Иран откри огън по три кораба в Ормузкия проток в сряда, засилвайки атаките си срещу корабоплаването в този жизненоважен за световните енергийни доставки воден път и допълнително усложнявайки и без това буксуващите усилия да бъдат събрани Съединените щати и Иран на преговори за прекратяване на войната, предаде Асошиейтед прес.
Според ирански медии атаките са извършени от паравоенната Революционна гвардия, която е задържала два от корабите и ги е изтеглила към Иран.
Това представлява ескалация от страна на иранското ръководство, което изглежда готово да преговаря по-твърдо с американските представители, след като президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще удължат безсрочно примирието с Иран, което трябваше да изтече в сряда.
Въпреки удължаването Тръмп даде да се разбере, че САЩ ще продължат блокадата на иранските пристанища.
Така се създава предпоставка за продължаващи нарушения на трафика през протока, през който в мирно време преминават 20% от световния петрол, дори ако примирието като цяло се запази.
Конфликтът вече доведе до рязък скок на цените на горивата далеч извън региона и увеличи цената на храните и широк спектър от други продукти. Колкото по-дълго протокът остане затворен, толкова по-тежки и по-широкообхватни ще бъдат последиците — и толкова по-бавно ще се възстановява икономиката.
Но Техеран даде по-късно днес знак, че блокирането на търговския път не е единственият му коз. Той заплаши да саботира и подводната комуникационна инфраструктура в региона, довеждайки го до практическа парализа.
Три кораба под обстрел в Ормузкия проток
Иран откри огън по контейнеровоз в протока днес сутринта, а втори кораб беше атакуван малко по-късно, съобщи британският Център за морски търговски операции.
По-късно иранската държавна телевизия съобщи, че и двата кораба са били атакувани от Революционната гвардия, задържани и откарвани към Иран.
Полуофициалните агенции Нур нюз, Фарс и Мер съобщиха за атака и срещу трети кораб, който според тях бил „заседнал“ край иранския бряг, без да дават подробности.
От началото на войната на 28 февруари, когато САЩ и Израел нанесоха въздушни удари по Иран, в Близкия изток са извършени над 30 атаки срещу кораби.
Нова заплаха
Полуофициалната агенция Тасним, близка до Революционната гвардия, отново повдигна в сряда темата за уязвимостта на подводните комуникационни кабели в Ормузкия проток — предупреждение, което според АП подчертава колко лесно регионът може да бъде парализиран не само чрез атаки срещу корабоплаването, но и чрез прекъсване на цифровата инфраструктура.
Агенцията намеква, че „едновременното повреждане на няколко ключови кабела — било поради инцидент или умишлено действие — може да предизвика сериозни прекъсвания в целия Персийски залив“.
През протока минават множество кабели, а регионът вече преживя смущения, след като подводни линии бяха прекъсвани многократно в Червено море — заплаха, която в миналото беше артикулирана и от подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути.
Не е ясно кога ще бъдат подновени преговорите
Способността на Иран да ограничава трафика през протока — който свързва Персийския залив с Индийския океан — се оказа ключово стратегическо предимство.
Макар че примирието спря американските и израелските удари по Иран, а иранските ракети вече не поразяват Израел и региона, атаките в протока и по-ранните американски задържания на ирански кораби показват, че морската заплаха остава.
Без дипломатическо споразумение тези атаки вероятно ще възпират корабите дори да опитват да преминат, допълнително свивайки глобалните енергийни доставки. В сряда, след атаките, цената на Brent — международния стандарт — скочи до почти 100 долара за барел, над 35% ръст от началото на войната.
Докато атаките се развиваха, Революционната гвардия обеща да „нанесе съкрушителни удари отвъд въображението на врага върху останалите му активи в региона“.
Предната вечер твърдолинейни поддръжници на иранската теокрация проведоха митинги, на които Гвардията демонстрира ракети и пускови установки — знак на предизвикателство към Израел и САЩ, които посветиха голяма част от въздушната си кампания на унищожаването на иранския балистичен арсенал.
Не е ясно кога преговорите могат да бъдат подновени. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи призна удължаването на примирието от Тръмп, но не каза дали Техеран е готов да участва в нов кръг разговори.
По-рано Моджтаба Фердоуси Пур, ръководител на иранската мисия в Египет, заяви пред Асошиейтед прес, че никоя делегация няма да замине за Пакистан, докато САЩ не вдигнат блокадата.
Двама пакистански представители казаха пред АП, че Исламабад все още чака отговор от Техеран кога ще изпрати делегация. Те говориха при условие за анонимност, тъй като не са упълномощени да дават информация на медиите.
Войнствени демонстрации
Паралелно с морските напрежения в Иран се проведоха масови демонстрации на твърдолинейни поддръжници на властта. По информация на Асошиейтед прес Революционната гвардия е извадила на публични места балистични ракети и техните пускови установки — за първи път след началото на примирието във войната с Израел и САЩ. Държавните медии разпространиха кадри от градове като Ахваз, Арак, Бандар Абас, Бушер, Керман, Тебриз, Техеран, Кум и Занджан, където бяха показани ракети от типовете "Фахех", "Хейбар Шекан", "Хорамшахр-4" и "Кадр". Част от тях са използвани многократно срещу Израел по време на войната, включително с касетъчни бойни глави, предназначени да преодолеят системите за противовъздушна отбрана.
Демонстрациите бяха представени от иранските власти като знак на устойчивост и възстановена мощ след масираните удари на Израел и САЩ, насочени към ракетния арсенал на страната. На фона на новите атаки в Ормузкия проток това публично демонстриране на въоръжение допълнително подчертава риска от разширяване на конфликта в региона.

Тръмп снощи заяви, че ще удължи споразумението за прекратяване на огъня с Иран за неопределен срок, за да се даде възможност за по-нататъшни мирни преговори, въпреки че към момента не е ясно дали Иран или Израел – съюзникът на САЩ в продължаващата вече два месеца война – ще се съгласят, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Тръмп заяви в своя публикация в социалните мрежи, че САЩ са се съгласили с молба на пакистанските посредници „да отложим атаката си срещу Иран, докато лидерите и представителите им не излязат с унифицирано предложение... и преговорите не приключат, по един или друг начин“.
Пакистан бе домакин на мирни преговори в Исламабад за слагане на край на войната, която отне живота на хиляди хора и разтърси световната икономика.

Въпреки че обяви това, което изглеждаше като едностранно удължаване на примирието, Тръмп в същата публикация заяви, че военноморските сили на САЩ ще продължат да поддържат блокадата на иранската търговия по море. Иран смята блокадата за акт на война.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт заяви, че продължаващата блокада на морската търговия на Иран сериозно отслабва икономическата мощ на Ислямската република, предаде ДПА, цитирана от БТА.
Складовите съоръжения на остров Харг, който е ключов център за търговията с петрол, „ще се напълнят и иранските петролни кладенци ще бъдат затворени“, написа Бесънт в Екс.
„Ограничаването на морската търговия на Иран директно взема на прицел основните източници на приходи на режима“, добави той.
Към момента няма реакции на обявлението на Тръмп от страна на висши ирански служители, въпреки че някои първоначални реакции от Техеран подсказаха, че коментарите на американския президент се приемат скептично.
Агенция Тасним, която е свързана с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, заяви, че Иран не е поискал удължаване на примирието и повтори заплахите американската блокада да бъде премахната със сила. Съветник на главния преговарящ от иранска страна, председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф, заяви, че обявлението на Тръмп няма голямо значение и може да е тактически ход.
Военната реторика на Тръмп се колебае между две крайности, посочва Ройтерс. В изпълнена с ругатни заплаха срещу Иран само преди две седмици той обеща, че „цяла цивилизация ще загине тази нощ“, докато в други моменти американският президент изглеждаше решен да сложи край на насилието и несигурността на пазарите.

Със снощното си обявление си Тръмп отново в последния момент се отказа да изпълни заплахите си да бомбардира електроцентралите и мостовете на Иран.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш и други лидери осъдиха тези заплахи, като отбелязаха, че международните хуманитарни закони забраняват атаки, насочени срещу цивилни лица и гражданска инфраструктура.
Вътрешно напрежение в Техеран?
Анализ на Си Ен Ен подчертава, че зад ескалацията около Ормузкия проток прозира и вътрешно напрежение в самия Техеран. Според източници, цитирани от медията, в иранското ръководство се засилват съмненията дали новият върховен лидер Моджтаба Хаменей контролира напълно силовите структури или дали те действат по собствена инерция.
Част от командирите на Революционната гвардия били разколебани от липсата на ясни политически инструкции в момент, когато Иран едновременно преговаря със САЩ и демонстрира сила в региона.
Анализът отбелязва, че това усещане за вакуум на върха може да обясни противоречивите сигнали от Техеран — от готовност за преговори до агресивни действия в Ормузкия проток — и да подсили опасенията, че отделни фракции в системата преследват различни цели.
Ванс отмени пътуването си за преговори в Пакистан
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс е отменил пътуването си до Пакистан, където се очакваше отново да оглави американската делегация за преговорите с Иран, предаде Асошиейтед Прес, като се позова представител на американската администрация.
Според американския представител Иран все още не е взел окончателно решение относно участието си в преговорите.
Междувременно иранската агенция Тасним съобщи, че иранска делегация няма да участва в преговорите в Исламабад днес.
Според агенцията решението Иран да не участва в преговорите „е окончателно“.
Тя добави, че Техеран понастоящем „не вижда перспективи, при които участието му в консултациите би могло да бъде възобновено“, тъй като САЩ „пречат на постигането на приемливо споразумение“.
Дефицит на доверие
Според анализ на "Ню Йорк таймс" основното препятствие пред всяко устойчиво споразумение между Вашингтон и Техеран остава дълбокият дефицит на доверие.
Изданието припомня, че Иран не забравя колко лесно администрацията на Доналд Тръмп се е оттеглила от ядрената сделка, договорена от екипа на Барак Обама след години преговори. Бивши американски представители, цитирани от Ню Йорк таймс, твърдят, че именно този опит е накарал Техеран да настоява за гаранции, че евентуално ново споразумение няма да бъде отменено отново — гаранции, които Вашингтон не е могъл да предостави.
Според източниците на изданието това недоверие е било подхранено и от факта, че Тръмп два пъти е нареждал въздушни удари в момент, когато разговорите с Иран едва са започвали.
"Аксиос" допълва, че след последното удължаване на примирието САЩ очакват от Иран конкретни стъпки, които да покажат готовност за напредък, но Техеран отказва да участва в новия кръг преговори в Пакистан.
Иранските власти обвиняват Вашингтон в нарушаване на режима на прекратяване на огъня и в поставяне на прекомерни условия, докато американски представители, цитирани от Аксиос, твърдят, че иранската страна е обезпокоена и от начина, по който Тръмп „води преговори“ в социалните мрежи, създавайки впечатление за договорености, които всъщност още не съществуват.
На този фон иранският парламент и главният преговарящ Мохамад Багер Галибаф продължават да подчертават, че американската страна не е успяла да „спечели доверието“ на Техеран — позиция, която според Ню Йорк таймс вече води до отлагане на следващия кръг разговори.
Държавите от Залива се опасяват, че преговорите могат да циментират иранския контрол над Ормуз
По данни на Ройтерс тревогите на държавите от Залива се засилват от усещането, че предстоящите преговори между Вашингтон и Техеран могат да доведат не до деескалация, а до фактическо утвърждаване на иранското влияние върху Ормузкия проток. Източници от региона цитират предупреждението на зам.-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев, че протокът е „тестваното ядрено оръжие“ на Иран — формулировка, която според анализатори отразява новата реалност: Оормуз вече е централен лост в дипломатическите сметки.
Ройтерс отбелязва, че в преговорите приоритетът постепенно се измества от ракетната програма и прокси мрежите на Иран към ограничаване на обогатяването на уран и към негласно приемане на иранската „географска сила“ над протока. За държавите от Залива това означава, че техните собствени рискове — от ракетни удари до икономически щети — остават на заден план, докато глобалните енергийни интереси диктуват дневния ред.
Ирански представители, цитирани от агенцията, описват Ормуз като „златен актив“, подготвян от години като инструмент за възпиране. Според източник, близък до Революционната гвардия, табуто върху използването на протока вече е „разчупено“, а проливът се е превърнал в „изваден меч“, който никой в региона не може да игнорира.
Тази динамика, подчертава Ройтерс, засилва опасенията, че вместо устойчиво уреждане се оформя „управляван конфликт“, в който правилата се определят от силата, а не от международните норми — за сметка на държавите, които понасят най-преки последствия.