Article_top

Изборите в Афганистан не приличат на никои други. Избирателите гласуват с отпечатъци, нацапали палци в мастилото. Племенните вождове насочват цели общности към един кандидат, а те самите обявяват победа независимо от резултатите. А резултатите идват около месец след края на вота. Отвъд екзотиката на изборния ден обаче последните избори показаха, че след 18 години война афганистанците са безнадеждно отчуждени от политическите процеси. Средновековието се завръща и смята да живее заедно с мобилните телефони и интернет. Талибаните набират сила.

„Гробница за империи“

Наричан от мнозина „гробница на империи“, Афганистан е люлка на култура, съществуваща повече от 3000 години. Основна пресечна точка на човешките миграции, част от древния Път на коприната, тези близо 700 000 кв. км величествени планини и сухи пустини са дом на над 20 различни народа.

Разположението на Афганистан е причина за не един или два опита за превземане на ключовите му пътища. От Александър Велики до Чингис Хан, от „Голямата игра“ между Русия и Англия до студената война, та чак до днес.

Сврян между огромните територии на Русия и Индия, на пътя на търговските пътища от и за Китай, Афганистан няма да престане да бъде в центъра на международните геополитически игри. На фона на многогодишните усилия на ООН обаче мирът продължава да бъде пожелателен.

Етническата карта на страната е забележителна – пущуни, таджики, хазари, узбеки, аймаки, туркмени и още десетки други племенни общности. В този смисъл не можем да говорим за единна афганистанска нация, която да изгради силна централизирана власт, такава, каквато я разбираме на Запад.

В продължение на близо 300 години Афганистан е управляван от пущуни – най-голямата етническа група, населяваща югоизточната част на страната. Когато през 1979 г. СССР нахлува от север, в планините на Хиндукуш се заражда пущунско съпротивително движение, финансирано от Пакистан и САЩ. Наричат себе си „талибани“ – от пущунската дума за студент – талиб, и прегръщат радикалния уахабитски салафизъм. За разлика от другите фундаменталистки ислямски групировки талибаните остават завинаги пущунски националисти.

След почти 20 години на партизанска война – първо със съветските окупатори, после с доминираното от таджики централно правителство, талибаните превземат насилствено властта през 1996 г. Налагат шариата – строго ислямско законодателство, което включва физически наказания за криминални престъпления – рязане на крайници, публичен побой и разстрели. Обществената дискриминация на жените е законово легитимирана – те нямат право да учат, да работят или да говорят извън дома си.

Днешен Афганистан трудно прилича на държава с 3000-годишна култура.

Наред с бруталните си постъпки обаче тяхното управление носи и някои позитиви за местното население, без разбирането на които е невъзможно да прозрем възхода им през последните години. За петте си години на власт талибаните изкореняват тотално разпространението и търговията с наркотици, въвеждат ред и дисциплина – толкова желани от цивилното население.

Най-важният фактор е  свързан с усещането за възвърнатото етническо достойнство на пущуните. Сега – 18 години след края на тяхното управление и продължаваща война, талибаните не са забравили издигането си до властови позиции и продължаването на битката за пущунско превъзходство. Тези фактори обуславят и изключителните съпротивителни сили на групировката срещу външни сили.

Племенната раздробеност на афганистанското общество създава тотален хаос, генерира корупция и дава сериозна власт в ръцете на местните вождове. Въпреки че бруталният режим на талибаните не е забравен, населението на страната е уморено от несекващите междуособици и все повече хора припознават бунтовниците като естествен отпор срещу ширещото се беззаконие.

След 18 години кръвопролитна война афганистанците са уморени от живот, чиято единствена цел е оцеляването. Нарастващата сила на талибаните обаче не дава надежди за скорошно спиране на боевете. Към момента те владеят около 45% от страната, като се борят за още 15%. Според последния доклад на ООН по темата талибаните днес владеят повече територия от който и да е момент в историята на войната. Тези данни, разбира се, водят и до трагичен резултат – пак според ООН само през 2018 г. цивилните жертви са около 3000, а над 5000 са ранените. Настоящата година е още по-кръвопролитна – само до септември убийствата на цивилни са се увеличили с над 40 на сто.

Двугодишните избори

Дългото предисловие е нужно, за да се вникне в конкретиката, която създава афганистанската реалност такава, каквато е днес. Последните президентски избори бяха проведени през далечната вече 2014 г. Спечели ги Ашраф Гани в ожесточена битка със сегашния си коалиционен партньор Абдула Абдула. Въпреки че страната определено успя да създаде известно подобряване на условията на живот и леко повдигна стандарта на своите граждани, тоталният провал на правителството и президента да се справят със заплахата от талибаните се усеща сериозно.

Основният конкурент на Гани бе коалиционният му партньор Абдула Абдула.

Затова и изборите бяха представяни като надежда, поне в съзнанието на анализаторите, за някаква промяна. Вотът беше насрочен за април миналата година, но както често се случва из тези географски ширини, нещо винаги се променя. Технически проблеми, необучени избирателни комисии и недостатъчен запас от материали за вота накараха властите да променят датата и тя се измести с няколко месеца напред – за юли. Да, това е възможно в Афганистан. Дотолкова, че никой дори не си помисли, че има нещо нередно.

Както се досещате – юли дойде и замина, а избори не бяха проведени. Гореизброените проблеми останаха, към тях се прибавиха зачестяващите атаки на талибаните, несигурността и опасностите. Ашраф Гани подписа указ, с който на практика призна провала на собственото си правителство в организирането на избори – насрочи ги за 28 септември на другата година – 2019-а. Цяла година и два месеца по-късно.

Президентът Ашраф Гани гласува на последните избори в Афганистан.

Така стигаме до последните месеци преди деня на вота, в които никой не беше сигурен, че и този път ще има такъв. Преговорите между талибаните и САЩ в Катар обаче завиха в неочаквана посока и двете страни почти достигнаха до споразумения. Очакваше се, че сделката включва изтегляне на американските войски от страната срещу обещанието, че талибаните няма да превърнат Афганистан в „небесен рай“ за всички терористични групировки на земята.

Само седмици преди очакваното споразумение да бъде подписано, член на групировката извърши самоубийствен атентат по време на сватба. Загинаха над 120 души, сред които и двама американски войници. Президентът Доналд Тръмп реши, че ислямистите са преминали границата, и сложи край на преговорите. С това ужасът на афганистанците от предстоящия терор на талибаните по време на изборния ден се завърна.

28 септември. Денят на избора

Официалните данни – малко жертви и 37 ранени. Звучи цинично, но в афганистанската реалност това си е направо успех. Ударите на талибаните бяха спорадични, изненадващо неефективни и неорганизирани. Въпреки това обаче заплахите на ислямистите постигнаха успех, който вероятно ще компрометира целия процес и ще даде изключителен пропаганден тласък на групировката. 

От близо 10 милиона афганистанци, имащи право на глас, до урните отидоха едва 2,5 милиона.

Гласуване.

2500 секции останаха затворени, стотици други приключиха работа по-рано от обявеното, а в няколко района въобще не бяха планирани.

Мъже показват изцапаните си с мастило показалци - знак, че са упражнили правото си на глас.

Двамата фаворити – познайниците от предните избори – президентът Гани и претендентът Абдула се снимаха усмихнати пред камерите на „ТолоНюз“, но всички знаеха, че битката тепърва предстои. Вечерта и двамата обявиха победи, без да представят каквито и да било доказателства. Този феномен, характерен не само за Афганистан, е особено засилен по тези места. Тъй като не съществуват никакви надеждни екзитполове, кандидатите обичат да се представят за победители, за да засилят позициите си за евентуалния втори тур. На практика изборната активност показва пълен провал на процеса, тотална политическа отчужденост и доставя мощно оръжие в ръцете на бунтовниците.

Афганистанската изборна система

Президентските избори се провеждат в два тура, като до финалния етап достигат двамата кандидати, събрали най-много гласове. Този, който спечели над 50%, е новият президент.

Дотук звучи като нормален мажоритарен избор. Ако обаче ние сме свикнали този процес да приключва до две седмици, то афганистанците не смятат така. Изборите бяха проведени на 28 септември. Окончателните резултати трябваше да излязат един месец по-късно – на 30 октомври.

Броенето на гласовете в Афганистан очевидно е сложен и... дълъг процес.

Цял един месец отнема на избирателната комисия да преброи всички бюлетини, да ги групира, да ги предаде за второ броене и да ги представи. Следва втора фаза – балотаж. Той трябваше да се проведе на 7 ноември, но, както се очакваше, различни причини попречиха на местната избирателна комисия да обяви резултатите - от опити за хакване на системата, до съмнения в комприметирането на вота. Така - първите резултати бяха подадени официално малко преди Коледа. Там отново нямаше изненада - действащият президент Ашраф Гани получава 50,64% от гласовете. Ако тези резултатие останат и крайни, то това би означавало, че той ще бъде новият-стар президент. Ако обаче гласовете за него паднат съвсем малко - Афганистан отива на балотаж.  Междувременно  обаче - през всичките тези месеци - двамата финалисти – Гани и Абдула не спирха да „помпат“ електоратите си с една-едничка цел – да могат да оспорят законността на избора при евентуална загуба. Случва се на всички президентски избори в страната – загубилият обвинява победителя в измама, в подмяна, в подкупи, в заплахи, в убийства – каквото може да измисли. Обикновено този проблем се решава с посредничество, както и при последните избори. Тогавашният държавен секретар на САЩ Джон Кери долетя до Кабул, срещна се с двамата претенденти и няколко часа по-късно всички се показаха пред камерите усмихнати – „имаме сделка“. Ашраф Гани спечели президентското място, а за Абдула се създаде чисто нов правителствен пост, даващ му достъп до американските грантови програми. Анализаторите очакват подобно развитие и в момента.

Изводите и идва ли отново властта на талибаните

„Ниската избирателна активност показва само едно – афганистанският народ не приема чуждестранно привнесени процеси. Изборите са нелегитимни.“

Думите са от официалното съобщение на говорителя на талибаните Забиула Муджахид и показват истинския резултат от вота.

Катастрофално малкото хора, които отидоха до урните, показаха две неща: първо – афганистанците не вярват на политиците, не вярват в дипломацията и не вярват, че изборите могат да им помогнат.  Второ – талибаните получиха правото да твърдят, че щом никой не иска политиците, значи хората искат шариат. Колко е вярна тази теза, ще разберем през следващите няколко месеца, но вече е ясно, че натискът върху централното правителство ще се засили. Освен това започна и традиционната есенна офанзива на бунтовниците, които вече не просто взривяват военни пунктове, но и разпространяват пропагандата си по интернет, в туитър и във фейсбук.

Очакваното оттегляне на по-голямата част от американския контингент може само да влоши нещата. САЩ, местното правителство и международната коалиция не можаха да ликвидират заплахата от талибаните вече 18 години, какво можем да очакваме, когато помощта си тръгне? Нов режим на ислямистите? Това ще покаже времето. Дотогава последната стена пред тях остават младите афганистанци.

„Младите афганистанци познават само изборите“, играе си с думите Хамбдула Мохиб, съветник по националната сигурност в Кабул. Той реферира към познатото: „Младите афганистанци познават само войната.“

Той самият е само на 36 години, хазар, който се е издигнал твърде високо за възрастта си. Дали защото е правителствен служител, дали заради прекомерен оптимизъм, Мохиб отказва да види реалностите. А те са, че огромна част от една от най-младите нации на земята (над половината от афганистанците са на възраст под 19 години – бел. ред.) няма никакъв интерес към политиката. Още по-малко към изборите. Талибаните стават все по-привлекателни. Американците рано или късно ще си тръгнат. В подножието на Хиндукуш мирът остава само мираж.

В тази ничия земя – на Изток от Запада и на Запад от Изтока – изборите не означават много. Кой ще бъде следващият президент на Афганистан също не е от особено значение. Племенната привързаност и безконтролната власт на местните дерибеи, примесена със страха от талибаните, остават водещи. Страната е в собствения си многовековен капан.

Афганистан гласува, но не избира. Афганистан ще продължава да плаче с кървави сълзи, докато младите не вземат живота си в собствените си ръце. Дано Мохиб, 36-годишният съветник по национална сигурност, се окаже прав. Дано младите афганци да повярват в изборите.

----

Този материал е създаден по проекта "Генерация Z".

 

Изборите в Афганистан не приличат на никои други. Избирателите гласуват с отпечатъци, нацапали палци в мастилото. Племенните вождове насочват цели общности към един кандидат, а те самите обявяват победа независимо от резултатите. А резултатите идват около месец след края на вота. Отвъд екзотиката на изборния ден обаче последните избори показаха, че след 18 години война афганистанците са безнадеждно отчуждени от политическите процеси. Средновековието се завръща и смята да живее заедно с мобилните телефони и интернет. Талибаните набират сила.

„Гробница за империи“

Наричан от мнозина „гробница на империи“, Афганистан е люлка на култура, съществуваща повече от 3000 години. Основна пресечна точка на човешките миграции, част от древния Път на коприната, тези близо 700 000 кв. км величествени планини и сухи пустини са дом на над 20 различни народа.

Разположението на Афганистан е причина за не един или два опита за превземане на ключовите му пътища. От Александър Велики до Чингис Хан, от „Голямата игра“ между Русия и Англия до студената война, та чак до днес.

Сврян между огромните територии на Русия и Индия, на пътя на търговските пътища от и за Китай, Афганистан няма да престане да бъде в центъра на международните геополитически игри. На фона на многогодишните усилия на ООН обаче мирът продължава да бъде пожелателен.

Етническата карта на страната е забележителна – пущуни, таджики, хазари, узбеки, аймаки, туркмени и още десетки други племенни общности. В този смисъл не можем да говорим за единна афганистанска нация, която да изгради силна централизирана власт, такава, каквато я разбираме на Запад.

В продължение на близо 300 години Афганистан е управляван от пущуни – най-голямата етническа група, населяваща югоизточната част на страната. Когато през 1979 г. СССР нахлува от север, в планините на Хиндукуш се заражда пущунско съпротивително движение, финансирано от Пакистан и САЩ. Наричат себе си „талибани“ – от пущунската дума за студент – талиб, и прегръщат радикалния уахабитски салафизъм. За разлика от другите фундаменталистки ислямски групировки талибаните остават завинаги пущунски националисти.

След почти 20 години на партизанска война – първо със съветските окупатори, после с доминираното от таджики централно правителство, талибаните превземат насилствено властта през 1996 г. Налагат шариата – строго ислямско законодателство, което включва физически наказания за криминални престъпления – рязане на крайници, публичен побой и разстрели. Обществената дискриминация на жените е законово легитимирана – те нямат право да учат, да работят или да говорят извън дома си.

Днешен Афганистан трудно прилича на държава с 3000-годишна култура.

Наред с бруталните си постъпки обаче тяхното управление носи и някои позитиви за местното население, без разбирането на които е невъзможно да прозрем възхода им през последните години. За петте си години на власт талибаните изкореняват тотално разпространението и търговията с наркотици, въвеждат ред и дисциплина – толкова желани от цивилното население.

Най-важният фактор е  свързан с усещането за възвърнатото етническо достойнство на пущуните. Сега – 18 години след края на тяхното управление и продължаваща война, талибаните не са забравили издигането си до властови позиции и продължаването на битката за пущунско превъзходство. Тези фактори обуславят и изключителните съпротивителни сили на групировката срещу външни сили.

Племенната раздробеност на афганистанското общество създава тотален хаос, генерира корупция и дава сериозна власт в ръцете на местните вождове. Въпреки че бруталният режим на талибаните не е забравен, населението на страната е уморено от несекващите междуособици и все повече хора припознават бунтовниците като естествен отпор срещу ширещото се беззаконие.

След 18 години кръвопролитна война афганистанците са уморени от живот, чиято единствена цел е оцеляването. Нарастващата сила на талибаните обаче не дава надежди за скорошно спиране на боевете. Към момента те владеят около 45% от страната, като се борят за още 15%. Според последния доклад на ООН по темата талибаните днес владеят повече територия от който и да е момент в историята на войната. Тези данни, разбира се, водят и до трагичен резултат – пак според ООН само през 2018 г. цивилните жертви са около 3000, а над 5000 са ранените. Настоящата година е още по-кръвопролитна – само до септември убийствата на цивилни са се увеличили с над 40 на сто.

Двугодишните избори

Дългото предисловие е нужно, за да се вникне в конкретиката, която създава афганистанската реалност такава, каквато е днес. Последните президентски избори бяха проведени през далечната вече 2014 г. Спечели ги Ашраф Гани в ожесточена битка със сегашния си коалиционен партньор Абдула Абдула. Въпреки че страната определено успя да създаде известно подобряване на условията на живот и леко повдигна стандарта на своите граждани, тоталният провал на правителството и президента да се справят със заплахата от талибаните се усеща сериозно.

Основният конкурент на Гани бе коалиционният му партньор Абдула Абдула.

Затова и изборите бяха представяни като надежда, поне в съзнанието на анализаторите, за някаква промяна. Вотът беше насрочен за април миналата година, но както често се случва из тези географски ширини, нещо винаги се променя. Технически проблеми, необучени избирателни комисии и недостатъчен запас от материали за вота накараха властите да променят датата и тя се измести с няколко месеца напред – за юли. Да, това е възможно в Афганистан. Дотолкова, че никой дори не си помисли, че има нещо нередно.

Както се досещате – юли дойде и замина, а избори не бяха проведени. Гореизброените проблеми останаха, към тях се прибавиха зачестяващите атаки на талибаните, несигурността и опасностите. Ашраф Гани подписа указ, с който на практика призна провала на собственото си правителство в организирането на избори – насрочи ги за 28 септември на другата година – 2019-а. Цяла година и два месеца по-късно.

Президентът Ашраф Гани гласува на последните избори в Афганистан.

Така стигаме до последните месеци преди деня на вота, в които никой не беше сигурен, че и този път ще има такъв. Преговорите между талибаните и САЩ в Катар обаче завиха в неочаквана посока и двете страни почти достигнаха до споразумения. Очакваше се, че сделката включва изтегляне на американските войски от страната срещу обещанието, че талибаните няма да превърнат Афганистан в „небесен рай“ за всички терористични групировки на земята.

Само седмици преди очакваното споразумение да бъде подписано, член на групировката извърши самоубийствен атентат по време на сватба. Загинаха над 120 души, сред които и двама американски войници. Президентът Доналд Тръмп реши, че ислямистите са преминали границата, и сложи край на преговорите. С това ужасът на афганистанците от предстоящия терор на талибаните по време на изборния ден се завърна.

28 септември. Денят на избора

Официалните данни – малко жертви и 37 ранени. Звучи цинично, но в афганистанската реалност това си е направо успех. Ударите на талибаните бяха спорадични, изненадващо неефективни и неорганизирани. Въпреки това обаче заплахите на ислямистите постигнаха успех, който вероятно ще компрометира целия процес и ще даде изключителен пропаганден тласък на групировката. 

От близо 10 милиона афганистанци, имащи право на глас, до урните отидоха едва 2,5 милиона.

Гласуване.

2500 секции останаха затворени, стотици други приключиха работа по-рано от обявеното, а в няколко района въобще не бяха планирани.

Мъже показват изцапаните си с мастило показалци - знак, че са упражнили правото си на глас.

Двамата фаворити – познайниците от предните избори – президентът Гани и претендентът Абдула се снимаха усмихнати пред камерите на „ТолоНюз“, но всички знаеха, че битката тепърва предстои. Вечерта и двамата обявиха победи, без да представят каквито и да било доказателства. Този феномен, характерен не само за Афганистан, е особено засилен по тези места. Тъй като не съществуват никакви надеждни екзитполове, кандидатите обичат да се представят за победители, за да засилят позициите си за евентуалния втори тур. На практика изборната активност показва пълен провал на процеса, тотална политическа отчужденост и доставя мощно оръжие в ръцете на бунтовниците.

Афганистанската изборна система

Президентските избори се провеждат в два тура, като до финалния етап достигат двамата кандидати, събрали най-много гласове. Този, който спечели над 50%, е новият президент.

Дотук звучи като нормален мажоритарен избор. Ако обаче ние сме свикнали този процес да приключва до две седмици, то афганистанците не смятат така. Изборите бяха проведени на 28 септември. Окончателните резултати трябваше да излязат един месец по-късно – на 30 октомври.

Броенето на гласовете в Афганистан очевидно е сложен и... дълъг процес.

Цял един месец отнема на избирателната комисия да преброи всички бюлетини, да ги групира, да ги предаде за второ броене и да ги представи. Следва втора фаза – балотаж. Той трябваше да се проведе на 7 ноември, но, както се очакваше, различни причини попречиха на местната избирателна комисия да обяви резултатите - от опити за хакване на системата, до съмнения в комприметирането на вота. Така - първите резултати бяха подадени официално малко преди Коледа. Там отново нямаше изненада - действащият президент Ашраф Гани получава 50,64% от гласовете. Ако тези резултатие останат и крайни, то това би означавало, че той ще бъде новият-стар президент. Ако обаче гласовете за него паднат съвсем малко - Афганистан отива на балотаж.  Междувременно  обаче - през всичките тези месеци - двамата финалисти – Гани и Абдула не спирха да „помпат“ електоратите си с една-едничка цел – да могат да оспорят законността на избора при евентуална загуба. Случва се на всички президентски избори в страната – загубилият обвинява победителя в измама, в подмяна, в подкупи, в заплахи, в убийства – каквото може да измисли. Обикновено този проблем се решава с посредничество, както и при последните избори. Тогавашният държавен секретар на САЩ Джон Кери долетя до Кабул, срещна се с двамата претенденти и няколко часа по-късно всички се показаха пред камерите усмихнати – „имаме сделка“. Ашраф Гани спечели президентското място, а за Абдула се създаде чисто нов правителствен пост, даващ му достъп до американските грантови програми. Анализаторите очакват подобно развитие и в момента.

Изводите и идва ли отново властта на талибаните

„Ниската избирателна активност показва само едно – афганистанският народ не приема чуждестранно привнесени процеси. Изборите са нелегитимни.“

Думите са от официалното съобщение на говорителя на талибаните Забиула Муджахид и показват истинския резултат от вота.

Катастрофално малкото хора, които отидоха до урните, показаха две неща: първо – афганистанците не вярват на политиците, не вярват в дипломацията и не вярват, че изборите могат да им помогнат.  Второ – талибаните получиха правото да твърдят, че щом никой не иска политиците, значи хората искат шариат. Колко е вярна тази теза, ще разберем през следващите няколко месеца, но вече е ясно, че натискът върху централното правителство ще се засили. Освен това започна и традиционната есенна офанзива на бунтовниците, които вече не просто взривяват военни пунктове, но и разпространяват пропагандата си по интернет, в туитър и във фейсбук.

Очакваното оттегляне на по-голямата част от американския контингент може само да влоши нещата. САЩ, местното правителство и международната коалиция не можаха да ликвидират заплахата от талибаните вече 18 години, какво можем да очакваме, когато помощта си тръгне? Нов режим на ислямистите? Това ще покаже времето. Дотогава последната стена пред тях остават младите афганистанци.

„Младите афганистанци познават само изборите“, играе си с думите Хамбдула Мохиб, съветник по националната сигурност в Кабул. Той реферира към познатото: „Младите афганистанци познават само войната.“

Той самият е само на 36 години, хазар, който се е издигнал твърде високо за възрастта си. Дали защото е правителствен служител, дали заради прекомерен оптимизъм, Мохиб отказва да види реалностите. А те са, че огромна част от една от най-младите нации на земята (над половината от афганистанците са на възраст под 19 години – бел. ред.) няма никакъв интерес към политиката. Още по-малко към изборите. Талибаните стават все по-привлекателни. Американците рано или късно ще си тръгнат. В подножието на Хиндукуш мирът остава само мираж.

В тази ничия земя – на Изток от Запада и на Запад от Изтока – изборите не означават много. Кой ще бъде следващият президент на Афганистан също не е от особено значение. Племенната привързаност и безконтролната власт на местните дерибеи, примесена със страха от талибаните, остават водещи. Страната е в собствения си многовековен капан.

Афганистан гласува, но не избира. Афганистан ще продължава да плаче с кървави сълзи, докато младите не вземат живота си в собствените си ръце. Дано Мохиб, 36-годишният съветник по национална сигурност, се окаже прав. Дано младите афганци да повярват в изборите.

----

Този материал е създаден по проекта "Генерация Z".

Коментари

Калин

Ами то Средновековието се завръща и в Русия. Извън Москва и Петербург всичкото е кал, мизерия и алкохолизъм. Путин им спира Интернет и прави руски Рунет.
За останалата част от мизерията - липсата на инфраструктура, канализация и доходи може да чуете в Ю Туб от Игор Яковенко, Потапенко, Панасенко, Навални, Сотник и т.н.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията