Икономическите сътресения, предизвикани от COVID-19, пробудиха спомени за глобалната финансова криза от 2008-2009 година: говори се за рецесия, на борсите се лее кръв, а държавите и централните банки сякаш са изтървали икономическите юзди.

Пандемията, която взе вече хиляди жертви по цял свят, буквално парализира глобалната икономика: милиони хора са под карантина, а световните търговски доставки са тежко увредени, включително поради ограниченията в „глобалната фабрика“ Китай.

"Криза, каквато още не сме виждали"

Вече се чуват оценки, че сегашната криза е сравнима с рецесията от 2008-2009 г. В същото време мнозина експерти прогнозират, че глобалната икономика бързо ще се възстанови през втората половина на годината. Но със следната уговорка: ако дотогава епидемията отшуми.

До момента короновирусът вече нанесе сериозни щети на въздухоплаването и на петролните пазари. Въздухоплаването тъй или иначе страда от убийствената конкуренция, от ценовите войни и от хилавото си финансово състояние, а сега получи нов тежък удар от пандемията, която заплашва да доведе до фалит редица авиокомпании. Шефът на „Бритиш еруейз“ Алекс Круз описва сегашното положение като „криза с глобални измерения, каквато още не сме виждали“.

Редица утвърдени авиокомпании настояха за държавни помощи, за да се справят с „тежката буря в небесата“. „След като дори такива богати фирми като „Луфтханза“ искат държавни помощи, тогава положението явно е лошо“, твърди пред ДВ експертът Роб Морис. „Очевидно за всички авиокомпании по света през 2020 година има една-единствена цел: да оцелеят. Боя се обаче, че много от тях няма да се справят и скоро ще станем свидетели на първите фалити.“

Петролните пазари не са в по-добро състояние. Очаква се, че световното потребление на нефтени продукти ще претърпи невиждан крах поради временните ограничения на пътуванията, затворените производствени мощности и другите мерки за ограничаване на заразата. Тази година цените на петрола вече спаднаха с 50%.

Кризисната лавина от 2008-2009 г. беше предизвикана от евтините кредити, които банките безогледно раздаваха на купувачите на недвижими имоти. Когато балонът се спука, редица големи международни банки бяха поставени на колене, тъй като не разполагаха с достатъчно капитал, за да понесат удара. Днес обаче банките са в значително по-добро състояние - най-вече благодарение на засилената държавна и международна регулация, която беше наложена след онази криза.

„Кризата от 2008-2009 г. беше много по-страшна, защото тогава глобалната финансова система беше много по-уязвима. Банките не бяха толкова добре капитализирани, колкото сега - особено в САЩ“, обяснява експертката Сара Джонсън.

Независимо от всичко това на банките определено им пáри под стъпалата - особено в Европа, където борбата за печалби беше твърде жестока заради извънредно ниските лихви. Експертите предупреждават още, че заради сегашното извънредно положение Италия може едностранно да прекрати плащанията по своите задължения.

Фалитът на „Лемън брадърс“ отприщи най-тежката финансова криза след срива от 1929 г. Икономическият растеж сериозно се забави, унищожени бяха милиони работни места, изгоряха спестяванията на много хора. Според прогнозите на ООН сегашната икономически криза ще струва на световната икономика около 2 трилиона долара, но това няма да хвърли света в парализа.

„Според нас сегашният шок е много по-ограничен във времето и ще окаже много по-незначителни въздействия върху световната икономика в сравнение с глобалната финансова криза“, казва в интервю за ДВ Бен Мей, директор на изследователския център по макроикономически въпроси в „Оксфорд икономикс“. „Днес може и да си стоите у дома заради коронавируса. Но парите, които не сте изхарчили днес, няма да спестите за вечността, а ще ги изхарчите в бъдеще. Това ни учи опитът от предишни епидемии или природни катастрофи.“

"Не е толкова страшно"

От друга страна, шокът, предизвикан от COVID-19, едва ли можеше да дойде в по-лош момент за световните търговски връзки, които и бездруго са увредени от напрежението между САЩ и Китай - двете най-големи световни икономики. Независимо от това днешното сътресение далеч не е толкова страшно, колкото онова отпреди десетилетие, смята Щефан Коотс от германския Институт за световна икономика.

"Глобалната финансова криза беше вътрешносистемна поради сериозна декапитализация в определени страни и поради свръхзадлъжнялост. Тези два корена на кризата се лекуват много по-трудно, отколкото сегашната криза, в която си имаме работа просто с прекъсване на определени производствени структури“, обяснява Коотс. „Така че дори кризата, предизвикана от коронавируса, до доведе до сериозно спадане на производството, шансовете за бързо излизане от рецесията са много по-добри, отколкото по време на глобалната финансова криза“, твърди експертът.

"Дойче веле"