2 години:

2020-2021 г.

- няма да се развива приватизирането на комунални услуги и индустриални предприятия;

- бавно ще се либерализира енергийният пазар;

- ще има реформи в ръководството на държавните компании;

- въпреки натиска от националистите правителството активно ще опитва да привлича чуждестранни инвеститори, особено в автомобилния сектор;

- увеличават се инвестициите в инфраструктура, икономиката продължава да расте;

- ЕС сключва нови търговски споразумения;

- България кандидатства за механизма ERM II, известен като чакалнята за еврото, страната се интегрира в европейския финансов апарат;

- ще има още реформи на митниците и приходната агенция; данъчните процедури се облекчават;

- едва ли ще има понижаване на данъчните ставки, ще се запазят плоският данък върху доходите и ниските нива на корпоративния данък;

- наемането на работници остава евтино, но разходите за труд ще се повишават, включително защото перспективите за икономически растеж ще стимулират и вдигането на заплатите;

- растящи разходи за образование и обучение с фокус върху професиите, необходими на пазара;

- строителството на пътища остава приоритет, въвежда се тол система, летището на София се отдава на концесия;

- интернет проникването се задълбочава, расте броят на абонатите на мобилен интернет; цифровизацията в бизнеса и използването на електронна търговия (макар и от ниски за ЕС равнища) се разрастват.

2022-2024 г.

- заради членството в ЕС ще се подобряват политиката за конкуренция и защита на частната собственост;

- продължава либерализиране на енергийния пазар и намаляване на контрола над цените;

- продължават опитите за привличане на чуждестранни инвестиции чрез административни стимули и процедурна гъвкавост;

- намаляват пречките пред търговията, тъй като и съседните страни се придвижват към членство в ЕС; все пак "Брекзит" може да създаде известни проблеми в търговията;

- подобряване събирането на данъци, реформирането в ЕС на облагането на дигиталните компании намалява избягването на плащане на данъци;

- заради чуждестранното участие постепенно се подобрява ефективността на финансовите услуги, бавно расте и небанковото финансиране;

- затрудненията в намирането на образован персонал води до ръст на заплатите в определени сегменти и намаляване на емиграцията на българите в чужбина;

- още строителство на пътища, опити за модернизиране на железниците, макар и посрещнати със съпротива;

- появяват се нови трансгранични газови връзки;

- с помощта на средства от ЕС растат публичните разходи за изследователска работа и разработки.

Без да навлизат в подробности за структурата на частното потребление на глава от населението, от "Икономист" посочват, че то ще расте (в доларово измерение) от 5790 през настоящата година на 6210 догодина и 6900 през 2020 г.

Общият размер на личните разполагаеми приходи също ще се увеличава - от 71.9 млрд. лв. сега на 76.5 млрд. лв през 2020 г. и 80.9 млрд. лв. година по-късно. Но в анализа отново няма разбивка как се разпределя сред българите този ресурс.

 

Управляващата коалиция в България няма да издържи до следващите избори през май 2021 г. и предстои предсрочен парламентарен вот, най-вероятно след поканата за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната.

Още по-голямото интегриране на страната в евроинституциите ще зависи от борбата с корупцията, напредъка в спазване върховенството на закона и провеждането на вътрешни реформи. Но прогресът в тази посока ще бъде бавен.

Постепенно ще се подобряват и качеството на администрацията, и премахването на ненужните регулации.

Това са част от прогнозите на "Икономист интелиджънс юнит" - анализаторското звено на групата "Икономист", за развитието на България до 2024 г., разпространени в края на октомври, които са цитирани от "Дневник". Издателите периодично публикуват подобни национални доклади, които бизнесът и политици използват да се ориентират какво да очакват от съответната страна в икономически и политически план.

Дребнави и личностни конфликти между партиите в правителствената коалиция и особено враждебното отношение на "Обединени патриоти" към ЕС имат потенциал да забавят процеса на иначе продължаващи институционални и структурни реформи в периода 2020-2024 г.

Но това напрежение няма да постави под въпрос основни елементи като валутния борд, данъчната политика, развитието на инфраструктурата, финансовия надзор или опитите да се подобри образованието, казват авторите.

Според тях България няма да въведе еврото до средата на следващото десетилетие. Те предупреждават, че икономиката на България вече изпитва някои проблеми още преди реално да е започнал очакваният период на продължителен бавен растеж в Европа.

Според "Икономист интелиджънс юнит" настоящата година ще завърши с доста добър растеж от 3.6% от БВП, но и обясняват, че той се дължи основно на вътрешното частно потребление, подкрепено от вдигането на номиналните заплати и солидните правителствени разходи (ръст от 3.9% за 2019 г.) на фона на намаляващи инвестиции.

Преките чуждестранни инвестиции няма да се подобрят чувствително - при прогнозни 1.5 млрд. долара за 2019 г. те ще са 1.3 млрд. догодина, 2 млрд. през 2021 г. и след това ще останат на ниво около 2.1 млрд. долара до края на 2024 г.

Повишаването на заплатите и цените на енергията и горивата в България са посочени сред основните причини за бързото увеличаване на инфлацията - до средно 2.4% за 2017-2018 г. след тригодишна дефлация през 2014-2016 г. Очакването е за инфлация от 2.9% за 2019 г. и задъпжане около това ниво (средно 2.8%) за 2020-2024 г.

Причините са добре известни и посочвани и от други анализатори - относително бързото вдигане на заплати всяка година, трудното намиране на служители на вътрешния пазар и растящи цени на суровини на световните пазари.

Износът рязко се забави (-2.5% на годишна база) през второто тримесечие основно заради слаб туристически сезон и затруднения в глобалната търговия. Инвестициите, на които се дължеше растежът през 2018 г., този път са по-малко, включително защото банките имат повишени нива на необслужвани кредити, а компаниите извън финансовия сектор са ограничени от високи нива на задлъжнялост.

Ето какви приоритети очават в "Икономист" за периода, който анализаторите разделят на две половини по 2 години:

2020-2021 г.

- няма да се развива приватизирането на комунални услуги и индустриални предприятия;

- бавно ще се либерализира енергийният пазар;

- ще има реформи в ръководството на държавните компании;

- въпреки натиска от националистите правителството активно ще опитва да привлича чуждестранни инвеститори, особено в автомобилния сектор;

- увеличават се инвестициите в инфраструктура, икономиката продължава да расте;

- ЕС сключва нови търговски споразумения;

- България кандидатства за механизма ERM II, известен като чакалнята за еврото, страната се интегрира в европейския финансов апарат;

- ще има още реформи на митниците и приходната агенция; данъчните процедури се облекчават;

- едва ли ще има понижаване на данъчните ставки, ще се запазят плоският данък върху доходите и ниските нива на корпоративния данък;

- наемането на работници остава евтино, но разходите за труд ще се повишават, включително защото перспективите за икономически растеж ще стимулират и вдигането на заплатите;

- растящи разходи за образование и обучение с фокус върху професиите, необходими на пазара;

- строителството на пътища остава приоритет, въвежда се тол система, летището на София се отдава на концесия;

- интернет проникването се задълбочава, расте броят на абонатите на мобилен интернет; цифровизацията в бизнеса и използването на електронна търговия (макар и от ниски за ЕС равнища) се разрастват.

2022-2024 г.

- заради членството в ЕС ще се подобряват политиката за конкуренция и защита на частната собственост;

- продължава либерализиране на енергийния пазар и намаляване на контрола над цените;

- продължават опитите за привличане на чуждестранни инвестиции чрез административни стимули и процедурна гъвкавост;

- намаляват пречките пред търговията, тъй като и съседните страни се придвижват към членство в ЕС; все пак "Брекзит" може да създаде известни проблеми в търговията;

- подобряване събирането на данъци, реформирането в ЕС на облагането на дигиталните компании намалява избягването на плащане на данъци;

- заради чуждестранното участие постепенно се подобрява ефективността на финансовите услуги, бавно расте и небанковото финансиране;

- затрудненията в намирането на образован персонал води до ръст на заплатите в определени сегменти и намаляване на емиграцията на българите в чужбина;

- още строителство на пътища, опити за модернизиране на железниците, макар и посрещнати със съпротива;

- появяват се нови трансгранични газови връзки;

- с помощта на средства от ЕС растат публичните разходи за изследователска работа и разработки.

Без да навлизат в подробности за структурата на частното потребление на глава от населението, от "Икономист" посочват, че то ще расте (в доларово измерение) от 5790 през настоящата година на 6210 догодина и 6900 през 2020 г.

Общият размер на личните разполагаеми приходи също ще се увеличава - от 71.9 млрд. лв. сега на 76.5 млрд. лв през 2020 г. и 80.9 млрд. лв. година по-късно. Но в анализа отново няма разбивка как се разпределя сред българите този ресурс.

Коментари

Тоя "икономист"?????

Не е ли московско прокси????
И на коча мъдете се клатят..... ама не падат!
ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Забравили са само да посочат ,

че водещи съавтори в прогнозите са Нинова , Хр.Иванов и Ат.Атанасов...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?