Депутатите от временната анкетна комисия за изясняване действията и обстоятелствата около източването на милиони лични данни от сървърите на НАП препоръчват да се извърши пълен одит на системите на всички централни и общински администрации. Това става ясно от публикувания доклад на комисията, която приключи своята работа. 

Днес се очаква текстът със заключенията и препоръките да бъде гледан в залата на Народното събрание и да бъде приет или отхвърлен. Прави впечатление, че с особено мнение под доклада са се подписали депутатите от БСП - Румен Гечев, Иван Иванов и Жельо Бойчев. В мотивите си те изтъкват, че одобреният документ не "извежда по ясен и категоричен начин отговорността на ръководствата на Министерството на финансите и на НАП". Според тях принципалът на НАП - МФ, би трябвало да отговаря за всички технически, софтуерни, кадрови и организационни мерки, а отговорността му била посочена "ясно, детайлно и недвусмислено от проверката на НАП, осъществена от КЗЛД".

Иначе депутатите от временната комисия са стигнали до изводите, че през последните двадесет години цялата комуникационна и информационна инфраструктура на държавната администрация е изграждана поетапно като самостоятелни системи. Това създава проблеми, защото никой не е мислил за интегрирарането на новите софтуери със старите. Създават се пробойни, които никой не е намерил за нужно да запуши. Такава беше и констатацията на Държавната Агенция "Електронно управление", когато нейното ръководство беше изслушано в комисията. 

Друг проблем, който депутатите са приели, че съществува - след завършване на гаранционните срокове по договорените от административните органи не са били планирани или осигурявани финансови средства за поддръжка в голям процент от случаите. 

Проблем се оказаха и обществените поръчки по закупуването на новите софтуери. Обжалването на продецурите оставяло системи без поддръжка. Защо това е било така не става много ясно. 

По време на всички изслушвания стана ясно и че НАП използва стари операционни системи, софтуери, които са с изтекли гаранции и без допълнително обслужване. Не са спазвани правилата за създаване на дневници за запазване на действията, които са извършвани в системите и т.н.

Въпреки че комисията изслуша представителите на една редица държавни учреждения, сред които и такива от ДАНС и МВР - наказания не се очакват. В момента отговорността е размита, а шефката на НАП дори получи повишение на заплатата си. Владислав Горанов пък излезе напълно невинен от ситуацията.

Депутатите обаче предлагат да се създаде възможност за персонално носене на отговорност от тук нататък. Тя обаче ще бъде за подизпълнителите, с които Министерството на финансите ще сключва договори. 

Препоръчва се и по-добър подбор на кадрите, да се обръща повече внимание на образованието и специалността на кандидатите. Депутатите са обърнали внимание и на думите на премиера Борисов, който преди време обясни, че няма как да има добри ИТ специалисти в държавната администрация заради малките заплати. Така че сега временната анкетна комисия предлага и преразглеждане на възнагражденията. 

Може би най-важната препоръка обаче се отнася до промяна в Закона за защита на личните данни, с която да се даде право на КЗЛД да има да право да търси и реализира наказателна отговорност спрямо администраторите на лични данни при извършено престъпление. Към момента Комисията няма таквиа права, а може само да издаде констатация за нарушението и да поиска да бъде поправено.

Освен това - предлагат се и по-високи наказания за компютърните престъпления, които към момента са доста малки.

Междувремнно Върховният административен съд издаде определение, с което дава право на всеки гражданин, пострадал от теча на данни - да може да заведе самостоятелно дело за вреди. Всичко това въпреки че няма влязло в сила решение на КЗЛД и НАП обжалва глобата си.