Идеята европейските граждани да ползват смартфон приложения, за да се ограничи пандемията от новия коронавирус на Стария континент, е заплашена от провал. Причината - новата централизирана инициатива за събиране на информация, водена от Германия, е заплашена от изместване на целите и проблеми със сигурността, съобщава Ройтерс.

Учени и изследователи от над 25 държави пуснаха отворено писмо днес, в което призовават правителствата в Европа да не злоупотребяват с такава технология и да не я ползват за наблюдение на гражданите. 

"Притеснени сме, че някои от тези "решения" на кризата могат постепенно да доведат до системи, които ще позволят невиждано досега масово наблюдение на обществото", пише в позицията, събрала над 300 подписа.

Концепцията на тези приложения е проста - да може всеки да установи дали е бил в контакт с човек, който е заразен, да докладва сам своя здравен статут, и с помощта на тази информация да може да прецени дали да се тества или самоизолира.

В Азия подобни приложения вече имат частичен успех, но европейските закони ограничават пряко следене на местоположението. Затова тук повечето приложения разчитат на Bluetooth стандарта, за да установят близост между здрави и потенциално заразни хора.

В момента обаче Германия се опитва да въведе стандарта PEPP-PT, или паневропейско проследяване на близост чрез запазване на личната сигурност. Тази система обаче не пази информацията за близостта на хората, ползващи приложенията, на техните устройства, а вместо това ги държи на централен сървър. Според множество експерти това поставя данните под изключително голям риск. Ако някой злонамерен има достъп до тях, той може да последи социалните контакти на всеки в базата данни.

Целта на стандарта е да се създадат не само национални, но и общоевропейски бази данни, което има потенциала да позволи отварянето на граници по-рано. 

Критиците на този стандарт предпочитат протокола DP-3T, разработен от швейцарци, който е по-близък до опитите на Google и Apple да разработят подобно приложение за САЩ, и който пази тези данни на самото устройство под сериозно криптиране.

Ключовият проблем обаче не е кой стандарт ще се ползва, а фактът, че няма да се употребява само един и има сериозни съмнения от страна на потребителите към тези приложения. Те са доброволни, но за да има смисъл и полза от тях, трябва поне 60% от дадена държава да ги инсталират, това, което изследователи на големи данни в Оксфорд наричат "дигитален стаден имунитет". В противен случай данните от тях ще са недостатъчни. А различните приложения и стандарти само ще доведат до разпръскване на потребителите.