Article_top

„Медена земя“, филмът на Тамара Котевска и Любомир Стефанов, донесе две номинации за „Оскар“ на Северна Македония – за чуждестранен и пълнометражен документален филм. Успехът идва, след като „Медена земя“ спечели три отличия на фестивала „Сънданс“ – голямата и специалната награда на журито, както и признание за операторско майсторство.

Филмът разказва за петдесет и няколко годишната Хатидже Мурадова, една от последните пчеларки на Европа, пишат македонските издания. Тя и възрастната ѝ майка, прикована на легло, са единствените жители в изоставеното село Бекирлия, където живеят примитивно, без електричество и течаща вода.

Хатидже „работи“ с пчелите на базата на принципа 50/50 – половината от меда оставя за тях, другата прибира. Целта ѝ е да спаси пчелите си и да върне баланса в „медената земя“, докато едно семейство със седем деца не се премества в селото. Хатидже започва да учи мъжа на своя занаят, но той пренебрегва съвета ѝ да оставя половината от меда за пчелите и предлага всичко за продан. Това превръща филма от малка история в епична продукия за човешката експлоатация на природните ресурси, пише „Гардиън“, където „Медена земя“ получава 4 от 5 звезди.

Сниман в продължение на три години с „невидима камера“, твърди Кат Кларк в „Гардиън“, нито един кадър в продукцията не е правен за кино. Въпреки това ти се иска да гледаш Хатидже цял ден. Първоначално кадрите трябвало да се използват за документален филм на екологична тематика за реката, която минава през Централна Македония. Плановете се променят, когато Котевска и Стефанов разбират за пчелните кошери на Хатидже, пише „Индиуайър“, тогава решават да се фокусират върху нейния живот. Двамата режисьори разказват пред Международната организация на документалистите, че понякога се налагало 3 или 4 дни в седмицата да спят в палатки, освен това не говорели турски – езика на главната героиня и нейните съседи, така че когато монтирали филма, след това все едно гледали изцяло нова продукция.

В „Ротън томатоус“ историята, която изглежда толкова далеч от западната цивилизация, е получила 99% одобрение от критиците. По-голямата част от публиката също е впечатлена – позитивните отзиви са 87%.

„Съкращавайки частта с живота на Хатидже в съвременния свят – бюрокрацията, която й налага държавната администрация, принадлежността й към голямо семейство, приятелствата, политиката и личната история имат стратегически ефект за филма – пише Ричард Броуди в „Ню Йоркър“. – Режисьорите създават фантазия на съвършеното оттегляне на село, място на райска чистота, където не само любимото занимание на Хатидже, но и оцеляването на поминъка й са застрашени, омърсен е самият Едем.“

"Площад Славейков"

 

„Медена земя“, филмът на Тамара Котевска и Любомир Стефанов, донесе две номинации за „Оскар“ на Северна Македония – за чуждестранен и пълнометражен документален филм. Успехът идва, след като „Медена земя“ спечели три отличия на фестивала „Сънданс“ – голямата и специалната награда на журито, както и признание за операторско майсторство.

Филмът разказва за петдесет и няколко годишната Хатидже Мурадова, една от последните пчеларки на Европа, пишат македонските издания. Тя и възрастната ѝ майка, прикована на легло, са единствените жители в изоставеното село Бекирлия, където живеят примитивно, без електричество и течаща вода.

Хатидже „работи“ с пчелите на базата на принципа 50/50 – половината от меда оставя за тях, другата прибира. Целта ѝ е да спаси пчелите си и да върне баланса в „медената земя“, докато едно семейство със седем деца не се премества в селото. Хатидже започва да учи мъжа на своя занаят, но той пренебрегва съвета ѝ да оставя половината от меда за пчелите и предлага всичко за продан. Това превръща филма от малка история в епична продукия за човешката експлоатация на природните ресурси, пише „Гардиън“, където „Медена земя“ получава 4 от 5 звезди.

Сниман в продължение на три години с „невидима камера“, твърди Кат Кларк в „Гардиън“, нито един кадър в продукцията не е правен за кино. Въпреки това ти се иска да гледаш Хатидже цял ден. Първоначално кадрите трябвало да се използват за документален филм на екологична тематика за реката, която минава през Централна Македония. Плановете се променят, когато Котевска и Стефанов разбират за пчелните кошери на Хатидже, пише „Индиуайър“, тогава решават да се фокусират върху нейния живот. Двамата режисьори разказват пред Международната организация на документалистите, че понякога се налагало 3 или 4 дни в седмицата да спят в палатки, освен това не говорели турски – езика на главната героиня и нейните съседи, така че когато монтирали филма, след това все едно гледали изцяло нова продукция.

В „Ротън томатоус“ историята, която изглежда толкова далеч от западната цивилизация, е получила 99% одобрение от критиците. По-голямата част от публиката също е впечатлена – позитивните отзиви са 87%.

„Съкращавайки частта с живота на Хатидже в съвременния свят – бюрокрацията, която й налага държавната администрация, принадлежността й към голямо семейство, приятелствата, политиката и личната история имат стратегически ефект за филма – пише Ричард Броуди в „Ню Йоркър“. – Режисьорите създават фантазия на съвършеното оттегляне на село, място на райска чистота, където не само любимото занимание на Хатидже, но и оцеляването на поминъка й са застрашени, омърсен е самият Едем.“

"Площад Славейков"

Коментари

Историята на експлоатацията на ресурсите на цял свят

от САЩ и Великобритания е много по-покъртителна, но кой знае защо критиката към тия две държави, дори когато е добре аргументирана, не им се харесва.

И бързо преминава в репресии към критикуващите.

Обикновено лицемерие.

Така е.

В САЩ харесват такива филми, защото гледането им създава илюзия за "съпричастност" точно както "споделянето" в някой заместител на Щази като Твитър или Фейсбук.

Прекрасно е - хем нищо не правиш, хем се чувстваш герой и победител на неправдата.

Така се управляват "демокрациите", с лицемерие.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?