Испания одобри първото си коалиционно правителство от 30-те години на миналия век. Ако се съди по изострения тон на дебата от последните дни, изглежда, че голяма част от политическата класа на страната се е плъзнала обратно към враждебността и поляризацията, предшествали гражданската война, пише днес в анализ "Файненшъл таймс". В обръщение към парламента социалистическият лидер Педро Санчес се позова на Мануел Азана, републиканският президент, победен от генерал Франко. Десните противници на Санчес отговориха с обвинения в предателство и викове „Да живее кралят“.
 
Санчес спечели вота за утвърждаване на правителството му със 167 на 165, за да стане премиер начело на коалицията с крайно лявата "Подемос" и негйните комунистически съюзници. Гласуването слага край на осем месеца политическа парализа след безплодни избори през април, неуспешни преговори за правителствено мнозинство и повторение на същото през ноември, което едва промени положението.
 
Санчес мислеше да управлява сам. Той очакваше новите избори да засилят позициите му за сметка на крайно левите. Залогът му беше неуспешен. Социалистите сега са в коалиция с антикапиталистическата левица, за каквато има малко успешни примери в следвоенна Европа.
 
Двете страни се споразумяха за по-високи данъци, по-бързо намаляване на въглеродните емисии и връщане към колективното договаряне. Но по други въпроси разликите са големи и личните отношения са обтегнати. Коалиционните партньори нямат абсолютно парламентарно мнозинство от 176 депутати. Те загубиха първия вот за утвърждане на правителството в неделя и спечелиха едва при втория в сряда, където им трябваше само относително мнозинство. Получиха го благодарение на договорка с каталунска партия, която се въздържа. Сега ще трябва да се борят усилено за всеки бъдещ вот в парламента. Приемането на бюджета ще бъде изпитание за техния съюз.
 
Приоритетът им са социалните проблеми останали от кризата. През последното десетилетие Испания се прилижи значително към експортно ориентираната икономика в сравнение с миналото си на прекалено зависимата от жилищното строителство. "Файненшъл таймс" отбелязва, че испанските работници, които бяха заети предимно в строителството, сега заслужават да получат повече от успеха на преструктурираната икономика. Според изданието обаче би било грешка да се отменят промените, по-специално - преминаването от секторно ниво на договаряне към договаряне на заплати на ниво фирма, което даде възможност на испанските компании да се адаптират бързо към новите условия и възможности. Повишаването на корпоративния данък за по-големи групи, както правителството възнамерява, също може да възпира инвестициите, необходими за повишаване на производителността. При държавен дълг от около 100 на сто от брутния вътрешен продукт правителството ще трябва да демонстрира своята ангажираност към фискалната дисциплина, пише "Файненшъл таймс".
 
Вестникът отбелязва и че Санчес е изправен пред труден диалогът с каталунските лидери, на които сега е задължен за одобряването на правителството му. Той може да предложи разширяване на автономията на североизточната испанска област. Но ако сепаратистите поискат нов вот за самоопределение, Санчес може да изгуби мнозинството си. Това би могло да стане всеки момент.