Article_top

Анна Кръстева е професор по политически науки, създател и ръководител на CERMES – Център за миграционни изследания в НБУ,  доктор хонорис кауза на Университета Лил във Франция, главен редактор на международното списание ‘Southestern Europe’  (Brill), има множество публикации в двадесетина страни, сред последните е: “ Citizen’s activism and solidarity movements” (co-ed, Palgrave/Macmillan, 2019). Автор е на концепцията за прехода от пост-комунизъм към пост-демокрация.

Проф. Кръстева, имаше ли някаква промяна на стила и на философията на управлението през изминалата година? И в каква посока смятате, че ще се развива то през следващата година?

Два труса преживя ГЕРБ през годината – организационен и електорален: изгонването на ‘вечния втори’ и напукването на хегемонията на управляващите в местната власт. Публиката отдавна очакваше отстраняването на Цветан Цветанов и нямаше изненада, че то не предизвика сътресение. Той няма харизмата нито на лидер, нито на жертва, а ‘неговите’ са лоялни към властта и едни бяха отстранени, а други - приобщени. Пукнатини в самочувствието донесоха местните избори - малката разлика между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, нови районни кметове в София от „Демократична България“, отслабена първа позиция.

Бойко Борисов и ГЕРБ са преминали зенита си – имат власт, но нито вдъхновяват с визия и стратегия, нито удовлетворяват с политики, магистралите омръзнаха и на най-върлите фенове. Крепят се основно на клиентелизъм, домове за гости и тъщи, бизнес, захранван с еврофондове....Борисов знае, че пропукванията ще се множат и задълбочават, ръкостиска се с Тръмп, прегръща посланици и евролидери, защото няма друга стратегия как да спре този процес. А дали ще е смирен преди избори или наперен през останалото време, са незначителни детайли.

Няма успокоение и по линия на непрестанния сблъсък премиер-президент. Мачът засега е равен. На имиджово равнище печелят и двамата, изатова с еднакво усърдие и от двете страни подклаждат непрестанно огъня. Но Борисов вече не е единственият лидер, а и не може да забрави с каква лекота генералът летец, неопитен в политиката, влетя в държавното лидерство, устойчиво конкурирайки и изпреварвайки рейтингово най-опитния лидер. Дуелът продължава.

В обществено-политическото пространство се появиха две нови формации – на Слави Трифонов и на Мая Манолова. Ще имат ли трайно и значимо присъствие или са натоварени със свръхочаквания?

Огромно е желанието за политическа алтернатива – и статуквото все по-малко бива харесвано, и липсата на опозиция – парламентарна или извънпарламентарна- е нездравословна за демокрацията. Затова е и високият предварителен рейтинг на Трифонов и Манолова.

Могат ли нови алтернативи да бъдат реализирани от стари лица? Мая Манолова беше безспорно силен омбудсман и изпълни със съдържание институцията. Именно като омбудсман тя беше и единственият ляв играч с битки – къде медийни, къде реални – за трудещите се и уязвимите. Именно като неформален омбудсман възнамерява да продължи и занапред с безплатните юридически организации за гражданите. Засега прилича на лява версия на Меглена Кунева – ярко влизане в нова политическа роля, достойно представяне в дясна София и постепенен спад след звездния миг. Тя е боец, не изключвам и изненади.

Слави Трифонов силно разводни през годините опозиционния си капитал. Главно липсата на друга алтернатива налива интерес в неговия проект.

‘Спаси София’ доказа, че пробиви са възможни, при това с проста формула – регулярна критика отдолу, резонираща с недоволството на гражданите и фокусираща се върху разбираеми за всички теми – емблематичен площад, безотговорно изливане на публични средства в приближени фирми, неефикасно и непрозрачно управление. „Славейков“ и „Граф Игнатиев“ станаха ярки образи на управленските дефицити на ГЕРБ в столицата. ‘Спаси София’ е по-далновидна от ‘Няма такава държава’ – критиката, съчетана с мисия, привлича по-широк кръг граждании от радикалността на тоталното отрицание.

Година и половина не е малко политическо време, ако нов гражданско-политически субект започне не магически, а ежедневно и неуморно „да спасява" България.

- Какво, според Вас, ще бъде най-голямото предизвикателство пред България пред следващата година?

От пост-комунизъм към пост-демокрация – така бих резюмирала тридесетилетната ни трансформация. 2020 г. ще задълбочава пост-демокрацията. Тя не е контра-демокрация, нито анти-демокрация. Пост-демокрацията е състояние, при което демократичните институции продължават да съществуват, но елитите постепенно ги изпразват от съдържание и ги превръщат в ‘празни черупки’: Парламентът гласува закони, но те са лобистки, натовареният с отговорността да е стожер на правовата държава нарича ‘екстремисти’ всички, които имат наивността още да вярват  във върховенството на закона. Пост-демократичната партия все повече прилича на фирма, в която капиталите заместват активистите, а медиите – кампаниите.

Цялото интервю с проф. Анна Кръстева може да прочетете в следващия брой на списание "Клуб Z" през януари 2020 г.

 

Анна Кръстева е професор по политически науки, създател и ръководител на CERMES – Център за миграционни изследания в НБУ,  доктор хонорис кауза на Университета Лил във Франция, главен редактор на международното списание ‘Southestern Europe’  (Brill), има множество публикации в двадесетина страни, сред последните е: “ Citizen’s activism and solidarity movements” (co-ed, Palgrave/Macmillan, 2019). Автор е на концепцията за прехода от пост-комунизъм към пост-демокрация.

Проф. Кръстева, имаше ли някаква промяна на стила и на философията на управлението през изминалата година? И в каква посока смятате, че ще се развива то през следващата година?

Два труса преживя ГЕРБ през годината – организационен и електорален: изгонването на ‘вечния втори’ и напукването на хегемонията на управляващите в местната власт. Публиката отдавна очакваше отстраняването на Цветан Цветанов и нямаше изненада, че то не предизвика сътресение. Той няма харизмата нито на лидер, нито на жертва, а ‘неговите’ са лоялни към властта и едни бяха отстранени, а други - приобщени. Пукнатини в самочувствието донесоха местните избори - малката разлика между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, нови районни кметове в София от „Демократична България“, отслабена първа позиция.

Бойко Борисов и ГЕРБ са преминали зенита си – имат власт, но нито вдъхновяват с визия и стратегия, нито удовлетворяват с политики, магистралите омръзнаха и на най-върлите фенове. Крепят се основно на клиентелизъм, домове за гости и тъщи, бизнес, захранван с еврофондове....Борисов знае, че пропукванията ще се множат и задълбочават, ръкостиска се с Тръмп, прегръща посланици и евролидери, защото няма друга стратегия как да спре този процес. А дали ще е смирен преди избори или наперен през останалото време, са незначителни детайли.

Няма успокоение и по линия на непрестанния сблъсък премиер-президент. Мачът засега е равен. На имиджово равнище печелят и двамата, изатова с еднакво усърдие и от двете страни подклаждат непрестанно огъня. Но Борисов вече не е единственият лидер, а и не може да забрави с каква лекота генералът летец, неопитен в политиката, влетя в държавното лидерство, устойчиво конкурирайки и изпреварвайки рейтингово най-опитния лидер. Дуелът продължава.

В обществено-политическото пространство се появиха две нови формации – на Слави Трифонов и на Мая Манолова. Ще имат ли трайно и значимо присъствие или са натоварени със свръхочаквания?

Огромно е желанието за политическа алтернатива – и статуквото все по-малко бива харесвано, и липсата на опозиция – парламентарна или извънпарламентарна- е нездравословна за демокрацията. Затова е и високият предварителен рейтинг на Трифонов и Манолова.

Могат ли нови алтернативи да бъдат реализирани от стари лица? Мая Манолова беше безспорно силен омбудсман и изпълни със съдържание институцията. Именно като омбудсман тя беше и единственият ляв играч с битки – къде медийни, къде реални – за трудещите се и уязвимите. Именно като неформален омбудсман възнамерява да продължи и занапред с безплатните юридически организации за гражданите. Засега прилича на лява версия на Меглена Кунева – ярко влизане в нова политическа роля, достойно представяне в дясна София и постепенен спад след звездния миг. Тя е боец, не изключвам и изненади.

Слави Трифонов силно разводни през годините опозиционния си капитал. Главно липсата на друга алтернатива налива интерес в неговия проект.

‘Спаси София’ доказа, че пробиви са възможни, при това с проста формула – регулярна критика отдолу, резонираща с недоволството на гражданите и фокусираща се върху разбираеми за всички теми – емблематичен площад, безотговорно изливане на публични средства в приближени фирми, неефикасно и непрозрачно управление. „Славейков“ и „Граф Игнатиев“ станаха ярки образи на управленските дефицити на ГЕРБ в столицата. ‘Спаси София’ е по-далновидна от ‘Няма такава държава’ – критиката, съчетана с мисия, привлича по-широк кръг граждании от радикалността на тоталното отрицание.

Година и половина не е малко политическо време, ако нов гражданско-политически субект започне не магически, а ежедневно и неуморно „да спасява" България.

- Какво, според Вас, ще бъде най-голямото предизвикателство пред България пред следващата година?

От пост-комунизъм към пост-демокрация – така бих резюмирала тридесетилетната ни трансформация. 2020 г. ще задълбочава пост-демокрацията. Тя не е контра-демокрация, нито анти-демокрация. Пост-демокрацията е състояние, при което демократичните институции продължават да съществуват, но елитите постепенно ги изпразват от съдържание и ги превръщат в ‘празни черупки’: Парламентът гласува закони, но те са лобистки, натовареният с отговорността да е стожер на правовата държава нарича ‘екстремисти’ всички, които имат наивността още да вярват  във върховенството на закона. Пост-демократичната партия все повече прилича на фирма, в която капиталите заместват активистите, а медиите – кампаниите.

Цялото интервю с проф. Анна Кръстева може да прочетете в следващия брой на списание "Клуб Z" през януари 2020 г.

Коментари

Къде е Маямата?

Гражданите в Перник изнемогват без вода, по Борисовото иго.-.. а народния защитник, гражданския бранител не е отпред пред камерите!!! На кой ли топъл остров се плацика?

Калин

А кои партии са във възход ?

Калин

А кои партии са във възход ?
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Мухлясълата социопрофесорка

счита всички успели големи български фирми за "клиентелизъм", което е антидържавно. Ако няма такива фирми, кой ще гради държавата? Естествено е те да са доволни от управлението и да го подкрепят. Погледнете статистиката и ще видите, че и малките и средните фирми стоят добре. Структурно българската икономика е по-добра от повечето европейски страни, но стартът й беше от много ниско ниво през 1997 г. Стига комунистически саботаж по медиите!
Iliya Popov's picture
Iliya Popov
iliya

Поздравления за поста!

Поздравления за поста!
Гошо Тъпото's picture
Гошо Тъпото
Гошо Тъпото от БОЕЦ

Джамджиева - веднага премахни

Джамджиева - веднага премахни тази статия оплюваща Борисов и правителството. Оги - нареди на Джамджиева да я махне от сайта.

Че Кунева...

...дясна ли беше?
Не и пролича много, много.
Стоян георгиев's picture
Стоян георгиев
тотобото

коментара

Колко много думи,за да се каже една простичка истина с едно изречение: "И Манолова,както Кунева и Славиту,са от една кочина!"
Стоян георгиев's picture
Стоян георгиев
тотобото

Коментара

Някои съвеЦки "професори,бяха преместени на Запад,като влъхви,за да вдъхнат по голямо доверие за хибридната си руска пропаганда,като смесват 1 грам истина+1 грам полуистина 98 грама лъжа! А това,че на Запад са ги приели безкритично,се мъчат да се представят,като превъзпитани съвецки политкомисари....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията