Трудно е да се обхване цяла една година в няколко реда. Без претенция за обхватност, Клуб Z отправи пет еднакви въпроса на шестима различни български писатели. Как те виждат непрекъснатите обвинения към младото поколение, че "не чете", какво стойностно са успели те самите да прочетат през тази една година и как виждат моментната снимка на българското общество. В следващите празнични дни ви представяме отговорите на Мария Донева, Капка Касабова, Юлиана Антонова - Мурата, Георги Господинов, Палми Ранчев и Христо Карастоянов.

Христо Карастоянов е един от най-четените съвременни български писатели. Автор е на десетки книги, а сред тях "Една и съща нощ", "Послепис" и „Животът няма втора половина“. 

До колко сте съгласни с тезата, че младото поколение все повече не успява да се справя с живота и реалността? От една страна това показват данните на PISA, a от друга е едно от най-старите клишета на света – за загниващата младеж. 

Мисля, че всяко обобщение е невярно. Това се отнася и до резултатите от изследванията по който и да било проблем в която и да било сфера. Така е според мен и с обобщението за ебати скапаното поколение, „потвърдено” от данните на PISA за ужасяващата функционална неграмотност на същото това поколение. Внукът ми беше десетинагодишен, когато в Ню Йорк спечели някакво състезание по spelling (или както там се нарича правописа и правоговора). Беше пристигнал там съвсем скоро преди това, а беше по-добър от много родени в Щатите деца. 

Та така де – не обичам обобщенията. Познавам млади хора, с които ми е драго да общувам, но виждам, че има и такива, дето да те е страх да срещнеш по тъмно. Но ако трябва да съм откровен, то повече ме притеснява, че виждам все повече и повече нездравословно дебели деца. И имам чувството, че дебелите момичета са повече...

А инак клишето, което споменавате във въпроса, е доста поучително. То обаче гласи: „Страшни времена, господарю мой. Всички пишат, никой не чете, и децата не слушат родителите си!” Приписва се на кого ли не, но аз съм го виждал като съвременен прочит на записка върху древноегипетски папирус – от хилядолетие преди Христа.

Е, пак обобщение, но поне е забавно...

Какво успяхте да прочетете стойностно през годините? Има ли автор или произведение, което ще остави 2019 г. в историята на века? 

А, не, не... Не бих си позволил подобно категорично отсичане. Те дори влъхвите от Шведската академия са отличавали книги и автори, които още на другата година са били забравяни. Освен това всичко е въпрос на вкус, като при това и вкусът се мени. Хем много бързо. Винаги са ме смущавали анкети от рода на „Коя е вашата любима книга?” Как така една книга? Вчера да ме бяха попитали щях да кажа например „Сто години самота”, днес точно толкова убедено бих споменал я нещо от Чандлър, я от Стивън Кинг, а за утре направо не знам. 

Друго ме тревожи. Твърде много станаха смущаващите класации у нас. Някои от тях посочват като най-добри (или хайде нека да са най-четени) автори, чиито книги са откровена литературна чалга.

Настъпи такова объркване, че човек вече не знае кое е позор и кое слава. 

И ми се струва, че това е станало необратимо. Вече не можем да си кажем утешително: „Времето ще отсее доброто от плявата.” Какъв ще му е на времето критерият, когато седне да отсява? Литературните награди? Ами че те само според Уикипедията са шейсетина (и имам чувството, че там не са отбелязани всичките). Коя от всичките наградени книги ще е най-най-най? Тиражите? О, Боже, тиражите... 

Но слава Богу, явно четем! След съмнителния фалит на „Пингвините” преди време не се е чуло друга книжарска верига да е банкрутирала, нали така? Напротив. Съществуващите вериги отварят все нови и нови книжарници, появяват се нови компании. Уж книгите поскъпват, а книжарите не фалират! Това без читатели не става. Четем, наистина. Остава сега някой да си сложи главата на дръвника и да изчисли какво четем.

Тогава вече можем и да се надяваме, че времето... – и така нататък.

Какъв му бе най-големият проблем на българина през годината? Ако се фокусираме в социалните мрежи, събирателният образ на българина има проблеми всеки ден. Вечно сме недоволни, хленчим, оплакваме се. Вие можете ли да формулирате това, което все ни мъчи? 

Ами май е омразата. Омразата и страхът. За най-малкото се хващаме за гушите. Аз кажа, че дадено нещо е бяло, ти ми креснеш, че нещото е черно – и вече сме се счепкали. Нещо повече! Аз казвам, че това е бяло, ти също казваш, че е бяло, но пак сме гуша за гуша. Отдавна вече не казваме: „Извинявай, но аз мисля, че не си прав!...” Или онова, което в различни варианти го приписват на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.” Не! Ние направо отсичаме: „Ти ли ще ми кажеш бе, боклук!”

Гледам днес във фейсбук снимка на млад човек с пушка – позира до трупа на убит от него 42-килограмов вълк. Грозно наистина. Обаче коментарите... „Боклук! Да го застрелят него така!” (Цитат!) Да не говорим за това как няма и час след обявяването на протест срещу нещо си на отсрещния тротоар вече има контра-протест. (Дори един контра-протест изпревари протеста! Майтап!) Ето затова сме се втренчили само в лошото и, разбира се, само лошото виждаме – според мен де.

Как изглежда моментната снимка на българското общество в края на 2019 година?

Ами това май пак зависи от вкусове, пристрастия... И ако щете въпрос на настроение! Една сутрин се събуждаш и по някаква твоя си причина всичко ти изглежда прекрасно. Един вид: „Be calm, think positive, don't worry and be happy now!”

Още на другия ден обаче явно си станал със задника нагоре (дето викаше баба ми) и ти се струва, че са се отворили вратите на ада и че България се е затъркаляла стремително натам. (Е, в този случай медиите ти помагат направо сладострастно: почват новините и чак на петнайстата минута приключват с убийствата, катастрофите, изнасилванията, обирите, пуснатите на свобода бандити, калпавите магистрали, жълт код за сибирски студ и жълт за сахарска жега, издъхващите болници, чумата по прасетата и птичия грип, алчните бизнесмени, мизеруващите пенсионери и дърлещите се политици...)

Тъй че благодаря, но не съм готов за моментна снимка.