Article_top

Когато управляващите намалиха ДДС за ресторантите, те отприщиха вълна от искания за други подобни намаления. Освен това актуализираха и дебатите за данъчната система като цяло, и вечния спор дали данъкът върху доходите да е плосък или прогресивен. С други думи, дали всички да заделяме 10% от доходите си в полза на държавата, или процентът да се покачва за онези, чиито доходи са по-високи.

Чисто икономическата страна на въпроса е дискутирана надълго и нашироко през годините. Данъчната система обаче е и политически въпрос, на който внимание почти не е обръщано.

Противно на общоприетото схващане, демокрацията като режим на управление не е въжделение на широките народни маси. Напротив - широките народни маси обикновено искат просто един добър цар, който да им гарантира що-годе добър стандарт на живот. Понятия като свобода, плурализъм, политическо представителство и т.н. са доста далечни от тяхното съзнание.

Демокрацията е въжделение на образованите, предприемчивите, амбициозните, иновативните... Именно те имат нужда от свобода на частната инициатива, върховенство на закона, политическо представителство в държавата и т.н., за да реализират своите възможности. Тези хора обаче във всички общества са малцинство. И ако тръгнем от Северозападна Европа и продължим в посока югоизток, ще открием, че това малцинство става все по-малко.

Ако това малцинство иска демокрацията да е стабилна, то трябва да полага грижи за мнозинството. В противен случай демокрацията винаги ще бъде под заплаха от един или друг популист с авторитарен уклон.

В момента малцинството у нас нехае за мнозинството. И заклеймява като комунист всеки, който говори за повече солидарност, за по-малка ножица между бедни и богати, за минимизиране на неравенствата и т.н. И съответно според общественото мнение всеки, който е с по-големи финансови възможности, е олигарх и народен изедник. Единственият шанс за малцинството да се разграничи от тези етикети и да започне евентуално да се възприема от обществото като елит е да демонстира загриженост за мнозинството.

Един от инструментите за подобна загриженост е въвеждането на прогресивен данък. Подобен данък не е благотворителност. Той е инвестиция в стабилността на демокрацията. Плащането на подобен данък обаче само по себе си не е достатъчно. Трябва да бъде създадена и администрация, която да гарантира, че приходите от данъци се използват наистина за общественото благо. А не потъват в бездънна каца с цел по-доброто обслужване на един или друг частен интерес.

В повечето западни страни данъкът върху доходите е прогресивен. Неведнъж западни богаташи излизат с декларации, в които настояват да не им се намаляват данъците. Нима тези хора са комунисти? Не, разбира се. Те са разумни и прагматични бизнесмени, които знаят, че по-високите данъци за по-богатите означават повече стабилност за така необходимата им демокрация.

Специално за българските условия има още един аргумент в полза на прогресивния данък. Когато дойде икономическата криза, бизнесмените масово се обърнаха за помощ към държавата. Преди кризата обаче всички те вкупом бяха против по-високите данъци, както и против по-високите осигуровки (осигуровките са пряка грижа за техните работници, т.е. за мнозинството). Лицемерно е в добри времена да отказваш да плащаш възможно най-много на държавата, а в лоши времена да разчиташ на възможно най-голяма помощ от същата тази държава.

В България рано или късно трябва да се въведе прогресивен данък. Кога точно да стане това е въпрос на икономически изчисления. Особено важно е прогресивният данък да не удари прекалено много все още крехката българска средна класа.

Но от политическа гледна точка ние трябва да вървим по този път, ако искаме да имаме стабилна демокрация. За да приеме мнозинството демокрацията като своя, то малцинството трябва да е елит, а не народно-изедническа олигархия.

Прогресивният данък не гарантира уважение от бедните за богатите. Те винаги и навсякъде ще бъдат мразени. Въпросът е тази омраза да бъде в разумни граници.

 

Когато управляващите намалиха ДДС за ресторантите, те отприщиха вълна от искания за други подобни намаления. Освен това актуализираха и дебатите за данъчната система като цяло, и вечния спор дали данъкът върху доходите да е плосък или прогресивен. С други думи, дали всички да заделяме 10% от доходите си в полза на държавата, или процентът да се покачва за онези, чиито доходи са по-високи.

Чисто икономическата страна на въпроса е дискутирана надълго и нашироко през годините. Данъчната система обаче е и политически въпрос, на който внимание почти не е обръщано.

Противно на общоприетото схващане, демокрацията като режим на управление не е въжделение на широките народни маси. Напротив - широките народни маси обикновено искат просто един добър цар, който да им гарантира що-годе добър стандарт на живот. Понятия като свобода, плурализъм, политическо представителство и т.н. са доста далечни от тяхното съзнание.

Демокрацията е въжделение на образованите, предприемчивите, амбициозните, иновативните... Именно те имат нужда от свобода на частната инициатива, върховенство на закона, политическо представителство в държавата и т.н., за да реализират своите възможности. Тези хора обаче във всички общества са малцинство. И ако тръгнем от Северозападна Европа и продължим в посока югоизток, ще открием, че това малцинство става все по-малко.

Ако това малцинство иска демокрацията да е стабилна, то трябва да полага грижи за мнозинството. В противен случай демокрацията винаги ще бъде под заплаха от един или друг популист с авторитарен уклон.

В момента малцинството у нас нехае за мнозинството. И заклеймява като комунист всеки, който говори за повече солидарност, за по-малка ножица между бедни и богати, за минимизиране на неравенствата и т.н. И съответно според общественото мнение всеки, който е с по-големи финансови възможности, е олигарх и народен изедник. Единственият шанс за малцинството да се разграничи от тези етикети и да започне евентуално да се възприема от обществото като елит е да демонстира загриженост за мнозинството.

Един от инструментите за подобна загриженост е въвеждането на прогресивен данък. Подобен данък не е благотворителност. Той е инвестиция в стабилността на демокрацията. Плащането на подобен данък обаче само по себе си не е достатъчно. Трябва да бъде създадена и администрация, която да гарантира, че приходите от данъци се използват наистина за общественото благо. А не потъват в бездънна каца с цел по-доброто обслужване на един или друг частен интерес.

В повечето западни страни данъкът върху доходите е прогресивен. Неведнъж западни богаташи излизат с декларации, в които настояват да не им се намаляват данъците. Нима тези хора са комунисти? Не, разбира се. Те са разумни и прагматични бизнесмени, които знаят, че по-високите данъци за по-богатите означават повече стабилност за така необходимата им демокрация.

Специално за българските условия има още един аргумент в полза на прогресивния данък. Когато дойде икономическата криза, бизнесмените масово се обърнаха за помощ към държавата. Преди кризата обаче всички те вкупом бяха против по-високите данъци, както и против по-високите осигуровки (осигуровките са пряка грижа за техните работници, т.е. за мнозинството). Лицемерно е в добри времена да отказваш да плащаш възможно най-много на държавата, а в лоши времена да разчиташ на възможно най-голяма помощ от същата тази държава.

В България рано или късно трябва да се въведе прогресивен данък. Кога точно да стане това е въпрос на икономически изчисления. Особено важно е прогресивният данък да не удари прекалено много все още крехката българска средна класа.

Но от политическа гледна точка ние трябва да вървим по този път, ако искаме да имаме стабилна демокрация. За да приеме мнозинството демокрацията като своя, то малцинството трябва да е елит, а не народно-изедническа олигархия.

Прогресивният данък не гарантира уважение от бедните за богатите. Те винаги и навсякъде ще бъдат мразени. Въпросът е тази омраза да бъде в разумни граници.

Коментари

.....

Сакън! Данъчната ни система не бива да се бара. Така се кълнат всичкото неолиберал у назе (и работодатели, и предприемачи, и икономисти, и какви ли не други се изказаха в този тон по темата). Тях ли да слушаме или Вас, г-н Обретенов?

И по-полека с обобщенията за масите. Ще се опарите.
ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Много хора ,

/авторът най-паче/ не разбират , че чрез данъчната система не трябва да се търси , а и не може да се постигне "социално равенство" и политическа стабилност . Последните две са резултат от действието на други фактори . Кои са те-за домашно ...
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Под управлението на ГЕРБ

Под управлението на ГЕРБ държавната администрацията достигна 450 000 човека - най-много на глава от населението в ЕС. По-голямата част от нея се самоиздържа чрез корупция, а ГЕРБ се стреми да я увеличава, защото това са й запазените и верни избиратели.
Под управлението на ГЕРБ България продължава да е най-корумпираната страна в ЕС и корупцията непрекъснато се увеличава - според независимите в света статистики.
Под управлението на ГЕРБ българската правна система бе изчистена от всичко правно в нея и се превърна в мутренска бухалка на властта.
При управлението на ГЕРБ все повече млади хора напускат безвъзвратно България и тя остава без капацитет, който би могъл да подържа здравната, пенсионната и социалната й системи.
При тези неопровержими обстоятелства и докато те съществуват всякакви разговори всякакви разговори на тема каква данъчна система да има България са прани приказки.
Каквато и да е тя, резултатите винаги ще са несправедливи и отвратителни..
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

Плоският данък

Плоският данък ми харесва заради простотата в облагането. Но тезата на автора, че богатите трябва да пазят демокрацията, защото тя е жизнено важна за тях, също ми допада. Затова ми е трудно да реша за себеси, кое решение е по-работещо.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Самият г-н Обретенов,

в статията си подчертава, че не открива топлата вода - тези подходи са нормални практики в работещите развити демокрации. Ето още малко храна за размисъл - според данни на СБ и МВФ 1% от най-богатите руснаци притежават 10 пъти по-голямо богатство (изчислено в долари) от 10% от най-богатите американци. Като се има пред вид, че САЩ произвеждат 23% от БВП на планетата Земя, а Русия - по-малко от 2%, като се има пред вид, че има 5 американски фирми всяка от които произвежда повече БВП от цялата държава Русия, става ясно разпределението на богатството и социалното разслоение. Къде е по-справедливо - в "източникът на злото" САЩ или в "братска" Русия? Този пример е само една илюстрация на това за което говори г-н Обретенов.

Автора

Подобни стании трябва да започват с това, колко данъци плаща автора, за да е ясно дали това не е поредния пролетарий. Това че в момента няма прогресивно облагане може да го твърдят само маргиналите (по Горанов), защото минеш ли 50 000 оборот, данъка автоматично ти става от 10% на 30% защото трябва да се регистриращ по ДДС. Значи аз плащам в момента 10% данък и към 30% осигуровки, а ако мина 50к оборот ще станат +20% ДДС т.е. в момента губя към 65% от прихода. Колко още трябва да платя, за да имам привилегията да работа, за да извържам мнозинството!
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Простичък си и никога няма да

Простичък си и никога няма да минеш 50К.
Това с 30% е най-голямата глупост казана за ДДС
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Поддържам идята, че плоският данък не бива да се

пипа, защото в момента България е болна държава, с всецяло проруски парламент, нискокласен корумпиран управленски екип, и каквото и да се направи, то ще бъде изкривено. Този въпрос не е важен толкова много за България. Има много по-важни проблеми като: повсеместната корупция, правителствено чивновническо и високоетажно рекетьорство, ограбването ни от Русия чрез неравнопоставени договори руската намеса във вътрешните ни работ и руската агресивна хибридно и по-малки проблеми като 240-те народни представители, не заради заплатите, а защото Борисов използва по-големият брой депутати за купувани на нечистоплътници, като ги поставя на избираеми места като Александър Йорданов, Георги Марков идр. Голям проблем е и бомбастичната администрация, лошото образувание, непосилната бедност за не малка част от хората, която не може да бъде решена със смяна на данъка.

Най големият проблем е как да се отдалечим от Русия, не става въпрос за война, и как да изметем магнати, добили пари и власт по нечестен път като Борисов, Доган, Пеевски, мож би и Влади и още много, които ние дори не сме чували имената им, но те съществуват.

В момента темата за плоския данък е повече поставена пред обществото, за да отклони вниманието от реалните проблеми на на болната ни държава, а идват и избори, на всичко отгоре бойковизма спъва и всякаква дигитализация.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Доходите на богатите идват от

Доходите на богатите идват от дивиденти, а не от заплата.
Плоския данък общ доход си е нещо хубаво, а данък дивидент е това което трябва да се пипне.

Но пролетариите не знаят какво е дивидент и колко е данък дивидент. И го карат първосигнално.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

А да не говорим, че

А да не говорим, че пролетариата не знае какво е олигархия (както е записано в заглавието !)
Срам ! Срам !

Олигарх (идва от руските национални традиции) е такъв който се блажи от незаконни държавни протекции дадени му от близък държавен служител. И след като се облажи хубаво, връща една част от парите под масата на замесените държавни служители.
Олигарха не е самотна личност, а върви в комплект с държавни служители.
Неплатените 700 млн такси от хазартния бизнес на Божков си е класическа олигархична схема, при която държавните служители от най-високо ниво са си затваряли очите.

Олигарх няма нищо общо с успял предприемач. Ама на пролетариата всичките са им еднакви.

==

"Противно на общоприетото схващане, демокрацията като режим на управление не е въжделение на широките народни маси. Напротив - широките народни маси обикновено искат просто един добър цар, който да им гарантира що-годе добър стандарт на живот. Понятия като свобода, плурализъм, политическо представителство и т.н. са доста далечни от тяхното съзнание."
Добре казано.

Проба

Проба

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?