Article_top

Голяма част от работата на H.P. Лавкрафт, американски писател на ужаси и научна фантастика, работил през първите десетилетия на 20 век, се определя от индивидуални срещи с непонятното, с гледки, звуци и идеи, които подкопават и смущават действителността, както я разбират героите му. Изправени пред неща, твърде чудовищни, за да бъдат реални, но които все пак съществуват, Лавкрафтовите герои или отхвърлят сетивата си, или изпадат в лудост, неспособни да живеят с наученото.

Изглежда, че когато става въпрос за Доналд Тръмп, нашата политическа класа е този главен герой на Лавкрафт, който се бори да разбере непонятно ненормален президент. Реалността на Доналд Тръмп - аморален нарцисист, който няма способност за размисъл или личностно израстване - личи от десетилетията му в обществения живот. Но вместо да видят това, твърде много хора са отхвърляли фактите пред тях, избирайки илюзията вместо тревожната истина.

Изминалата седмица беше отличен пример за това явление. В четвъртък вечерта Съединените щати убиха генерал-майор Касем Солеймани, командващ силите "Кудс" на Ислямската република и един от най-могъщите военни лидери в региона. Ударът беше внезапен и неочакван. Белият дом уведоми Конгреса постфактум, с кратък поверителен документ.

Убийството на Солеймани е равносилно на обявяване на война и ескалира напрежението между САЩ и Иран. Техеран вече обеща "сурово отмъщение" срещу Съединените американски щати, докато Тръмп каза, че "ЩЕ  УДАРИ МНОГО БЪРЗО И МНОГО СИЛНО", ако Иран изпълни заплахата си, обещавайки атаки срещу "52 ирански обекта", включително места "важни за Иран и иранската култура."

Това противопоставяне, което в последното си въплъщение включи ирански ракети, летящи към бази в Западен Ирак във вторник вечер, е толкова предвидимо, че е трудно да не се придаде някаква логика на действията на президента, дори когато много наблюдатели признават лъжите и дисфункционалността заобикалящи нападението. Това е съвсем естествено. Като човешки същества ние искаме да въведем ред в това, което виждаме. Като американци искаме да вярваме, че нашите лидери разбират сериозността на войната. Традиционните информационни източници публикуваха подробно описание на процеса на вземане на решения на президента. Съпричастни наблюдатели, като Матю Континети от "Вашингтонския свободен маяк" (Washington Free Beacon) приветстваха обстрела като „зашеметяващ удар върху международния тероризъм и потвърждаване на американската мощ.“ Анализаторите на кабелните новини говориха така, сякаш това е част от обмислен план за предизвикване на иранското правителство.

Но оттогава насам научихме, че ударът срещу Солеймани  е бил почти сигурно още едно импулсивно действие от нетърпелив президент. Служители на Пентагона заявиха, че са смаяни от решението. Според информации в "Таймс", те са предложили на Тръмп опцията за атака с очакването той да я отхвърли, защото е твърде крайна. Вицепрезидентът Майк Пенс и държавният секретар Майк Помпео настояват за атака срещу Иран от известно време, но последните няколко дни на объркване - на смесени съобщения и променливи обосновки - са доказателство, че този удар е нанесен с малко мисъл за последиците и оправдан впоследствие с твърдения за непосредствена заплаха.

Това е безразсъдно, но не е шокиращо. Тръмп не е стабилен. Той никога не е бил такъв. Три години на поста нито са променили характера му, нито са подобрили възможностите му. Той е толкова невеж и нелюбознателен като президент, колкото и когато беше кандидат (и като възможен магнат преди това). Основната му цел е самосъхранението и той би пожертвал всичко, за да го постигне. Сегашното му посегателство върху властта на Конгреса - отказът му Белият дом или членовете на неговата администрация да разкриват документи или да се подчиняват на призовки - е опит да избяга от отговорност за собствените му неетични (и потенциално незаконни) действия. Той е самовлюбен, неетичен и нестабилен - опасна комбинация за главнокомандващия на най-мощните военни сили в света, под натиск от импийчмънт и кампания за преизбиране.

Мисля, че повечето наблюдатели знаят това. Но последиците са ужасяващи. Те предполагат много по-опасен свят от този, в който вече смятаме, че живеем, където в eмоционален пристъп, отделно действие, на отделен човек, може да има катастрофални последици за милиони хора. Това не е ново наблюдение. Когато все още беше претендент (за републиканската президентска кандидатура - б.р.) и не един от най-надеждните съюзници на Тръмп, сенаторът Марко Рубио от Флорида предупреди републиканците, че не трябва да дават „ядрените кодове на Съединените щати“ на „хаотичен индивид“. Хилари Клинтън каза, че Тръмп е „темпераментно негоден да заема длъжност, която изисква знания, стабилност и огромна отговорност“ и че „човек, когото можеш да примамваш с туит, не е човек, на когото можем да поверим ядрени оръжия“.

Страхът от това, което Тръмп би направил с президентската власт, беше толкова голям, че защитниците му всъщност призоваха критиците да игнорират действителните му думи в полза на символичното им разбиране, да го приемат „сериозно“, но не „буквално“. Можете дори да разберете постоянните опити да се нормализира Тръмп като опит за отвръщане от реалността на това, което той е, заради страх от това, което тя означава.

По някакъв начин все още го правим. Всичко, което знаем за Тръмп, показва, че той не прави обмислени избори. Пенс и Помпео може да са натискали за атака срещу Иран, но няма доказателства, че Тръмп - действителният президент - е планирал последствията или има основание за удара, различно от обичайния му войнствен национализъм. Когато Иран отвърна във вторник вечерта, президентът не говорѝ, въпреки че, разбира се, туитна. Никой не знае какво ще прави администрацията сега.

В небрежното си бъхтене президентът може да е започнал война, без да план (как) да я завърши и без оглед на животите, които ще бъдат загубени. Положението е рисково. Страшно е да мислиш за него. Но не можем да погледнем встрани.

Ключови думи
 

Голяма част от работата на H.P. Лавкрафт, американски писател на ужаси и научна фантастика, работил през първите десетилетия на 20 век, се определя от индивидуални срещи с непонятното, с гледки, звуци и идеи, които подкопават и смущават действителността, както я разбират героите му. Изправени пред неща, твърде чудовищни, за да бъдат реални, но които все пак съществуват, Лавкрафтовите герои или отхвърлят сетивата си, или изпадат в лудост, неспособни да живеят с наученото.

Изглежда, че когато става въпрос за Доналд Тръмп, нашата политическа класа е този главен герой на Лавкрафт, който се бори да разбере непонятно ненормален президент. Реалността на Доналд Тръмп - аморален нарцисист, който няма способност за размисъл или личностно израстване - личи от десетилетията му в обществения живот. Но вместо да видят това, твърде много хора са отхвърляли фактите пред тях, избирайки илюзията вместо тревожната истина.

Изминалата седмица беше отличен пример за това явление. В четвъртък вечерта Съединените щати убиха генерал-майор Касем Солеймани, командващ силите "Кудс" на Ислямската република и един от най-могъщите военни лидери в региона. Ударът беше внезапен и неочакван. Белият дом уведоми Конгреса постфактум, с кратък поверителен документ.

Убийството на Солеймани е равносилно на обявяване на война и ескалира напрежението между САЩ и Иран. Техеран вече обеща "сурово отмъщение" срещу Съединените американски щати, докато Тръмп каза, че "ЩЕ  УДАРИ МНОГО БЪРЗО И МНОГО СИЛНО", ако Иран изпълни заплахата си, обещавайки атаки срещу "52 ирански обекта", включително места "важни за Иран и иранската култура."

Това противопоставяне, което в последното си въплъщение включи ирански ракети, летящи към бази в Западен Ирак във вторник вечер, е толкова предвидимо, че е трудно да не се придаде някаква логика на действията на президента, дори когато много наблюдатели признават лъжите и дисфункционалността заобикалящи нападението. Това е съвсем естествено. Като човешки същества ние искаме да въведем ред в това, което виждаме. Като американци искаме да вярваме, че нашите лидери разбират сериозността на войната. Традиционните информационни източници публикуваха подробно описание на процеса на вземане на решения на президента. Съпричастни наблюдатели, като Матю Континети от "Вашингтонския свободен маяк" (Washington Free Beacon) приветстваха обстрела като „зашеметяващ удар върху международния тероризъм и потвърждаване на американската мощ.“ Анализаторите на кабелните новини говориха така, сякаш това е част от обмислен план за предизвикване на иранското правителство.

Но оттогава насам научихме, че ударът срещу Солеймани  е бил почти сигурно още едно импулсивно действие от нетърпелив президент. Служители на Пентагона заявиха, че са смаяни от решението. Според информации в "Таймс", те са предложили на Тръмп опцията за атака с очакването той да я отхвърли, защото е твърде крайна. Вицепрезидентът Майк Пенс и държавният секретар Майк Помпео настояват за атака срещу Иран от известно време, но последните няколко дни на объркване - на смесени съобщения и променливи обосновки - са доказателство, че този удар е нанесен с малко мисъл за последиците и оправдан впоследствие с твърдения за непосредствена заплаха.

Това е безразсъдно, но не е шокиращо. Тръмп не е стабилен. Той никога не е бил такъв. Три години на поста нито са променили характера му, нито са подобрили възможностите му. Той е толкова невеж и нелюбознателен като президент, колкото и когато беше кандидат (и като възможен магнат преди това). Основната му цел е самосъхранението и той би пожертвал всичко, за да го постигне. Сегашното му посегателство върху властта на Конгреса - отказът му Белият дом или членовете на неговата администрация да разкриват документи или да се подчиняват на призовки - е опит да избяга от отговорност за собствените му неетични (и потенциално незаконни) действия. Той е самовлюбен, неетичен и нестабилен - опасна комбинация за главнокомандващия на най-мощните военни сили в света, под натиск от импийчмънт и кампания за преизбиране.

Мисля, че повечето наблюдатели знаят това. Но последиците са ужасяващи. Те предполагат много по-опасен свят от този, в който вече смятаме, че живеем, където в eмоционален пристъп, отделно действие, на отделен човек, може да има катастрофални последици за милиони хора. Това не е ново наблюдение. Когато все още беше претендент (за републиканската президентска кандидатура - б.р.) и не един от най-надеждните съюзници на Тръмп, сенаторът Марко Рубио от Флорида предупреди републиканците, че не трябва да дават „ядрените кодове на Съединените щати“ на „хаотичен индивид“. Хилари Клинтън каза, че Тръмп е „темпераментно негоден да заема длъжност, която изисква знания, стабилност и огромна отговорност“ и че „човек, когото можеш да примамваш с туит, не е човек, на когото можем да поверим ядрени оръжия“.

Страхът от това, което Тръмп би направил с президентската власт, беше толкова голям, че защитниците му всъщност призоваха критиците да игнорират действителните му думи в полза на символичното им разбиране, да го приемат „сериозно“, но не „буквално“. Можете дори да разберете постоянните опити да се нормализира Тръмп като опит за отвръщане от реалността на това, което той е, заради страх от това, което тя означава.

По някакъв начин все още го правим. Всичко, което знаем за Тръмп, показва, че той не прави обмислени избори. Пенс и Помпео може да са натискали за атака срещу Иран, но няма доказателства, че Тръмп - действителният президент - е планирал последствията или има основание за удара, различно от обичайния му войнствен национализъм. Когато Иран отвърна във вторник вечерта, президентът не говорѝ, въпреки че, разбира се, туитна. Никой не знае какво ще прави администрацията сега.

В небрежното си бъхтене президентът може да е започнал война, без да план (как) да я завърши и без оглед на животите, които ще бъдат загубени. Положението е рисково. Страшно е да мислиш за него. Но не можем да погледнем встрани.

Коментари

Много капацитети много нещо

Много капацитети много нещо те го и този многознайко специалист по незнам си квоси-ама сичкото специалист са при левите и го мразят Тръмп от първия ден,а той и втори мандат ще спечели

ясно ли е на левите многознайковци или...?

Докато аз съм в президент, Иран няма да има ядрено оръжие, зарече се той.
Тръмп съобщи, че неговата администрация подготвя нови, още по-сурови икономически санкции срещу Иран.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?