Как по света приемат демокрацията? Гърци и българи - най-неудовлетворени

Хората по света са силно неудовлетворени от демокрацията в техните страни и смятат, че избраните от тях представители на институциите не се интересуват от мнението на обществото. Това сочат данните от ново изследване на центъра "Пю". Световното обществено мнение е разделено по въпроса дали държавата се управлява за благото на всички, но като цяло преобладава мнението, че избирателното право дава възможност на хората да изразят позициите си за начина, по който правителството им ръководи държавата им.

Ето и осем графики, които показват как хората по света виждат състоянието на демокрацията в тяхната страна:

1. В световен мащаб хората са по-неудовлетворени от начина, по който демокрацията работи.

Сред анкетираните в 34-те изследвани държави, 52 на сто са неудовлетворени от демокрацията, а 44 на сто са доволни. Само 32 на сто смятат, че избраните от тях представители на властта се интересуват от мнението на гражданите. 49 на сто, или около половината от анкетираните, все пак приемат, че държавата се управлява в името на благото на хората. Две трети са убедени, че правото да гласуват има дава възможност да изказват мнението си за действията на управляващите.

2. Неудовлетворението се регистрира и в някои от най-развитите демокрации.

Над половината от анкетираните британци - 69 на сто, американци (59%), французи (58%) и японци (53%) изразяват неудовлетворение от начина, по който функционира демокрацията в собствените им държави.

Средно за страните от тази група съотношението доволни към недоволни от демокрацията в държавите им е 48 на 49%, или мненията се разделят наполовина.

Най-силно е недоволството в Гърция - сред 74 на сто от анкетираните във всички изследвани държави. 

Следва България със 71 на сто от участниците в изследването, за които демокрацията в тяхната страна не е удовлетворяваща.

Най-доволни като цяло от живота и в частност от демокрацията, която е установена в страната им, са хората от Азиатско-Тихоокеанските страни (средно 58 на сто). 

3. Неудовлетворението в демокрацията е по-високо сред хората, които имат скептични възгледи за изборните власти.

В повечето изследвани държави онези, които смятат, че изборните власти не се интересуват от мнението им са по-нещастни от начина, по който функционира демокрацията в страната им. Това е особено ясно видимо в Ливан, където 77 на сто от хората смятат, че властите не се интересуват от позициите на гражданите.

4. Източноевропейците по-масово вярват, че държавата се управлява за благото на всички.

Мнозинството в четири източноевропейски държави - Словакия (88%), Чехия (79%), Унгария (74%), Полша (56%) - смята, че държавата се управлява за благото на хората. Тази гледна точка се споделя от мнозинството само в две западноевропейски държави - в Швеция със 73 на сто, в Холандия със 70%.

В групата на развитите демокрации най-несъгласни с това мнение са гърците - 81 на сто. Следват отново българите - със 74 на сто.

5. Справедливото правораздаване и равенството на половете се приемат като най-важните демократични принципи.

Във всяка една от изследваните страни мнозинствата смятат, че справедливото правосъдие е най-важно, а над половината от хората във всички държави без Нигерия и Тунис са на мнение, че това се отнася и за равенството между половете. Свободата на религията е по-противоречива тема. В 11 държави тя се поставя на първо или второ място по важност, но в други седем е сложена от анкетираните на последно място - това са страни основно от Европа и Източна Азия.

Как българите подреждат приоритети си:

1. правораздаването - 86 на сто

2. свобода на изразяването - 74 на сто

3. равенство на половете - 73%

4. редовни избори - 70 на сто

5. свободни медии - 67 на сто

6. свободен интернет - 61 на сто

7. свобода на религията и свободни опозиционни партии - по 58 на сто

8. свободно гражданско общество - 57 на сто

6. Оценката за значимостта на свободата на медиите е доста различна в различните региони на света

Подкрепата на свободните медии е най-висока в Гърция, Швеция, САЩ, Аржентина. но в някои от страните по-малко от половината от анкетираните граждани смятат, че е много важно медиите да действат без цензура от страна на държавата. Само 38 на сто подкрепят това разбиране в Русия, в Ливан са 28 на сто.

7. По различен начин се приемат и религиозните свободи по света.

Средно 68 на сто от хората във всички 34 държави, включени в проучването, смятат, че религиозните свободи са важни за тяхната държава. В Япония обаче процентът е само 18%, на другия полюс са Нигерия и САЩ - съответно с 88% и 86%. В Индия, държава, в която преобладават индуистите, и в Израел, с население, което изповядва преобладаващо юдаизма, три четвърти от хората смятат, че е много важно да може свободно да се изповядва религия.  

8. Поддръжниците на крайнодесни популистки партии в Европа изразяват по-малка подкрепа за свободата на религиите, има само две изключения.

Само 30 на от от привържениците на партията на Шведските демократи смятат, че е много важно хората да практикуват свободно религията си. Двете изключения са в Полша и в Испания - там крайнодесните са по-склонни да подкрепят религиозните свободи.