Article_top

"За да бъдат компенсирани бюджетните загуби от разширяването на прилагането на намалена ставка на ДДС, ще бъде необходимо увеличаване на ставката на корпоративния данък или на стандартната ставка на ДДС."

Това пише в становище на Министерството на финансите до икономическата комисия на Народното събрание, в което ведомството на Владислав Горанов се обявява против идеята за по-нисък данък за каквито и да било стоки и услуги. Че Горанов е против идеята, обявена лично от премиера Бойко Борисов след среща с партньорите от "Обединени патриоти" - а именно 9% ДДС за ресторантьорски услуги и кетъринг, свързани с доставка на храна и същата ставка за книги (в това число и електронни), се знаеше още тогава. Идеите за евентуална "компенсация" на бюджетните "загуби" са нови. 

Във второ становище, този път до ресорната бюджетна комисия, Горанов изчислява и, че корпоративният данък може да скочи до 17-18 на сто, или стандартната ставка за ДДС - до 24%, за да се компенсират загуби за фиска, ако се приемат всички внесени от депутати идеи за намаляване на данъка в отделни сфери. 

От МФ припомнят, че 9% ставка има и сега - за хотелиерството. Направен е преглед на европейското законодателство по темата. 

Направена е и прогноза колко ще са загубите за фиска, ако се приемат всички предложения за 9% ДДС - за ресторантьорите, за книгите, за детските храни и фармацевтични продукти за деца до 3-годишна възраст. Последното е идея на ДПС. Според сметките невнесеният ДДС в бюджета на годишна база ще е съответно 150 млн. лв. за заведенията, 13 млн. лв. от печата и 39 млн. лв. за детските стоки.

Най-"скъп" за бюджета би бил вариантът на БСП, с който се предлага по-нисък ДДС за лекарства и основни храни - 1,5 млрд. лв.

Затова се поставя и въпросът за компенсация чрез "преразглеждане на преките данъци" - какъвто е корпоративният, който сега е 10% за всички.

Финансовото министерство вижда в по-ниския ДДС за определени браншове или стоки и "увеличаване на риска от данъчни измами и укриване на ДДС". Причината е, че щяло да има тълкуване на декларирането, а оттам и възможност за неправомерно прилагане на новите разпоредби. 

Това пък от своя страна щяло да затрудни контрола и да повиши разходите на администрацията, загрижени са във ведомството на Горанов. Щяло да има увеличение и на административната тежест да бизнеса, се твърди още в становището. 

"Разширяването на прилагането на намалена ставка на ДДС в значителна степен ще намали ефективността на данъчната система", твърди оше Министерството на финансите. 

Освен това, ако промените в законодателството бъдат приети, резултатът щял да е "непостигане на социални и икономически цели".

"Мярката ще повдигне въпрос за определяне на социално значими стоки. (...) Намаляването на ставките за определени стоки и услуги ще доведе до провокиране на напрежение в други отрасли и сфери на икономическия живот."

От Министерството на финансите констатират и факта, че намаленият ДДС не води нито до автоматично понижаване на цените, нито до увеличение на доходите. 

В цялото становище от Горанов и екипа му обаче няма и дума за второто предложение в законопроекта, внесен от депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти" - а именно за сметка на 9% ДДС за ресторантьорите, минималният осигурителен доход в целия сектор "туризъм" за стане от 610 лв., колкото е сега (това е и размерът на минималната работна заплата - б.р.), на 800 лв. 

Клуб Z изчисли, че ако новата идея мине, за всеки нает в сектора на минималния осигурителен праг разходите на работодателя ще нараснат точно с 226 лв. Държавата пък ще прибере допълнително 78 лв. на работник в бранша, ако минималният осигурителен доход порасне със 190 лв. - под формата на допълнителни осигуровки и данък върху дохода на физическите лица. Простата сметка показва, че ако само в хотелиерския и ресторантьорски бранш са заети около 180 000 души, повечето от които са осигурени на минимума, с новия минимален праг до края на годината в бюджета ще постъпят допълнително над 80 млн. лв. под формата на осигуровки и данък. 

Предстои днес законопроектите за промени в ставките на ДДС и увеличения осигурителен доход да минат през парламентарните комисии. Властта обаче бърза с крайното решение и вероятно още в петък темата ще е в пленарната зала за първо четене. ГЕРБ и "патриотите" искат 9% ДДС за заведенията и книгите да влезе в сила от 1 юли 2020 г. и да важи до края на 2021 г.

 

"За да бъдат компенсирани бюджетните загуби от разширяването на прилагането на намалена ставка на ДДС, ще бъде необходимо увеличаване на ставката на корпоративния данък или на стандартната ставка на ДДС."

Това пише в становище на Министерството на финансите до икономическата комисия на Народното събрание, в което ведомството на Владислав Горанов се обявява против идеята за по-нисък данък за каквито и да било стоки и услуги. Че Горанов е против идеята, обявена лично от премиера Бойко Борисов след среща с партньорите от "Обединени патриоти" - а именно 9% ДДС за ресторантьорски услуги и кетъринг, свързани с доставка на храна и същата ставка за книги (в това число и електронни), се знаеше още тогава. Идеите за евентуална "компенсация" на бюджетните "загуби" са нови. 

Във второ становище, този път до ресорната бюджетна комисия, Горанов изчислява и, че корпоративният данък може да скочи до 17-18 на сто, или стандартната ставка за ДДС - до 24%, за да се компенсират загуби за фиска, ако се приемат всички внесени от депутати идеи за намаляване на данъка в отделни сфери. 

От МФ припомнят, че 9% ставка има и сега - за хотелиерството. Направен е преглед на европейското законодателство по темата. 

Направена е и прогноза колко ще са загубите за фиска, ако се приемат всички предложения за 9% ДДС - за ресторантьорите, за книгите, за детските храни и фармацевтични продукти за деца до 3-годишна възраст. Последното е идея на ДПС. Според сметките невнесеният ДДС в бюджета на годишна база ще е съответно 150 млн. лв. за заведенията, 13 млн. лв. от печата и 39 млн. лв. за детските стоки.

Най-"скъп" за бюджета би бил вариантът на БСП, с който се предлага по-нисък ДДС за лекарства и основни храни - 1,5 млрд. лв.

Затова се поставя и въпросът за компенсация чрез "преразглеждане на преките данъци" - какъвто е корпоративният, който сега е 10% за всички.

Финансовото министерство вижда в по-ниския ДДС за определени браншове или стоки и "увеличаване на риска от данъчни измами и укриване на ДДС". Причината е, че щяло да има тълкуване на декларирането, а оттам и възможност за неправомерно прилагане на новите разпоредби. 

Това пък от своя страна щяло да затрудни контрола и да повиши разходите на администрацията, загрижени са във ведомството на Горанов. Щяло да има увеличение и на административната тежест да бизнеса, се твърди още в становището. 

"Разширяването на прилагането на намалена ставка на ДДС в значителна степен ще намали ефективността на данъчната система", твърди оше Министерството на финансите. 

Освен това, ако промените в законодателството бъдат приети, резултатът щял да е "непостигане на социални и икономически цели".

"Мярката ще повдигне въпрос за определяне на социално значими стоки. (...) Намаляването на ставките за определени стоки и услуги ще доведе до провокиране на напрежение в други отрасли и сфери на икономическия живот."

От Министерството на финансите констатират и факта, че намаленият ДДС не води нито до автоматично понижаване на цените, нито до увеличение на доходите. 

В цялото становище от Горанов и екипа му обаче няма и дума за второто предложение в законопроекта, внесен от депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти" - а именно за сметка на 9% ДДС за ресторантьорите, минималният осигурителен доход в целия сектор "туризъм" за стане от 610 лв., колкото е сега (това е и размерът на минималната работна заплата - б.р.), на 800 лв. 

Клуб Z изчисли, че ако новата идея мине, за всеки нает в сектора на минималния осигурителен праг разходите на работодателя ще нараснат точно с 226 лв. Държавата пък ще прибере допълнително 78 лв. на работник в бранша, ако минималният осигурителен доход порасне със 190 лв. - под формата на допълнителни осигуровки и данък върху дохода на физическите лица. Простата сметка показва, че ако само в хотелиерския и ресторантьорски бранш са заети около 180 000 души, повечето от които са осигурени на минимума, с новия минимален праг до края на годината в бюджета ще постъпят допълнително над 80 млн. лв. под формата на осигуровки и данък. 

Предстои днес законопроектите за промени в ставките на ДДС и увеличения осигурителен доход да минат през парламентарните комисии. Властта обаче бърза с крайното решение и вероятно още в петък темата ще е в пленарната зала за първо четене. ГЕРБ и "патриотите" искат 9% ДДС за заведенията и книгите да влезе в сила от 1 юли 2020 г. и да важи до края на 2021 г.

Коментари

Прекрасно.

Колкото са по-ниски косвените, а по-високи преките данъци, толкова по-добре за обикновените хора.

Следваща стъпка, отмяна на другата автентично-дясна идиотщина на Станишев и Доган - плоския данък.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?