Article_top

Учителските заплати ще пораснат със 17% през 2020 година. Това решиха окончателно днес депутатите при гледането на проектобюджета на републиката в Народното събрание. Общо средствата за образование достигат рекордните 4,8 млрд. лв., или 3,8% от брутния вътрешен продукт. 

От новата година номиналните числа за учителите ще изглеждат така - минимална заплата 1085 лв., докато в момента е 920 лв. Минималните възнаграждения на старшите учители стават 1120 лв., а на главните - 1176 лв. Директорите на детски градини и училища ще получават не по-малко от 1334 лв., а зам.-директорите - 1246 лв. 

Увеличението на бюджета на министерството, в което ще се финансират по-големите заплати, е равно на 360 млн. лв. Освен това се дават и 54 млн. лв. повече за индивидуални работни заплати на непедагогическия персонал.

От общите пари 105 млн. лв. отиват в БАН, малко над 70 млн. лв. за Софийския университет, 23 млн. лв. за УНСС и 11 млн. лв. за Медицинския университет. По предложение на ГЕРБ се отпускат и 100 хил. лв. за Македонския научен институт.

В дебатите по бюджета се включи лично и министърът на образованието Красимир Вълчев. Според опозицията парите продължават да са малко, а простото увеличение на заплатите, макар и положителна стъпка, не е достатъчно за стабилизиране на системата. Вълчев отговори така:

"Средствата никога не са достатъчни, никога не са били и толкова много. 600 млн. лв. е реалното увеличение за следващата година без увеличението на средствата от ЕС.

Тук добавям тези 70 млн. лв., които са допълнително заложени за изграждане на детски градини и доизграждане на училища. Най-голямото увеличение е действително за учителите", каза Вълчев.

Решението за по-голямото финансиране на системата идва само ден след като резултатите на българските осмокласници удариха дъното в международното проучване PISA  от 2012 година насам. Тийнейджърите ни са най-зле в ЕС по природни науки и там спадът е видим, но влошават резултатите си както по четене с разбиране, така и по математика. 

56 на сто от осмокласниците пък разбират и осмислят само елементарни текстове. Момичетата се справят по-добре от момчетата. Това важи за всички участвали страни, но у нас процентът на девойките, които се представят по-добре, е по-висок. Данните сочат също, децата от заможни семейства се представят по-добре, но е възможно това да се дължи и на по-големите възможности за заплащане на частни уроци. Децата в домове, където има големи библиотеки, също показват по-високи резултати.

От МОН коментираха, че за подобряване на тези резултати е необходимо обучението да се ориентира към формиране на умения. Тази "мантра" обаче се повтаря от първата година с ниски резултати, а на практика те продължават да спадат.

 

Учителските заплати ще пораснат със 17% през 2020 година. Това решиха окончателно днес депутатите при гледането на проектобюджета на републиката в Народното събрание. Общо средствата за образование достигат рекордните 4,8 млрд. лв., или 3,8% от брутния вътрешен продукт. 

От новата година номиналните числа за учителите ще изглеждат така - минимална заплата 1085 лв., докато в момента е 920 лв. Минималните възнаграждения на старшите учители стават 1120 лв., а на главните - 1176 лв. Директорите на детски градини и училища ще получават не по-малко от 1334 лв., а зам.-директорите - 1246 лв. 

Увеличението на бюджета на министерството, в което ще се финансират по-големите заплати, е равно на 360 млн. лв. Освен това се дават и 54 млн. лв. повече за индивидуални работни заплати на непедагогическия персонал.

От общите пари 105 млн. лв. отиват в БАН, малко над 70 млн. лв. за Софийския университет, 23 млн. лв. за УНСС и 11 млн. лв. за Медицинския университет. По предложение на ГЕРБ се отпускат и 100 хил. лв. за Македонския научен институт.

В дебатите по бюджета се включи лично и министърът на образованието Красимир Вълчев. Според опозицията парите продължават да са малко, а простото увеличение на заплатите, макар и положителна стъпка, не е достатъчно за стабилизиране на системата. Вълчев отговори така:

"Средствата никога не са достатъчни, никога не са били и толкова много. 600 млн. лв. е реалното увеличение за следващата година без увеличението на средствата от ЕС.

Тук добавям тези 70 млн. лв., които са допълнително заложени за изграждане на детски градини и доизграждане на училища. Най-голямото увеличение е действително за учителите", каза Вълчев.

Решението за по-голямото финансиране на системата идва само ден след като резултатите на българските осмокласници удариха дъното в международното проучване PISA  от 2012 година насам. Тийнейджърите ни са най-зле в ЕС по природни науки и там спадът е видим, но влошават резултатите си както по четене с разбиране, така и по математика. 

56 на сто от осмокласниците пък разбират и осмислят само елементарни текстове. Момичетата се справят по-добре от момчетата. Това важи за всички участвали страни, но у нас процентът на девойките, които се представят по-добре, е по-висок. Данните сочат също, децата от заможни семейства се представят по-добре, но е възможно това да се дължи и на по-големите възможности за заплащане на частни уроци. Децата в домове, където има големи библиотеки, също показват по-високи резултати.

От МОН коментираха, че за подобряване на тези резултати е необходимо обучението да се ориентира към формиране на умения. Тази "мантра" обаче се повтаря от първата година с ниски резултати, а на практика те продължават да спадат.

Коментари

Not-Independent Observer's picture
Not-Independent...
Not-independent-observer

пари без реформи са пари , хвърлени на вятъра

Изключителна грешка е наливане на пари в гимназиалното образование, и то в завишен размер без реформи. Като бяха увеличавани досега заплатите това не доведе до повишаване качеството на преподаване. Изливат се едни пари, а резултати няма.
Тези пари следва да се дадат срещу реформи. Например, и не само:
1.Съкращения. Мантрата,че нямало учители е лъжа. Днес учениците са три пъти!!!! по-малко, отколкото бяха през 1989г, а учителите са два пъти повече, в сравнение с 1989г. Категорично може и трябва да се говори за съкращения. Особено като се премахне паразитния 12-ти клас, където пълнолетни лица на 19 години са държани в училищата, за да се пълни бройката на учениците. Краде се 1 година от живота на млади хора на19г, които могат да има свои деца-с този ненужен 12-ти клас. Не научават нищо ново, а са държани заради демографския срив. На запад на 19 години вече завършваш висше образование(там средно образование е до 16г, а бакалавърската степен е 3 години), а в България на 19 са ученици още. Да се премахне 12-ти клас, за да лъсне картинката-ученици почти няма, но заети в средното образование са почти 200 000. Тоест има място за съкращения.
2. Порочно е назначаването на учители. БЕЗ КОНКУРС. По личната ,субективна, безкритериина преценка на директорите. Крайно време е,като част от реформите да се въведе конкурс, и то под формата на конкурсен изпит,като задължително условие за назначаване на учител. В целия бюджетен сектор вече конкурсите, под формата на изпит за задължителни, но не и при учителите. За да станеш чиновник, магистрат, полицай, военен, дипломат-ходиш на изпит, пно за да станеш учител-назначението зависи от дироектора-субективно-няма обиктивно оценяване чрез изпит на знанията, особено като за 1 място кандидатстват дори и по 40 човека-например в Бургас. Няма конкурси.
3. въвеждане на ежегодна атестация на учителите, под формата на изпит. Защо не-на ученическите матури да бъдат изитвани с цел атестация учителите, и проверяващия да не зна е дали проверява работата на учител или ученик. Подготвения не се страхува от атестация. високите заплати трябва да бъдат свързани със завишени изисквания, вклч и за ежегодна атестация под формата на изпит за учителите.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?