Article_top

Попитаха ме защо се застъпвам за каузата „За истинска детска болница“. Краткият отговор: защото за здравето на нашите деца сме отговорни ние, техните родители. Не държавата. Не управителите на болниците. Не лекарите. Държавата е длъжна да създава условия децата да бъдат лекувани по най-добрия възможен начин. Болниците са длъжни да се организират така, че да позволяват на лекарите, медицинските сестри, санитарите и администрацията си да дават максималното от себе си за болните деца. Медиците са длъжни да се грижат за квалификацията си, да бъдат винаги в крак с най-съвременните достижения на медицината и да работят в екип с родителите в името на най-доброто за здравето и лечението на децата. Те са нашите ценни и безспорно, незаменими помощници, без които не можем. 

Но отговорността е на родителите.

Наша е отговорността да  се грижим адекватно и информирано за здравето на децата си и да търсим медицинска помощ, когато се нуждаят от такава. 

Наша е отговорността да се спрем на най-доброто лечение за детето си и да го следваме докрай. Наша е отговорността да изберем лекаря, на когото ще се доверим.
Наша е отговорността да изберем болница, в която знаем, че най-добрите специалисти имат шанса да дадат най-доброто от себе си за нашето дете. И да бъдем постоянно до него, когато е най-уязвимо и уплашено. 

И наша е отговорността, когато държавата не осигурява такава болница, да я изискаме.

Аз не правя нищо повече от това просто да поема своята част от тази отговорност. Признателна съм на всички лекари, архитекти, инженери, адвокати и други специалисти, които се застъпват за нашите деца. Това са невероятни хора, които редом с изтощителната си всекидневна работа намират време и сили да се борят  и за Истинска детска болница. Само че не е редно да ги оставяме те да водят тази борба, а да си дадем сметка, че това е работа преди всичко на родителите. Ние трябва да чуем съветите на специалистите и да направим така, че властта също да ги чуе. Длъжни сме и сме отговорни пред децата си.

Проблемът:

В България няма национална педиатрична болница. От десетилетия насам специализираните отделения за лечение  на деца са пръснати в различни болници, което води до невъзможност за правилно и цялостно лечение. Лекарите от единствената Специализирана болница за активно лечение по детски болести отдавна алармират за тежките проблеми, с които се сблъскват – от липсата на достатъчно кадри и финансиране до липсата на елементарна апаратура и условия за работа. Това, което ще кажа, звучи невероятно и би било отхвърлено от всеки сценарист на филм като твърде недостоверно, но е самата истина. Само два примера ще дам.

Когато в Педиатрията попадне дете със спешна нужда от най-рутинно изследване като скенер или МРТ, лекарите трябва да молят колеги от други болници да  го направят. А когато пътуват в чужбина, купуват със собствени пари медикаменти и консумативи, които тук липсват. Осмислете добре това. За недостига на квалифицирани медицински сестри и болнични легла, за безумното напрежение, под което работят лекарите, и за абсурдните им възнаграждения дори няма да споменавам. За ужаса, който преживява всеки родител, принуден да се лута между различни болници с безпомощно дете в ръце – също. 

През миналата година същите тези лекари призоваха за промяна. Не за заплати, а за условия да работят и да помагат на нашите деца. Организираха три протеста, на които присъстваха шепа хора. Не стотици и хиляди родители, чиито деца са били спасени там. Една шепа.

Междувременно идеята за изграждане на цялостна педиатрична болница отново беше подета от правителството. Което би било чудесно… ако междувременно не се претопи в намерение да се „приспособи“ една изцяло негодна конструкция в двора на Александровска болница. Педиатри и архитекти веднага възразиха остро. Защо? Причините са толкова много, че винаги, когато ги изброявам, се боя да не пропусна някоя: 

- В „новата“ болница, както е замислена от Министерството на здравеопазването (МЗ),  отново липсват ключови отделения и звена. Не е предвидена дори лаборатория!
- В „новата“ болница отново няма да има място за родители, така че да не се налага да се молят да им „позволят“ да останат до децата си. Отново няма  да има достатъчно санитарни възли, отново няма да има условия за игра и учене на децата, които прекарват там месеци от живота си. Защото, ако не знаете, има и такива.
- „Новата“ болница няма да отговаря на елементарни съвременни изисквания за  сигурност и безопасност.
- „Новата“ болница е с толкова ниски етажи, че не позволяват съвременни инсталации за вентилация, кислород и т.н. Не знам какво може и какво не може да се укрепи по тази сграда, но етажите със сигурност не могат да се разтегнат. Само това е достатъчно, за да не се разглежда изобщо такъв вариант. 
- По изчисленията на архитекти и инженери „приспособяването“ на старата сграда ще струва много повече от изграждането на нова. И няма да върши работата, за която е предназначена. 

Никой не можа да обясни защо сграда, обявена за събаряне преди много години, изведнъж стана годна за употреба.

От здравното министерство не пожелаха да чуят тези възражения. Организираха пародия на среща, на която се подиграха на едни от най-уважаваните педиатри и архитекти в България. След което използваха извънредното положение, за да подпишат договора по най-изгодния за себе си начин. И то в момент, когато протестите са забранени, а обществеността е парализирана от страх.
Онлайн подписката срещу това решение събра над 17 000 подписа за броени дни. Но това отново не означаваше нищо за властите.

Воля за решение

Въпреки всичко ние няма да се откажем. Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ настоява за изграждане и управление на съвременна многопрофилна Национална детска болница с ясни срокове, ангажименти и отговорности.


1. Отмяна на обявената през юли 2019 г. обществена поръчка за довършване на строежа в комплекса на Александровска болница. 
2. Проучване и анализ на основните потребности на децата, техните родители и лекарите и медицинските специалисти, които предстои да работят в лечебното заведение. 
3. Разработване на професионално подробно задание в съответствие с международните стандарти за съвременна педиатрична болница с високи изисквания за качеството на сградата и гаранции за качеството на изпълнение, включително независим строителен надзор. 
4. Избор на терен за строителство, който позволява изграждането на болница, отговаряща на съвременните изисквания за качествено лечение на деца и достъпност. 
5. Осигуряване на обществен контрол и прозрачност чрез създаване на Обществен съвет за изграждане на Националната педиатрична болница, в който участват представители на професионалната общност (лекари, архитекти, медицински специалисти, инженери), журналисти, родители и граждани с ясни правила за участие и роля на Обществения съвет.
6. Обявяване на открит международен конкурс за проектиране с прозрачна процедура за избор, ясни критерии, авторитетно жури, включващо както експерти, така и представители на Обществения съвет и осигуряване на детско участие. 
7. Създаване на Пътна карта за управлението на Националната детска болница с участие на лекарската общност и Обществения съвет на базата на направения анализ на потребностите, включително планиране на работната сила, привличане и възможности за квалификация на медицинските специалисти и други професионалисти (психолози, социални работници и пр.), както и иницииране на необходимите законодателни промени за реализирането й.  

Аз нося отговорност пред децата си.


 
Моите деца не са лежали в болница. И въпреки това имат ясна представа как искат да изглежда тя:

- Болница, в която има всички необходими специалисти и апаратура (Крум, 14 г.)
- Болница, в която са предвидени непредвидени ситуации.
  Болница, в която не се чувствам наказана, че съм болна.  (Лора, 10 г.)
- Болница, в която плача, когато ме боли, а не защото съм сама. (Кая, 4 г.)

Знам, че са прави. 

Затова тази кауза е важна за мен. И простете, но мисля, че е важна за всички. Въпросът е да го осъзнаем навреме. И да покажем на властта, че когато става дума за здравето и бъдещето на децата ни, ще бъдем заедно и ще бъдем безкомпромисни. Да заявим ясно и категорично, че настояваме за Истинска болница за децата си. 

Ирина Манушева е философ по образование, преводач по професия и майка на три деца. Вярва, че всеки от нас е отговорен за света, който ще завещаем на децата си, и за децата, които ще завещаем на света.

 

Попитаха ме защо се застъпвам за каузата „За истинска детска болница“. Краткият отговор: защото за здравето на нашите деца сме отговорни ние, техните родители. Не държавата. Не управителите на болниците. Не лекарите. Държавата е длъжна да създава условия децата да бъдат лекувани по най-добрия възможен начин. Болниците са длъжни да се организират така, че да позволяват на лекарите, медицинските сестри, санитарите и администрацията си да дават максималното от себе си за болните деца. Медиците са длъжни да се грижат за квалификацията си, да бъдат винаги в крак с най-съвременните достижения на медицината и да работят в екип с родителите в името на най-доброто за здравето и лечението на децата. Те са нашите ценни и безспорно, незаменими помощници, без които не можем. 

Но отговорността е на родителите.

Наша е отговорността да  се грижим адекватно и информирано за здравето на децата си и да търсим медицинска помощ, когато се нуждаят от такава. 

Наша е отговорността да се спрем на най-доброто лечение за детето си и да го следваме докрай. Наша е отговорността да изберем лекаря, на когото ще се доверим.
Наша е отговорността да изберем болница, в която знаем, че най-добрите специалисти имат шанса да дадат най-доброто от себе си за нашето дете. И да бъдем постоянно до него, когато е най-уязвимо и уплашено. 

И наша е отговорността, когато държавата не осигурява такава болница, да я изискаме.

Аз не правя нищо повече от това просто да поема своята част от тази отговорност. Признателна съм на всички лекари, архитекти, инженери, адвокати и други специалисти, които се застъпват за нашите деца. Това са невероятни хора, които редом с изтощителната си всекидневна работа намират време и сили да се борят  и за Истинска детска болница. Само че не е редно да ги оставяме те да водят тази борба, а да си дадем сметка, че това е работа преди всичко на родителите. Ние трябва да чуем съветите на специалистите и да направим така, че властта също да ги чуе. Длъжни сме и сме отговорни пред децата си.

Проблемът:

В България няма национална педиатрична болница. От десетилетия насам специализираните отделения за лечение  на деца са пръснати в различни болници, което води до невъзможност за правилно и цялостно лечение. Лекарите от единствената Специализирана болница за активно лечение по детски болести отдавна алармират за тежките проблеми, с които се сблъскват – от липсата на достатъчно кадри и финансиране до липсата на елементарна апаратура и условия за работа. Това, което ще кажа, звучи невероятно и би било отхвърлено от всеки сценарист на филм като твърде недостоверно, но е самата истина. Само два примера ще дам.

Когато в Педиатрията попадне дете със спешна нужда от най-рутинно изследване като скенер или МРТ, лекарите трябва да молят колеги от други болници да  го направят. А когато пътуват в чужбина, купуват със собствени пари медикаменти и консумативи, които тук липсват. Осмислете добре това. За недостига на квалифицирани медицински сестри и болнични легла, за безумното напрежение, под което работят лекарите, и за абсурдните им възнаграждения дори няма да споменавам. За ужаса, който преживява всеки родител, принуден да се лута между различни болници с безпомощно дете в ръце – също. 

През миналата година същите тези лекари призоваха за промяна. Не за заплати, а за условия да работят и да помагат на нашите деца. Организираха три протеста, на които присъстваха шепа хора. Не стотици и хиляди родители, чиито деца са били спасени там. Една шепа.

Междувременно идеята за изграждане на цялостна педиатрична болница отново беше подета от правителството. Което би било чудесно… ако междувременно не се претопи в намерение да се „приспособи“ една изцяло негодна конструкция в двора на Александровска болница. Педиатри и архитекти веднага възразиха остро. Защо? Причините са толкова много, че винаги, когато ги изброявам, се боя да не пропусна някоя: 

- В „новата“ болница, както е замислена от Министерството на здравеопазването (МЗ),  отново липсват ключови отделения и звена. Не е предвидена дори лаборатория!
- В „новата“ болница отново няма да има място за родители, така че да не се налага да се молят да им „позволят“ да останат до децата си. Отново няма  да има достатъчно санитарни възли, отново няма да има условия за игра и учене на децата, които прекарват там месеци от живота си. Защото, ако не знаете, има и такива.
- „Новата“ болница няма да отговаря на елементарни съвременни изисквания за  сигурност и безопасност.
- „Новата“ болница е с толкова ниски етажи, че не позволяват съвременни инсталации за вентилация, кислород и т.н. Не знам какво може и какво не може да се укрепи по тази сграда, но етажите със сигурност не могат да се разтегнат. Само това е достатъчно, за да не се разглежда изобщо такъв вариант. 
- По изчисленията на архитекти и инженери „приспособяването“ на старата сграда ще струва много повече от изграждането на нова. И няма да върши работата, за която е предназначена. 

Никой не можа да обясни защо сграда, обявена за събаряне преди много години, изведнъж стана годна за употреба.

От здравното министерство не пожелаха да чуят тези възражения. Организираха пародия на среща, на която се подиграха на едни от най-уважаваните педиатри и архитекти в България. След което използваха извънредното положение, за да подпишат договора по най-изгодния за себе си начин. И то в момент, когато протестите са забранени, а обществеността е парализирана от страх.
Онлайн подписката срещу това решение събра над 17 000 подписа за броени дни. Но това отново не означаваше нищо за властите.

Воля за решение

Въпреки всичко ние няма да се откажем. Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ настоява за изграждане и управление на съвременна многопрофилна Национална детска болница с ясни срокове, ангажименти и отговорности.


1. Отмяна на обявената през юли 2019 г. обществена поръчка за довършване на строежа в комплекса на Александровска болница. 
2. Проучване и анализ на основните потребности на децата, техните родители и лекарите и медицинските специалисти, които предстои да работят в лечебното заведение. 
3. Разработване на професионално подробно задание в съответствие с международните стандарти за съвременна педиатрична болница с високи изисквания за качеството на сградата и гаранции за качеството на изпълнение, включително независим строителен надзор. 
4. Избор на терен за строителство, който позволява изграждането на болница, отговаряща на съвременните изисквания за качествено лечение на деца и достъпност. 
5. Осигуряване на обществен контрол и прозрачност чрез създаване на Обществен съвет за изграждане на Националната педиатрична болница, в който участват представители на професионалната общност (лекари, архитекти, медицински специалисти, инженери), журналисти, родители и граждани с ясни правила за участие и роля на Обществения съвет.
6. Обявяване на открит международен конкурс за проектиране с прозрачна процедура за избор, ясни критерии, авторитетно жури, включващо както експерти, така и представители на Обществения съвет и осигуряване на детско участие. 
7. Създаване на Пътна карта за управлението на Националната детска болница с участие на лекарската общност и Обществения съвет на базата на направения анализ на потребностите, включително планиране на работната сила, привличане и възможности за квалификация на медицинските специалисти и други професионалисти (психолози, социални работници и пр.), както и иницииране на необходимите законодателни промени за реализирането й.  

Аз нося отговорност пред децата си.


 
Моите деца не са лежали в болница. И въпреки това имат ясна представа как искат да изглежда тя:

- Болница, в която има всички необходими специалисти и апаратура (Крум, 14 г.)
- Болница, в която са предвидени непредвидени ситуации.
  Болница, в която не се чувствам наказана, че съм болна.  (Лора, 10 г.)
- Болница, в която плача, когато ме боли, а не защото съм сама. (Кая, 4 г.)

Знам, че са прави. 

Затова тази кауза е важна за мен. И простете, но мисля, че е важна за всички. Въпросът е да го осъзнаем навреме. И да покажем на властта, че когато става дума за здравето и бъдещето на децата ни, ще бъдем заедно и ще бъдем безкомпромисни. Да заявим ясно и категорично, че настояваме за Истинска болница за децата си. 

Ирина Манушева е философ по образование, преводач по професия и майка на три деца. Вярва, че всеки от нас е отговорен за света, който ще завещаем на децата си, и за децата, които ще завещаем на света.

Коментари

Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Муци!

Излишно е било напъването по темата за има-няма 24 часа. Сградата ще бъде съборена и построена нова. Други мнения?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?