Article_top

БСП внесе днес четвъртия вот на недоверие на кабинета "Борисов 3". Под него са се подписали всички депутати на левицата (с изключение на един, който отсъства по лични причини). Очаква се той да бъде подкрепен от ДПС. А мотивите са провал на правителството в областта на околната среда и водите, като от партията взеха за повод водната криза в Перник, нерегламентирания внос на боклук от чужбина и мръсния въздух.

Ето и пълния текст с мотивите за вота, който трябва да се гласува тази седмица:

Искането за гласуване на недоверие на правителството на ГЕРБ и ОП е предизвикано от пълния им провал в областта на опазването на околната среда и водите. Провал, който пряко застрашава живота и здравето на бъл­гар­ските граждани. Водната криза в Перник, скандалите с неясния внос и го­ре­ното на отпадъци, както и опасните стойности на замърсяване на въз­духа, са преки последици от неадекватна политика и корупция. 

Преди 10 години, по официални данни на МРРБ средно водните загу­би в мрежата са 60%.1 Сега, въпреки осигурените и реално изплатени близо 3 млрд. ле­ва европейско и национално финансиране2, те вече са 61%, като в Шумен, Сливен и Добрич достигат и над 80%. Днес в България по официални данни на воден режим са 315 000 български граждани, а действително – над 500 000 души.

През 2018 г. италианските власти анулират нотификация за 9000 тона отпадък. Смесените битови отпадъци са предназначени за България. След това издават нова нотификация и боклукът е превозен от пристанище Кон­станца до Свищов. През 2020 г. е открит от българските власти в Плевен. В последните дни съмнителни пратки с отпадъци бяха открити на кораби в пристанищата на Варна и Бургас. По-рано през месеца пък в Луковит служители на общинската администрация чрез видеонаблюдение засичат камион, изхвърлящ боклуци с неясен произход, като след проверка са намерени стотици килограми токсичен отпадък. 

В същото време мащабите на доставките на боклук за изгаряне в непригодени за това топлоелектрически централи са огромни. По официал­ни данни, предоставени от министъра на финансите, вносът от трети страни на битови, индустриални и технологични отпадъци през периода от 01.08.2014 г. до 28.08.2019 г. е 733 319 тона. Твърденията на управляващите, че в този обем има стоки, които не са отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, защото не съществува пълно пpипокpиване в обxвата на теpминологията, използ­вана за целите на таpиф­ното класиране на cтоките в митническата дейност, и тази, използвана във връзка с управлението на отпадъците, не издържат пред фактите. Само една фирма има разрешение от РИОСВ – Стара Загора, за скла­ди­ране на 1,6 млн. т отпадъци на площадка от 52 дка в землището на с. Обручище. След публични разкрития по темата разрешението е отменено от МОСВ. 

Такива казуси има в Перник - ТЕЦ – Република и ТЕЦ – Бобов дол, в ТЕЦ – Сливен и в придобилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъ­бово, в блозост до който наскоро прокуратурата откри планини от боклуци.
За проблемите с чистотата на атмосферния въздух управляващите са наясно от години. През 2017 г. България бе осъдена и от Съда на Евро­пейския съюз именно заради лошото качество на атмосферния въздух. През март 2019 г. Световната здравна организация обяви, че всяка година 15 000 българи умират преждевременно заради мръсния въздух. Само в послед­ните седмици бяха отчетени следните завишени стойности на замърсяване с фини прахови частици при норма 0-50 мкг/куб. м:

- събота, 11.01.2020г – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в Смо­лян, Пловдив, Г. Оряховица и изключително критични нива (150-1200 мкг/куб. м) в София;
- неделя, 12.01.2020 г. – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в Русе;
- понеделник, 13.01.2020 г. – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в София и Видин, и изключително критични нива (150-1200 мкг/куб. м) в Русе и Г. Оряховица;
- сряда, 15.01.2020 г. - въздухът в западната част на столицата е опасно мръсен, с нива на фини прахови частици над 500 мкг/куб.м – 10 пъти над нормата, като на места са измерени показатели над 1000 мкг/куб.м3 или до 20 пъти над нормата. 

С настоящите мотиви БСП не само доказва пълния провал на т.нар. вод­на реформа, но и на цялостната политика в областта на опазването на окол­ната среда, въздуха и отпадъците. 
За нас няма съмнение, че днешната екологична криза, която е на път да придобие мащабите на икономически и социален катаклизъм, е в най-голяма степен предизвестена от провежданата през последните 10 години неадек­ватна политика в този сектор, поставяща интереса на отделни биз­нес групи над жизненоважни за хората и обществото дейности.
С дебатите по този вот на недоверие на правителството на ГЕРБ и ОП настояваме за нов модел на опазване на околната среда и водите, като обозначаваме и конкретни мерки за това.

ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Компонентите и факторите на околната среда, освен своята взаимо­обвързаност и обусловеност, имат и специфичен хоризонтален характер на проникване в почти всяка човешка дейност. Ето защо типът решения в тази сфера е в най-висша степен приоритет на политиката, която трябва да поддържа високи екологични стандарти, като предпоставка за по-добро здраве и по-добри условия на живот.

Провалът на третото правителство на Борисов се характеризира със:

-    прекомерно и безогледно експлоатиране на природните ресурси и дадености с цел извличане на максимална печалба и облага за определени икономически групи и кръгове;
-    противопоставяне на обществения интерес, публично значими, жиз­не­новажни за хората и обществото дейности на интереса на отделни бизнес групи;
-    дисбаланс на важната за устойчиво обществено развитие мяра между екологичните, социалните и икономическите приоритети на българското общество.

Ето защо днешната криза, свързана с управлението на водите, отпа­дъците и качеството на въздуха, е в най-висока степен политически въпрос и въпрос на това какъв тип политика провеждаме през последните 10 години. 

ВОДИ

Състояние

Достъпът до питейна вода е призната от ООН за ба­зисна човешка необходимост и цивилизованите държави са приели за своя изрична отговорност нейната защита. Страните - членки на Европейския съюз, имат поредица от ангажименти по отношение качеството на питейната вода, нейната достъпност и системата на осигуряването й до потребителя. Репуб­лика България, като една от тях, също има тези ангажименти, включително и пред самия Европейски съюз и отношенията й с него са на прин­ципа „Пари срещу реформи“.

Но вече 10 години ВиК секторът е в състояние на системен колапс. Неиз­пълнен остана ангажиментът ни пред ЕК към днешна дата загубите на вода да бъдат намалени до под 50%, а в следващите две десетилетия - да се стопят до 20%.

Щетите в общественото водоснабдяване са огромни. Пилеенето на во­ден ресурс е над 60%, а на места доближава и 70%. В анализа на КЕВР за състоянието на ВиК сектора за 2018 г. ВиК операторите в Благоевград, Пле­вен, Враца, Пловдив, Варна, Белово, Панагюрище, Пещера, Сандански, Бер­ко­вица, Дупница, Кубрат, Пазарджик, Търговище са посочили в отчетите си загуби над 60%. Габрово, В. Търново, Силистра, Севлиево и София област са на ръба с 59% загуби. Драстични са загубите – над 80 % в Добрич, Сливен и Шумен, а над 70% са в Ямбол, Перник и Монтана.

В Националната стратегия, в разработените три сценария за водното потребление и бъдещите нужди от вода, изводът е, че не се очаква трайна тенденция на недостиг на естествени повърхностни и подземни водни ресурси. Този извод се опровергава от ситуацията към днешна дата, защото за последните 8 го­дини не е взета предвид тревожната индикация за бъдещето състояние, свързано със силните колебания в обема на валежите и тяхната интензивност и с неравномерното раз­пр­еделение на водните ресурси в страната. Това означава, че некомпетентността и безхаберието са били в осно­вата на провежданата политика, за да стане факт сегашното състояние на водните ресурси.

Въпреки че на ниво речни басейни анализът и прогнозите за водна обезпеченост за Дунавския и Западния район са оптимистични, фактическата обстановка показва, че днес именно в тези райони – Перник, Ботевград, Плевен, Ловеч, Търговище, Шумен, водната обезпеченост е сериозен, критичен проблем, което е още едно доказателство за дебалансираната водна политика, провеждана от години. При наличие на аналитични очаквания за сре­ден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район на осно­вата на досегашната неустойчива и непрофесионална политика можем да направим обосновано предположение, че в тези басейнови райони водният стрес предстои.
Селища, за които при сухи и нормално влажни години са характерни целогодишни и сезонни водни режими, ще продължат да са в това състояние, ако не се осъзнае приоритетната необходимост за изграждане и свързване с водое­ми за денонощно, сезонно, годишно и много­го­дишно водно съхра­нение, както и решаване на проблемите на водопре­носната мрежа – течове, аварии и др.

Има ясна тенденция към разширяване на териториалния обхват на вло­шаване на качеството на доставяната питейна вода основно поради липса на пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), остаряла водопреносна мрежа, замърсяване от нерегламентирани дейности и замърсяване на под­зем­ните води. Основните причини за влошаване качеството на повърхностните и под­земните водни тела се дължи на недостатъчния брой и капацитет на пре­чист­вателна станция за отпадни води (ПСОВ), нарушения на Нитратната ди­ректива и промишлена дейност.

Свидетели сме на пълния провал на т.нар. водна реформа. Тя беше по­рочно заложена, зле изпълнена, пропита от външни за управлението на во­дите влияния, неработеща, дебалансирана. Водещи принципи бяха разделя­нето, а не интегрирането; противопоставянето, а не консо­лидирането; адми­ни­стративният, но не съдържателният и функцио­нален подход.

Причини

След 2009 г. на т.нар. водна реформа бяха вменени две неприсъщи за нея задачи:

1.    Политическа задача – да преструктурира приоритетите, като фактически заличи и лиши от финансиране всички агломерации между 2000 и 10 000 еквивалент жители, в които доминиращо и преимуществено влияние имаха партии, различни от ПП ГЕРБ. Целта беше чрез отсъствието на европейско публично финансиране и задълбочаващи се проблеми да се даде “пример” как тези общини се управляват лошо. Така европейското финан­сиране, както и достъпът на гражданите до съвременна европейска водна инфраструктура станаха заложник на вътрешнополитически интереси на ПП ГЕРБ.

2.    Икономически задачи – първо, да се преоразмерят водните проекти, като това в ситуацията на силно корупционна среда и корупционен натиск даде пряк резултат към генериране на нерегламентирани средства от управляващите. Второ, създадоха се такива модели на окрупняване на сектора и на водна реформа, така че да се толерира подготовката за мащабни заеми от международни финансови институции, декапитализиране, задлъж­нялост, технически и фактически фалити на ВиК операторите и в крайна сметка - концесиониране или придобиване на активи.

Половинчата и нерешаваща тези проблеми в сектора е идеята за държавен холдинг. Даже и с капитал от 1 млрд. лв., това не решава крещя­щата нужда от инвестиции в сектора.4 Новите възможностите за финан­сиране не намаляват значително дефицита на необходимите финансови средства. Възниква въпросът за тези средства дали ще се решава чрез увеличаване на външния дълг или ще се търсят други финансови инструменти. Освен това извън обхвата на инвестиции остават десетки общински и частни ВиК оператори, повечето от които нямат възможности за инвестиции. Висящ остава и въпросът ще е необходима ли нотификация от ЕК за съответствие с европейските правила, регламентиращи държавната помощ.

Тези подходи бяха отразени и в Споразумението за партньорство, където наличието на “водна реформа” бе поставено от ЕК като задължително условие. Ето така политико-експертният екип на „архитектите на водната ре­форма“ сложи в основата на този процес:

-    лишаването на голяма част от общините от финансиране за водни проекти по ОПОС и ПРСР; 
-    абсурдният и неработещ, тежък механизъм на прехвърляне на дей­ности от общини през асоциации към ВиК оператори;
-    принудителното вливане във водните асоциации на базата на което в рамките на една област дори и само една община да не се присъедини към асоциацията, то всички общини от областта се изключват от каквото и да е ев­ропейско финансиране;
-    прекомерните разходи за подготовка на т.нар. генерални мастър планове и тяхното преписване за новия програмен период под формата на нови регионални прединвестиционни проучвания, които заедно със средст­вата от прекратените технически помощи по оперативната програма от първия програмен период (2007-2013 г.), надхвърлят 100 млн. евро. Всички документи и разходите за тях третират една и съща материя, съответно дават един и същ продукт със съмнително качество.

Паралелно с това протекоха и два други процеса, не по-малко обу­славящи сегашното кризисно състояние.

След 2009 г. започна процесът на агресивно дебалансиране на инте­гри­ра­ното управление на водите, като цели дейности, функ­ционални и струк­турни елементи на процеса преминаваха от МОСВ към МРРБ и от правомо­щията на общините – към държавата. Кулминацията на то­зи агресивен деба­лансиращ подход бе при управлението на МРРБ от тогавашния министър Росен Плевнелиев и неговия екип, по същество основа на политико-експерт­ния екип “архитекти на водната реформа”. 

Всичко това съзнателно и последователно - с цел контрол върху управ­ле­нието на водите и най-вече върху обществените поръчки за голе­мите водни цикли, както и на всички допълнителни и съпровождащи търгове, подпо­магащи процеса – всичко това, но не и грижа за населението, гражданите и бизнеса; за осигуряване, доставяне на качествена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадните води, обратното им заустване и поддържане на екосистемите в устойчиво състояние.

За тези 10 години управляващите така и не можаха да разберат, че начинът, по който „усвояват“ средства за магистрали и саниране, при водните обекти задължително ще доведе до кризи, изразяващи се в редуване на безводия и наводнения.

Да, Европейската комисия поиска рамки и стартиране на реформата на водния сектор. Вместо това водните “архитекти” на ГЕРБ предоставиха ре­фор­ма на ВиК отрасъла – несравними по величина, обхват и въздействие стратегии, при това останало само на хартия. Вместо това трябваше да предостави към Споразумението за партньорство с ЕК Националната стра­тегия за управление и развитие на водния сектор (приета от НС през 2012 г.), която заедно с Плана за действие към нея в много голяма степен отразява нуждите на България в този сектор и европейските подходи при управле­нието на тези процеси.

Сред основните причини за сегашната ситуация с околната среда са:

1. в България няма пълна и единна база данни за разходите и финансиранията във водния сектор - Факт, граничещ с абсурда. Именно липсата на систематична и непротиворечива информация се превръща в основен проб­лем за изготвянето на прецизни анализи на финансовите потоци в този сек­тор. Системата е принудена да функционира в хроничен финансов недостиг, поради липса на адекватни инвестиции във водно стопанската инфра­струк­тура. Тук следва да обърнем особено внимание на несъбраните взе­мания в общ размер от 117 млн. лв., като само от битови абонати несъбра­ните взема­ния възлизат на 81 млн. лв. Това се равнява на инвес­тициите със собствени средства на ВиК операторите.

2. Както Европейската комисия, така и експертите в сектора алармират, че е налице рисково изоставане от сроковете за изпълнение на ангажи­мен­тите на България за прилагането на законодателството на ЕС. Трите вида стратегии - краткосрочна, средно- и дългосрочна, за развитие на ВиК сектора са в пасивен режим и без никакъв резултат. Факт е, че сме изправени на го­дина разстояние от изтичане срока на Средносрочната стра­тегия за ВиК сектора5, но ефектът е близък до нулата. 

Провал е загубата на времето за реализирането на огромна част от целите и мерките на тези стратегии. Управлението на страната няма инди­кации да иска и действа в посока наваксване на пропиляното време за реформи. Липсата на политическа воля на управляващите през последните 10 години доведе до удавянето на водната реформа.

3. Вместо да начертаят пътя напред и да се ангажират с необходимите реформи, управляващите търсеха единствено да прехвърлят вината си. Популистко и некомпетентно е твърдението, че с идването на прави­телството на БСП на власт през 2013 г. са спрени парите за околна среда.

В края на 2012 и началото на 2013 г. ЕК официално нотифицира България, че въз основа на проведен одит на ОП “Околна среда“ за периода 2010-2012 г. и във връзка с констатирани груби нарушения на европей­ския финансов ре­гла­мент, на правилата на обществените поръчки, сливане на критерии за подбор и за избор на изпълнители, както и неравнопо­ставено третиране на различ­ните участници в тръжните процедури, разплащанията по оперативната прог­рама временно се замра­зяват до привеждането им в съответствие с европейските правила. Въпреки това, за да не спира процесът на усвояване на европейските средства, Министерството на финансите продължи да фи­нан­сира оперативната програма. Това са фактите.

Вече втори програмен период страната ни е в ситуация на безхаберно или умишлено забавяне усвояването на средствата за сектора, идващи от ЕС. Изо­с­таването по данни на Информационната система за управление и наблю­де­ние (ИСУН) е красноречиво: в предпоследната година на втория прог­рамен период реално изплатените средства по приоритетна ос Води от пред­­видените 2 339 795 805 лв. до момента са изплатени 516 202 457 лв., което е 22,06% реално усвояване. В последната година значителна е опасността голяма част от средствата да бъдат загубени за инвестиции във ВиК инфраструктура. Над 50% от средствата по “Околна среда” са заложени за големи проекти във водния сектор на населени места. На практика те все още не са стартирали, въпреки че преди три и повече години регионалното мини­стерство обяви обществени поръчки за регионални прединвестиционни проучвания. Но и до днес не са обявени обществени поръчки за по-голя­мата част за строителни дейности - за над 1 млрд. лв., докато част от проуч­ванията се бавят. А водните проекти са големи и тежки и тради­ционно поръчките по тях са свързани с обжалвания от участници, което допълнително ги забавя. Загубите за стотици милиони левове, неин­вестирани или наложени като финансови санкции, именно по такива причини се оказва, че не са грижа на властта. Това се вижда преди всичко при нека­чествено изпълнените проекти, където общини, които не са предали пре­чиствателните си станции и канализации поради лошо изпълнение, са в невъзможност да отстранят допуснатите нередности при изпълнението им.

4. Стратегията за развитие на ВиК сектора вече по-трайно се превръща в хартиено алиби на властта и критично е загубила актуалност предвид гло­балните промени в климата и попадането на страната в зоната на засушаване. Страната ни е изправена пред опасността трайно да влезе в режим на липса на достъп до вода за населението и за икономиката на страната в определени региони .

Крайно недостатъчните и инцидентно предоставяни от централния бюджет средства за отрасъла са гаранция за генериране на още хаос и кризи. Прак­тика от десетилетие насам е да няма яснота за какво се ползват сред­ствата от ПУДООС, които се събират като такса водовземане от повърх­ностни и подземни води и като такса за заустване на отпадни води от ВиК. Тук също съществуват неплатени задължения от ВиК дружествата в размер на десетки милиони, някои от тях са влезли в дълги съдебни процедури с МОСВ. Логично наяве излиза въпросът защо дружествата да не си връщат поне частично средствата в самото дружество вносител, даже по обособените инвестиционни сметки за амортизационните отчисления с гаранции, че тези средства задължително ще се използват за рехабилитация и обновяване на ВиК мрежата. Режимът на хаотично и инцидентно-спасително разходване на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е критично неефективен. Поредното доказателство за това е и аварията, оставила Шумен без вода през изминалата седмица.
Тази грешна политика гарантира единствено високи разходи на кило­метър водопровод и канализация, преоразмерени ПСОВ и други порочни практики.

Възниква и въпросът за пълното безхаберие през последните 10 години към състоянието на недоизградените съоръжения със средства от ПУДООС в населени места под 2000 души, които като че ли с лека ръка и спекулативно оправ­дание с европейските институции са отписани като приоритет. Но с това управляващите отписаха качеството на живот на хората, които обитават тези населени места, лишиха ги от самочувствието на европейски граждани в 21 век.

5. Неизпълнението на одобрения бизнес план по никакъв начин не рефлектира в режима за санкциониране върху ВиК оператора, допуснал провалени разписани ангажименти, като тези за намаляване на загубите и неизпълнението на планираните инвестиции. Например за 2018 г. общо ин­вестициите са в размер на 230 млн. лв., което е крайно недостатъчно, няколко пъти под планираните стратегически нива. Огромен недостатък е фактът, че подобно изискване не е заложено в договора за управление, сключван между собственика и управителя на дружеството. Необяснимо то липсва като анга­жи­мент и на собственика на ВиК, и в правомощията на КЕВР. Един красноречив факт - за 2017-2018 г. в свои­те бизнес планове големите и средни оператори са заложили инвестиции със собствени средства около 110 млн. лв., а изпълнението е малко под 85 млн. лева.

6. Пълен абсурд е изоставянето от страна на държавата на ком­петентности за ефективен контрол върху изпълнението на бизнес плановете на ВиК сектора. Именно според този контрол едва в четвъртата година от бизнес плана се извършва корекция от КЕВР за неизпълнение на инве­стициите. В същото време е невъзможен режим на санкции при неиз­пълнение, а само коригиране на пределната цена на услугата.

7. Политическата намеса при вземане на оперативни решения от ВиК операторите е системен порок, превърнал се в патент на управлението на правителствата на Бойко Борисов.
Принципал на ВиК операторите с държавно участие е МРРБ. Това поражда конфликт на интереси, доколкото същата институция следва да про­вежда държавната политика в сектора. Фатални опасности - от хаос до хума­нитарни кризи, каквато в момента преживяват перничани очевидно не притесняват властта. 

8. Заради управленска немощ и некомпетентност позволяват да продъл­жава липсата на лицензионен режим за сектора. Той остава единственият сектор, за който не се прилага такъв. Извършват се чести смени на управителите, без да се провежда конкурс, а отскоро - с формални конкурси с единствен канди­дат. Настоящата безпрецедентна криза в Перник, допусната след система­тичен отказ от контрол и решения, е доказателство за това. 

9. Слабият административен капацитет на ниво министерства и авто­ритарно създадена „субординация“ на властта парализират всеки опит за коор­динация между централната и местните власти във ВиК сектора. Липсата на изцяло регионален подход при планиране, финансиране, изпълнение и управление на инвестициите е гилотина за отрасъл ВиК. Актуалната идея на премиера Борисов да се уедри ВиК сектора в дър­жавен холдинг е безумна екстравагантност, икономически неприем­лива и дискриминационна, която ще лиши сектора от средства за инве­стиции. Парадоксално до сега се твърдеше, че страната ни е категорично ангажирана в децентрализация на сектора.

10. Държавата продължава отказа си от дългосрочно решение за со­циална поносимост на цената на ВиК услугите чрез въвеждане на водни помощи. Високомерно и цинично се отхвърля ангажимента за държавно подпомагане на социално слабите домакинства за повишаване на достъпа до ВиК услуги и тяхното заплащане. Твърде бавно е пови­шаването на покупа­телната способност на социално слабите домакинства и няма механизъм всички граждани да бъдат защитени. Този факт остава извън вниманието и отговорностите на правителството. Вариантът за въвеждане на социална цена на водата, безплатно водоснаб­дяване до социален минимум или дифе­ренцирана цена се възприема от управляващите иронично и с неадекватни препратки към други европей­ски страни. Това би превърнало ВиК опера­то­рите в реални търговски дружества, а не само на книга, вслед­ствие на което да започнат да генерират по-високи приходи, и оттук да акумулират по-голям финансов ресурс така нужен за инвестиции. 

Припомняме отново, че става дума за безусловно ползване на при­родно благо, което не може да се ограничава по никакъв начин! Това е по­редната абсолютно недопустима, форма за прехвърляне тежестите върху потре­бителите. Водата не се ползва само за пиене, а и за хигиенни, сел­скостопански и други нужди. Показателни в това отношение са масовите протести в цялата страна в края на миналата година като има готовност отново да се възбудят, и то по-радикално.

В Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на ВиК услугите е регламентирано как се определя социалната поносимост на цената на водата: “Социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.”6
Но от 2016 г. методиката за изчисление на социалната поносимост на се опира на неизвестни критерии, определени от МРРБ (след  промяната в закона от юли 2015 г. КЕВР не носи отговорност за това), като публична информация за тази цена за различните региони не е налична никъде.

11. Порочното поддържане на подхода „работа на парче“ за решаване на проблемите в отрасъла драстично проличава в системата на язовирите с национално значение за питейно водоснабдяване. Това са стратегически обекти и от значение за националната сигурност на Република България, като част от критичната инфраструктура. За тяхното управление, мониторинг и ин­тервенции липсват формулирани изисквания и в Закона за устройство на територията, и в поднормативните документи на МРРБ. Удобно управ­ляващите липсва и информация на национално ниво за операторите на общинските язовири. 

В края на 2019 г. натоварената през 2016 г. с надзора на съоръженията Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и в част­ност главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" заявиха, че язовирите в България са 6844. Липсва обаче категоризация на язовирите. Такова е положението година и половина след правителст­ве­но­то решение за създаване на предприятие с предмет на дейност „стопанис­ва­не и управления на язовири“.

Липсата на подготвени хидроинженери за него е голяма. ДАМТН кон­статира, че през последните 30 години дейността по поддръжката и мони­то­ринга на тези съоръжения - така важни за националната сигурност - е за­немарена. За да се реши проблемът, законът е изменен така, че разрешава на общините сами да решат кои язовири да стопанисват и кои да дарят на Държав­ното предприятие за стопанисване и управление на язовирите (ДПУСЯ). Срокът за това изтече на 1 октомври 2018 г., но управленска законодателна небрежност - как­то обикновено се случва при ГЕРБ - наложи нови поправки, за да бъде въз­можно прехвърлянето на собствеността от общините.

Необходимо е държавата да създаде единна контролно-измервателна система система с електронна платформа с цел по-доброто стопанисване на язо­ви­­рите и опазване сигурността на населението.

Министерството на икономиката е виновно за несправянето с вме­не­ните отговорности на ДПУСЯ, собственик е то. След като ДАМТН започна да контролира язо­ви­рите преди четири години (от 2016 г. насам), а новото предприятие тряб­ва да е собственик на всички тези водоеми, трудно може да бъде устано­вен броят на язовирите, камо ли тяхната собственост, а още повече тяхното кадастрално местоположение. Новосъздадената държавна струк­тура на управляващите се превърна в поредната „черна дупка“ за бъл­гар­ския данъкоплатец. Следите на 500 млн. лв., отпуснати през 2018 г. от бюджета на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири, не са ясни до момента. 

Стана известно, че над 400 изкуствени водоема се нуждаят от спешен ремонт, като някои от тях са потенциално опасни. След близо 10-годишно управление на ГЕРБ за 113 язовира въобще не е ясно кой е собственик, съответно кой носи отговорност за състоянието им. С правителствено решение са определени 182 за ремонтиране, но към но­ем­ври 2019 г. няма нито един прехвърлен язовир на новото държавно предприятие. Няма никаква публична информация за дейността на ДПУСЯ относно процеса на прехвърляне и стопанисване на язовирите. Но сред петте заседания на Управителният съвет (от вписването в ТР през юли 2019 г. до края на годината) не е пропуснато да се вземе решение за 500 лв. протоколни разходи месечно на изпълнителния директор, при това единодушно прието.

12. В безтегловност висят ВиК в качеството си на собственик на ВиК ак­тивите. Същите следва да планират тяхното развитие чрез регионални ге­нерални планове и инвестиционни програми към тях, но правният статут на ВиК продължава да не е ясно уреден. Няма напълно функционираща асо­циация, която е в състояние да планира и управлява ВиК инфраструктура на ниво административна област.

Този факт е доказателство за слабото ниво на преструктуриране и без­от­говорно забавяне на реформата. Например няма разписани инструкции и указания, нито правилник за работа на асоциациите по водоснабдяване и канализация (АВИК) по чл. 198е и регистър, отговарящ на чл. 198т на Закона за водите. В някои асоциации няма необходимият брой хора, нито служители с необходимата експертиза. 

13. Неефективна система на отчетност на ВиК операторите. Все още има голям брой малки ВиК дружества, неспособни да инвестират значителни сред­ства за предоставяне на услуги съгласно законовите изисквания. Това е и една от причините в някои региони на страната да продължават да същест­вуват трайни отклонения в качеството на питейните води. Основания за тях са липсата на пречиствателни съоръжения за питейни води и остарялата водопреносна мрежа.

Кризата с повишено ниво на уран във водата в Хасковска област от април 2017 г. е скорошен пример, по който още няма решение неза­висимо от решенията на временната парламентарна комисия, от които почти нищо не е изпълнено.

14. Липса на синхрон при управление на хидроенергийните системи за задоволяване комплексните нужди на различните водоползватели и водо­по­тре­бители – напояване, питейно-битово и промишлено водоснаб­дяване, ри­бо­­въдство и енергетика, който да отчете, че използването на вода за пи­тейно-битови нужди е с предимство. Управленците на национално ниво в сек­тора си затварят очите пред безотговорно допуснатото и наложено ста­тукво на диспропорции в разпределението на водните ресурси в тери­ториален, сезонен и годишен аспект, независимо че в ЗРВКУ, чл. 4, ал. 1, т. 1, изрично е посочено: „задоволяване нуждите на потребителите от вода с пит­ейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението /типичен случай е Перник/“.

В областта на управлението на различните системи на инфра­структурата в целия воден сектор, търговски дружества, водни оператори, не се гарантира интегрираност. Компетенции в сферата на водите имат няколко министерства, общините и операторите, а това води до размиване на от­говорностите между отделните институции. Съществува недостатъчно стра­тегическо управление и координация между институциите.
Няма работещ Висш консултативен съвет по водите според изиск­ванията на чл. 9, ал. 3 от Закона за водите. Драстичният случай „Перник“ освен че е криминален по характер, е и неоспорим факт за хаоса с прехвър­лени, отхвърлени и уж споделени отговорности. Контролът необяснимо липсва като ангажимент на собственика на ВиК дружеството. 

Проблеми и слаби страни

Диспропорциите в разпределението на водните ресурси са значими и многоаспектни – те са по отношение не само на териториите и сезонността, но съществуват отклонения и на база годишен аспект.

Постоянните промени “на парче” и “на крак” на нормативната база, как­то и смесване на отрасловите аспекти и подходи водят до противоречия, неяс­ноти и блокиране на реалното управление на ресурса. Години по-късно разбираме, че скрепената в Споразумението за парт­ньорство “водна реформа”, нейният замисъл и модел още тогава са били оп­ре­делени като “пилотен”, “експериментален” проект – тоест с пълното съз­нание, че няма аналог в нито един друг европейски модел на управление на водите. 

Сега, когато става по драматичен начин ясно, че този модел се е про­­валил, искаме отговор от правителството на Бойко Борисов, който ръко­води държавата вече 10 години – защо публично не сте обявили, че залагаме на един експериментален модел на управление на водите по системата „проба - грешка“ и кой сега ще поеме отговорността за провалите?

Избраният модел на реформа води до изключително забавяне и неус­вояване на средства – водни асоциации, прехвърляне на активи, размяна на договори, възлагания.
Хроничният финансов недостиг е основният показател на този сектор, което при наличието на остаряла, амортизирана, технически и морално деградирала инфраструктура се превръща в един от водещите негативни фактори на сектора.

Вътрешните отраслови регулации и нормативи на ВиК, „Напоителни си­стеми“ и НЕК, утвърдени със съответните практики през годините, са в ко­ли­зия и са пречка за комплексното, ефективно, рационално и устойчиво уп­рав­ление на водите.

Прекалено голям е броят на населените места, в които се въвежда че­сто сезонен воден режим, като краен резултат от всички горепосочени диспропорции в резултат на некомпетентно и корумпирано управление.

План за действие

1. Политическа воля, ясно изразена и в Народното събрание, за решаване на проблемите с питейно-битовото водоснабдяване на населението, изразяваща се в трайни решения за:

- структурирането на операторите, които осигуряват доставката на вода, подържат и развиват мрежите и съоръженията, инкасират продажбите;
- за съществуването или премахването на ВиК асоциациите;
- за финансиране на необходимите дейности.

2. Приемане и реализиране на законодателна програма, отразяваща управлението на сектора и структурирането му, финансиране и гарантиране на социално поносима цена.

3. Реализация на организационна структура. Предлагаме единна компания, осигуряваща стопанисването на многогодишните изравнители за питейни води и довеждаща инфраструктура, общински ВиК дружества. Всичко това - на базата на публичната общинска и държавна собственост на ВиК инфраструктурата.

4. Система за финансиране на сектора на база европейски и нацио­нал­ни средства, както и средства на дружествата. Формиране на пределни це­ни за всички видове СМР, в зависимост от условията.

5. Контрол при реализация на инвестициите. Ежегодно отчитане на изпълнени СМР и отразяването им върху качеството на услугите.

6.  МРРБ да информира публично за прогнозните социално поносими цени, определени от фирмите в прединвестиционните проучвания за регио­ни­те, както и утвърдените, и настъпилите в тях промени.

7. Установяване собствеността на всички язовири.

8. Проверка на изразходването на предоставения на „Държавна кон­солидационна компания“ ЕАД – София ресурс от половин милиард лева и гаранции, че средствата ще бъдат използвани единствено за целта, за която са отпуснати, а именно – ремонт и реконструкция на язовири. 

ОТПАДЪЦИ

Състояние

Българите плащат най-големи разходи за управление на отпа­дъците спрямо другите страни от региона при ниска ефективност и при щети за околната среда, и то без да събираме кумулативно плащанията по различните потоци отпадъци. 

Българските граждани плащат повече на глава от населението от жи­телите на Белгия, Англия или Нидерландия за почистване на пло­щи­те за обществено ползване. Въпреки че заплатите и осигуровките тук са зна­чително по-ниски, те съставляват близо 60% от общите разходи за по­чистване на тези места.7

Българските граждани несправедливо плащат няколко пъти за един и същ отпадък поради дефектите на системата и неефективния процес. Веднъж плащаме такса смет. Втори път – продуктови такси. Трети път се инвестират средства от ЕС, в които общините/държавата имат и самоучастие. За дей­ности по управление на отпадъците се отделят и средства от предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). 

Без да се губи от качество на услугите, минимални оптимизации биха спестили на българите близо 30% от сегашните разходи или над 138 млн. лв. годишно разходи за управление на битовите отпадъци по данни на Све­товната банка. 

Сериозни разминавания в данните за пуснатите на пазара масово раз­пространени отпадъци, отчетените рециклирани отпадъци от опаковки и ре­ално пуснатите на пазара опаковки говорят за мащабен „сив“ сектор, липса на контрол и рискове за околната среда. В България, противно на устано­вената европейска практика, разходите за събиране и транспортиране на отпадъци нарастват толкова повече, колкото по-голяма е общината. В Европа се наблюдава точно обратна пропорционалност. У нас отпадъците се смес­ват, а след това се сепарират, вместо да се разделят ефективно при самия източник.

МОСВ отказва достъп до информация на журналисти, НПО и бран­шови организации и крие упорито данни за състоянието на околната среда, заради което е ответник по множество съдебни дела. Всъщност при­кри­ването на данни, свързани с околната среда, цели прикриване на крупни икономически интереси, свързани с управлението на отпадъци в България. Аномалиите в управлението на отпадъците се дължат на ико­но­мически интереси, които не биха се реализирали без протекция от властта на най-високо ниво. 

Организациите по оползотворяване на опаковки, гуми и масла, които нямат право да разпределят дивидент, а би трябвало да се грижат единствено за рециклиране на масово разпространени отпадъци, генерират огромни парични потоци от такси, които се разходват непрозрачно. 

Данните, с които разполагаме, доказват това. Според анализа на браншовите организации и Светов­ната банка8 количествата опаковки, пуснати на пазара, които МОСВ отчита по данни от оползотворяващите организации на отпадъци (ООО), са значително по-ниски от реално пус­на­ти­те на пазара опаковки според анализ на браншовите организации и Светов­ната банка. Заради неефективната система, която разделя отпадъка не при неговия източник, отпадъци от опаковки попадат в общия поток битов отпадък и така гражданите и българските общини заплащат два пъти един и същ отпадък. Компетентните органи прикриват действителното положение в системата.

До 2020 г. целите за рециклиране значително се повишават, методиката на изчисляване на такса смет се променя радикално и преминава към запла­ща­не според количеството изхвърлен отпадък, а управляващите са неподгот­вени за предизвикателствата, които тези обстоятелства предпоставят.

Към момента само 10-15% от теглото на рециклируемите отпадъци действително се рециклират. До 2020 г. 50% от теглото на отпадъците от домакинствата трябва да бъдат рециклирани, което означава, че България е с близо 40% под целта. Промяната в изчисляването на такса смет, съчетана със социалния статус на населението, ще подтикне мнозина да изхвърлят и изгарят нерегламентирано боклук под натиска на повишените разходи за смет. В почти всички населени места на страната в момента същест­вуват нерегламентирани сметища. С въвеждането на новата методика и при отсъствието на реформа в сектора този проблем ще се задълбочи. 

Въпреки че правителството преполови мандата си, дотук няма никакви индикации, че реформи в сектора ще бъдат извършени, икономиката ще по­лу­чава качествени суровини, а гражданите ще живеят в чиста и здравословна околна среда.

Между 2012 и 2016 г. България е похарчила средно 0.62% на годи­на от БВП за управление на отпадъците - най-високото ниво на разходи в ЕС. Харчим два пъти повече от Румъния и балтийските републики. 
Друга сериозна аномалия е огромното количество отпадъци, гене­ри­рано на глава от населението. Макар българите да са най-бедните жители на Европа, те генерират двойни количества боклук спрямо Румъния и други съ­поставими страни. Практиката в Европа показва, че колкото по-богато е на­се­лението на една страна, толкова повече отпадък изхвърля (на глава от на­селението). Статистиката показва необясними данни - българите изхвърлят повече от значително по-богати страни. Това говори за т.нар. рециклиране на хартия.

През 2015 г. България статистически изпреварва държави като Финлан­дия, Обединеното кралство и Люксембург в рециклирането на отпадъци от опаковки. Не е необходима особена експертиза при анализа на тези данни, за да разберем, че нещо в тях е фалшиво.

През 2016 г. разходите за управление на отпадъците в България въз­ли­зат на 1,6% от общите държавни разходи и 7,9% от разходите на местното управление - най-висок дял в сравнение със страните от региона.

Само 15% от общите количества битови отпадъци се рециклират и тези 15% се отнасят само за хартия, пластмаса, метал и стъкло. 

Икономиката днес се променя по-бързо от всякога. Наложени санкции между държави и търговски войни обръщат пазарите. Това води до отлив на търсенето на определени суровини и отпадъци. Хар­тия­та например от търсен отпадък с висока цена се превърна в иконо­мически неизгоден за рециклиране такъв. Поради ниския интерес хартията вече масово се изгаря нерегламентирано. 

Когато в рециклирането на даден отпадък няма икономическа логика, на помощ идват продуктови такси, които целят да покрият разходите по рециклиране. Целта е отпадъците да не се изгарят или третират във вреда на околната среда и здравето на хората, а да се рециклират и оползотворяват.

У нас функционират организации по оползотворяване на гуми и масла. Когато се закупят нови гуми или масла, в тяхната цена е калкулирана таксата за рециклиране на отпадъците. Според отчетите организациите изпълняват свои­те цели и генерират десетки милиони приходи от продуктови такси. 

На практика обаче у нас гуми и масла се изгарят масово. Тъй като събраните такси не достигат до фирмите за рециклиране, отпадъците се тре­ти­рат във вреда на околната среда. В една гума средно има между 0,50 и 1 лв. метал. Поради ниския социален статус на населението гуми масово се горят, а отработени масла се ползват за отопление и дори гориво за стари дизелови автомобили.

Компетентните органи не упражняват необходимия контрол поради ог­ром­ните икономически интереси, които биха пострадали. Известно призна­ние, че рециклирането е „по документи“ е предложението на управляващите да се въведе наказателна отговорност за нерегламентирано изгаряне на гуми и масла. Подобна мярка, тя не би била необходима, ако систе­ми­те за рециклиране функционираха така, както изглеждат в отчетите на орга­ни­за­циите по оползотворяване. 

Причини

Причините за замърсяване на околната среда са следствие на нефунк­циониращи колективни системи за рециклиране на масово разпространени отпадъци, като опаковки, гуми и масла, и крупните интереси в събирането на продуктовите такси за тези отпадъци. Рециклирането „на хартия“ води до „сив“ сектор и мрежи от „кухи“ фирми, които генерират фалшив произход на отпадъци, изпълняват цели на организациите по оползотворяване, усвояват неправомерно паричен ресурс.

Властта умишлено прикрива информация за усвоените средства от тези организации и за действителните нива на рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Системата обаче не може да функционира „на тъмно“ за едно, а да бъде прозрачна за друго. Именно тази слабост на българската система се оказва изключително благоприятна среда за криминалния внос на боклук от Европа и трети страни. 

От нормативна гледна точка регулаторни режими осигуряват монопол на организациите по оползотворяване на някои масово разпространени отпа­дъци. Такъв пример са организациите за опаковки. За да получи разрешение, такава организация трябва да има предварителни договори с поне 10 общини, които имат най-малко 500 000 жители. Така малкият и средният бизнес е на­пъл­но изключен от процесите по управление на отпадъци от опаковки, тъй като общините са длъжни и вече имат сключени договори за разделно съби­ране. Пазарът е поделен между текущите играчи и нови по нормативни при­чини са ограничени. Това концентрира огромни парични потоци от събра­ните такси в ръцете на няколко субекта. Именно интересът към този паричен ресурс стои в основата проблемите на управлението на отпадъците.

Прегледът на законодателната дейност на управляващото мнозинство в сферата на околната среда и водите води към категоричен извод: законода­телните инициативи на управляващите в сферата на околната среда са в корпоративен интерес. 

Всички проблеми в превантивния, текущия и последващ контрол, непрозрачното функциониране на системата в България, както и упоритите опити на властта да укриват информация от обществото, причиниха щети на различните компоненти на околната среда и доведоха до публични скандали.

През 2018 г. италианските власти анулират нотификация за 9000 отпадък. Смесените битови отпадъци са предназначени за България. След то­ва издават нова нотификация и боклукът е превозен от Италия до приста­нище Констанца, Румъния а след това до Свищов. През 2020 г. е „открит“ от българските власти в Плевен. В доставката според публикации на раз­след­ващи журналисти от България и Румъния два клана на италианската мафия имат връзка с доставения боклук. Според разследващите журналисти ста­ва дума за смесени битови отпадъци от 1994 г. Според журналистите част от боклука, събиран от фирми, близки до италианската мафия, не се рецик­лира, а се депонира и изгаря в нерегламентирани сметища в т.нар. Триъгълник на смъртта, район между градовете Асера, Нора и Марилиано. В този район са регистрирани силно завишени показатели на ракови заболявания вследствие на замърсяването. 

На въпроси, отправени от БСП към министъра на околната среда и водите Нено Димов, има ли информация от италианските власти министърът отговоря: „До този момент в МОСВ не е постъпвало заявление за съгласие за превоз с жп транспорт на подобен вид отпадъци и съответно не е давано раз­ре­шение. В качеството си на компетентен орган МОСВ досега не е уведо­мя­вано от италианските компетентни органи за задържане на незаконен превоз, предназначен за България.”

Контролът и на ниво регионални органи е изключително занижен. Само една фирма (от многото), свързвана с български енергиен бос, получава разрешение от РИОСВ – Стара Загора, за складиране на 1,6 млн. т отпадъци на площадка от 52 дка в зем­лището на с. Обручище. Именно по това журна­листическо раз­следване е отк­азан достъп до информация по реда на ЗДОИ на жур­на­листите за фир­мите, които внасят боклук. По-късно решението е отменено от МОСВ.

Такива казуси има в Перник - ТЕЦ – Република и ТЕЦ – Бобов Дол; в при­добилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сли­вен. Всички тези централи под една или друга форма изгарят отпадъци – с ком­­­плексно разрешително или като експериментално горене, част от тях, без да са преминали процедура по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС). По наши данни, компетентните органи издават разрешителни само „на хартия“ и никога не са вземали проби за реалната морфология на изга­ряните отпадъци. Следователно никой не знае какво е отделено от комините на ТЕЦ-овете.

При изгарянето на модифицирано гориво (РДФ) се отделят множество съе­динения като въглеродни окиси, хлороводород, серен двуокис и др., в зависимост от морфологията на горивото. Образуват се токсични метални съединения на базата на арсен, олово, хром, никел, кадмий, отделят се и кан­церогенните бензоли, феноли, диоксини, фурани. Топлоцентралите, които са дестинация за вносните отпадъци, не са пригодени да пречистват тези токси­ни. Нужни са значителни инвестиции, каквито към момента липсват на пове­чето места.

Наред с различни растителни и дървесни отпадъци "Топлофикация – Сли­вен" има разрешение да изгаря и "материали, негодни за консумация или пре­ра­ботване". През 2016 г. РИОСВ – Стара Загора, излиза с решение, че трябва да се изготви ОВОС. Инвеститорът оттегля инвестиционното предло­же­ние. Само няколко месеца по-късно е подадено ново предложение, за кое­то екоинспекцията решава, че оценка вече не е необходима. Различно стано­вище е дала и Регионалната здравна инспекция, която при първото предло­жение заключва, че е необходима оценка, за да се изясни какви емисии ще се от­делят при работата на инсталацията. Три месеца по-късно мнението й вече е, че здравен риск няма.

Друг факт - ТЕЦ Брикел стартира изгаряне на отпадъци без ОВОС. 

Редица екологични организации се противопоставят на тази практика, за съжаление без резултат.

Противоречивите решения, които вземат компетентните органи, меж­дународните скандали с вноса на боклук с неясна морфология оставят съмне­ние, че българските управници у нас умишлено разпъват чадър над крупни интереси в енергетиката с цената на здравето на хората и чистата околна среда у нас.

Властта прикрива информация кой, колко и какъв боклук внася в Бъл­гария. Инсталации за изгаряне на боклук получават разрешение за това без оценка на въздействието на околната среда. Решенията се вземат само на база документи, без реални данни за морфологията на използваните отпа­дъци/РДФ и без да се замерват отделените вредни вещества след процеса по изгаряне. Критични за околната среда дейности по управление на отпадъците не се контролират от властта. „Сивият“ сектор и протекциите на властта над определени енергийни и корпоративни интереси създават благоприятна сре­да за трансгранични престъпни организации. 

Вредите не са само за околната среда и здравето на населението. Ин­дуст­рията губи ценни суровини, населението плаща високи разходи при ниска ефективност. Всичко това води до социални проблеми и в крайна смет­ка - нисък жизнен стандарт на населението. Управляващите не успяха да се справят с нито един проблем в системата на управление на отпадъците до момента.

План за действие

1. Пълна прозрачност и отчетност в управлението на отпадъци у нас. Публичен регистър с информация за всички издадени нотификации за внос на отпадъци. Проверки не само по документи, а чрез проби на реалната морфология на отпадъка. Публична информация за неговата крайна дести­нация, както и за всички лица ангажирани в процесите по неговия внос, съ­хра­нение и преработка, да станат публично достъпни в електронния регистър. В момента са очевидни груби разминавания между данните на раз­лич­ните министерства/организации и това не позволява адекватен инсти­туционален и обществен контрол.

2 Въвеждане на банкови гаранции за всички дейности с отпадъци, включително превоз, внос/износ на отпадъци. В момента банкови гаранции се заплащат от ООО и лицата по чл.35 ЗУО. За търговци, брокери, превоз на отпадъци банкови гаранции няма. Това позволява „кухи“ фирми да търгуват с отпадъци и да избегнат отговорност в последствие. 

3. Оптимизиране на данъчните режими в управлението на отпадъците, което да сведе до минимум „сивия“ сектор, който криминалният контингент използва за логистика при нерегламентиран внос на отпадъци. ДДС режи­мите трябва да бъдат еднакви за домакинства, бизнес и общини. 

В България освен неправилен режим на облагане с ДДС, съществуват допълнителни дефектни данъчни режими. При предаване на отпадъци за рецик­лиране държавата налага и 10% данък на гражданите. Освен това гражданите извършват всички сделки с отпадъци на стойност над 100 лева по банков път. ДДС, 10% данък и банковото разплащане правят сделките с фи­зически лица неизгодни. Много по-лек е режимът за юридически лица. 

Тъй като маржовете на печалба в рециклиращия сектор са ниски, да­нъчната политика на България създава условия за „сив“ сектор и демотивира населението да рециклира. Мрежи от „кухи“ фирми генерират произход на отпадъци, а сделките с физически лица се отчитат като сделки между търговци заради данъчните режими. От друга страна, „светлият“ бизнес и населението са демотивирани да рециклират отпадъци с произход от бита поради цитираната данъчна система. 

Стандартите на кръговата икономика и добрите практики в ЕС насоч­ват към стимулиране на рециклирането на отпадъци от населението и облек­чения в тази посока.

4. Реформа в управлението на отпадъците у нас. Въвеждане на системи за разделно събиране на отпадъци при техния източник чрез депозитни системи и финансов стимул, които ще направят нерегламентираното изхвърляне, изгаряне и третиране на отпадъците икономически неизгодно. Разделянето при източника ще минимизира смесването на потоците отпа­дъци а оттам - и несправедливото положение да заплащаме по няколко пъти един и същ отпадък. В тази посока са и добрите практики в ЕС. При такъв модел последващото сепариране ще има значително по-добър ефект и нисък разход. При адекватна реформа на системата България ще произвежда РДФ с по-високо качество и калоричност. При добър текущ контрол на неговата морфология той безопасно може да служи за гориво на обекти, които са на­правили необходимите инвестиции за неговото третиране. Вносът на боклук ще бъде неизгоден.

5. Пълна прозрачност и отчетност на общинските и държавните раз­хо­ди по управление на отпадъците, за да могат да се сравняват данните от съпо­ста­вими общини и да се идентифицират своевременно аномалиите в си­сте­мата. По данни на Световната банка, без да се губи от качеството на услу­гите, минимални оптимизации биха спестили на българите близо 30% от сегашните разходи или над 138 млн. лв. годишно разходи за управление на битовите отпадъци.

6. Стимулиране на малките и родни предприятия в управлението на от­па­дъците. В момента системата регулативно изключва от процесите малките и средните предприятия. Пример в тази посока са изискванията към ООО (сключени договори с 10 общини с общо население над 500 хил. души). Не съществува никаква логика защо малки предприятия да не могат да извърш­ват такива дейности в общини с 30 000 или 40 000 души. Тъй като общините са длъжни по закон да сключат договори с ОП, такива вече са подписани.

Този подход, утвърден от управляващите, създава изкуствени моно­поли и картели, замърсява околната среда, намалява количествата събран от­падък, респективно намалява потокът суровини към преработващите предприятия. 

7. Оптимизация на дейностите по управление на отпадъците с цел намаляване разходи на българските граждани. 

8. Забрана за внос на отпадъци от страни, извън Европейския съюз до отстраняване на всички слабости на сегашния митнически контрол върху тази дейност. 

ВЪЗДУХ

Състояние

За проблемите с чистотата на атмосферния въздух управляващите са наясно от години. 

През 2017 г. България бе осъдена от Съда на Европейския съюз заради качеството на атмосферния въздух. 

1.    В условията на два основни национални стратегически документа - На­цио­нална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г. и Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, отчитаме съществени пропуски в идентифициране на източниците на замърсяване.

- на национално ниво основните идентифицирани източници са бито­вото отопление и транспорт.
- съществен пропуск е липсата на анализ на:
- приноса на промишлеността, включително и на механизмите за отла­га­не прилагането на по-строги ПДН за отделяните атмосферни замърсители;
- приноса на комунално-битовите дейности по почистване на улични плат­на и обществени пространства и благоустрояване и озеленяване на об­ществени площи.

2.    Идентифицирани са мерки, прилагането на които невинаги са об­вързани със социалната им поносимост и приложимост.

Причини

Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ) идва по две основни линии: битово отопление и транспорт.

Транспортът замърсява с ФПЧ не само чрез отработени газове. Дви­жението на МПС вдига прах. Българските градове не се почистват добре. Въпреки че нашите граждани плащат най-високи разходи в Европа за по­чист­ването на обществени места, е очевиден факт, че градската среда е за­прашена и това допълнително влошава показателите на атмосферния въздух. 

През 2018 г. управляващите промениха данъчната политика. Тогава БСП предупреди, че увеличаването на данъци без необходимия предва­рителен, текущ и последващ контрол няма да даде резултати.

В София функционира един газ анализатор, който е дарение на КАТ. Безпрепятствено се регистрират технически неизправни МПС. 

Последващият контрол е също толкова слаб. Голяма част от пунк­товете за годишни технически прегледи (ГТП) извършват дейност по доку­менти. В някои страни - членки на ЕС, със замърсен въздух автомобилите се санкционират, когато очевидно отделят вредни емисии, без да се измерват с газ анализатори. Извънредни мерки са взети дори в Румъния.

У нас няма нито текущи глоби, нито нормативна база за налагане на такива. Всъщност липсват изобщо екологични норми при първа регистрация.

Решението е контрол при първа регистрация, последващ контрол при ГТП, постоянен контрол на пътя и промени в нормативния ред, които да ги обезпечат.

По отношение на замърсяването от битово отопление управляващите предприеха бюрократичен подход: наредба, която регламентира качеството на горивата – ограничаване съдържанието на сяра във въглищата и изиск­вания дървата за огрев да бъдат изсушени.

За нарушителите не са предвидени санкции, а контролът е трудно­осъществим.

Липсват стандарти и контрол за уредите за отопление на твърдо гори­во, които се пускат на пазара. Държавата трябва да насърчава екологичните уреди и да санкционира останалите. Но текущият контрол не само на българското производство, но и на вносните уреди, е нищожен. 

Решението е във въвеждането на стандарти за уредите за отопление и стриктен контрол при вноса на такива. 

Въведените мерки от правителството между 2017 и 2019 г. не дадоха резултат. В края на 2019 г. управляващите предложиха да се криминализира нерегламентираното горене на отпадъци - в момента се горят основно гуми, масла и кабели. 

Любим похват на управляващите е да решават политически проблеми чрез засилване на наказателната репресия, прехвърляйки ги на полицията и про­куратурата. Това коства на Народното събрание 5 минути в залата, за да гла­суват промени в Наказателния кодекс - ход, който целеше по-скоро да създаде усещане в българите, че нещо се върши, отколкото да се постигне резултат. 

През 2019 г. започна подмяна на уредите на твърдо гориво за отоп­ление по ОП „Околна среда“. Целта на мярката бе да стимулира гражданите да използват по-екологични уреди. Правителството шумно прокламира мяр­ката, като една от основните в борбата със замърсения въздух. Изпълнението на програмата показа сериозни слабости в администрацията на правител­ството. Видно от докладите, публикувани на сайта на МОСВ, Горна Оряхо­вица е сред градовете с най-замърсен въздух. Въпреки това министерството лишава града от финансиране. Това стана повод за съдебни дела и забавяне на цялата програма. Конфликтът между местните управляващи и управ­ляващите на национално ниво лиши десетки хиляди от достъп до европейски средства, без никой да поеме отговорност.

Макар и далеч от допустимите норми, правителството отчита на­маляване на замърсяването на атмосферния въздух. Официалните данни на МОСВ обаче са непълни, тъй като точките за измерване са недостатъчно на брой, а на много места важни компоненти на качеството на въздуха изобщо не се следят. 

Замърсяванията със серен оксид са особено опасни за здравето на хората. Текущи и средноденонощно замърсявания се отчитат в София, Ру­­се, Перник – център, Гълъбово, Димитровград, Раковски, Сливен и др. Защо замърсяванията със серен оксид се забелязват на места с ТЕЦ, ре­спек­тивно там, където се изгарят и отпадъци?!

Замърсяванията с фини прахови частици според управляващите нама­ляват, но от друга страна, последните данни (2018 г.) показват, че не се измерват адекватно.9 По-едрите и по-малко опасни ФПЧ с размер 10 микрона се замерват на 47 ло­кации в България. При допустими дневни норми от 50 мкг/куб.м и годишни от 40 мкг/куб.м се измерват превишавания от над 100 пъти годишно и стой­ности от над 250 мкг/куб. метър.

Всички точки в урбанизирани територии в България отчитат недо­пустими стойности на замърсяване с ФПЧ 10.

Песимистична е ситуацията с най-опасните частици – ФПЧ с размер 2,5 микрона. Въпреки че причиняват най-големи поражения на човешкия ор­га­низъм, частиците с диаметър 2,5 микрона се замерват само в 10 локации на те­риторията на страната. В най-проблемните населени места изобщо липсват.

План за действие

Мерките по опазване чистотата на въздуха следва да се обвържат със социалната им поносимост и приложимост, както и да се структурират като пре­вантивни, коригиращи и мерки за отстраняване на последици.

2. Основна слабост е липсата на регулация и правила в процеса на проектиране на битови, търговски и хотелски сгради по част отопление и вентилация (ОиВ). Към проекта по тази част следва да залегне задължително изискване за придружаващ модел за разпространение на емисиите, в за­висимост от предвиденото по проект отопление. От своя страна този модел да бъде обвързан с математическия модел на състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ) на съответното населено място, ако попада в ра­йон с установено нарушено КАВ.

3. Част ОиВ на техническите проекти да се съгласува с районната инспекция по опазване на околната среда.

4. Подмяната на отоплителните инсталации да преминава през проце­дура за преценка необходимостта от ОВОС, като това да важи за инсталации над определена мощност.

5. Експлоатационното състояние на битовите горивни инсталации да пре­минават през годишен или периодичен технически преглед.

6. Управляващият орган на ОП „Околна среда“ обяви процедура за ди­ректно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух – първи етап“ към отделни общини - Благоевград, Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Смолян и Столична община. Това доведе до блокиране на средствата от програмата поради обжалването от община Горна Оряховица, която от дълго време е сред 20-те общини със силно влошено качество на въздуха. Справедливо е пара­лелно да се търсят финансови възможности от програмите за опазване на атмосферния въздух и за други общини със силно замърсен въздух, извън изброените по-горе.

7. Най-екологичното гориво – природният газ, се използва от едва от 100 439 битови клиенти по данни от КЕВР за 2018 г.10 , или между 2 и 3% от българските домакинства. И по този пока­зател България е на последно място в Европа, като едва 4% от природния газ се потребяват от домакинствата.
Най-екологичното гориво – природният газ, се използва от едва от 100 439 битови клиенти, т.е. от незначителен процент от над 3 млн. бъл­гарски домакинства. По този пока­зател България все още е на дъното в Европа, съответно спестяването на въглеродни емисии е минимално на фона на общото замърсяване. Увеличението на броя на битовите клиенти е свързано с реализирането на програмата „Мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ чрез газоразпределителните дружества в България “ (т.нар. проект Desiree Gas). Необходимо е да се интензифицира процесът на газификация на домакинствата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Провалът на политиката в областта на околната среда и водите е очеви­ден и неоспорим. Нямаме и никакво основание да считаме, че настоящото правителство има както волята, така и уменията за дълбоките промени, необходими за трайно решение на проблемите, свързани с опазването на околната среда. За периода на своето съществуване правителството „Бори­сов 3“ не е реализирало нито една реформа и очевидно е неспособно да се изправи пред сериозните предизвикателства на новото десетилетие. В този смисъл всяка минута, в която то остава на власт, е загуба на ценно време, през което България ще продължи да се обезлюдява, а тези, които все пак остават тук, ще са подложени на отровен въздух, замърсена вода и земя. 

Затова ние предлагаме друг път. Освен конкретните мерки, вече изпи­сани по-горе в различните сектори, ще работим за цялостна реорганизация и създаването на „зелена икономика“. 

Нашето общество следва да се обедини в усилията за намаляване на вредните емисии, а държавата да се ангажира да оси­гури улеснен достъп до нисковъглеродни технологии. Ние разглеждаме „зелената“ икономика като средство за устойчиво намаляване на бедността. Тя намалява значително екологич­ните рискове, като същевременно води до повишаване на социал­ната справедливост чрез подобряване на благосъстоя­нието на хората и спра­вед­ливото споделяне на тежестта и разходите по опазване на околната среда между икономическите субекти и гражданите.

Въздухът, който дишаме, няма национални граници и за опазване на неговото добро качество е необходимо радикално преобразуване на иконо­миката и драстично намаление на въглеродните емисии и на замърсителите, при запазване на работните места. За съжаление в столицата и в десетки дру­ги български градове качеството на въздуха е лошо и милиони български граж­дани дишат въздух, замърсен с фини прахови частици (ФПЧ), което се отра­зява негативно на общественото здраве и на качеството на живот. Необ­ходима е активна държавна политика за модернизация и разширение на системите за контрол на качеството на въздуха (мониторинг) и целенасочено финансово подпомагане на общините при изпълнението на програмите за подо­бряване на качество на атмосферния въздух. 

„Зелената“ икономика ще даде възможност за увеличаване на иконо­мическата активност в защитените райони. 

В нашите виждания „зелена“ икономика е цялостна реорганизация на произ­вод­ството, пазара и потреблението, като приоритетът е на секторите:

Възобновяема енергия;

„Зелени“ градове и сгради;

Подобрение на качеството на атмосферния въздух в населените места;

Управление на водите;

Управление на отпадъците;

Управление на земите.

Специален акцент поставяме върху „зелени“ урбанизирани територии и „зелени“ сгради – като основен и неотменим критерий за модерна архи­тектура и строителство в защитените територии по „Натура 2000“, както и по бреговата ивица на Черно море и река Дунав.

Ще насърчаваме биологичното земеделие, залесяването, ограничава­нето на източниците на замърсяване на въздуха, комплексното използване на водните ресурси и оползотворяването и рециклирането на отпадъците (вкл. строителни и индустриални), проектите за екоту­ризъм.

Предлагаме:

Да се разработят програми за съфинансиране и за улесняване на достъ­па до кредитиране на мощности за възобновяема и алтернативна енер­гия, включително и инсталации за добив на енергия от отпадъци, вместо нере­гла­ментираното им изгаряне и заравяне;

Задължаване на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансират залесителни и/или рекултивационни дейности и мероприятия;

Разширяване на системата за контрол на качество на атмосферния въз­дух, като тя обхване първите 100 населени места с най-много жители и всички национални курорти;

Държавно безвъзмездно финансово подпомагане на изпълнението на общинските програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух, за сметка на 5 до 10% от преизпълнение на приходите в бюджета и/или бюджет­ните икономии за предходната година, но не по-малко от 100 млн. лв. годишно;

Въвеждане на критерии за екологичните характеристики на земедел­ската земя (запазване на качеството на почвите и почвеното плодородие) при разпределяне на земеделските субсидии;
Ограничаване на всички мерки, превръщащи земеделската земя в спекулативен инвестиционен инструмент;

Премахване на концесиите на плажовете;

Забрана за добив на дървесина в държавните горски стопанства, кои­то не са изпълнили програмите за залесяване за предходната година. Държа­ва­та като собственик преимуществено самостоятелно да организира и извърш­­­ва санитарната и промишлената сеч, преработката на добитата дърве­си­на и залесяването в държавните гори чрез държавните горски предприятия, а частните ползватели купуват дървесината и/или продуктите от прерабо­тената дървесина;

Преразглеждане на екологичните проекти върху горски и урбани­зирани територии с акцент върху залесяването;

Развитие на пълния туристически потенциал на планините Витоша, Рила и Пирин при стриктно спазване на националните екологични стандарти.

Ефективно управление на водите чрез разширяване на системата за контрол на качеството на водите и максимално комплексно използване на водните ресурси, при гарантиране на приоритета на ползване за питейно-би­тово водоснабдяване – да изместим фокуса от инсталациите за пречистване на отпадни води към инсталации за пречистване на питейни води; 

Ефективно управление на отпадъците – предлагаме пакет от мерки за засилване на контрола и самоконтрола при рециклиране и оползотворяване на масовите потоци отпадъци (вкл. и строителните отпадъци) за изпълнение и надхвърляне на целите по рециклиране и оползотворяване. Стимулиране на бизнеса чрез разработване на критерии за „зелени“ обществени поръчки и предимства за тези, които осигуряват по-висока степен на рециклиране на строителните и другите масово разпространени отпадъци. Последователно и пълно въвеждане на подхода RRR (Reduce, Reuse, Recycle) – стимулиране на технологиите за постигане на край на отпадъка и разширяване на повторната им употреба и рециклиране и предотвратяване или максимално ограничаване генерирането на отпадъците.

Време е разговорът за бъдещето на България, на нейните граждани и природа най-сетне да се проведе на най-високо експертно и полити­ческо ниво. Това не може да стане при управление на Борисов. Така успехът на настоящия вот на недоверие би могъл да означава не само край на едно вредно правителство, но и начало на нов тип политика на устойчиво развитие. 

Ключови думи
 

БСП внесе днес четвъртия вот на недоверие на кабинета "Борисов 3". Под него са се подписали всички депутати на левицата (с изключение на един, който отсъства по лични причини). Очаква се той да бъде подкрепен от ДПС. А мотивите са провал на правителството в областта на околната среда и водите, като от партията взеха за повод водната криза в Перник, нерегламентирания внос на боклук от чужбина и мръсния въздух.

Ето и пълния текст с мотивите за вота, който трябва да се гласува тази седмица:

Искането за гласуване на недоверие на правителството на ГЕРБ и ОП е предизвикано от пълния им провал в областта на опазването на околната среда и водите. Провал, който пряко застрашава живота и здравето на бъл­гар­ските граждани. Водната криза в Перник, скандалите с неясния внос и го­ре­ното на отпадъци, както и опасните стойности на замърсяване на въз­духа, са преки последици от неадекватна политика и корупция. 

Преди 10 години, по официални данни на МРРБ средно водните загу­би в мрежата са 60%.1 Сега, въпреки осигурените и реално изплатени близо 3 млрд. ле­ва европейско и национално финансиране2, те вече са 61%, като в Шумен, Сливен и Добрич достигат и над 80%. Днес в България по официални данни на воден режим са 315 000 български граждани, а действително – над 500 000 души.

През 2018 г. италианските власти анулират нотификация за 9000 тона отпадък. Смесените битови отпадъци са предназначени за България. След това издават нова нотификация и боклукът е превозен от пристанище Кон­станца до Свищов. През 2020 г. е открит от българските власти в Плевен. В последните дни съмнителни пратки с отпадъци бяха открити на кораби в пристанищата на Варна и Бургас. По-рано през месеца пък в Луковит служители на общинската администрация чрез видеонаблюдение засичат камион, изхвърлящ боклуци с неясен произход, като след проверка са намерени стотици килограми токсичен отпадък. 

В същото време мащабите на доставките на боклук за изгаряне в непригодени за това топлоелектрически централи са огромни. По официал­ни данни, предоставени от министъра на финансите, вносът от трети страни на битови, индустриални и технологични отпадъци през периода от 01.08.2014 г. до 28.08.2019 г. е 733 319 тона. Твърденията на управляващите, че в този обем има стоки, които не са отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, защото не съществува пълно пpипокpиване в обxвата на теpминологията, използ­вана за целите на таpиф­ното класиране на cтоките в митническата дейност, и тази, използвана във връзка с управлението на отпадъците, не издържат пред фактите. Само една фирма има разрешение от РИОСВ – Стара Загора, за скла­ди­ране на 1,6 млн. т отпадъци на площадка от 52 дка в землището на с. Обручище. След публични разкрития по темата разрешението е отменено от МОСВ. 

Такива казуси има в Перник - ТЕЦ – Република и ТЕЦ – Бобов дол, в ТЕЦ – Сливен и в придобилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъ­бово, в блозост до който наскоро прокуратурата откри планини от боклуци.
За проблемите с чистотата на атмосферния въздух управляващите са наясно от години. През 2017 г. България бе осъдена и от Съда на Евро­пейския съюз именно заради лошото качество на атмосферния въздух. През март 2019 г. Световната здравна организация обяви, че всяка година 15 000 българи умират преждевременно заради мръсния въздух. Само в послед­ните седмици бяха отчетени следните завишени стойности на замърсяване с фини прахови частици при норма 0-50 мкг/куб. м:

- събота, 11.01.2020г – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в Смо­лян, Пловдив, Г. Оряховица и изключително критични нива (150-1200 мкг/куб. м) в София;
- неделя, 12.01.2020 г. – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в Русе;
- понеделник, 13.01.2020 г. – много завишени нива (100-150 мкг/куб. м) в София и Видин, и изключително критични нива (150-1200 мкг/куб. м) в Русе и Г. Оряховица;
- сряда, 15.01.2020 г. - въздухът в западната част на столицата е опасно мръсен, с нива на фини прахови частици над 500 мкг/куб.м – 10 пъти над нормата, като на места са измерени показатели над 1000 мкг/куб.м3 или до 20 пъти над нормата. 

С настоящите мотиви БСП не само доказва пълния провал на т.нар. вод­на реформа, но и на цялостната политика в областта на опазването на окол­ната среда, въздуха и отпадъците. 
За нас няма съмнение, че днешната екологична криза, която е на път да придобие мащабите на икономически и социален катаклизъм, е в най-голяма степен предизвестена от провежданата през последните 10 години неадек­ватна политика в този сектор, поставяща интереса на отделни биз­нес групи над жизненоважни за хората и обществото дейности.
С дебатите по този вот на недоверие на правителството на ГЕРБ и ОП настояваме за нов модел на опазване на околната среда и водите, като обозначаваме и конкретни мерки за това.

ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Компонентите и факторите на околната среда, освен своята взаимо­обвързаност и обусловеност, имат и специфичен хоризонтален характер на проникване в почти всяка човешка дейност. Ето защо типът решения в тази сфера е в най-висша степен приоритет на политиката, която трябва да поддържа високи екологични стандарти, като предпоставка за по-добро здраве и по-добри условия на живот.

Провалът на третото правителство на Борисов се характеризира със:

-    прекомерно и безогледно експлоатиране на природните ресурси и дадености с цел извличане на максимална печалба и облага за определени икономически групи и кръгове;
-    противопоставяне на обществения интерес, публично значими, жиз­не­новажни за хората и обществото дейности на интереса на отделни бизнес групи;
-    дисбаланс на важната за устойчиво обществено развитие мяра между екологичните, социалните и икономическите приоритети на българското общество.

Ето защо днешната криза, свързана с управлението на водите, отпа­дъците и качеството на въздуха, е в най-висока степен политически въпрос и въпрос на това какъв тип политика провеждаме през последните 10 години. 

ВОДИ

Състояние

Достъпът до питейна вода е призната от ООН за ба­зисна човешка необходимост и цивилизованите държави са приели за своя изрична отговорност нейната защита. Страните - членки на Европейския съюз, имат поредица от ангажименти по отношение качеството на питейната вода, нейната достъпност и системата на осигуряването й до потребителя. Репуб­лика България, като една от тях, също има тези ангажименти, включително и пред самия Европейски съюз и отношенията й с него са на прин­ципа „Пари срещу реформи“.

Но вече 10 години ВиК секторът е в състояние на системен колапс. Неиз­пълнен остана ангажиментът ни пред ЕК към днешна дата загубите на вода да бъдат намалени до под 50%, а в следващите две десетилетия - да се стопят до 20%.

Щетите в общественото водоснабдяване са огромни. Пилеенето на во­ден ресурс е над 60%, а на места доближава и 70%. В анализа на КЕВР за състоянието на ВиК сектора за 2018 г. ВиК операторите в Благоевград, Пле­вен, Враца, Пловдив, Варна, Белово, Панагюрище, Пещера, Сандански, Бер­ко­вица, Дупница, Кубрат, Пазарджик, Търговище са посочили в отчетите си загуби над 60%. Габрово, В. Търново, Силистра, Севлиево и София област са на ръба с 59% загуби. Драстични са загубите – над 80 % в Добрич, Сливен и Шумен, а над 70% са в Ямбол, Перник и Монтана.

В Националната стратегия, в разработените три сценария за водното потребление и бъдещите нужди от вода, изводът е, че не се очаква трайна тенденция на недостиг на естествени повърхностни и подземни водни ресурси. Този извод се опровергава от ситуацията към днешна дата, защото за последните 8 го­дини не е взета предвид тревожната индикация за бъдещето състояние, свързано със силните колебания в обема на валежите и тяхната интензивност и с неравномерното раз­пр­еделение на водните ресурси в страната. Това означава, че некомпетентността и безхаберието са били в осно­вата на провежданата политика, за да стане факт сегашното състояние на водните ресурси.

Въпреки че на ниво речни басейни анализът и прогнозите за водна обезпеченост за Дунавския и Западния район са оптимистични, фактическата обстановка показва, че днес именно в тези райони – Перник, Ботевград, Плевен, Ловеч, Търговище, Шумен, водната обезпеченост е сериозен, критичен проблем, което е още едно доказателство за дебалансираната водна политика, провеждана от години. При наличие на аналитични очаквания за сре­ден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район на осно­вата на досегашната неустойчива и непрофесионална политика можем да направим обосновано предположение, че в тези басейнови райони водният стрес предстои.
Селища, за които при сухи и нормално влажни години са характерни целогодишни и сезонни водни режими, ще продължат да са в това състояние, ако не се осъзнае приоритетната необходимост за изграждане и свързване с водое­ми за денонощно, сезонно, годишно и много­го­дишно водно съхра­нение, както и решаване на проблемите на водопре­носната мрежа – течове, аварии и др.

Има ясна тенденция към разширяване на териториалния обхват на вло­шаване на качеството на доставяната питейна вода основно поради липса на пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), остаряла водопреносна мрежа, замърсяване от нерегламентирани дейности и замърсяване на под­зем­ните води. Основните причини за влошаване качеството на повърхностните и под­земните водни тела се дължи на недостатъчния брой и капацитет на пре­чист­вателна станция за отпадни води (ПСОВ), нарушения на Нитратната ди­ректива и промишлена дейност.

Свидетели сме на пълния провал на т.нар. водна реформа. Тя беше по­рочно заложена, зле изпълнена, пропита от външни за управлението на во­дите влияния, неработеща, дебалансирана. Водещи принципи бяха разделя­нето, а не интегрирането; противопоставянето, а не консо­лидирането; адми­ни­стративният, но не съдържателният и функцио­нален подход.

Причини

След 2009 г. на т.нар. водна реформа бяха вменени две неприсъщи за нея задачи:

1.    Политическа задача – да преструктурира приоритетите, като фактически заличи и лиши от финансиране всички агломерации между 2000 и 10 000 еквивалент жители, в които доминиращо и преимуществено влияние имаха партии, различни от ПП ГЕРБ. Целта беше чрез отсъствието на европейско публично финансиране и задълбочаващи се проблеми да се даде “пример” как тези общини се управляват лошо. Така европейското финан­сиране, както и достъпът на гражданите до съвременна европейска водна инфраструктура станаха заложник на вътрешнополитически интереси на ПП ГЕРБ.

2.    Икономически задачи – първо, да се преоразмерят водните проекти, като това в ситуацията на силно корупционна среда и корупционен натиск даде пряк резултат към генериране на нерегламентирани средства от управляващите. Второ, създадоха се такива модели на окрупняване на сектора и на водна реформа, така че да се толерира подготовката за мащабни заеми от международни финансови институции, декапитализиране, задлъж­нялост, технически и фактически фалити на ВиК операторите и в крайна сметка - концесиониране или придобиване на активи.

Половинчата и нерешаваща тези проблеми в сектора е идеята за държавен холдинг. Даже и с капитал от 1 млрд. лв., това не решава крещя­щата нужда от инвестиции в сектора.4 Новите възможностите за финан­сиране не намаляват значително дефицита на необходимите финансови средства. Възниква въпросът за тези средства дали ще се решава чрез увеличаване на външния дълг или ще се търсят други финансови инструменти. Освен това извън обхвата на инвестиции остават десетки общински и частни ВиК оператори, повечето от които нямат възможности за инвестиции. Висящ остава и въпросът ще е необходима ли нотификация от ЕК за съответствие с европейските правила, регламентиращи държавната помощ.

Тези подходи бяха отразени и в Споразумението за партньорство, където наличието на “водна реформа” бе поставено от ЕК като задължително условие. Ето така политико-експертният екип на „архитектите на водната ре­форма“ сложи в основата на този процес:

-    лишаването на голяма част от общините от финансиране за водни проекти по ОПОС и ПРСР; 
-    абсурдният и неработещ, тежък механизъм на прехвърляне на дей­ности от общини през асоциации към ВиК оператори;
-    принудителното вливане във водните асоциации на базата на което в рамките на една област дори и само една община да не се присъедини към асоциацията, то всички общини от областта се изключват от каквото и да е ев­ропейско финансиране;
-    прекомерните разходи за подготовка на т.нар. генерални мастър планове и тяхното преписване за новия програмен период под формата на нови регионални прединвестиционни проучвания, които заедно със средст­вата от прекратените технически помощи по оперативната програма от първия програмен период (2007-2013 г.), надхвърлят 100 млн. евро. Всички документи и разходите за тях третират една и съща материя, съответно дават един и същ продукт със съмнително качество.

Паралелно с това протекоха и два други процеса, не по-малко обу­славящи сегашното кризисно състояние.

След 2009 г. започна процесът на агресивно дебалансиране на инте­гри­ра­ното управление на водите, като цели дейности, функ­ционални и струк­турни елементи на процеса преминаваха от МОСВ към МРРБ и от правомо­щията на общините – към държавата. Кулминацията на то­зи агресивен деба­лансиращ подход бе при управлението на МРРБ от тогавашния министър Росен Плевнелиев и неговия екип, по същество основа на политико-експерт­ния екип “архитекти на водната реформа”. 

Всичко това съзнателно и последователно - с цел контрол върху управ­ле­нието на водите и най-вече върху обществените поръчки за голе­мите водни цикли, както и на всички допълнителни и съпровождащи търгове, подпо­магащи процеса – всичко това, но не и грижа за населението, гражданите и бизнеса; за осигуряване, доставяне на качествена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадните води, обратното им заустване и поддържане на екосистемите в устойчиво състояние.

За тези 10 години управляващите така и не можаха да разберат, че начинът, по който „усвояват“ средства за магистрали и саниране, при водните обекти задължително ще доведе до кризи, изразяващи се в редуване на безводия и наводнения.

Да, Европейската комисия поиска рамки и стартиране на реформата на водния сектор. Вместо това водните “архитекти” на ГЕРБ предоставиха ре­фор­ма на ВиК отрасъла – несравними по величина, обхват и въздействие стратегии, при това останало само на хартия. Вместо това трябваше да предостави към Споразумението за партньорство с ЕК Националната стра­тегия за управление и развитие на водния сектор (приета от НС през 2012 г.), която заедно с Плана за действие към нея в много голяма степен отразява нуждите на България в този сектор и европейските подходи при управле­нието на тези процеси.

Сред основните причини за сегашната ситуация с околната среда са:

1. в България няма пълна и единна база данни за разходите и финансиранията във водния сектор - Факт, граничещ с абсурда. Именно липсата на систематична и непротиворечива информация се превръща в основен проб­лем за изготвянето на прецизни анализи на финансовите потоци в този сек­тор. Системата е принудена да функционира в хроничен финансов недостиг, поради липса на адекватни инвестиции във водно стопанската инфра­струк­тура. Тук следва да обърнем особено внимание на несъбраните взе­мания в общ размер от 117 млн. лв., като само от битови абонати несъбра­ните взема­ния възлизат на 81 млн. лв. Това се равнява на инвес­тициите със собствени средства на ВиК операторите.

2. Както Европейската комисия, така и експертите в сектора алармират, че е налице рисково изоставане от сроковете за изпълнение на ангажи­мен­тите на България за прилагането на законодателството на ЕС. Трите вида стратегии - краткосрочна, средно- и дългосрочна, за развитие на ВиК сектора са в пасивен режим и без никакъв резултат. Факт е, че сме изправени на го­дина разстояние от изтичане срока на Средносрочната стра­тегия за ВиК сектора5, но ефектът е близък до нулата. 

Провал е загубата на времето за реализирането на огромна част от целите и мерките на тези стратегии. Управлението на страната няма инди­кации да иска и действа в посока наваксване на пропиляното време за реформи. Липсата на политическа воля на управляващите през последните 10 години доведе до удавянето на водната реформа.

3. Вместо да начертаят пътя напред и да се ангажират с необходимите реформи, управляващите търсеха единствено да прехвърлят вината си. Популистко и некомпетентно е твърдението, че с идването на прави­телството на БСП на власт през 2013 г. са спрени парите за околна среда.

В края на 2012 и началото на 2013 г. ЕК официално нотифицира България, че въз основа на проведен одит на ОП “Околна среда“ за периода 2010-2012 г. и във връзка с констатирани груби нарушения на европей­ския финансов ре­гла­мент, на правилата на обществените поръчки, сливане на критерии за подбор и за избор на изпълнители, както и неравнопо­ставено третиране на различ­ните участници в тръжните процедури, разплащанията по оперативната прог­рама временно се замра­зяват до привеждането им в съответствие с европейските правила. Въпреки това, за да не спира процесът на усвояване на европейските средства, Министерството на финансите продължи да фи­нан­сира оперативната програма. Това са фактите.

Вече втори програмен период страната ни е в ситуация на безхаберно или умишлено забавяне усвояването на средствата за сектора, идващи от ЕС. Изо­с­таването по данни на Информационната система за управление и наблю­де­ние (ИСУН) е красноречиво: в предпоследната година на втория прог­рамен период реално изплатените средства по приоритетна ос Води от пред­­видените 2 339 795 805 лв. до момента са изплатени 516 202 457 лв., което е 22,06% реално усвояване. В последната година значителна е опасността голяма част от средствата да бъдат загубени за инвестиции във ВиК инфраструктура. Над 50% от средствата по “Околна среда” са заложени за големи проекти във водния сектор на населени места. На практика те все още не са стартирали, въпреки че преди три и повече години регионалното мини­стерство обяви обществени поръчки за регионални прединвестиционни проучвания. Но и до днес не са обявени обществени поръчки за по-голя­мата част за строителни дейности - за над 1 млрд. лв., докато част от проуч­ванията се бавят. А водните проекти са големи и тежки и тради­ционно поръчките по тях са свързани с обжалвания от участници, което допълнително ги забавя. Загубите за стотици милиони левове, неин­вестирани или наложени като финансови санкции, именно по такива причини се оказва, че не са грижа на властта. Това се вижда преди всичко при нека­чествено изпълнените проекти, където общини, които не са предали пре­чиствателните си станции и канализации поради лошо изпълнение, са в невъзможност да отстранят допуснатите нередности при изпълнението им.

4. Стратегията за развитие на ВиК сектора вече по-трайно се превръща в хартиено алиби на властта и критично е загубила актуалност предвид гло­балните промени в климата и попадането на страната в зоната на засушаване. Страната ни е изправена пред опасността трайно да влезе в режим на липса на достъп до вода за населението и за икономиката на страната в определени региони .

Крайно недостатъчните и инцидентно предоставяни от централния бюджет средства за отрасъла са гаранция за генериране на още хаос и кризи. Прак­тика от десетилетие насам е да няма яснота за какво се ползват сред­ствата от ПУДООС, които се събират като такса водовземане от повърх­ностни и подземни води и като такса за заустване на отпадни води от ВиК. Тук също съществуват неплатени задължения от ВиК дружествата в размер на десетки милиони, някои от тях са влезли в дълги съдебни процедури с МОСВ. Логично наяве излиза въпросът защо дружествата да не си връщат поне частично средствата в самото дружество вносител, даже по обособените инвестиционни сметки за амортизационните отчисления с гаранции, че тези средства задължително ще се използват за рехабилитация и обновяване на ВиК мрежата. Режимът на хаотично и инцидентно-спасително разходване на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е критично неефективен. Поредното доказателство за това е и аварията, оставила Шумен без вода през изминалата седмица.
Тази грешна политика гарантира единствено високи разходи на кило­метър водопровод и канализация, преоразмерени ПСОВ и други порочни практики.

Възниква и въпросът за пълното безхаберие през последните 10 години към състоянието на недоизградените съоръжения със средства от ПУДООС в населени места под 2000 души, които като че ли с лека ръка и спекулативно оправ­дание с европейските институции са отписани като приоритет. Но с това управляващите отписаха качеството на живот на хората, които обитават тези населени места, лишиха ги от самочувствието на европейски граждани в 21 век.

5. Неизпълнението на одобрения бизнес план по никакъв начин не рефлектира в режима за санкциониране върху ВиК оператора, допуснал провалени разписани ангажименти, като тези за намаляване на загубите и неизпълнението на планираните инвестиции. Например за 2018 г. общо ин­вестициите са в размер на 230 млн. лв., което е крайно недостатъчно, няколко пъти под планираните стратегически нива. Огромен недостатък е фактът, че подобно изискване не е заложено в договора за управление, сключван между собственика и управителя на дружеството. Необяснимо то липсва като анга­жи­мент и на собственика на ВиК, и в правомощията на КЕВР. Един красноречив факт - за 2017-2018 г. в свои­те бизнес планове големите и средни оператори са заложили инвестиции със собствени средства около 110 млн. лв., а изпълнението е малко под 85 млн. лева.

6. Пълен абсурд е изоставянето от страна на държавата на ком­петентности за ефективен контрол върху изпълнението на бизнес плановете на ВиК сектора. Именно според този контрол едва в четвъртата година от бизнес плана се извършва корекция от КЕВР за неизпълнение на инве­стициите. В същото време е невъзможен режим на санкции при неиз­пълнение, а само коригиране на пределната цена на услугата.

7. Политическата намеса при вземане на оперативни решения от ВиК операторите е системен порок, превърнал се в патент на управлението на правителствата на Бойко Борисов.
Принципал на ВиК операторите с държавно участие е МРРБ. Това поражда конфликт на интереси, доколкото същата институция следва да про­вежда държавната политика в сектора. Фатални опасности - от хаос до хума­нитарни кризи, каквато в момента преживяват перничани очевидно не притесняват властта. 

8. Заради управленска немощ и некомпетентност позволяват да продъл­жава липсата на лицензионен режим за сектора. Той остава единственият сектор, за който не се прилага такъв. Извършват се чести смени на управителите, без да се провежда конкурс, а отскоро - с формални конкурси с единствен канди­дат. Настоящата безпрецедентна криза в Перник, допусната след система­тичен отказ от контрол и решения, е доказателство за това. 

9. Слабият административен капацитет на ниво министерства и авто­ритарно създадена „субординация“ на властта парализират всеки опит за коор­динация между централната и местните власти във ВиК сектора. Липсата на изцяло регионален подход при планиране, финансиране, изпълнение и управление на инвестициите е гилотина за отрасъл ВиК. Актуалната идея на премиера Борисов да се уедри ВиК сектора в дър­жавен холдинг е безумна екстравагантност, икономически неприем­лива и дискриминационна, която ще лиши сектора от средства за инве­стиции. Парадоксално до сега се твърдеше, че страната ни е категорично ангажирана в децентрализация на сектора.

10. Държавата продължава отказа си от дългосрочно решение за со­циална поносимост на цената на ВиК услугите чрез въвеждане на водни помощи. Високомерно и цинично се отхвърля ангажимента за държавно подпомагане на социално слабите домакинства за повишаване на достъпа до ВиК услуги и тяхното заплащане. Твърде бавно е пови­шаването на покупа­телната способност на социално слабите домакинства и няма механизъм всички граждани да бъдат защитени. Този факт остава извън вниманието и отговорностите на правителството. Вариантът за въвеждане на социална цена на водата, безплатно водоснаб­дяване до социален минимум или дифе­ренцирана цена се възприема от управляващите иронично и с неадекватни препратки към други европей­ски страни. Това би превърнало ВиК опера­то­рите в реални търговски дружества, а не само на книга, вслед­ствие на което да започнат да генерират по-високи приходи, и оттук да акумулират по-голям финансов ресурс така нужен за инвестиции. 

Припомняме отново, че става дума за безусловно ползване на при­родно благо, което не може да се ограничава по никакъв начин! Това е по­редната абсолютно недопустима, форма за прехвърляне тежестите върху потре­бителите. Водата не се ползва само за пиене, а и за хигиенни, сел­скостопански и други нужди. Показателни в това отношение са масовите протести в цялата страна в края на миналата година като има готовност отново да се възбудят, и то по-радикално.

В Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на ВиК услугите е регламентирано как се определя социалната поносимост на цената на водата: “Социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.”6
Но от 2016 г. методиката за изчисление на социалната поносимост на се опира на неизвестни критерии, определени от МРРБ (след  промяната в закона от юли 2015 г. КЕВР не носи отговорност за това), като публична информация за тази цена за различните региони не е налична никъде.

11. Порочното поддържане на подхода „работа на парче“ за решаване на проблемите в отрасъла драстично проличава в системата на язовирите с национално значение за питейно водоснабдяване. Това са стратегически обекти и от значение за националната сигурност на Република България, като част от критичната инфраструктура. За тяхното управление, мониторинг и ин­тервенции липсват формулирани изисквания и в Закона за устройство на територията, и в поднормативните документи на МРРБ. Удобно управ­ляващите липсва и информация на национално ниво за операторите на общинските язовири. 

В края на 2019 г. натоварената през 2016 г. с надзора на съоръженията Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и в част­ност главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" заявиха, че язовирите в България са 6844. Липсва обаче категоризация на язовирите. Такова е положението година и половина след правителст­ве­но­то решение за създаване на предприятие с предмет на дейност „стопанис­ва­не и управления на язовири“.

Липсата на подготвени хидроинженери за него е голяма. ДАМТН кон­статира, че през последните 30 години дейността по поддръжката и мони­то­ринга на тези съоръжения - така важни за националната сигурност - е за­немарена. За да се реши проблемът, законът е изменен така, че разрешава на общините сами да решат кои язовири да стопанисват и кои да дарят на Държав­ното предприятие за стопанисване и управление на язовирите (ДПУСЯ). Срокът за това изтече на 1 октомври 2018 г., но управленска законодателна небрежност - как­то обикновено се случва при ГЕРБ - наложи нови поправки, за да бъде въз­можно прехвърлянето на собствеността от общините.

Необходимо е държавата да създаде единна контролно-измервателна система система с електронна платформа с цел по-доброто стопанисване на язо­ви­­рите и опазване сигурността на населението.

Министерството на икономиката е виновно за несправянето с вме­не­ните отговорности на ДПУСЯ, собственик е то. След като ДАМТН започна да контролира язо­ви­рите преди четири години (от 2016 г. насам), а новото предприятие тряб­ва да е собственик на всички тези водоеми, трудно може да бъде устано­вен броят на язовирите, камо ли тяхната собственост, а още повече тяхното кадастрално местоположение. Новосъздадената държавна струк­тура на управляващите се превърна в поредната „черна дупка“ за бъл­гар­ския данъкоплатец. Следите на 500 млн. лв., отпуснати през 2018 г. от бюджета на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири, не са ясни до момента. 

Стана известно, че над 400 изкуствени водоема се нуждаят от спешен ремонт, като някои от тях са потенциално опасни. След близо 10-годишно управление на ГЕРБ за 113 язовира въобще не е ясно кой е собственик, съответно кой носи отговорност за състоянието им. С правителствено решение са определени 182 за ремонтиране, но към но­ем­ври 2019 г. няма нито един прехвърлен язовир на новото държавно предприятие. Няма никаква публична информация за дейността на ДПУСЯ относно процеса на прехвърляне и стопанисване на язовирите. Но сред петте заседания на Управителният съвет (от вписването в ТР през юли 2019 г. до края на годината) не е пропуснато да се вземе решение за 500 лв. протоколни разходи месечно на изпълнителния директор, при това единодушно прието.

12. В безтегловност висят ВиК в качеството си на собственик на ВиК ак­тивите. Същите следва да планират тяхното развитие чрез регионални ге­нерални планове и инвестиционни програми към тях, но правният статут на ВиК продължава да не е ясно уреден. Няма напълно функционираща асо­циация, която е в състояние да планира и управлява ВиК инфраструктура на ниво административна област.

Този факт е доказателство за слабото ниво на преструктуриране и без­от­говорно забавяне на реформата. Например няма разписани инструкции и указания, нито правилник за работа на асоциациите по водоснабдяване и канализация (АВИК) по чл. 198е и регистър, отговарящ на чл. 198т на Закона за водите. В някои асоциации няма необходимият брой хора, нито служители с необходимата експертиза. 

13. Неефективна система на отчетност на ВиК операторите. Все още има голям брой малки ВиК дружества, неспособни да инвестират значителни сред­ства за предоставяне на услуги съгласно законовите изисквания. Това е и една от причините в някои региони на страната да продължават да същест­вуват трайни отклонения в качеството на питейните води. Основания за тях са липсата на пречиствателни съоръжения за питейни води и остарялата водопреносна мрежа.

Кризата с повишено ниво на уран във водата в Хасковска област от април 2017 г. е скорошен пример, по който още няма решение неза­висимо от решенията на временната парламентарна комисия, от които почти нищо не е изпълнено.

14. Липса на синхрон при управление на хидроенергийните системи за задоволяване комплексните нужди на различните водоползватели и водо­по­тре­бители – напояване, питейно-битово и промишлено водоснаб­дяване, ри­бо­­въдство и енергетика, който да отчете, че използването на вода за пи­тейно-битови нужди е с предимство. Управленците на национално ниво в сек­тора си затварят очите пред безотговорно допуснатото и наложено ста­тукво на диспропорции в разпределението на водните ресурси в тери­ториален, сезонен и годишен аспект, независимо че в ЗРВКУ, чл. 4, ал. 1, т. 1, изрично е посочено: „задоволяване нуждите на потребителите от вода с пит­ейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението /типичен случай е Перник/“.

В областта на управлението на различните системи на инфра­структурата в целия воден сектор, търговски дружества, водни оператори, не се гарантира интегрираност. Компетенции в сферата на водите имат няколко министерства, общините и операторите, а това води до размиване на от­говорностите между отделните институции. Съществува недостатъчно стра­тегическо управление и координация между институциите.
Няма работещ Висш консултативен съвет по водите според изиск­ванията на чл. 9, ал. 3 от Закона за водите. Драстичният случай „Перник“ освен че е криминален по характер, е и неоспорим факт за хаоса с прехвър­лени, отхвърлени и уж споделени отговорности. Контролът необяснимо липсва като ангажимент на собственика на ВиК дружеството. 

Проблеми и слаби страни

Диспропорциите в разпределението на водните ресурси са значими и многоаспектни – те са по отношение не само на териториите и сезонността, но съществуват отклонения и на база годишен аспект.

Постоянните промени “на парче” и “на крак” на нормативната база, как­то и смесване на отрасловите аспекти и подходи водят до противоречия, неяс­ноти и блокиране на реалното управление на ресурса. Години по-късно разбираме, че скрепената в Споразумението за парт­ньорство “водна реформа”, нейният замисъл и модел още тогава са били оп­ре­делени като “пилотен”, “експериментален” проект – тоест с пълното съз­нание, че няма аналог в нито един друг европейски модел на управление на водите. 

Сега, когато става по драматичен начин ясно, че този модел се е про­­валил, искаме отговор от правителството на Бойко Борисов, който ръко­води държавата вече 10 години – защо публично не сте обявили, че залагаме на един експериментален модел на управление на водите по системата „проба - грешка“ и кой сега ще поеме отговорността за провалите?

Избраният модел на реформа води до изключително забавяне и неус­вояване на средства – водни асоциации, прехвърляне на активи, размяна на договори, възлагания.
Хроничният финансов недостиг е основният показател на този сектор, което при наличието на остаряла, амортизирана, технически и морално деградирала инфраструктура се превръща в един от водещите негативни фактори на сектора.

Вътрешните отраслови регулации и нормативи на ВиК, „Напоителни си­стеми“ и НЕК, утвърдени със съответните практики през годините, са в ко­ли­зия и са пречка за комплексното, ефективно, рационално и устойчиво уп­рав­ление на водите.

Прекалено голям е броят на населените места, в които се въвежда че­сто сезонен воден режим, като краен резултат от всички горепосочени диспропорции в резултат на некомпетентно и корумпирано управление.

План за действие

1. Политическа воля, ясно изразена и в Народното събрание, за решаване на проблемите с питейно-битовото водоснабдяване на населението, изразяваща се в трайни решения за:

- структурирането на операторите, които осигуряват доставката на вода, подържат и развиват мрежите и съоръженията, инкасират продажбите;
- за съществуването или премахването на ВиК асоциациите;
- за финансиране на необходимите дейности.

2. Приемане и реализиране на законодателна програма, отразяваща управлението на сектора и структурирането му, финансиране и гарантиране на социално поносима цена.

3. Реализация на организационна структура. Предлагаме единна компания, осигуряваща стопанисването на многогодишните изравнители за питейни води и довеждаща инфраструктура, общински ВиК дружества. Всичко това - на базата на публичната общинска и държавна собственост на ВиК инфраструктурата.

4. Система за финансиране на сектора на база европейски и нацио­нал­ни средства, както и средства на дружествата. Формиране на пределни це­ни за всички видове СМР, в зависимост от условията.

5. Контрол при реализация на инвестициите. Ежегодно отчитане на изпълнени СМР и отразяването им върху качеството на услугите.

6.  МРРБ да информира публично за прогнозните социално поносими цени, определени от фирмите в прединвестиционните проучвания за регио­ни­те, както и утвърдените, и настъпилите в тях промени.

7. Установяване собствеността на всички язовири.

8. Проверка на изразходването на предоставения на „Държавна кон­солидационна компания“ ЕАД – София ресурс от половин милиард лева и гаранции, че средствата ще бъдат използвани единствено за целта, за която са отпуснати, а именно – ремонт и реконструкция на язовири. 

ОТПАДЪЦИ

Състояние

Българите плащат най-големи разходи за управление на отпа­дъците спрямо другите страни от региона при ниска ефективност и при щети за околната среда, и то без да събираме кумулативно плащанията по различните потоци отпадъци. 

Българските граждани плащат повече на глава от населението от жи­телите на Белгия, Англия или Нидерландия за почистване на пло­щи­те за обществено ползване. Въпреки че заплатите и осигуровките тук са зна­чително по-ниски, те съставляват близо 60% от общите разходи за по­чистване на тези места.7

Българските граждани несправедливо плащат няколко пъти за един и същ отпадък поради дефектите на системата и неефективния процес. Веднъж плащаме такса смет. Втори път – продуктови такси. Трети път се инвестират средства от ЕС, в които общините/държавата имат и самоучастие. За дей­ности по управление на отпадъците се отделят и средства от предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). 

Без да се губи от качество на услугите, минимални оптимизации биха спестили на българите близо 30% от сегашните разходи или над 138 млн. лв. годишно разходи за управление на битовите отпадъци по данни на Све­товната банка. 

Сериозни разминавания в данните за пуснатите на пазара масово раз­пространени отпадъци, отчетените рециклирани отпадъци от опаковки и ре­ално пуснатите на пазара опаковки говорят за мащабен „сив“ сектор, липса на контрол и рискове за околната среда. В България, противно на устано­вената европейска практика, разходите за събиране и транспортиране на отпадъци нарастват толкова повече, колкото по-голяма е общината. В Европа се наблюдава точно обратна пропорционалност. У нас отпадъците се смес­ват, а след това се сепарират, вместо да се разделят ефективно при самия източник.

МОСВ отказва достъп до информация на журналисти, НПО и бран­шови организации и крие упорито данни за състоянието на околната среда, заради което е ответник по множество съдебни дела. Всъщност при­кри­ването на данни, свързани с околната среда, цели прикриване на крупни икономически интереси, свързани с управлението на отпадъци в България. Аномалиите в управлението на отпадъците се дължат на ико­но­мически интереси, които не биха се реализирали без протекция от властта на най-високо ниво. 

Организациите по оползотворяване на опаковки, гуми и масла, които нямат право да разпределят дивидент, а би трябвало да се грижат единствено за рециклиране на масово разпространени отпадъци, генерират огромни парични потоци от такси, които се разходват непрозрачно. 

Данните, с които разполагаме, доказват това. Според анализа на браншовите организации и Светов­ната банка8 количествата опаковки, пуснати на пазара, които МОСВ отчита по данни от оползотворяващите организации на отпадъци (ООО), са значително по-ниски от реално пус­на­ти­те на пазара опаковки според анализ на браншовите организации и Светов­ната банка. Заради неефективната система, която разделя отпадъка не при неговия източник, отпадъци от опаковки попадат в общия поток битов отпадък и така гражданите и българските общини заплащат два пъти един и същ отпадък. Компетентните органи прикриват действителното положение в системата.

До 2020 г. целите за рециклиране значително се повишават, методиката на изчисляване на такса смет се променя радикално и преминава към запла­ща­не според количеството изхвърлен отпадък, а управляващите са неподгот­вени за предизвикателствата, които тези обстоятелства предпоставят.

Към момента само 10-15% от теглото на рециклируемите отпадъци действително се рециклират. До 2020 г. 50% от теглото на отпадъците от домакинствата трябва да бъдат рециклирани, което означава, че България е с близо 40% под целта. Промяната в изчисляването на такса смет, съчетана със социалния статус на населението, ще подтикне мнозина да изхвърлят и изгарят нерегламентирано боклук под натиска на повишените разходи за смет. В почти всички населени места на страната в момента същест­вуват нерегламентирани сметища. С въвеждането на новата методика и при отсъствието на реформа в сектора този проблем ще се задълбочи. 

Въпреки че правителството преполови мандата си, дотук няма никакви индикации, че реформи в сектора ще бъдат извършени, икономиката ще по­лу­чава качествени суровини, а гражданите ще живеят в чиста и здравословна околна среда.

Между 2012 и 2016 г. България е похарчила средно 0.62% на годи­на от БВП за управление на отпадъците - най-високото ниво на разходи в ЕС. Харчим два пъти повече от Румъния и балтийските републики. 
Друга сериозна аномалия е огромното количество отпадъци, гене­ри­рано на глава от населението. Макар българите да са най-бедните жители на Европа, те генерират двойни количества боклук спрямо Румъния и други съ­поставими страни. Практиката в Европа показва, че колкото по-богато е на­се­лението на една страна, толкова повече отпадък изхвърля (на глава от на­селението). Статистиката показва необясними данни - българите изхвърлят повече от значително по-богати страни. Това говори за т.нар. рециклиране на хартия.

През 2015 г. България статистически изпреварва държави като Финлан­дия, Обединеното кралство и Люксембург в рециклирането на отпадъци от опаковки. Не е необходима особена експертиза при анализа на тези данни, за да разберем, че нещо в тях е фалшиво.

През 2016 г. разходите за управление на отпадъците в България въз­ли­зат на 1,6% от общите държавни разходи и 7,9% от разходите на местното управление - най-висок дял в сравнение със страните от региона.

Само 15% от общите количества битови отпадъци се рециклират и тези 15% се отнасят само за хартия, пластмаса, метал и стъкло. 

Икономиката днес се променя по-бързо от всякога. Наложени санкции между държави и търговски войни обръщат пазарите. Това води до отлив на търсенето на определени суровини и отпадъци. Хар­тия­та например от търсен отпадък с висока цена се превърна в иконо­мически неизгоден за рециклиране такъв. Поради ниския интерес хартията вече масово се изгаря нерегламентирано. 

Когато в рециклирането на даден отпадък няма икономическа логика, на помощ идват продуктови такси, които целят да покрият разходите по рециклиране. Целта е отпадъците да не се изгарят или третират във вреда на околната среда и здравето на хората, а да се рециклират и оползотворяват.

У нас функционират организации по оползотворяване на гуми и масла. Когато се закупят нови гуми или масла, в тяхната цена е калкулирана таксата за рециклиране на отпадъците. Според отчетите организациите изпълняват свои­те цели и генерират десетки милиони приходи от продуктови такси. 

На практика обаче у нас гуми и масла се изгарят масово. Тъй като събраните такси не достигат до фирмите за рециклиране, отпадъците се тре­ти­рат във вреда на околната среда. В една гума средно има между 0,50 и 1 лв. метал. Поради ниския социален статус на населението гуми масово се горят, а отработени масла се ползват за отопление и дори гориво за стари дизелови автомобили.

Компетентните органи не упражняват необходимия контрол поради ог­ром­ните икономически интереси, които биха пострадали. Известно призна­ние, че рециклирането е „по документи“ е предложението на управляващите да се въведе наказателна отговорност за нерегламентирано изгаряне на гуми и масла. Подобна мярка, тя не би била необходима, ако систе­ми­те за рециклиране функционираха така, както изглеждат в отчетите на орга­ни­за­циите по оползотворяване. 

Причини

Причините за замърсяване на околната среда са следствие на нефунк­циониращи колективни системи за рециклиране на масово разпространени отпадъци, като опаковки, гуми и масла, и крупните интереси в събирането на продуктовите такси за тези отпадъци. Рециклирането „на хартия“ води до „сив“ сектор и мрежи от „кухи“ фирми, които генерират фалшив произход на отпадъци, изпълняват цели на организациите по оползотворяване, усвояват неправомерно паричен ресурс.

Властта умишлено прикрива информация за усвоените средства от тези организации и за действителните нива на рециклиране и оползотворяване на отпадъците. Системата обаче не може да функционира „на тъмно“ за едно, а да бъде прозрачна за друго. Именно тази слабост на българската система се оказва изключително благоприятна среда за криминалния внос на боклук от Европа и трети страни. 

От нормативна гледна точка регулаторни режими осигуряват монопол на организациите по оползотворяване на някои масово разпространени отпа­дъци. Такъв пример са организациите за опаковки. За да получи разрешение, такава организация трябва да има предварителни договори с поне 10 общини, които имат най-малко 500 000 жители. Така малкият и средният бизнес е на­пъл­но изключен от процесите по управление на отпадъци от опаковки, тъй като общините са длъжни и вече имат сключени договори за разделно съби­ране. Пазарът е поделен между текущите играчи и нови по нормативни при­чини са ограничени. Това концентрира огромни парични потоци от събра­ните такси в ръцете на няколко субекта. Именно интересът към този паричен ресурс стои в основата проблемите на управлението на отпадъците.

Прегледът на законодателната дейност на управляващото мнозинство в сферата на околната среда и водите води към категоричен извод: законода­телните инициативи на управляващите в сферата на околната среда са в корпоративен интерес. 

Всички проблеми в превантивния, текущия и последващ контрол, непрозрачното функциониране на системата в България, както и упоритите опити на властта да укриват информация от обществото, причиниха щети на различните компоненти на околната среда и доведоха до публични скандали.

През 2018 г. италианските власти анулират нотификация за 9000 отпадък. Смесените битови отпадъци са предназначени за България. След то­ва издават нова нотификация и боклукът е превозен от Италия до приста­нище Констанца, Румъния а след това до Свищов. През 2020 г. е „открит“ от българските власти в Плевен. В доставката според публикации на раз­след­ващи журналисти от България и Румъния два клана на италианската мафия имат връзка с доставения боклук. Според разследващите журналисти ста­ва дума за смесени битови отпадъци от 1994 г. Според журналистите част от боклука, събиран от фирми, близки до италианската мафия, не се рецик­лира, а се депонира и изгаря в нерегламентирани сметища в т.нар. Триъгълник на смъртта, район между градовете Асера, Нора и Марилиано. В този район са регистрирани силно завишени показатели на ракови заболявания вследствие на замърсяването. 

На въпроси, отправени от БСП към министъра на околната среда и водите Нено Димов, има ли информация от италианските власти министърът отговоря: „До този момент в МОСВ не е постъпвало заявление за съгласие за превоз с жп транспорт на подобен вид отпадъци и съответно не е давано раз­ре­шение. В качеството си на компетентен орган МОСВ досега не е уведо­мя­вано от италианските компетентни органи за задържане на незаконен превоз, предназначен за България.”

Контролът и на ниво регионални органи е изключително занижен. Само една фирма (от многото), свързвана с български енергиен бос, получава разрешение от РИОСВ – Стара Загора, за складиране на 1,6 млн. т отпадъци на площадка от 52 дка в зем­лището на с. Обручище. Именно по това журна­листическо раз­следване е отк­азан достъп до информация по реда на ЗДОИ на жур­на­листите за фир­мите, които внасят боклук. По-късно решението е отменено от МОСВ.

Такива казуси има в Перник - ТЕЦ – Република и ТЕЦ – Бобов Дол; в при­добилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сли­вен. Всички тези централи под една или друга форма изгарят отпадъци – с ком­­­плексно разрешително или като експериментално горене, част от тях, без да са преминали процедура по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС). По наши данни, компетентните органи издават разрешителни само „на хартия“ и никога не са вземали проби за реалната морфология на изга­ряните отпадъци. Следователно никой не знае какво е отделено от комините на ТЕЦ-овете.

При изгарянето на модифицирано гориво (РДФ) се отделят множество съе­динения като въглеродни окиси, хлороводород, серен двуокис и др., в зависимост от морфологията на горивото. Образуват се токсични метални съединения на базата на арсен, олово, хром, никел, кадмий, отделят се и кан­церогенните бензоли, феноли, диоксини, фурани. Топлоцентралите, които са дестинация за вносните отпадъци, не са пригодени да пречистват тези токси­ни. Нужни са значителни инвестиции, каквито към момента липсват на пове­чето места.

Наред с различни растителни и дървесни отпадъци "Топлофикация – Сли­вен" има разрешение да изгаря и "материали, негодни за консумация или пре­ра­ботване". През 2016 г. РИОСВ – Стара Загора, излиза с решение, че трябва да се изготви ОВОС. Инвеститорът оттегля инвестиционното предло­же­ние. Само няколко месеца по-късно е подадено ново предложение, за кое­то екоинспекцията решава, че оценка вече не е необходима. Различно стано­вище е дала и Регионалната здравна инспекция, която при първото предло­жение заключва, че е необходима оценка, за да се изясни какви емисии ще се от­делят при работата на инсталацията. Три месеца по-късно мнението й вече е, че здравен риск няма.

Друг факт - ТЕЦ Брикел стартира изгаряне на отпадъци без ОВОС. 

Редица екологични организации се противопоставят на тази практика, за съжаление без резултат.

Противоречивите решения, които вземат компетентните органи, меж­дународните скандали с вноса на боклук с неясна морфология оставят съмне­ние, че българските управници у нас умишлено разпъват чадър над крупни интереси в енергетиката с цената на здравето на хората и чистата околна среда у нас.

Властта прикрива информация кой, колко и какъв боклук внася в Бъл­гария. Инсталации за изгаряне на боклук получават разрешение за това без оценка на въздействието на околната среда. Решенията се вземат само на база документи, без реални данни за морфологията на използваните отпа­дъци/РДФ и без да се замерват отделените вредни вещества след процеса по изгаряне. Критични за околната среда дейности по управление на отпадъците не се контролират от властта. „Сивият“ сектор и протекциите на властта над определени енергийни и корпоративни интереси създават благоприятна сре­да за трансгранични престъпни организации. 

Вредите не са само за околната среда и здравето на населението. Ин­дуст­рията губи ценни суровини, населението плаща високи разходи при ниска ефективност. Всичко това води до социални проблеми и в крайна смет­ка - нисък жизнен стандарт на населението. Управляващите не успяха да се справят с нито един проблем в системата на управление на отпадъците до момента.

План за действие

1. Пълна прозрачност и отчетност в управлението на отпадъци у нас. Публичен регистър с информация за всички издадени нотификации за внос на отпадъци. Проверки не само по документи, а чрез проби на реалната морфология на отпадъка. Публична информация за неговата крайна дести­нация, както и за всички лица ангажирани в процесите по неговия внос, съ­хра­нение и преработка, да станат публично достъпни в електронния регистър. В момента са очевидни груби разминавания между данните на раз­лич­ните министерства/организации и това не позволява адекватен инсти­туционален и обществен контрол.

2 Въвеждане на банкови гаранции за всички дейности с отпадъци, включително превоз, внос/износ на отпадъци. В момента банкови гаранции се заплащат от ООО и лицата по чл.35 ЗУО. За търговци, брокери, превоз на отпадъци банкови гаранции няма. Това позволява „кухи“ фирми да търгуват с отпадъци и да избегнат отговорност в последствие. 

3. Оптимизиране на данъчните режими в управлението на отпадъците, което да сведе до минимум „сивия“ сектор, който криминалният контингент използва за логистика при нерегламентиран внос на отпадъци. ДДС режи­мите трябва да бъдат еднакви за домакинства, бизнес и общини. 

В България освен неправилен режим на облагане с ДДС, съществуват допълнителни дефектни данъчни режими. При предаване на отпадъци за рецик­лиране държавата налага и 10% данък на гражданите. Освен това гражданите извършват всички сделки с отпадъци на стойност над 100 лева по банков път. ДДС, 10% данък и банковото разплащане правят сделките с фи­зически лица неизгодни. Много по-лек е режимът за юридически лица. 

Тъй като маржовете на печалба в рециклиращия сектор са ниски, да­нъчната политика на България създава условия за „сив“ сектор и демотивира населението да рециклира. Мрежи от „кухи“ фирми генерират произход на отпадъци, а сделките с физически лица се отчитат като сделки между търговци заради данъчните режими. От друга страна, „светлият“ бизнес и населението са демотивирани да рециклират отпадъци с произход от бита поради цитираната данъчна система. 

Стандартите на кръговата икономика и добрите практики в ЕС насоч­ват към стимулиране на рециклирането на отпадъци от населението и облек­чения в тази посока.

4. Реформа в управлението на отпадъците у нас. Въвеждане на системи за разделно събиране на отпадъци при техния източник чрез депозитни системи и финансов стимул, които ще направят нерегламентираното изхвърляне, изгаряне и третиране на отпадъците икономически неизгодно. Разделянето при източника ще минимизира смесването на потоците отпа­дъци а оттам - и несправедливото положение да заплащаме по няколко пъти един и същ отпадък. В тази посока са и добрите практики в ЕС. При такъв модел последващото сепариране ще има значително по-добър ефект и нисък разход. При адекватна реформа на системата България ще произвежда РДФ с по-високо качество и калоричност. При добър текущ контрол на неговата морфология той безопасно може да служи за гориво на обекти, които са на­правили необходимите инвестиции за неговото третиране. Вносът на боклук ще бъде неизгоден.

5. Пълна прозрачност и отчетност на общинските и държавните раз­хо­ди по управление на отпадъците, за да могат да се сравняват данните от съпо­ста­вими общини и да се идентифицират своевременно аномалиите в си­сте­мата. По данни на Световната банка, без да се губи от качеството на услу­гите, минимални оптимизации биха спестили на българите близо 30% от сегашните разходи или над 138 млн. лв. годишно разходи за управление на битовите отпадъци.

6. Стимулиране на малките и родни предприятия в управлението на от­па­дъците. В момента системата регулативно изключва от процесите малките и средните предприятия. Пример в тази посока са изискванията към ООО (сключени договори с 10 общини с общо население над 500 хил. души). Не съществува никаква логика защо малки предприятия да не могат да извърш­ват такива дейности в общини с 30 000 или 40 000 души. Тъй като общините са длъжни по закон да сключат договори с ОП, такива вече са подписани.

Този подход, утвърден от управляващите, създава изкуствени моно­поли и картели, замърсява околната среда, намалява количествата събран от­падък, респективно намалява потокът суровини към преработващите предприятия. 

7. Оптимизация на дейностите по управление на отпадъците с цел намаляване разходи на българските граждани. 

8. Забрана за внос на отпадъци от страни, извън Европейския съюз до отстраняване на всички слабости на сегашния митнически контрол върху тази дейност. 

ВЪЗДУХ

Състояние

За проблемите с чистотата на атмосферния въздух управляващите са наясно от години. 

През 2017 г. България бе осъдена от Съда на Европейския съюз заради качеството на атмосферния въздух. 

1.    В условията на два основни национални стратегически документа - На­цио­нална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г. и Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, отчитаме съществени пропуски в идентифициране на източниците на замърсяване.

- на национално ниво основните идентифицирани източници са бито­вото отопление и транспорт.
- съществен пропуск е липсата на анализ на:
- приноса на промишлеността, включително и на механизмите за отла­га­не прилагането на по-строги ПДН за отделяните атмосферни замърсители;
- приноса на комунално-битовите дейности по почистване на улични плат­на и обществени пространства и благоустрояване и озеленяване на об­ществени площи.

2.    Идентифицирани са мерки, прилагането на които невинаги са об­вързани със социалната им поносимост и приложимост.

Причини

Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ) идва по две основни линии: битово отопление и транспорт.

Транспортът замърсява с ФПЧ не само чрез отработени газове. Дви­жението на МПС вдига прах. Българските градове не се почистват добре. Въпреки че нашите граждани плащат най-високи разходи в Европа за по­чист­ването на обществени места, е очевиден факт, че градската среда е за­прашена и това допълнително влошава показателите на атмосферния въздух. 

През 2018 г. управляващите промениха данъчната политика. Тогава БСП предупреди, че увеличаването на данъци без необходимия предва­рителен, текущ и последващ контрол няма да даде резултати.

В София функционира един газ анализатор, който е дарение на КАТ. Безпрепятствено се регистрират технически неизправни МПС. 

Последващият контрол е също толкова слаб. Голяма част от пунк­товете за годишни технически прегледи (ГТП) извършват дейност по доку­менти. В някои страни - членки на ЕС, със замърсен въздух автомобилите се санкционират, когато очевидно отделят вредни емисии, без да се измерват с газ анализатори. Извънредни мерки са взети дори в Румъния.

У нас няма нито текущи глоби, нито нормативна база за налагане на такива. Всъщност липсват изобщо екологични норми при първа регистрация.

Решението е контрол при първа регистрация, последващ контрол при ГТП, постоянен контрол на пътя и промени в нормативния ред, които да ги обезпечат.

По отношение на замърсяването от битово отопление управляващите предприеха бюрократичен подход: наредба, която регламентира качеството на горивата – ограничаване съдържанието на сяра във въглищата и изиск­вания дървата за огрев да бъдат изсушени.

За нарушителите не са предвидени санкции, а контролът е трудно­осъществим.

Липсват стандарти и контрол за уредите за отопление на твърдо гори­во, които се пускат на пазара. Държавата трябва да насърчава екологичните уреди и да санкционира останалите. Но текущият контрол не само на българското производство, но и на вносните уреди, е нищожен. 

Решението е във въвеждането на стандарти за уредите за отопление и стриктен контрол при вноса на такива. 

Въведените мерки от правителството между 2017 и 2019 г. не дадоха резултат. В края на 2019 г. управляващите предложиха да се криминализира нерегламентираното горене на отпадъци - в момента се горят основно гуми, масла и кабели. 

Любим похват на управляващите е да решават политически проблеми чрез засилване на наказателната репресия, прехвърляйки ги на полицията и про­куратурата. Това коства на Народното събрание 5 минути в залата, за да гла­суват промени в Наказателния кодекс - ход, който целеше по-скоро да създаде усещане в българите, че нещо се върши, отколкото да се постигне резултат. 

През 2019 г. започна подмяна на уредите на твърдо гориво за отоп­ление по ОП „Околна среда“. Целта на мярката бе да стимулира гражданите да използват по-екологични уреди. Правителството шумно прокламира мяр­ката, като една от основните в борбата със замърсения въздух. Изпълнението на програмата показа сериозни слабости в администрацията на правител­ството. Видно от докладите, публикувани на сайта на МОСВ, Горна Оряхо­вица е сред градовете с най-замърсен въздух. Въпреки това министерството лишава града от финансиране. Това стана повод за съдебни дела и забавяне на цялата програма. Конфликтът между местните управляващи и управ­ляващите на национално ниво лиши десетки хиляди от достъп до европейски средства, без никой да поеме отговорност.

Макар и далеч от допустимите норми, правителството отчита на­маляване на замърсяването на атмосферния въздух. Официалните данни на МОСВ обаче са непълни, тъй като точките за измерване са недостатъчно на брой, а на много места важни компоненти на качеството на въздуха изобщо не се следят. 

Замърсяванията със серен оксид са особено опасни за здравето на хората. Текущи и средноденонощно замърсявания се отчитат в София, Ру­­се, Перник – център, Гълъбово, Димитровград, Раковски, Сливен и др. Защо замърсяванията със серен оксид се забелязват на места с ТЕЦ, ре­спек­тивно там, където се изгарят и отпадъци?!

Замърсяванията с фини прахови частици според управляващите нама­ляват, но от друга страна, последните данни (2018 г.) показват, че не се измерват адекватно.9 По-едрите и по-малко опасни ФПЧ с размер 10 микрона се замерват на 47 ло­кации в България. При допустими дневни норми от 50 мкг/куб.м и годишни от 40 мкг/куб.м се измерват превишавания от над 100 пъти годишно и стой­ности от над 250 мкг/куб. метър.

Всички точки в урбанизирани територии в България отчитат недо­пустими стойности на замърсяване с ФПЧ 10.

Песимистична е ситуацията с най-опасните частици – ФПЧ с размер 2,5 микрона. Въпреки че причиняват най-големи поражения на човешкия ор­га­низъм, частиците с диаметър 2,5 микрона се замерват само в 10 локации на те­риторията на страната. В най-проблемните населени места изобщо липсват.

План за действие

Мерките по опазване чистотата на въздуха следва да се обвържат със социалната им поносимост и приложимост, както и да се структурират като пре­вантивни, коригиращи и мерки за отстраняване на последици.

2. Основна слабост е липсата на регулация и правила в процеса на проектиране на битови, търговски и хотелски сгради по част отопление и вентилация (ОиВ). Към проекта по тази част следва да залегне задължително изискване за придружаващ модел за разпространение на емисиите, в за­висимост от предвиденото по проект отопление. От своя страна този модел да бъде обвързан с математическия модел на състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ) на съответното населено място, ако попада в ра­йон с установено нарушено КАВ.

3. Част ОиВ на техническите проекти да се съгласува с районната инспекция по опазване на околната среда.

4. Подмяната на отоплителните инсталации да преминава през проце­дура за преценка необходимостта от ОВОС, като това да важи за инсталации над определена мощност.

5. Експлоатационното състояние на битовите горивни инсталации да пре­минават през годишен или периодичен технически преглед.

6. Управляващият орган на ОП „Околна среда“ обяви процедура за ди­ректно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух – първи етап“ към отделни общини - Благоевград, Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Смолян и Столична община. Това доведе до блокиране на средствата от програмата поради обжалването от община Горна Оряховица, която от дълго време е сред 20-те общини със силно влошено качество на въздуха. Справедливо е пара­лелно да се търсят финансови възможности от програмите за опазване на атмосферния въздух и за други общини със силно замърсен въздух, извън изброените по-горе.

7. Най-екологичното гориво – природният газ, се използва от едва от 100 439 битови клиенти по данни от КЕВР за 2018 г.10 , или между 2 и 3% от българските домакинства. И по този пока­зател България е на последно място в Европа, като едва 4% от природния газ се потребяват от домакинствата.
Най-екологичното гориво – природният газ, се използва от едва от 100 439 битови клиенти, т.е. от незначителен процент от над 3 млн. бъл­гарски домакинства. По този пока­зател България все още е на дъното в Европа, съответно спестяването на въглеродни емисии е минимално на фона на общото замърсяване. Увеличението на броя на битовите клиенти е свързано с реализирането на програмата „Мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ чрез газоразпределителните дружества в България “ (т.нар. проект Desiree Gas). Необходимо е да се интензифицира процесът на газификация на домакинствата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Провалът на политиката в областта на околната среда и водите е очеви­ден и неоспорим. Нямаме и никакво основание да считаме, че настоящото правителство има както волята, така и уменията за дълбоките промени, необходими за трайно решение на проблемите, свързани с опазването на околната среда. За периода на своето съществуване правителството „Бори­сов 3“ не е реализирало нито една реформа и очевидно е неспособно да се изправи пред сериозните предизвикателства на новото десетилетие. В този смисъл всяка минута, в която то остава на власт, е загуба на ценно време, през което България ще продължи да се обезлюдява, а тези, които все пак остават тук, ще са подложени на отровен въздух, замърсена вода и земя. 

Затова ние предлагаме друг път. Освен конкретните мерки, вече изпи­сани по-горе в различните сектори, ще работим за цялостна реорганизация и създаването на „зелена икономика“. 

Нашето общество следва да се обедини в усилията за намаляване на вредните емисии, а държавата да се ангажира да оси­гури улеснен достъп до нисковъглеродни технологии. Ние разглеждаме „зелената“ икономика като средство за устойчиво намаляване на бедността. Тя намалява значително екологич­ните рискове, като същевременно води до повишаване на социал­ната справедливост чрез подобряване на благосъстоя­нието на хората и спра­вед­ливото споделяне на тежестта и разходите по опазване на околната среда между икономическите субекти и гражданите.

Въздухът, който дишаме, няма национални граници и за опазване на неговото добро качество е необходимо радикално преобразуване на иконо­миката и драстично намаление на въглеродните емисии и на замърсителите, при запазване на работните места. За съжаление в столицата и в десетки дру­ги български градове качеството на въздуха е лошо и милиони български граж­дани дишат въздух, замърсен с фини прахови частици (ФПЧ), което се отра­зява негативно на общественото здраве и на качеството на живот. Необ­ходима е активна държавна политика за модернизация и разширение на системите за контрол на качеството на въздуха (мониторинг) и целенасочено финансово подпомагане на общините при изпълнението на програмите за подо­бряване на качество на атмосферния въздух. 

„Зелената“ икономика ще даде възможност за увеличаване на иконо­мическата активност в защитените райони. 

В нашите виждания „зелена“ икономика е цялостна реорганизация на произ­вод­ството, пазара и потреблението, като приоритетът е на секторите:

Възобновяема енергия;

„Зелени“ градове и сгради;

Подобрение на качеството на атмосферния въздух в населените места;

Управление на водите;

Управление на отпадъците;

Управление на земите.

Специален акцент поставяме върху „зелени“ урбанизирани територии и „зелени“ сгради – като основен и неотменим критерий за модерна архи­тектура и строителство в защитените територии по „Натура 2000“, както и по бреговата ивица на Черно море и река Дунав.

Ще насърчаваме биологичното земеделие, залесяването, ограничава­нето на източниците на замърсяване на въздуха, комплексното използване на водните ресурси и оползотворяването и рециклирането на отпадъците (вкл. строителни и индустриални), проектите за екоту­ризъм.

Предлагаме:

Да се разработят програми за съфинансиране и за улесняване на достъ­па до кредитиране на мощности за възобновяема и алтернативна енер­гия, включително и инсталации за добив на енергия от отпадъци, вместо нере­гла­ментираното им изгаряне и заравяне;

Задължаване на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансират залесителни и/или рекултивационни дейности и мероприятия;

Разширяване на системата за контрол на качество на атмосферния въз­дух, като тя обхване първите 100 населени места с най-много жители и всички национални курорти;

Държавно безвъзмездно финансово подпомагане на изпълнението на общинските програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух, за сметка на 5 до 10% от преизпълнение на приходите в бюджета и/или бюджет­ните икономии за предходната година, но не по-малко от 100 млн. лв. годишно;

Въвеждане на критерии за екологичните характеристики на земедел­ската земя (запазване на качеството на почвите и почвеното плодородие) при разпределяне на земеделските субсидии;
Ограничаване на всички мерки, превръщащи земеделската земя в спекулативен инвестиционен инструмент;

Премахване на концесиите на плажовете;

Забрана за добив на дървесина в държавните горски стопанства, кои­то не са изпълнили програмите за залесяване за предходната година. Държа­ва­та като собственик преимуществено самостоятелно да организира и извърш­­­ва санитарната и промишлената сеч, преработката на добитата дърве­си­на и залесяването в държавните гори чрез държавните горски предприятия, а частните ползватели купуват дървесината и/или продуктите от прерабо­тената дървесина;

Преразглеждане на екологичните проекти върху горски и урбани­зирани територии с акцент върху залесяването;

Развитие на пълния туристически потенциал на планините Витоша, Рила и Пирин при стриктно спазване на националните екологични стандарти.

Ефективно управление на водите чрез разширяване на системата за контрол на качеството на водите и максимално комплексно използване на водните ресурси, при гарантиране на приоритета на ползване за питейно-би­тово водоснабдяване – да изместим фокуса от инсталациите за пречистване на отпадни води към инсталации за пречистване на питейни води; 

Ефективно управление на отпадъците – предлагаме пакет от мерки за засилване на контрола и самоконтрола при рециклиране и оползотворяване на масовите потоци отпадъци (вкл. и строителните отпадъци) за изпълнение и надхвърляне на целите по рециклиране и оползотворяване. Стимулиране на бизнеса чрез разработване на критерии за „зелени“ обществени поръчки и предимства за тези, които осигуряват по-висока степен на рециклиране на строителните и другите масово разпространени отпадъци. Последователно и пълно въвеждане на подхода RRR (Reduce, Reuse, Recycle) – стимулиране на технологиите за постигане на край на отпадъка и разширяване на повторната им употреба и рециклиране и предотвратяване или максимално ограничаване генерирането на отпадъците.

Време е разговорът за бъдещето на България, на нейните граждани и природа най-сетне да се проведе на най-високо експертно и полити­ческо ниво. Това не може да стане при управление на Борисов. Така успехът на настоящия вот на недоверие би могъл да означава не само край на едно вредно правителство, но и начало на нов тип политика на устойчиво развитие. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?