Article_top

Рецесията, икономическата криза и шокът от нея вече са в Европа. Из целия континент се говори за спасителни планове, а южните и северните страни изглеждат отново разделени от червената линия на общия европейски дълг. Днес предстои среща на финансовите министри, които ще разглеждат възможността за именно такъв финансов инструмент, който ще позволи на задлъжнелите южняци да използват финансовата стабилност на северняците. Моралната дилема обаче остава. Представяме ви коментар по темата на Гидеон Рахман - един от най-добрите финансови и икономически журналисти в света, написан специално за "Файненшъл таймс".

Има само един въпрос: заедно ли сме, или не сме? Това каза Бруно льо Мер, финансов министър на Франция, докато приканваше другите държави в ЕС, разбира се, най-вече Германия, да демонстрират солидарност в лицето на пандемията от коронавирус. 

За мнозина в Южна Европа обаче солидарността означава преди всичко едно: еврооблигации. Франция, Италия и Испания и още шест други държави от блока използват влиянието си, за да заявят, че създаването на общи финансови инструменти е най-добрият възможен отговор на пандемията и последвалата я икономическа криза. 

Аргументите, които излагат, са както политически, така и икономически.

Накратко: еврооблигациите целят да спасят някои от най-засегнатите страни като Италия и Испания от потопяването в нова дългова криза. Освен това обаче общият европейски длъг може да покаже на европейците, че "всички сме заедно в това" и да прогони катастрофалните образи за Китай, който предоставя мединцинска помощ на Италия, докато ЕС си стои със скръстени ръце. 

Някои от силните италиански и испански политици вече предупредиха, че ако ЕС не действа активно в тази посока, техните страни могат да загубят вяра в европейския проект завинаги. И всъщност призивът за демонстрация на европейска солидарност и облекчаване на страданията на най-ударените държави е правилен. Еврооблигациите обаче са грешно решение. 

Вместо да спасят ЕС, може да го погубят

Привържениците на еврооблигациите подчертават потенциално катастрофалното въздействие на отказа от тях върху общественото мнение в Южна Европа, особено докато Италия и Испания преживяват истинска трагедия. 

Но Северна Европа също трябва да вземе предвид общественото мнение в собствените си държави. Общият европейски дълг винаги е бил ярка червена линия за германци, нидерландци, австрийци, финландци и други. Ако бъде прекаран сега - в атмосферата на тежка криза, - той може да постави бомба със закъснител в рамките на ЕС. 

Опасността от това, че южните европейци ще се почувстват изоставени от северните, трябва да бъде противопоставена на риска, че в един по-късен момент северняците ще се почувстват експлоатирани. Италианци и испанци с право се възмущават, когато виждат техни карикатури, представящи ги като мързеливи, разточителни южняци. Но другата карикатура - на богатите, егоистични, арогантни северняци, също е несправедлива - особено когато е натоварена с препратки към нацизъм и обвинения в безнравственост.

Избирателите в държави като Германия и Нидерландия също са тежко притиснати от дългите години на строги икономии. И двете страни бяха тежко ударени от епидемията от коронавирус. Болниците в Нидерландия са на ръба на изчерпването на необходимите специални легла. 

В този смисъл дългосрочните страхове в северните държави са също основателни. Както един мой приятел от Нидерландия ми го представи с умилително преувеличение: "Знаем, че спестяванията са на север, а дълговете - на юг."

Северняците са нащрек за всякакви сигнали, че може да бъдат всмукани в спиралата на постоянни и големи трасфери на пари към силно задлъжненили партньори в ЕС. Те са сериозно загрижени, и то оправдано, че настоящата мъка може да се използва за прокарването на идеи, които вече са отхвърляни, и то многократно.

Когато припомних на един особено стратен привърженик на еврооблигациите, че германците и нидерландците винаги са били уверявани от своите лидери, че създаването на еврото няма да доведе до някакъв вид трансферен съюз, той ми отговори с някаква странна смесица от раздразнение и забавление: 

"Това винаги са били просто глупости!"

Но ако политическите лидери се откажат от дългогодишните си обещания, защото са били "просто глупости", те не бива да се изненадват особено, когато избирателите се обърнат към популистки антиевропейски партии. В британските дебати за "Брекзит" два от най-мощните аргументи на "напускащите" бяха - "Ние никога не сме се подписвали под това и "Брюксел ни източва пари". Би било много наивно да се смята, че тези аргументи няма да се задействат и в континентална Европа.

Евроскептичните партии и без това вече спечелиха достатъчно подкрепа в Северна Европа през последните години. Грешката, която правят защитниците на еврооблигациите, е, че твърдят, че те са единственият - или дори най-добрият - начин за излизането от кризата и за споделяне на финансовата тежест. В действителност юридическата обосновка на общи еврооблигации вероятно ще отнеме няколко години. Освен това вече има съществуващ и напълно функциониращ Европейски стабилизационен механизъм, който може да заема свежи пари на засегнатите от кризата държави. 

Разбира се, италианци и испанци отхвърлят идеята да ползват механизма, защото той води със себе си икономически и политически условия. Те се опасяват, че страданията от пандемията могат да бъдат допълнение от ужасите на програмите за строги икономии в гръцки стил. 

Това бедствие обаче е причинено от природата и ЕСМ може да предложи много по-леки условия на заемите, като просто уточни, че всички пари трябва да бъдат изразходвани за справяне с преките последици от коронавируса. Нидерландците пък предложиха безвъзмездна помощ, а не заеми, и това също трябва да се вземе предвид.

След като пандемията приключи - Европа може да се върне към дебатите за еврооблигациите. Съмнявам се обаче, че те могат да бъдат политически устойчиви. Но ако се наложи - те трябва да бъдат подкрепени от по-голям бюджет на ЕК, допълнен със специален данък. 

Въоръжена с повече капитал и собствени ресурси, комисията след това може да заема пари от пазарите. Тази огромна стъпка обаче може да бъде направена единствено след като политиците спечелят спора със своите избиратели. 

Алтернативният метод е да се използва кризата, за да се наложи противоречива и необратима промяна. Но за своето бъдеще ЕС трябва да се справи по-добре.

 

Рецесията, икономическата криза и шокът от нея вече са в Европа. Из целия континент се говори за спасителни планове, а южните и северните страни изглеждат отново разделени от червената линия на общия европейски дълг. Днес предстои среща на финансовите министри, които ще разглеждат възможността за именно такъв финансов инструмент, който ще позволи на задлъжнелите южняци да използват финансовата стабилност на северняците. Моралната дилема обаче остава. Представяме ви коментар по темата на Гидеон Рахман - един от най-добрите финансови и икономически журналисти в света, написан специално за "Файненшъл таймс".

Има само един въпрос: заедно ли сме, или не сме? Това каза Бруно льо Мер, финансов министър на Франция, докато приканваше другите държави в ЕС, разбира се, най-вече Германия, да демонстрират солидарност в лицето на пандемията от коронавирус. 

За мнозина в Южна Европа обаче солидарността означава преди всичко едно: еврооблигации. Франция, Италия и Испания и още шест други държави от блока използват влиянието си, за да заявят, че създаването на общи финансови инструменти е най-добрият възможен отговор на пандемията и последвалата я икономическа криза. 

Аргументите, които излагат, са както политически, така и икономически.

Накратко: еврооблигациите целят да спасят някои от най-засегнатите страни като Италия и Испания от потопяването в нова дългова криза. Освен това обаче общият европейски длъг може да покаже на европейците, че "всички сме заедно в това" и да прогони катастрофалните образи за Китай, който предоставя мединцинска помощ на Италия, докато ЕС си стои със скръстени ръце. 

Някои от силните италиански и испански политици вече предупредиха, че ако ЕС не действа активно в тази посока, техните страни могат да загубят вяра в европейския проект завинаги. И всъщност призивът за демонстрация на европейска солидарност и облекчаване на страданията на най-ударените държави е правилен. Еврооблигациите обаче са грешно решение. 

Вместо да спасят ЕС, може да го погубят

Привържениците на еврооблигациите подчертават потенциално катастрофалното въздействие на отказа от тях върху общественото мнение в Южна Европа, особено докато Италия и Испания преживяват истинска трагедия. 

Но Северна Европа също трябва да вземе предвид общественото мнение в собствените си държави. Общият европейски дълг винаги е бил ярка червена линия за германци, нидерландци, австрийци, финландци и други. Ако бъде прекаран сега - в атмосферата на тежка криза, - той може да постави бомба със закъснител в рамките на ЕС. 

Опасността от това, че южните европейци ще се почувстват изоставени от северните, трябва да бъде противопоставена на риска, че в един по-късен момент северняците ще се почувстват експлоатирани. Италианци и испанци с право се възмущават, когато виждат техни карикатури, представящи ги като мързеливи, разточителни южняци. Но другата карикатура - на богатите, егоистични, арогантни северняци, също е несправедлива - особено когато е натоварена с препратки към нацизъм и обвинения в безнравственост.

Избирателите в държави като Германия и Нидерландия също са тежко притиснати от дългите години на строги икономии. И двете страни бяха тежко ударени от епидемията от коронавирус. Болниците в Нидерландия са на ръба на изчерпването на необходимите специални легла. 

В този смисъл дългосрочните страхове в северните държави са също основателни. Както един мой приятел от Нидерландия ми го представи с умилително преувеличение: "Знаем, че спестяванията са на север, а дълговете - на юг."

Северняците са нащрек за всякакви сигнали, че може да бъдат всмукани в спиралата на постоянни и големи трасфери на пари към силно задлъжненили партньори в ЕС. Те са сериозно загрижени, и то оправдано, че настоящата мъка може да се използва за прокарването на идеи, които вече са отхвърляни, и то многократно.

Когато припомних на един особено стратен привърженик на еврооблигациите, че германците и нидерландците винаги са били уверявани от своите лидери, че създаването на еврото няма да доведе до някакъв вид трансферен съюз, той ми отговори с някаква странна смесица от раздразнение и забавление: 

"Това винаги са били просто глупости!"

Но ако политическите лидери се откажат от дългогодишните си обещания, защото са били "просто глупости", те не бива да се изненадват особено, когато избирателите се обърнат към популистки антиевропейски партии. В британските дебати за "Брекзит" два от най-мощните аргументи на "напускащите" бяха - "Ние никога не сме се подписвали под това и "Брюксел ни източва пари". Би било много наивно да се смята, че тези аргументи няма да се задействат и в континентална Европа.

Евроскептичните партии и без това вече спечелиха достатъчно подкрепа в Северна Европа през последните години. Грешката, която правят защитниците на еврооблигациите, е, че твърдят, че те са единственият - или дори най-добрият - начин за излизането от кризата и за споделяне на финансовата тежест. В действителност юридическата обосновка на общи еврооблигации вероятно ще отнеме няколко години. Освен това вече има съществуващ и напълно функциониращ Европейски стабилизационен механизъм, който може да заема свежи пари на засегнатите от кризата държави. 

Разбира се, италианци и испанци отхвърлят идеята да ползват механизма, защото той води със себе си икономически и политически условия. Те се опасяват, че страданията от пандемията могат да бъдат допълнение от ужасите на програмите за строги икономии в гръцки стил. 

Това бедствие обаче е причинено от природата и ЕСМ може да предложи много по-леки условия на заемите, като просто уточни, че всички пари трябва да бъдат изразходвани за справяне с преките последици от коронавируса. Нидерландците пък предложиха безвъзмездна помощ, а не заеми, и това също трябва да се вземе предвид.

След като пандемията приключи - Европа може да се върне към дебатите за еврооблигациите. Съмнявам се обаче, че те могат да бъдат политически устойчиви. Но ако се наложи - те трябва да бъдат подкрепени от по-голям бюджет на ЕК, допълнен със специален данък. 

Въоръжена с повече капитал и собствени ресурси, комисията след това може да заема пари от пазарите. Тази огромна стъпка обаче може да бъде направена единствено след като политиците спечелят спора със своите избиратели. 

Алтернативният метод е да се използва кризата, за да се наложи противоречива и необратима промяна. Но за своето бъдеще ЕС трябва да се справи по-добре.

Коментари

Европейският съюз се погуби сам,

като допусна 25 години да го управлява шайката, наречена ЕНП - крадливото, корумпирано, похотливо, безскрупулно и некадърно "управление" на т.нар. "дясно".

Барозо - служителят на американските крадци от "Голдман Сакс" - провали Европейската конституция завинаги.

Жан-Клод ван Юнкер - незначителна политическа фигура от Люксембург, чието политическо достижение е създаването на най-големият приют за данъчни бегълци в Европа - допусна първото разпадане - Брекзит.

Уруспула фон дер ненамсикоя притежава само две качества - усмивка на зомби и способност да ближе вишестоящи задници.

От тези хора не може да се очаква много.

Неслучайно те са и крепители на мутрите на власт в България.

Грозният лик на евроегоизмът

Нищо съюзно не остана в Евросъюза. Централата в Брюксел заглъхна като черна станция притината от мощен заглушител. Всички се затвориха в черупките си и стана ясно, че влезе в сила закона за самосъхранение. Спасявайте се единично. Който може. Путлер се възползва и прати самолети с куп ненужна помощ и... камара униформени шпиони. А можеше да е иначе. Милиардите евро, които са изяждани от корупцията в Еврокомисията, можеше да спасят много човешки животи. Сега и Господ да слезе не може да убеди англичаните, че са сбъркали като се отцепиха.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?