Решението на Доналд Тръмп да заповяда да се извърши нападението, с което бе отстранен Касем Солеймани, наподобява подхода на администрацията му по отношение на търговията.

И в двата случая силата на САЩ на международната сцена е упражнявана едностранно без обществено обсъждане, в преследването на дългосрочни цели, въпреки краткосрочните рискове.

Както Роналд Рейгън доказа през 80-те години - подобна агресивна политика може да бъде успешна. Но е по-добре да се прилага избирателно и умерено.

Тръмп не пожела да използва създадените многостранни институции като Световната търговска организация, за да преустрои търговските отношения с Китай.

Вместо това президентът предпочете това, което в "теория на играта" наричат некооперативен подход - наложи мита на китайския внос и заплаши с по-сурови мерки, ако Пекин отвърне.

Чрез въоръжаването на традиционно икономически инструмент Америка съумява да преследва както цели, засягащи националната ѝ сигурност, така и в сферите на икономиката и финансите.

На този етап политиката на Тръмп е успешна. Едностранната му намеса да преформулира НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия) показва, че той е склонен да изтърпи известни щети у дома с надеждата, че ударите, които другите страни понасят, ще са много по-тежки и ще ги принудят да направят отстъпки. 

Администрацията на Рейгън усъвършенства този подход, когато даде началото на напредварата по въоръжаване със СССР.

Чрез увеличените разходи по бюджета за отбрана президентът използва икономическата и финансова мощ на САЩ с ясното знание, че "империята на злото" не може да поддържа това темпо.

Накрая републиканецът постигна не само ограничено тактическо надмощие, но и много по-мащабен геополитически триумф, който кулминира с разпада на СССР.

Притискането на врага в ъгъла с надеждата да допусне грешка е стара стратегия. И както всяка стратегия - не липсват рискове.

Администрацията на Рейгън трябваше да понесе тежки икономически и политически щети заради създаването на огромен бюджетен дефицит, както и заплахата от сериозна военна конфронтация със СССР.

При НАФТА правителството на Тръмп рискува ответна реакция от страна на Канада и Мексико, която да доведе до сериозни отстъпки именно от страна на Вашингтон.

Вместо това обаче още от първия опит американският президент успя да осигури много клаузи в полза на САЩ, които са включени в "Споразумение САЩ-Мексико-Канада".

Първоначално Китай реагира по много по-различен начин, но е напълно възможно да не си е преценила силите.

С удължаването на търговската война чрез взаимно увеличаване на митата икономиката на комунистическата страна се забави, което принуди множество компании да диверсифицират веригите за доставка, като по този начин ограничиха зависимостта си от Пекин.

Заради това Китай изпитва трудности да наложи структурните реформи, които са необходими, за да поддържа безпрецедентния си икономически ръст. В дългосрочен план това може да увеличи възможността от попадане в капана на средните доходи, също както множество развиващи се страни преди нея.

Ако това се случи, Америка ще успее да предотврати биполяризацията на глобалната икономика.  

Така стигаме до Иран, срещу който администрацията на Тръмп продължава да упражнява агресивна политика.

Моделът е ясен: правителството предприема изненадваща стъпка, която предшествениците ѝ може и да са обмисляли, но така и не са подемали; и го прави без вътрешно или външно обсъждане. 

Първоначалният резултат е значително обостряне на отношенията с трети страни, включително и съюзници. Врагът, в конкретния случай Иран, реагира, но със значително по-скромни последици, като наред с това допуска и трагична грешка - сваля пътнически самолет.

Сега дори държавите-членки на ЕС, които толкова усърдно се опитваха да спасят ядреното споразумение, обвиняват Техеран, че нарушава договора.

Все още не се знае как ще се развие конфликтът. Но вече е ясно, че САЩ постигна много успехи и че първоначалният огромен риск (открита война) е избегнат, поне засега.

Това обаче не означава, че стратегията да се действа принудително е винаги успешна. Ако се прекали с нея, тогава рискът да се унищожи международния ред, от който САЩ печели изключително много, застрашаващо нараства. 

Ако администрацията на Тръмп продължава по този начин, трети страни ще започнат по-често да вземат решения, които не са в интерес на Вашингтон.

Забележете само как започна да нараства броя на държавите, които желаят да задълбочат икономическите и финансови отношения с Китай чрез инициативи като "Един пояс, един път", в противовес на предупрежденията на САЩ.

За финал, агресивната едностранна политика не е подход, който може да бъде прилаган често. Трябва да се използва само в отбрани случаи и само след внимателно претегляне на щетите и ползите.

Ако се действа правилно, той може да постигне търсените цели и да компенсира отрицателните вреди. Но ако се прекали, тогава ни очакват много по-мащабни последици, които експонениално ще нарастват с времето.

Мохамед А. Ел-Ериан старши икономически сътрудник на "Алианц". Служил е като заместник-директор в Международния валутен фон и председател на американския Съвет за глобално развитие от админстрацията на Обама. Анализът му е публикуван в "Гардиън", откъдето го препечатваме.