"Заключете! Моля Ви, г-жо Керелска, заключете! В противен случай, ще Ви изгоня от залата!"

С тези думи, иначе умерената и спокойна, Анна Александрова (ПП ГЕРБ) откровено се нахвърли върху Олга Керелска (Висш съдебен съвет – ВСС) по време на заседанието на парламентарната правна комисия за обсъждане на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД на ЗСВ), внесен от Министерски съвет нa 20.09.2019 г.

Не, не става дума за заключване на врата, кола, телефон, а за призив на г-жа Александрова (председател на правната комисия) към г-жа Керелска да стигне до заключение в изказването си с формалния аргумент, че е говорила твърде дълго. Това не попречи след това министърът на правосъдието да държи далеч по-дълга и не съвсем разбираема реч, встрани от предмета на дискусията, която е съсредоточена върху това какво ще кажат европейските институции, как ще реагират Съюзът на съдиите (ССБ), някои членове на ВСС и журналисти, ако се гласуват определени предложения за изменение на ЗСВ. Никой не прекъсна министъра с молба да е по-кратък. Викове този път липсваха. Едва след края на неговата реч председателката на правната комисия му отправи любезна бележка да има предвид ограничението във времето, макар изказването му да било „чудесно!“.

Макар заседанието да бе многочасово, даденият по-горе пример сам по себе си е достатъчен, за да опише начина, по който то всъщност протече. А беше многочасово, защото Хамид Хамид саботира ако не обсъждането по същество на изначалния ЗИД на ЗСВ, то поне дълбочината на дискусията, тъй като отне поне 2 часа и половина за новите три предложения за изменения, които представи пред комисията. Въпреки че предложенията предизвикват интерес, тъй като касаят важни теми, според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание подобни предложения (в последния момент и излизащи извън обхвата на проекта на вносителя) не следва да се правят.

Но да се върнем към това как всъщност протече заседанието. Обоснованите аргументи се задушават за сметка на процедурни, понякога агресивни, молби за краткост на изказванията. Част от народните представители и тези на изпълнителната власт демонстрират неприкрита незаинтересованост относно мнението на онези, които ще бъдат пряко засегнати от промените в закона – магистратите. Това, разбира се, съчетано с явно тенденциозно отношение към част от присъстващите, които правят опит да предадат мненията на магистратската общност – Лозан Панов, Олга Керелска, ССБ като цяло и Емил Дечев като представител. Затова пък бранителите на статуквото (от всички власти)  непоклатимо и самоотвержено "хвърляха" за обсъждане концептуално сбъркани идеи, които представяха като аргументи. Така например по въпроса за кариерните бонуси на членовете на ВСС - въпрос, който силно вълнува магистратите и обществеността – призивите на Олга Керелска, Лозан Панов, Емил Дечев и Крум Зарков (БСП), че това води до разложение, заобикаля конкурсното начало и по същността си представлява незащитима привилегия, бяха напълно пренебрегнати и подменени от несъстоятелни тези. Някои от тях са, че това не е бонус, а "справедливост", "компенсация" и поради някакви неведоми причини членовете на ВСС, при връщане в същия орган на съдебната власт, ще изпитват страх. По сходен начин протече обсъждането и гласуването за финансовите бонуси за членовете на ВСС и Инспектората към ВСС. Гласува се и за възстановяването на помощните атестационни комисии (имат основна роля при оценка работата на магистратите, съответно при растежа в кариерата), което е поредната ретроградна стъпка към зачеркване на предприетите след конституционните промени изменения на ЗСВ от 2016 г.


Като положително развитие, на пръв поглед, изглежда гласуването за отпадане на задължението на магистратите да декларират членството си в магистратски организации. Подобно решение обаче е "след дъжд качулка", тъй като базата данни с имената на членуващи в организации вече е налична и властта е получила каквото иска – списък с непримиримите съдии от ССБ. Не мина и предложението за ограничаване на финансирането на тези организации или въобще за тяхното съществуване. Не би могло и да е иначе – след излагането пред чужденците покрай ЗИД на ЗСВ и Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с възможността за наказателно преследване на "тримата големи", трябва да се спазва поне базисно благоприличие. Подобни решения щяха да обусловят допълнителна критика към България от европейските институции.

В обобщение – всичко мина по план. Предрешените гласувания за пореден път разкриват, че за разлика от аргументите, основани на факти, които в един разумен свят имат значение, в паралелната реалност на парламентарната правна комисия те не са на почит. А опозицията последователно и устойчиво гласува "въздържали се", макар понякога да изразява, че е против.

Съдебна реформа няма. Тя е "заключена". Окичените с власт се постараха това да е така.

Институт за пазарна икономика