Article_top

Много българи в България се люшкат между поне три противоречиви и противоречащи си чувства, когато става дума за техните сънародници зад граница. В същото време, ако приемем, че извън страната живеят милион и половина българи, чисто статистически всяко голямо семейство има членове в чужбина. Тоест говорим за житейска практика, а не за някакви теоретични размишления на тема „Родината и онези, които я напускат".

Мисли и чувства за българите в чужбина

Първото чувство, което може да се идентифицира с просто око, най-вече в социалните мрежи, е нещо като презрително огорчение. „Отидоха там да мият чинии, да сменят памперси и да чистят санитарни възли, вместо да живеят достойно тук и да дават своя принос за добруването на родината."

Второто чувство бих нарекъл „синдрома на Григор Димитров". Когато „Гришо мачка", всички го любят горещо и се кълнат в българския му корен. Когато обаче започне да се свлича в ранглистата, тогава изведнъж се сещаме, че едва ли не говори български с акцент и че всъщност много рядко се мярка в родината си.

Подобно по произход, но съвсем еднозначно, е третото чувство: възмущението срещу хора като Кристо (някогашен Христо Владимиров Явашев), които осъзнато, съзнателно и убедено са сложили кръст на България и българското си минало. От това възмущение извира и агресивното неприемане на успехите на хора като Кристо. Той не бил никакъв творец, а просто хитър опаковач, това неговото не било изкуство, а някаква фантасмагория за отегчени западни богаташи, които отдавна са се откъснали от истинския живот. За други българи и българки със сходна кариера и биография пък открай време ще чуете, че дължали всичко на безскрупулната си креватна политика. И така нататък.

Българите в България и българите в чужбина

Добре, а къде в тази схема остават хилядите българи, които зад граница работят в съвсем нормални професии, живеят достойно, изкарват добри пари като лекари, инженери, строители или превозвачи и помагат както на семействата си у дома, така и на цялата българска икономика? Тях сякаш ги няма, защото не дават повод за подигравки или възмущение, а напротив - карат своите сънародници в страната да се чудят кое е по-добре: да останеш в България или да живееш и практикуваш професията си (може би само временно) някъде другаде. А всъщност тях ги има, те присъстват всекидневно с милиардите, които година след година превеждат в България, със снимките на шкафа или пък с модерната версия на тези снимки - скайп разговорите в неделя.

Така че нека най-сетне да нормализираме отношението към българите зад граница. Нека им дадем правото да бъдат където и каквито искат да бъдат, а не непременно българи в България. Това ще помогне както на тях, така и на техните сънародници в страната. Защото „правилен избор" просто няма - всеки избор е личен и заслужава уважение.

"Дойче веле"

 
Снимка БГНЕС

Много българи в България се люшкат между поне три противоречиви и противоречащи си чувства, когато става дума за техните сънародници зад граница. В същото време, ако приемем, че извън страната живеят милион и половина българи, чисто статистически всяко голямо семейство има членове в чужбина. Тоест говорим за житейска практика, а не за някакви теоретични размишления на тема „Родината и онези, които я напускат".

Мисли и чувства за българите в чужбина

Първото чувство, което може да се идентифицира с просто око, най-вече в социалните мрежи, е нещо като презрително огорчение. „Отидоха там да мият чинии, да сменят памперси и да чистят санитарни възли, вместо да живеят достойно тук и да дават своя принос за добруването на родината."

Второто чувство бих нарекъл „синдрома на Григор Димитров". Когато „Гришо мачка", всички го любят горещо и се кълнат в българския му корен. Когато обаче започне да се свлича в ранглистата, тогава изведнъж се сещаме, че едва ли не говори български с акцент и че всъщност много рядко се мярка в родината си.

Подобно по произход, но съвсем еднозначно, е третото чувство: възмущението срещу хора като Кристо (някогашен Христо Владимиров Явашев), които осъзнато, съзнателно и убедено са сложили кръст на България и българското си минало. От това възмущение извира и агресивното неприемане на успехите на хора като Кристо. Той не бил никакъв творец, а просто хитър опаковач, това неговото не било изкуство, а някаква фантасмагория за отегчени западни богаташи, които отдавна са се откъснали от истинския живот. За други българи и българки със сходна кариера и биография пък открай време ще чуете, че дължали всичко на безскрупулната си креватна политика. И така нататък.

Българите в България и българите в чужбина

Добре, а къде в тази схема остават хилядите българи, които зад граница работят в съвсем нормални професии, живеят достойно, изкарват добри пари като лекари, инженери, строители или превозвачи и помагат както на семействата си у дома, така и на цялата българска икономика? Тях сякаш ги няма, защото не дават повод за подигравки или възмущение, а напротив - карат своите сънародници в страната да се чудят кое е по-добре: да останеш в България или да живееш и практикуваш професията си (може би само временно) някъде другаде. А всъщност тях ги има, те присъстват всекидневно с милиардите, които година след година превеждат в България, със снимките на шкафа или пък с модерната версия на тези снимки - скайп разговорите в неделя.

Така че нека най-сетне да нормализираме отношението към българите зад граница. Нека им дадем правото да бъдат където и каквито искат да бъдат, а не непременно българи в България. Това ще помогне както на тях, така и на техните сънародници в страната. Защото „правилен избор" просто няма - всеки избор е личен и заслужава уважение.

"Дойче веле"

Коментари

Darina Ivanova's picture
Darina Ivanova
SummerDreams

Всеки човек е свободен да

Всеки човек е свободен да преследва своята съдба и успехи, където реши и пожелае.

Приемам

успехите на Христо Явашев - Кристо, но съм твърдо убеден, че това, което прави, не е изкуство, а халтура.
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Много хора възприемат

Много хора възприемат естетиката за манипулативна, защото боравят само с релативни понятия, като – харесвам-не харесвам, а тя не е защото в нея има принципи – ред, ритъм, хармония, композиция, доминанта и пр.
Затова за да си сигурен в оценката си, първо би трябвало да изясниш дали понятието халтура е точно това, което ти имаш в предвид, поне според мен.
всичко добро.
Борис Борисов's picture
Борис Борисов
Русонефил

Трябва голяма доза самомнение

Трябва голяма доза самомнение, за да определяш какво е изкуство и какво не. Всеки има право на мнение, но това право е свързано със задължение за натрупване на определна критична маса знания. Иначе си е бръщолевене на чашка.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?