От 20 години Путин управлява Русия. В началото страната преживя бурен растеж. Но от 2008 насам е в стагнация - по-тежка, отколкото при Брежнев. Обрат настъпи и у самия Путин, смята бившият му съветник Андрей Иларионов.

От 2000 до 2005 Андрей Иларионов е икономически съветник на Владимир Путин. Днес той е старши научен сътрудник в института Катон във Вашингтон. С него разговаря Марина Барановская:

- Путин управлява Русия - като президент и премиер - вече от 20 години. Как оценявате развитието на руската икономика през този период? 

Важно е да се отбележи, че тези 20 години управление на Путин се делят на две неравни части. Главният резултат от последните 11,5 години е икономическата стагнация.

А през първия период, който е значително по-кратък - от 2000 до юли 2008, Русия преживя бурен икономически растеж. Тогава руската икономика отбелязваше годишен ръст от над 7%. Показателите бяха блестящи.Дори можем да говорим за икономическо чудо. От юли 2008 до днес обаче годишният ръст е между 0,4% - 0,5%. Тази стагнация е по-тежка, отколкото по времето на Брежнев.

- Според Вас руската икономика няма структурни проблеми. Но защо тогава през последните 11 години тя така и не успя да се съвземе?

През тези години икономиката се развиваше неравномерно. Периоди на кратко нарастване на икономическия ръст се редуваха с периоди на спад. Но от 2014 година - началото на руската агресия срещу Украйна и анексията на Крим - настъпи стагнация, от която няма излизане.

И основната причина за това са не толкова външните (наложените от Запада) санкции, колкото вътрешните - санкциите, които политическият режим на Владимир Путин наложи на руската икономика.

Става дума за постоянно преследване на руски и чужди предприемачи, нарушения на правата върху собствеността, хвърляне в затворите на редица предприемачи. Този режим на политически терор съществува от няколко години насам. 

- Какви са щетите от санкциите, които Западът наложи на Русия?

Най-сериозното изследване на влиянието на санкциите върху икономическия ръст на Русия е направено от Международния валутен фонд. Детайлният анализ в него сочи, че вследствие на санкциите темпът на икономическия ръст намалява примерно с 1,5% годишно.

Но имайки предвид, че средногодишният темп на икономическия ръст в Русия съставлява близо половин процент годишно, то без външните санкции той щеше да е 2%. А това изобщо не може да се сравнява с онези 7-8% икономически ръст в първите осем години от управлението на Путин.

- В началото икономическите съветници на Путин бяха реформатори като Алексей Кудрин и Херман Греф -  защитници на либерализирането на икономиката и минимализиране на държавното участие в нея. Как стана така, че Путин обърна гръб на либералните реформи?

Причината е в промяната на светогледа му. И тя се наблюдава не само в икономическата му политика, а и във външнополитическото позициониране на страната.

В периода 2000-2001 година Путин няколко пъти говори за необходимостта от присъединяването на Русия към НАТО. Навремето това беше една от централните задачи за неговата администрация. А днес НАТО е главният му враг.

И тази промяна на позицията беше налице още през 2007 година. Спомнете си само речта му пред Мюнхенската конференция за сигурност.

- Каква е причината за тази трансформация? 

Според мен повратът настъпи през 2003 година. Той е ознаменуван от важно събитие, променило представата на Путин за света - войната в Ирак. Именно тя, струва ми се, е оказала силно влияние върху светогледа му.

От този момент нататък започва радикалната промяна от ранния Путин към днешния Путин, когото сега всички ние добре познаваме.

В онзи момент той енергично се противопостави на тази война, опита се да убеди Джордж Уокър Буш да се откаже от нея. Бях свидетел на ред подобни разговори и видях какво се случи. Путин беше абсолютно искрен и последователен.

Той смяташе, че тази война ще доведе до катастрофа - в Ирак, в Близкия изток, в целия свят. След като това действително се случи, Путин си направи няколко важни извода. Реши, че международното право може да се нарушава.

И реши, че след като САЩ могат да вършат това в Ирак, то той може да го върши на други места по света. И Путин започна да следва това правило.

Първото място, където го приложи, беше Русия, а първата жертва на новата му политика станаха Михаил Ходорковски и основаният от него концерн ЮКОС.

Пълният обрат не се извърши за един ден, нито за една година. Но през 2003 година бе направена първата крачка.      

Дойче веле