Последните танци с правото – понякога доста неприлични – доведоха до това, че един кандидат за главен прокурор бе отстранен, една заместничка мълниеносно бе инсталирана и на хоризонта се задава най-важното: нов състав на Висшия съдебен съвет.

Той трябва да бъде избран до шест месеца, според последните промени в съдебния закон, макар политиците да са доказали, че може да го... огънат и да измислят нещо друго (или нищо). Оставяме настрана горчивия привкус, че промени се правят "за човека" - интуито персона, а това доказано не води до нищо добро. Само си спомнете избора на Никола Филчев. (На 18 ноември 1998 г. ВСС избира за главен прокурор Бойко Рашков. Но президентът тогава Петър Стоянав два месеца "пасува" и връща избора чак на 15 януари 1999 г. Тогава обаче ВСС вече е сменен и резултатът от всичко това е, че главен прокурор става Никола Филчев - бел. ред на Клуб Z)

Така или иначе вече пукна стартовият изстрел за нов Съвет, разбира се, ако се абстрахираме от опцията някой да сезира Конституционния съд след последните законотворчески волунтаризми (но такъв не се задава на хоризонта).

Какво обаче излиза. В парламента има политическа сила, която е изцяло фокусирана именно върху съдебната реформа, ВСС, париране на подмолните влияния, които вече са толкова очевидни дори за слепите. Парадоксът е, че точно тази политическа сила – "Продължаваме промяната - Демократична България" има реален шанс да попадне зад "санитарен кордон" и да не вкара нито един човек в новия съвет (съвсем отделна тема е: ако вкара един или двама - какво от това).

След промяната, между другото – вдъхновена от Христо Иванов, когато беше министър точно преди 10 години - парламентът да излъчва своята 11-членна квота с две трети от гласовете, а не с обикновено мнозинство (чл. 130, ал. 3 на Конституцията), пратениците на политическата класа в съдебния съвет съвсем откровено станаха плод на подмолни пазарлъци и разпределения "аз на теб – ти на мен". Без дори елементарно приличие и нещо като конкурсно начало.

Мимоходом да напомним, че в сегашния състав политическата квота вклюва четирима души, предложени от ГЕРБ, трима, предложени от БСП, двама - от "Обединените патриоти" и двама от ДПС. Тя изцяло отразява политическата картина към 2017 г., когато ВСС бе избран. Такива като Марешки тогава изпаднаха зад борда - просто не бяха нужни за аритметиката.

Докъде ще стигнат силите в сегашния парламент?

Официалната "некоалиция" от ГЕРБ-БСП-ИТН и хората на Ахмед Доган има 126 гласа. Това обаче е "за пред хората" - да  се надяваш, че ще се избира ВСС по начин, който някак си ще заобиколи Делян Пеевски и неговото "Ново начало" е, меко казано, наивно. Зотава трябва да се сложат почти сигурно и неговите 30 депутати в сметката - чрез тях по един или друг начин той ще упражни някакво влияние. И тогава коалицията "нов ВСС" става 156 души. Триумфът - както се казва - е на няколко палеца разстояние.

След финта, при който ГЕРБ прекрати преговорите с ПП-ДБ за изпълнителната власт, Бойко Борисов често повтаря публично колко съжалявал, че не управляват заедно.

Но дали е искрен? По-скоро - ако случайно "здравите сили" сега допуснат по един човек от ПП-ДБ в съдийската и в прокурорскаа колегия, по-логично е това да е чисто имиджово - за пред разни "посолства", в името на легендата с евроатлантизма и пр. Пресметнат риск. С един или двама не можеш да промениш нищо особено - ако нямаш например мощната подкрепа на професионалистите от съдийската квота. Която обаче през последните години също не дава много поводи за оптимизъм - не и в цифрово изражение, като брой гласове.

Да не говорим за чисто психологическия феномен, че такъв тип герои като гореизредените политически сили, при така задаващата се огромна "баница", доказано влизат в синергия, тоест – спогаждат се перфектно, за мигове. Много по-бързо и ефикасно от "добрите", които имат досадния навик да се вглеждат в пъпа си. И накрая да измъдрят някоя глупост...

При толкова малко недостигащи гласове, за да се получат заветните 2/3, трябва да припомним и че такива като "Възраждане" или Радостин Василев са доказали, че не се свенят да си поискат нещо при всяка отворила се възможност. Да напомним, че в сегашния ВСС все още има човек, предложен от "Атака" – потвърждание на същите закономерности, за които говорим.

Не бива да изключваме и друга възможна хипотеза - ако нещата се закучат, нужните неколцина души да бъдат мотивирани "по трудния начин" - не непременно с морков... Ако трябва чрез разцепване на групи или "пазаруване" на депутати на парче. Както пееха "Гънс енд Роузес": it's so easy... 

Има и друга математика

Има все пак и друга математика, макар в нея да има много неизвестни.

Първата неизвестна е как ще реагира ДПС-Доган, ако Пеевски се нареди официално на масата за разпределяне на бъдещите членове на ВСС. Групата около почетния председател дава вид на гарант срещу влиянието на санкционирания за корупция лидер на фракцията Ново начало, но към момента не се е възпротивила дори на това, че законодателните инициативи, които трябваше да ограничат това влияние, мистериозно изпаднаха от финалното коалиционно споразумение, от което ПП-ДБ вече не беше част.

Втората: дали коалицията "3 плюс 1" все пак няма да се обърне само към обединението и неговите 37 депутатски гласа. Заедно имат 163. Различни представители на ПП-ДБ изявиха в публични изяви готовност да участват в избора за ВСС.

Третата: все още се очаква Конституционният съд да се произнесе дали "Величие" влиза в парламента. Ако партията, на която не й достигнаха едва 28 гласа, за да прескочи 4-процентовата бриера, се озове в НС, то групата й ще се състои от 10 или 11 народни представители (според различни изчисления). Те обаче ще бъдат за сметка на всички останали, а най-пострадала ще е ГЕРБ, която трябва да откъсне четирима от своите депутати. Мнозинството от 126 сега, ще падне на ръба от 121. Така вече ще се търсят близо 40 гласа за избор на ВСС.

Залогът е огромен

С канселирането на конституционните промени Пленумът си остана Пленум – иначе казано, органът, който избира „тримата големи“ разпределя бюджета на цялата съдебна власт и т.н.

Накратко, съдиите така и не можаха да се "разведат" с прокурорите в съвета.

Така за новия ВСС залозите ще са огромни – от една страна имаме група, която обикновено гласува като юмрук - прокурорската колегия, и така може да реши всеки "мач". От друга - точно бъдещият съвет ще избира главен прокурор, председател на ВАС (тази толкова важна фигура, която обичайно остава „под радара“ на дискусиите), а живот и здраве – през 2029 г. – и председател на ВКС. Разбира се – това е точно обратното на самата философия на мандатността. Но такива са реалностите.

Реалности, при които има сериозна вероятност някои да останат само в публиката.