Article_top

Състав на Апелативния специализиран наказателен съд с председател Красимира Костова във вторник предизвика мини трус в обществото, след като остави в ареста Иван Тодоров. За собственика на фирма "ТАД Груп" това е поредно такова дело - и макар че напълно добросъвестно се върна от Канада след обвиненията в кибертероризъм, той неизменно бива оставян от различни състави на съда с най-тежката мярка за неотклонение.

Справедливостта на наложената мярка е съвсем друга тема... 

Днес обаче от съда разпространиха пълния текст на определението на съдебния състав, след като в обществото буквално избухнаха интерпетации около мотивите на съда. Основно в тези преразкази бе, че Иван Тодоров остава в ареста, защото съдът приел, че е твърде интелигентен и има умения за боравене с компютър. 

Каква е действителността?

В действителност формулировката е дълга и сложна и идва след изреждане на редица обстоятелства, които трябва да се прочетат (освен ако не сте присъствали в съдебната зала). Казва се, че Тодоров е в доверителни отношения с подчинения си Кристиян Бойков, който освен другото е на свобода, и с когото имат "познания, капацитет и способности" да извършат евентуално нови "хакерски" престъпления, дори фирмата им да не функционира.

Какво се предполага за "Тад Груп":

"Наред обаче с легалната си дейност, доказателствената съвкупност дава основание да се предположи, че дружеството, чрез компютърните си специалисти и под ръководството и надзора на обв. Т. (Иван Тодоров, б.р.), преимуществено, продължително и системно е извършвало нерегламентирано достъпване до бази данни на множество физически, юридически лица, органи и институции, копирайки ги за цели без легално приложение или използвайки достъпа, за да демонстрира уязвимости в информационните им продукти, с цел сключването на договори за тяхното обслужване по поддържането на киберсигурността им", приема второинтанционният съд.

Съставът смята още:

"Във връзка с подозираната системна незаконна дейност, описана по-горе са и извлечените посредством техническите експертизи по делото данни от служебната чат-комуникация на създадената виртуална група между управителя на „Т. Г.“ и служителите в дружеството, в която многократно са обсъждани пробиви в сайтове на различни дружества и институции, като показателни за ролята на Т. в същите неправомерни начинания е чат комуникацията му с К. Б. (т.е. Кристиян Бойков, б.р.)... в която на заявеното от Б. (Бойков), че са „откраднали“ всички документи и всички „иса“, Т. (Тодоров) му дава указания за сваляне на цялата достъпена информация, в т.ч. паролите и за нейното копиране, комуникацията им от 03.11.2018 г. по повод нерегламентираното достъпване на сайта на големия застрахователен брокер „S.”, при която на написаното от Б., че е осъществил достъпа, обвиняемият Т. отговорил: „Значи да ги гоним за тестове“, „Ако не - в новините“..." и т.н.

Иначе съдия Красимира Костова безспорно има интересни критерии за тв изявите си.

Съдиите се мотивират още и с това, че по делото са събрани свидетелски показания, експертни заключения, протоколи за претърсване и изземване, справки и документи, "които пък са относими конкретно до хакерската атака срещу информационната база данни на Н. (НАП), нейното копиране и разпространяването на части от нея в публичното пространство". А въпросният доказателствен материал позволявал с основание да се подозира обвиняемият Кристиян Бойков като автор на хакването, както  и че той ясно и недвусмислено обявил намеренията си в общия чат с Тодоров. („Тая вечер НАП си заминава“).

Любопитно е, че дори още на тази ранна фаза съдът приема, че задържаните едва ли представляват организирана престъпна група (ОПГ) за рекет - макар и очевидно да са хакери. Най-много да излезе компютърно престъпление, смятат в мотивите си съдиите (то пък не би било подсъдно тогава на Спецсъда, но това е отделна тема, б.р.).

Но по повод обвинението в тероризъм по тежкия чл. 108а от НК, се произнасят:

"Всички тези обстоятелства, разгледани в логическа взаимовръзка (това, че Тодоров е имал камери и е наблюдавал абсолютно всичко във фирмата, б.р.) създават известни подозрения, че в конкретния случай е било възможно неправомерното достъпване и копирането на данни от информационната система на НАП да е било извършено от К. Б. вследствие именно на интелектуалното му мотивиране от обвиняемия Иван Тодоров, респективно от третият обвиняем Я. (Георги Янгов), но то не е обосновано с по-убедителни доказателствени източници... В този смисъл няма как въззивният съд да не се съгласи със защитните възражения, че преки доказателства, уличаващи обв. Тодоров и то от естеството да формират основателно подозрение за вмененото му подбудителство отсъстват."

И продължават съжденията по отношение на това обвинение:

"Самото изпращане на информацията до средства за масово осведомяване (чрез електронни писма с предоставен линк), предполага целите за всяване на страх и смут в населението, каквито на практика бяха постигнати след публичното оповестяване на достъпа. В този аспект, по делото са инкорпорирани както изготвена експертиза в областта на икономиката и националната сигурност, така и гласни и писмените доказателства за подадените масово жалби, сигнали и запитвания, сочещи каква е била реакцията на една значителна част от българските граждани, които са изпаднали в паника и притеснение за съдбата на нерегламентирано достъпените им лични данни и най-вече неизвестността от бъдещи възможни злоупотреби с тях."

Съдът изобщо не обсъжда опасност от укриване.

Ето какво обаче приема относно другата изискуема опасност, за да остане някой в ареста - опасността от ново престъпление.

"Опасността от извършване от престъпление за настоящия въззивен състав обаче не е отпаднала и изводът за нея почива на доказателствата, даващи основания да се предполага извършвана продължително и системно друга неправомерна деятелност, която бе засегната по-горе (носеща белезите на чл. 319а и чл. 319б от НК).

От изготвените до момента експертни справки и технически експертизи е видно, че се касае до усвояване на колосални обеми неправомерно достъпени данни, съхранявани на компютри и други външни устройства на дружеството (а и в телефони на негови служители – специално Кристиян Бойков), като тя съвсем не се свежда до информацията, добита чрез хакерската атака на НАП, а чрез атакуване на множество други бази данни и съдържа сведения освен за имена, ЕГН, адреси и прочие лична информация, още фирмена информация, информация от банкови карти и друга от най-разнообразно естество, като при възможностите за предлагане на такава информация и за продажба, каквито данни има по делото, при обективно установените познания, капацитет и способности на обв. И. Т. (Иван Тодоров) в областта на т.нар. „хакерство“, наред с обстоятелството, че лицето, с което се е намирал в доверителни отношения и което също притежава такива способности, е на свобода, все още обуславят реален риск от такъв тип криминогенно поведение в бъдеще.

Същият риск няма как да бъде преодолян дори с преустановяване дейността на дружеството, защото подобна деятелност би могла да бъде реализирана и във всякакви други условия при осигуряване на необходимата компютърна техника за това."

Съдът се произнася, че макар срокът на задържане на Иван Тодоров наистина да е голям (от юли м.г.) той все още не е неразумен. А и се позовава на сложността на делото, изискващо много специфични познания и експертизи.

Ето и цялото определение в оригинал:

Съдът след съвещание, като се запозна с жалбата, с доводите и възраженията на страните по нея, както и със събраните по делото материали, намира следното.

Жалбата е процесуално допустима. 

По съществото ѝ:

За да остави без уважение искането на обвиняемия И. Т. и на неговата защита за промяна на изпълняваната спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, първостепенният съд в проверяваното определение е преценил, че продължават да съществуват в кумулативна даденост всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК. 
На първо място, в обжалваното протоколно определение на СНС,  правилно е прието, че деянията, за които Т. е привлечен към наказателна отговорност по чл.108а, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК и по 321, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК са наказуеми с „лишаване от свобода“.

На второ място – досежно обоснованото предположение, въззивният съд се разграничава от част от аргументите на първата инстанция, които са в насока за доказателствена обезпеченост, изискуема за това производство и на двете обвинения.   

Вярно е, че в атакуваното определение, не е очертан доказателствен комплекс, а е направено препращане към произнасяне на АСНС от септември 2019 г., срещу което защитата изразява недоволство. Макар последното да има известен резон, не се касае за тотална липса на мотиви, тъй като препращането е само по конкретен въпрос, самото то като процесуална техника не е изключено и от съдържанието на определението става достатъчно ясно, че е извършено единствено с оглед процесуална икономия, за да не се преповтарят отново предходно разглеждани и подробно упоменавани от съдилищата доказателствени източници, които и съответният състав на СНС е счел, че обосновават предположението.
На свой ред, въззивната инстанция не дължи съобразяване с така изразеното мнение, като е свободна да направи собствен прочит на пръв поглед на доказателствения материал и намира, че този доказателствен материал, който включва гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и специални знания, установява до степен на разумно подозрение накратко следните факти: 

А именно, че обв. И. Т. е създал дружеството „Т. Г.“ ЕООД, на практика с основен предмет на дейност предлагане на услуги по киберсигурност, като в периода от 2017 г. до момента на стартиране на наказателното преследване, в същото дружество са били привличани да работят различни лица, компютърни специалисти или такива с познания в областта на мениджмънта, които да се занимават с обследването на т.нар. „пробиви“ (уязвимости) в сайтове и бази данни в интернет пространството, както и поддържането на компютърни информационни системи във връзка с тази киберсигурност. Така фирмата е реализирала легална дейност по сключването на договори за киберсигурност с точно определени параметри, извършвайки тестове, а в последствие предоставяйки консултации за отстраняването на открити уязвимости и на мерки за тяхното недопускане. В нея като експерт по киберсигурност е бил привлечен и обв. К. Б., след узнаването от страна на обв. Т. за неговите софтуерни способности, както и добитата популярност от Б. за нерегламентиран достъп до сайта на М. още докато е бил ученик. Наред обаче с легалната си дейност, доказателствената съвкупност дава основание да се предположи, че дружеството, чрез компютърните си специалисти и под ръководството и надзора на обв. Т., преимуществено, продължително и системно е извършвало нерегламентирано достъпване до бази данни на множество физически, юридически лица, органи и институции, копирайки ги за цели без легално приложение или използвайки достъпа, за да демонстрира уязвимости в информационните им продукти, с цел сключването на договори за тяхното обслужване по поддържането на киберсигурността им. В тази връзка са показанията на редица разпитани свидетели по делото – собственици, представители или служители на търговски дружества или държавни органи, които съобщават еднотипна информация, а именно, че договори с „Т. Г.“ никога на са се сключвали, както и не е било давано съгласие за сключване в бъдеще на такива, но същевременно техни бази данни, са установени посредством експертни справки и изготвени по делото експертизи на компютри и други преносими устройства, иззети от офиса на „Т. Г.“ ЕООД, както и от дома на К. Б.. Наред с това са налице и свидетелските показания на П. Д., М. Д., М. Е., Р. П. и други свидетели, от които става ясно, че след провеждане на нерегламентирани тестове на бази данни, без знанието и съгласието на техните притежатели или обслужващите ги лица, на последните е било предлагано да ползват услугите на „Т. Г.“.

Във връзка с подозираната системна незаконна дейност, описана по-горе са и извлечените посредством техническите експертизи по делото данни от служебната чат-комуникация на създадената виртуална група между управителя на „Т. Г.“ и служителите в дружеството, в която многократно са обсъждани пробиви в сайтове на различни дружества и институции, като показателни за ролята на Т. в същите неправомерни начинания е чат комуникацията му с К. Б. от 21.06.2019 г., засягаща нерегламентираното достъпване до базата данни на фирма „К.“, предлагаща консултантски услуги по внедряване на ISO стандарти, в която на заявеното от Б., че са „откраднали“ всички документи и всички „иса“, Т. му дава указания за сваляне на цялата достъпена информация, в т.ч. паролите и за нейното копиране, комуникацията им от 03.11.2018 г. по повод нерегламентираното достъпване на сайта на големия застрахователен брокер „S.”, при която на написаното от Б., че е осъществил достъпа, обвиняемият Т. отговорил: „Значи да ги гоним за тестове“, „Ако не, в новините“, даваните на 23.03.2019 г. лично от Т. указания към служителите за тестване на мобилното приложение на сайта „s.b.”, за който от свидетелските показания може да се предполага, че не е било въз основа на продължени договорни отношения, а наличната информация, придобита въз основа на предходни такива е трябвало да бъде изтрита и прочее редица други подобни контакти, някои цитирани в определенията и на предходни съдебни състави.

От показанията на свидетелите С. Н., И. А., И. П., Л. Н. става ясно, че между обв. К. Б. и обв. И. Т. е имало установени по-близки доверителни отношения, че е било обсъждано между тях изготвянето на списък на най-големите български сайтове по потребителски посещения в интернет, до които да се осъществява достъп без знанието и съгласието на техните собственици или на лицата, които ги обслужват, а също и че обв. Т. бил държан в течение и е одобрявал всички извършвани тестове. Особено внимание заслужават показанията на свидетеля Л. Н., в които се твърди, че видеонаблюдението, осъществявано в офиса на „Т. Г.“ е било много прецизно разположено от управителя на дружеството И. Т. То се е състояло от камери с висока резолюция, насочени към клавиатурите и екраните на компютрите, на които са работили неговите служители, като обвиняемият не е разрешавал тяхното разместване, за да се осъществява постоянно наблюдение, което освен позволяващо проследяване на действията на служителите, е съставлявало и евентуална застраховка срещу загуба на паролите за техническите средства, понеже при евентуална подобна загуба на парола е можело да бъдат върнати записите и по тях, същата да бъде възпроизведена. Тоест, изнесеното от свидетеля, наред с експертната справка на видеозаписи от същите камери, е в противовес на защитното твърдение, че само и единствено отделните служители са имали достъп до информацията на зачислените им в офиса на дружеството персонални компютри и позволява разумно да се предполага, че И. Т. като управител, е бил напълно осведомен за всички действия, които са били предприемани и реализирани от неговите служители.

Анализирайки в защитен план показанията на горецитираните свидетели, бивши и един от тях настоящ служител (при извършването на полицейската реализация) в дружеството „Т. Г.“, пред първата инстанция, адв. Л. е акцентирала на обстоятелството кой от тези служители в какъв момент е работил в това дружество, като е вярно заявеното обстоятелство, че някои не са били в трудови правоотношения към момента, посочен от държавното обвинение за време на извършване на деянието по чл.108а от НК. Преценени обаче, дори и на пръв поглед показанията им описват сходно служебните контакти в дружеството и създадената там обстановка, без да стоят встрани от установените по експертен път актуални данни, в т.ч. относно съдържанието на контактите, осъществявани посредством служебния чат, поради което, упоменатите показания се ползват за преценка на доказателствената обезпеченост и не могат да бъдат игнорирани само на това основание.

Отделно, по делото са събрани и други доказателства – свидетелски показания, експертни заключения, протоколи за претърсване и изземване, справки и документи (в т.ч. превод от английски на български език на разпространено писмо до медиите), които пък са относими конкретно до хакерската атака срещу информационната база данни на Н., нейното копиране и разпространяването на части от нея в публичното пространство. Въпросният доказателствен материал позволява с основание да се подозира обв. К. Б. като автор на това деяние. Налице е и чат комуникация, в която е участвал и обв. И. Т. от април 2019 г., в която К. Б. ясно и недвусмислено е обявил намеренията си спрямо същата база данни на Н. („Тая вечер Н. си заминава“). Приложена е и експертна справка за съдържанието на разговорите, проведени между третия обвиняем Я. с обв. К. Б., както и между обв. Я. по телефона с неизвестно лице, чиято самоличност тепърва предстои да бъде установена, и двата в различни часове на 15.07.2019 г., в които са били обсъждани последиците от вече извършеното разпространение на неправомерно достъпените бази данни на Н..

При този доказателствен комплекс, събран към настоящия етап, въззивният състав счита, че не е налице обосновано предположение за повдигнатото впоследствие обвинение по чл. 321 от НК, нито за ръководене, нито за участие в ОПГ, създадена с цел изнудвания по чл. 213а от НК, тъй като макар и в чисто житейски смисъл предполагаемата системна деятелност по нерегламентиран достъп и копиране на бази данни, вероятно преследваща икономическа изгода, в житейски план да се характеризира като „хакерски рекет“, тя не съдържа обективните съставомерни белези на изнудването по чл. 213а от НК, поради което и няма как да сме изправени пред сдружаване с такава цел. В случая трайното и системно извършване на такива деяния, за каквито с основание може да се предполага, че са реализирани, създава подозрение за вероятна продължила във времето еднотипна престъпна деятелност по чл. 319а и чл. 319б от НК (поне по основните им състави), но предвид тяхната наказуемост, същите деяния не биха могли да формират обвинение за ОПГ. Този извод на въззивния състав е коренно противоположен на личната защитна теза на обв. И. Т., изложена в днешното съдебно заседание за прилагане на добросъвестни търговски практики.
По отношение на обвинението за подбуждане на К. Б. към кибертероризъм по чл. 108а от НК, въззивната инстанция също дължи известно разграничаване от мотивите на първата, както и от становището на преждепроизнасялите се съдебни състави. Вярно е, че по делото е събран доказателствен материал, от който може да се предполага, че обв. И. Т. във всеки един момент си е осигурявал възможността да се информира за случващото се в офиса на дружеството и за пряката дейност на всеки един от неговите служители, независимо от факта, че е посещавал този офис едва в късните следобедни часове в работните дни. Също така са налице доказателства, от които може да се предполага, че непрекъснато е давал указания как да се процедира с неправомерно достъпената информация, че е навеждал служителите си към такова неправомерно достъпване, както и че е проявявал склонност към публично оповестяване на добити по неправомерен път данни от сайтове на фирми, които не са желаели партньорство с „Т. Г.“. Всички тези обстоятелства, разгледани в логическа взаимовръзка създават известни подозрения, че в конкретния случай е било възможно неправомерното достъпване и копирането на данни от информационната система на Н. да е било извършено от К. Б. вследствие именно на интелектуалното му мотивиране от обв. И. Т., респективно от третият обвиняем Я., но то не е обосновано с по-убедителни доказателствени източници, както се изисква при напредване на разследването. В този смисъл няма как въззивният съд да не се съгласи със защитните възражения, че преки доказателства, уличаващи обв. Т. и то от естеството да формират основателно подозрение за вмененото му подбудителство отсъстват и че ако доказателствената маса, състояща се от косвени доказателства, която е създавала индиции за подобно поведение е била достатъчна в производството по чл. 64 от НПК и скоро след това в процедури по чл. 65 от НПК, сега вече не може да аргументира надлежно подобна позиция.

Същевременно обаче, според въззивния съд, съществуват доказателства за предполагаемо съзнателно помагаческо поведение на обв. И. Т., защото доказателствената съвкупност дава възможност с основание да се предполага, че бивайки информиран още през април 2019 г. за намеренията на К. Б. по отношение на базата данни на Н., обв. И. Т. е създал всички условия да бъде извършено нерегламентираното им достъпване, както и публичното им оповестяване (посредством различни медии), тъй като цялата техническа операция по достъпването им е била извършена в служебно качество на К. Б. на служебно предоставените му технически средства, в т.ч. изготвянето на писмата до медиите (първообрази на които са намерени и на служебната  техника), като неговият работодател, както вече се посочи, е бил непрекъснато в течение на всичко, което са изработвали служителите му. Ето защо, съдът счита, че обосновано предположение е налице, но поне на този етап при друга форма на съучастие, с което обвинителната конструкция по отношение на основния състав на така предявеното обвинение на Т. за съпричастност към престъпление по чл.108а от НК не се променя (в друго по вид престъпно деяние). Този му извод може да бъде потвърден, може да бъде и оборен, в зависимост от доказателствата, които ще бъдат тепърва събирани, тъй като предстои да се изясни съдържанието на телефонната комуникация на лицата, в т.ч. и водената от тях чрез мобилни приложения на техните мобилни телефони, както и съдържанието на някои от веществените доказателства, иззети при претърсванията, за които все още експертизите не са изготвени, или, на които предстои да бъде извършено декриптиране с помощта на международни специалисти от Европол. Самото изпращане на информацията до средства за масово осведомяване (чрез електронни писма с предоставен линк), предполага целите за всяване на страх и смут в населението, каквито на практика бяха постигнати след публичното оповестяване на достъпа. В този аспект, по делото са инкорпорирани както изготвена експертиза в областта на икономиката и националната сигурност, така и гласни и писмените доказателства за подадените масово жалби, сигнали и запитвания, сочещи каква е била реакцията на една значителна част от българските граждани, които са изпаднали в паника и притеснение за съдбата на нерегламентирано достъпените им лични данни и най-вече неизвестността от бъдещи възможни злоупотреби с тях. 

По отношение на опасностите, настоящият съд изобщо няма да коментира рискове от укриване, предвид липсата на каквито и да било обективни обстоятелства, които да ги обуславят. По отношение на мотивировката на първата инстанция за опасност за извършване на престъпление, въззивният състав принципно се съгласява с нея, защото намира, че такава опасност все още съществува и тя не е отпаднала, но не я съотнася към възможности за въздействие върху свидетели или върху експертни изследвания, нито към специфики на предполагаемо осъщественото съучастие в престъпно деяние по чл. 108а от НК. Това е така, понеже обстоятелствата, които се изтъкват като специфики, по същността си се обхващат от правната квалификация по чл. 108а от НК.

Опасността от извършване от престъпление за настоящия въззивен състав обаче, не е отпаднала и изводът за нея почива на доказателствата, даващи основания да се предполага извършвана продължително и системно друга неправомерна деятелност, която бе засегната по-горе (носеща белезите на чл. 319а и чл. 319б от НК). От изготвените до момента експертни справки и технически експертизи е видно, че се касае до усвояване на колосални обеми неправомерно достъпени данни, съхранявани на компютри и други външни устройства на дружеството (а и в телефони на негови служители – специално К. Б.), като тя съвсем не се свежда до информацията, добита чрез хакерската атака на Н., а чрез атакуване на множество други бази данни и съдържа сведения освен за имена, ЕГН, адреси и прочие лична информация, още фирмена информация, информация от банкови карти и друга от най-разнообразно естество, като при възможностите за предлагане на такава информация и за продажба, каквито данни има по делото, при обективно установените познания, капацитет и способности на обв.И. Т. в областта на т.нар. „хакерство“, наред с обстоятелството, че лицето, с което се е намирал в доверителни отношения и което също притежава такива способности е на свобода, все още обуславят реален риск от такъв тип криминогенно поведение в бъдеще. Същият риск няма как да бъде преодолян дори с преустановяване дейността на дружеството, защото подобна деятелност би могла да бъде реализирана и във всякакви други условия при осигуряване на необходимата компютърна техника за това. Ето защо съображенията на защитата за отсъствие на опасностите по чл. 63, ал.1 от НПК, аргументирани включително чрез представения в днешното съдебно заседание приемо-предавателен протокол, не се споделят.

Периодът на задържане действително не е кратък, но същевременно все още не се явява неразумен, преценено на фона на изключителната сложност на делото и предмета на разследване, който изисква полагането на огромен експертен труд, неминуемо необходим в случая за пълното и правилно установяване на релевантните обстоятелства. Фактът, че през месец ноември е спряло прилагането на документи, не означава, че се бездейства от органите на досъдебното производство, тъй като предстои изготвянето на заключението на други важни експертизи, както и изпълнение на Европейска заповед за разследване. Независимо от това, следва да се обърне внимание на СП, че концентрирането на усилията към установяване на факта на хакерската атака спрямо Н. и дейността на нейния евентуален извършител, може да е било оправдано в началото на разследването, но понастоящем се изисква приоритетно провеждане на процесуалноследствени действия и по отношение на другите двама обвиняеми, най-вече с оглед продължаващото изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, спрямо единия от тях, чието прилагане в обществен интерес, все още е законосъобразно.

Аргументът на защитата за неравностойното третиране на обвиняемите по делото, заради различната им процесуална принуда, е бил излаган и по-рано пред съдилищата и сега в първоинстанционното производство пред СНС. В тази връзка следва да се отбележи, че няма как въззивният съд да поправи това неравностойно третиране, защото най-малкото, няма правомощия да преразглежда процесуалното положение на други обвиняеми, но намира, че не съществува пречка да изрази виждането си, че най-леката мярката на обв. К. Б. (резултирала от първоначалната формулировка на предявеното му обвинение), предвид събраните впоследствие доказателства, се е явила крайно непропорционална на предполагаемото му от тях поведение и изводимите по делото правнозначими рискове. 

С оглед на изложеното, макар и с направените корекции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.01.2020 г. на СНС, 16 състав, по НЧД № 2/2020 г., с което е било оставено без уважение искането на обвиняемия И. Т. Т. и неговата защита за изменение на изпълняваната спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. 

Определението е окончателно."

 

Състав на Апелативния специализиран наказателен съд с председател Красимира Костова във вторник предизвика мини трус в обществото, след като остави в ареста Иван Тодоров. За собственика на фирма "ТАД Груп" това е поредно такова дело - и макар че напълно добросъвестно се върна от Канада след обвиненията в кибертероризъм, той неизменно бива оставян от различни състави на съда с най-тежката мярка за неотклонение.

Справедливостта на наложената мярка е съвсем друга тема... 

Днес обаче от съда разпространиха пълния текст на определението на съдебния състав, след като в обществото буквално избухнаха интерпетации около мотивите на съда. Основно в тези преразкази бе, че Иван Тодоров остава в ареста, защото съдът приел, че е твърде интелигентен и има умения за боравене с компютър. 

Каква е действителността?

В действителност формулировката е дълга и сложна и идва след изреждане на редица обстоятелства, които трябва да се прочетат (освен ако не сте присъствали в съдебната зала). Казва се, че Тодоров е в доверителни отношения с подчинения си Кристиян Бойков, който освен другото е на свобода, и с когото имат "познания, капацитет и способности" да извършат евентуално нови "хакерски" престъпления, дори фирмата им да не функционира.

Какво се предполага за "Тад Груп":

"Наред обаче с легалната си дейност, доказателствената съвкупност дава основание да се предположи, че дружеството, чрез компютърните си специалисти и под ръководството и надзора на обв. Т. (Иван Тодоров, б.р.), преимуществено, продължително и системно е извършвало нерегламентирано достъпване до бази данни на множество физически, юридически лица, органи и институции, копирайки ги за цели без легално приложение или използвайки достъпа, за да демонстрира уязвимости в информационните им продукти, с цел сключването на договори за тяхното обслужване по поддържането на киберсигурността им", приема второинтанционният съд.

Съставът смята още:

"Във връзка с подозираната системна незаконна дейност, описана по-горе са и извлечените посредством техническите експертизи по делото данни от служебната чат-комуникация на създадената виртуална група между управителя на „Т. Г.“ и служителите в дружеството, в която многократно са обсъждани пробиви в сайтове на различни дружества и институции, като показателни за ролята на Т. в същите неправомерни начинания е чат комуникацията му с К. Б. (т.е. Кристиян Бойков, б.р.)... в която на заявеното от Б. (Бойков), че са „откраднали“ всички документи и всички „иса“, Т. (Тодоров) му дава указания за сваляне на цялата достъпена информация, в т.ч. паролите и за нейното копиране, комуникацията им от 03.11.2018 г. по повод нерегламентираното достъпване на сайта на големия застрахователен брокер „S.”, при която на написаното от Б., че е осъществил достъпа, обвиняемият Т. отговорил: „Значи да ги гоним за тестове“, „Ако не - в новините“..." и т.н.

Иначе съдия Красимира Костова безспорно има интересни критерии за тв изявите си.

Съдиите се мотивират още и с това, че по делото са събрани свидетелски показания, експертни заключения, протоколи за претърсване и изземване, справки и документи, "които пък са относими конкретно до хакерската атака срещу информационната база данни на Н. (НАП), нейното копиране и разпространяването на части от нея в публичното пространство". А въпросният доказателствен материал позволявал с основание да се подозира обвиняемият Кристиян Бойков като автор на хакването, както  и че той ясно и недвусмислено обявил намеренията си в общия чат с Тодоров. („Тая вечер НАП си заминава“).

Любопитно е, че дори още на тази ранна фаза съдът приема, че задържаните едва ли представляват организирана престъпна група (ОПГ) за рекет - макар и очевидно да са хакери. Най-много да излезе компютърно престъпление, смятат в мотивите си съдиите (то пък не би било подсъдно тогава на Спецсъда, но това е отделна тема, б.р.).

Но по повод обвинението в тероризъм по тежкия чл. 108а от НК, се произнасят:

"Всички тези обстоятелства, разгледани в логическа взаимовръзка (това, че Тодоров е имал камери и е наблюдавал абсолютно всичко във фирмата, б.р.) създават известни подозрения, че в конкретния случай е било възможно неправомерното достъпване и копирането на данни от информационната система на НАП да е било извършено от К. Б. вследствие именно на интелектуалното му мотивиране от обвиняемия Иван Тодоров, респективно от третият обвиняем Я. (Георги Янгов), но то не е обосновано с по-убедителни доказателствени източници... В този смисъл няма как въззивният съд да не се съгласи със защитните възражения, че преки доказателства, уличаващи обв. Тодоров и то от естеството да формират основателно подозрение за вмененото му подбудителство отсъстват."

И продължават съжденията по отношение на това обвинение:

"Самото изпращане на информацията до средства за масово осведомяване (чрез електронни писма с предоставен линк), предполага целите за всяване на страх и смут в населението, каквито на практика бяха постигнати след публичното оповестяване на достъпа. В този аспект, по делото са инкорпорирани както изготвена експертиза в областта на икономиката и националната сигурност, така и гласни и писмените доказателства за подадените масово жалби, сигнали и запитвания, сочещи каква е била реакцията на една значителна част от българските граждани, които са изпаднали в паника и притеснение за съдбата на нерегламентирано достъпените им лични данни и най-вече неизвестността от бъдещи възможни злоупотреби с тях."

Съдът изобщо не обсъжда опасност от укриване.

Ето какво обаче приема относно другата изискуема опасност, за да остане някой в ареста - опасността от ново престъпление.

"Опасността от извършване от престъпление за настоящия въззивен състав обаче не е отпаднала и изводът за нея почива на доказателствата, даващи основания да се предполага извършвана продължително и системно друга неправомерна деятелност, която бе засегната по-горе (носеща белезите на чл. 319а и чл. 319б от НК).

От изготвените до момента експертни справки и технически експертизи е видно, че се касае до усвояване на колосални обеми неправомерно достъпени данни, съхранявани на компютри и други външни устройства на дружеството (а и в телефони на негови служители – специално Кристиян Бойков), като тя съвсем не се свежда до информацията, добита чрез хакерската атака на НАП, а чрез атакуване на множество други бази данни и съдържа сведения освен за имена, ЕГН, адреси и прочие лична информация, още фирмена информация, информация от банкови карти и друга от най-разнообразно естество, като при възможностите за предлагане на такава информация и за продажба, каквито данни има по делото, при обективно установените познания, капацитет и способности на обв. И. Т. (Иван Тодоров) в областта на т.нар. „хакерство“, наред с обстоятелството, че лицето, с което се е намирал в доверителни отношения и което също притежава такива способности, е на свобода, все още обуславят реален риск от такъв тип криминогенно поведение в бъдеще.

Същият риск няма как да бъде преодолян дори с преустановяване дейността на дружеството, защото подобна деятелност би могла да бъде реализирана и във всякакви други условия при осигуряване на необходимата компютърна техника за това."

Съдът се произнася, че макар срокът на задържане на Иван Тодоров наистина да е голям (от юли м.г.) той все още не е неразумен. А и се позовава на сложността на делото, изискващо много специфични познания и експертизи.

Ето и цялото определение в оригинал:

Съдът след съвещание, като се запозна с жалбата, с доводите и възраженията на страните по нея, както и със събраните по делото материали, намира следното.

Жалбата е процесуално допустима. 

По съществото ѝ:

За да остави без уважение искането на обвиняемия И. Т. и на неговата защита за промяна на изпълняваната спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, първостепенният съд в проверяваното определение е преценил, че продължават да съществуват в кумулативна даденост всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК. 
На първо място, в обжалваното протоколно определение на СНС,  правилно е прието, че деянията, за които Т. е привлечен към наказателна отговорност по чл.108а, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК и по 321, ал.3, т.1 вр. с ал.1 от НК са наказуеми с „лишаване от свобода“.

На второ място – досежно обоснованото предположение, въззивният съд се разграничава от част от аргументите на първата инстанция, които са в насока за доказателствена обезпеченост, изискуема за това производство и на двете обвинения.   

Вярно е, че в атакуваното определение, не е очертан доказателствен комплекс, а е направено препращане към произнасяне на АСНС от септември 2019 г., срещу което защитата изразява недоволство. Макар последното да има известен резон, не се касае за тотална липса на мотиви, тъй като препращането е само по конкретен въпрос, самото то като процесуална техника не е изключено и от съдържанието на определението става достатъчно ясно, че е извършено единствено с оглед процесуална икономия, за да не се преповтарят отново предходно разглеждани и подробно упоменавани от съдилищата доказателствени източници, които и съответният състав на СНС е счел, че обосновават предположението.
На свой ред, въззивната инстанция не дължи съобразяване с така изразеното мнение, като е свободна да направи собствен прочит на пръв поглед на доказателствения материал и намира, че този доказателствен материал, който включва гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и специални знания, установява до степен на разумно подозрение накратко следните факти: 

А именно, че обв. И. Т. е създал дружеството „Т. Г.“ ЕООД, на практика с основен предмет на дейност предлагане на услуги по киберсигурност, като в периода от 2017 г. до момента на стартиране на наказателното преследване, в същото дружество са били привличани да работят различни лица, компютърни специалисти или такива с познания в областта на мениджмънта, които да се занимават с обследването на т.нар. „пробиви“ (уязвимости) в сайтове и бази данни в интернет пространството, както и поддържането на компютърни информационни системи във връзка с тази киберсигурност. Така фирмата е реализирала легална дейност по сключването на договори за киберсигурност с точно определени параметри, извършвайки тестове, а в последствие предоставяйки консултации за отстраняването на открити уязвимости и на мерки за тяхното недопускане. В нея като експерт по киберсигурност е бил привлечен и обв. К. Б., след узнаването от страна на обв. Т. за неговите софтуерни способности, както и добитата популярност от Б. за нерегламентиран достъп до сайта на М. още докато е бил ученик. Наред обаче с легалната си дейност, доказателствената съвкупност дава основание да се предположи, че дружеството, чрез компютърните си специалисти и под ръководството и надзора на обв. Т., преимуществено, продължително и системно е извършвало нерегламентирано достъпване до бази данни на множество физически, юридически лица, органи и институции, копирайки ги за цели без легално приложение или използвайки достъпа, за да демонстрира уязвимости в информационните им продукти, с цел сключването на договори за тяхното обслужване по поддържането на киберсигурността им. В тази връзка са показанията на редица разпитани свидетели по делото – собственици, представители или служители на търговски дружества или държавни органи, които съобщават еднотипна информация, а именно, че договори с „Т. Г.“ никога на са се сключвали, както и не е било давано съгласие за сключване в бъдеще на такива, но същевременно техни бази данни, са установени посредством експертни справки и изготвени по делото експертизи на компютри и други преносими устройства, иззети от офиса на „Т. Г.“ ЕООД, както и от дома на К. Б.. Наред с това са налице и свидетелските показания на П. Д., М. Д., М. Е., Р. П. и други свидетели, от които става ясно, че след провеждане на нерегламентирани тестове на бази данни, без знанието и съгласието на техните притежатели или обслужващите ги лица, на последните е било предлагано да ползват услугите на „Т. Г.“.

Във връзка с подозираната системна незаконна дейност, описана по-горе са и извлечените посредством техническите експертизи по делото данни от служебната чат-комуникация на създадената виртуална група между управителя на „Т. Г.“ и служителите в дружеството, в която многократно са обсъждани пробиви в сайтове на различни дружества и институции, като показателни за ролята на Т. в същите неправомерни начинания е чат комуникацията му с К. Б. от 21.06.2019 г., засягаща нерегламентираното достъпване до базата данни на фирма „К.“, предлагаща консултантски услуги по внедряване на ISO стандарти, в която на заявеното от Б., че са „откраднали“ всички документи и всички „иса“, Т. му дава указания за сваляне на цялата достъпена информация, в т.ч. паролите и за нейното копиране, комуникацията им от 03.11.2018 г. по повод нерегламентираното достъпване на сайта на големия застрахователен брокер „S.”, при която на написаното от Б., че е осъществил достъпа, обвиняемият Т. отговорил: „Значи да ги гоним за тестове“, „Ако не, в новините“, даваните на 23.03.2019 г. лично от Т. указания към служителите за тестване на мобилното приложение на сайта „s.b.”, за който от свидетелските показания може да се предполага, че не е било въз основа на продължени договорни отношения, а наличната информация, придобита въз основа на предходни такива е трябвало да бъде изтрита и прочее редица други подобни контакти, някои цитирани в определенията и на предходни съдебни състави.

От показанията на свидетелите С. Н., И. А., И. П., Л. Н. става ясно, че между обв. К. Б. и обв. И. Т. е имало установени по-близки доверителни отношения, че е било обсъждано между тях изготвянето на списък на най-големите български сайтове по потребителски посещения в интернет, до които да се осъществява достъп без знанието и съгласието на техните собственици или на лицата, които ги обслужват, а също и че обв. Т. бил държан в течение и е одобрявал всички извършвани тестове. Особено внимание заслужават показанията на свидетеля Л. Н., в които се твърди, че видеонаблюдението, осъществявано в офиса на „Т. Г.“ е било много прецизно разположено от управителя на дружеството И. Т. То се е състояло от камери с висока резолюция, насочени към клавиатурите и екраните на компютрите, на които са работили неговите служители, като обвиняемият не е разрешавал тяхното разместване, за да се осъществява постоянно наблюдение, което освен позволяващо проследяване на действията на служителите, е съставлявало и евентуална застраховка срещу загуба на паролите за техническите средства, понеже при евентуална подобна загуба на парола е можело да бъдат върнати записите и по тях, същата да бъде възпроизведена. Тоест, изнесеното от свидетеля, наред с експертната справка на видеозаписи от същите камери, е в противовес на защитното твърдение, че само и единствено отделните служители са имали достъп до информацията на зачислените им в офиса на дружеството персонални компютри и позволява разумно да се предполага, че И. Т. като управител, е бил напълно осведомен за всички действия, които са били предприемани и реализирани от неговите служители.

Анализирайки в защитен план показанията на горецитираните свидетели, бивши и един от тях настоящ служител (при извършването на полицейската реализация) в дружеството „Т. Г.“, пред първата инстанция, адв. Л. е акцентирала на обстоятелството кой от тези служители в какъв момент е работил в това дружество, като е вярно заявеното обстоятелство, че някои не са били в трудови правоотношения към момента, посочен от държавното обвинение за време на извършване на деянието по чл.108а от НК. Преценени обаче, дори и на пръв поглед показанията им описват сходно служебните контакти в дружеството и създадената там обстановка, без да стоят встрани от установените по експертен път актуални данни, в т.ч. относно съдържанието на контактите, осъществявани посредством служебния чат, поради което, упоменатите показания се ползват за преценка на доказателствената обезпеченост и не могат да бъдат игнорирани само на това основание.

Отделно, по делото са събрани и други доказателства – свидетелски показания, експертни заключения, протоколи за претърсване и изземване, справки и документи (в т.ч. превод от английски на български език на разпространено писмо до медиите), които пък са относими конкретно до хакерската атака срещу информационната база данни на Н., нейното копиране и разпространяването на части от нея в публичното пространство. Въпросният доказателствен материал позволява с основание да се подозира обв. К. Б. като автор на това деяние. Налице е и чат комуникация, в която е участвал и обв. И. Т. от април 2019 г., в която К. Б. ясно и недвусмислено е обявил намеренията си спрямо същата база данни на Н. („Тая вечер Н. си заминава“). Приложена е и експертна справка за съдържанието на разговорите, проведени между третия обвиняем Я. с обв. К. Б., както и между обв. Я. по телефона с неизвестно лице, чиято самоличност тепърва предстои да бъде установена, и двата в различни часове на 15.07.2019 г., в които са били обсъждани последиците от вече извършеното разпространение на неправомерно достъпените бази данни на Н..

При този доказателствен комплекс, събран към настоящия етап, въззивният състав счита, че не е налице обосновано предположение за повдигнатото впоследствие обвинение по чл. 321 от НК, нито за ръководене, нито за участие в ОПГ, създадена с цел изнудвания по чл. 213а от НК, тъй като макар и в чисто житейски смисъл предполагаемата системна деятелност по нерегламентиран достъп и копиране на бази данни, вероятно преследваща икономическа изгода, в житейски план да се характеризира като „хакерски рекет“, тя не съдържа обективните съставомерни белези на изнудването по чл. 213а от НК, поради което и няма как да сме изправени пред сдружаване с такава цел. В случая трайното и системно извършване на такива деяния, за каквито с основание може да се предполага, че са реализирани, създава подозрение за вероятна продължила във времето еднотипна престъпна деятелност по чл. 319а и чл. 319б от НК (поне по основните им състави), но предвид тяхната наказуемост, същите деяния не биха могли да формират обвинение за ОПГ. Този извод на въззивния състав е коренно противоположен на личната защитна теза на обв. И. Т., изложена в днешното съдебно заседание за прилагане на добросъвестни търговски практики.
По отношение на обвинението за подбуждане на К. Б. към кибертероризъм по чл. 108а от НК, въззивната инстанция също дължи известно разграничаване от мотивите на първата, както и от становището на преждепроизнасялите се съдебни състави. Вярно е, че по делото е събран доказателствен материал, от който може да се предполага, че обв. И. Т. във всеки един момент си е осигурявал възможността да се информира за случващото се в офиса на дружеството и за пряката дейност на всеки един от неговите служители, независимо от факта, че е посещавал този офис едва в късните следобедни часове в работните дни. Също така са налице доказателства, от които може да се предполага, че непрекъснато е давал указания как да се процедира с неправомерно достъпената информация, че е навеждал служителите си към такова неправомерно достъпване, както и че е проявявал склонност към публично оповестяване на добити по неправомерен път данни от сайтове на фирми, които не са желаели партньорство с „Т. Г.“. Всички тези обстоятелства, разгледани в логическа взаимовръзка създават известни подозрения, че в конкретния случай е било възможно неправомерното достъпване и копирането на данни от информационната система на Н. да е било извършено от К. Б. вследствие именно на интелектуалното му мотивиране от обв. И. Т., респективно от третият обвиняем Я., но то не е обосновано с по-убедителни доказателствени източници, както се изисква при напредване на разследването. В този смисъл няма как въззивният съд да не се съгласи със защитните възражения, че преки доказателства, уличаващи обв. Т. и то от естеството да формират основателно подозрение за вмененото му подбудителство отсъстват и че ако доказателствената маса, състояща се от косвени доказателства, която е създавала индиции за подобно поведение е била достатъчна в производството по чл. 64 от НПК и скоро след това в процедури по чл. 65 от НПК, сега вече не може да аргументира надлежно подобна позиция.

Същевременно обаче, според въззивния съд, съществуват доказателства за предполагаемо съзнателно помагаческо поведение на обв. И. Т., защото доказателствената съвкупност дава възможност с основание да се предполага, че бивайки информиран още през април 2019 г. за намеренията на К. Б. по отношение на базата данни на Н., обв. И. Т. е създал всички условия да бъде извършено нерегламентираното им достъпване, както и публичното им оповестяване (посредством различни медии), тъй като цялата техническа операция по достъпването им е била извършена в служебно качество на К. Б. на служебно предоставените му технически средства, в т.ч. изготвянето на писмата до медиите (първообрази на които са намерени и на служебната  техника), като неговият работодател, както вече се посочи, е бил непрекъснато в течение на всичко, което са изработвали служителите му. Ето защо, съдът счита, че обосновано предположение е налице, но поне на този етап при друга форма на съучастие, с което обвинителната конструкция по отношение на основния състав на така предявеното обвинение на Т. за съпричастност към престъпление по чл.108а от НК не се променя (в друго по вид престъпно деяние). Този му извод може да бъде потвърден, може да бъде и оборен, в зависимост от доказателствата, които ще бъдат тепърва събирани, тъй като предстои да се изясни съдържанието на телефонната комуникация на лицата, в т.ч. и водената от тях чрез мобилни приложения на техните мобилни телефони, както и съдържанието на някои от веществените доказателства, иззети при претърсванията, за които все още експертизите не са изготвени, или, на които предстои да бъде извършено декриптиране с помощта на международни специалисти от Европол. Самото изпращане на информацията до средства за масово осведомяване (чрез електронни писма с предоставен линк), предполага целите за всяване на страх и смут в населението, каквито на практика бяха постигнати след публичното оповестяване на достъпа. В този аспект, по делото са инкорпорирани както изготвена експертиза в областта на икономиката и националната сигурност, така и гласни и писмените доказателства за подадените масово жалби, сигнали и запитвания, сочещи каква е била реакцията на една значителна част от българските граждани, които са изпаднали в паника и притеснение за съдбата на нерегламентирано достъпените им лични данни и най-вече неизвестността от бъдещи възможни злоупотреби с тях. 

По отношение на опасностите, настоящият съд изобщо няма да коментира рискове от укриване, предвид липсата на каквито и да било обективни обстоятелства, които да ги обуславят. По отношение на мотивировката на първата инстанция за опасност за извършване на престъпление, въззивният състав принципно се съгласява с нея, защото намира, че такава опасност все още съществува и тя не е отпаднала, но не я съотнася към възможности за въздействие върху свидетели или върху експертни изследвания, нито към специфики на предполагаемо осъщественото съучастие в престъпно деяние по чл. 108а от НК. Това е така, понеже обстоятелствата, които се изтъкват като специфики, по същността си се обхващат от правната квалификация по чл. 108а от НК.

Опасността от извършване от престъпление за настоящия въззивен състав обаче, не е отпаднала и изводът за нея почива на доказателствата, даващи основания да се предполага извършвана продължително и системно друга неправомерна деятелност, която бе засегната по-горе (носеща белезите на чл. 319а и чл. 319б от НК). От изготвените до момента експертни справки и технически експертизи е видно, че се касае до усвояване на колосални обеми неправомерно достъпени данни, съхранявани на компютри и други външни устройства на дружеството (а и в телефони на негови служители – специално К. Б.), като тя съвсем не се свежда до информацията, добита чрез хакерската атака на Н., а чрез атакуване на множество други бази данни и съдържа сведения освен за имена, ЕГН, адреси и прочие лична информация, още фирмена информация, информация от банкови карти и друга от най-разнообразно естество, като при възможностите за предлагане на такава информация и за продажба, каквито данни има по делото, при обективно установените познания, капацитет и способности на обв.И. Т. в областта на т.нар. „хакерство“, наред с обстоятелството, че лицето, с което се е намирал в доверителни отношения и което също притежава такива способности е на свобода, все още обуславят реален риск от такъв тип криминогенно поведение в бъдеще. Същият риск няма как да бъде преодолян дори с преустановяване дейността на дружеството, защото подобна деятелност би могла да бъде реализирана и във всякакви други условия при осигуряване на необходимата компютърна техника за това. Ето защо съображенията на защитата за отсъствие на опасностите по чл. 63, ал.1 от НПК, аргументирани включително чрез представения в днешното съдебно заседание приемо-предавателен протокол, не се споделят.

Периодът на задържане действително не е кратък, но същевременно все още не се явява неразумен, преценено на фона на изключителната сложност на делото и предмета на разследване, който изисква полагането на огромен експертен труд, неминуемо необходим в случая за пълното и правилно установяване на релевантните обстоятелства. Фактът, че през месец ноември е спряло прилагането на документи, не означава, че се бездейства от органите на досъдебното производство, тъй като предстои изготвянето на заключението на други важни експертизи, както и изпълнение на Европейска заповед за разследване. Независимо от това, следва да се обърне внимание на СП, че концентрирането на усилията към установяване на факта на хакерската атака спрямо Н. и дейността на нейния евентуален извършител, може да е било оправдано в началото на разследването, но понастоящем се изисква приоритетно провеждане на процесуалноследствени действия и по отношение на другите двама обвиняеми, най-вече с оглед продължаващото изпълнение на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, спрямо единия от тях, чието прилагане в обществен интерес, все още е законосъобразно.

Аргументът на защитата за неравностойното третиране на обвиняемите по делото, заради различната им процесуална принуда, е бил излаган и по-рано пред съдилищата и сега в първоинстанционното производство пред СНС. В тази връзка следва да се отбележи, че няма как въззивният съд да поправи това неравностойно третиране, защото най-малкото, няма правомощия да преразглежда процесуалното положение на други обвиняеми, но намира, че не съществува пречка да изрази виждането си, че най-леката мярката на обв. К. Б. (резултирала от първоначалната формулировка на предявеното му обвинение), предвид събраните впоследствие доказателства, се е явила крайно непропорционална на предполагаемото му от тях поведение и изводимите по делото правнозначими рискове. 

С оглед на изложеното, макар и с направените корекции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.01.2020 г. на СНС, 16 състав, по НЧД № 2/2020 г., с което е било оставено без уважение искането на обвиняемия И. Т. Т. и неговата защита за изменение на изпълняваната спрямо същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. 

Определението е окончателно."

Коментари

Съгласно кой закон....

....обвиняемият Иван Тодоров е вече толкова време в затвора без да му бъде предявено обвинение?
10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

"Нерегламентирано достъпените

"Нерегламентирано достъпените лични данни" се набива на очи, но защо не се споменава за "нерегламентирано съхраняваните лични данни", до които е имал достъп всеки случаен, неинтелигентен бот.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?