Нощ се спуска над Хонконг.

Докато се криехме на сянка по дупките си, изплашени от пъплещите микроскопични завоеватели на ежедневието ни, Китай започна да "залязва"* над територията. 

Само до миналата година Пекин си даваше вид, че спазва модела "една страна, две системи" в отношенията си Хонконг. Вярно е, че общото избирателно право и до днес остава мираж - гражданите на града могат да гласуват измежду предварително одобрени кандидати от ККП за главен администратор на региона (който отговаря за изпълнителната власт).

Но поне Хонконг запазваше относителни права по отношение на свободата на словото, разполагаше с независима правосъдна система и водеше собствена икономическа политика.

След като Пекин прие новия закон за национална сигурност, всичко това може да остане в историята. Но бдението за Тиананмън доказва, че свободите няма да бъдат дадени лесно

Тиананмън като символ

В Хонконг протестите са начин на живот. До степен, че има отредена за протести - 1 юли, датата, на която територията се присъединява към Китай през 1997 г. Затова демонстрациите на площад Тиананмън през 1989 г. са повече от символични за Хонконг.

Тогава начело на КНР е Дън Сяопин - човекът, който изважда Китай от дивашкия социализъм на Мао Дзъдун и я насочва по пътя на ускореното икономическо развитие, което наблюдаваме през последните 30 години. Именно по негово време се случва "инцидента" на площад Тиананмън, когато в ранните часове на 4 юни протестиращите са по безцеремонен и брутален начин прогонени от армията, като стотици, а според други оценки и хиляди демонстранти са убити.

Тиананмън е обица на ухото за всеки гражданин на Хонконг, който от време на време се отпуска и започва да вярва, че деспотичният режим желае да "другарува" със света единствено чрез бизнес начинанията си.

Апропо, на този хипотетичен наивен жител на територията му е достатъчно единствено да провери какво се случва в Синдзян, Тибет и Южнокитайско море, за да разбере, че Голямата червена машина следва същия импереалистически модел, който намира за упадъчен у САЩ и бившите колониални империи.

Тиананмън 2019 и "Чудовището"

На 30-ата годишнина от събитията в Тиананмън през 2019 г. в Хонконг се събраха на мирно бдение над 100 000 души. Тогава продемократичният лагер на територията бе в подем - стотици хиляди души протестираха седмици наред, първоначално заради предложения закон за екстрадиция, впоследствие заради още куп други неща - чуваха се призиви за незабавно разследване на полицейското насилие, искаше се оставката на главната администраторка на региона Кари Лам, общо избирателно право за Законодателния съвет и други.

Затова критични слова срещу комунистическата страна на бдението не липсваха.

"Ние се събираме тук, за да спрем чудовището, което изби хора на Тиананмън преди 30 години", заяви певецът Антъни Уонг пред насъбралите се многохилядни тълпи в парка "Виктория", цитиран от "Хонконг Фрий Прес". "Ние се страхуваме, че това чудовище ще пристигне в Хонконг, страхуваме се че това чудовище ще унищожи следващото ни поколение", допълни той.

Местната власт бе изпаднала в шок, като неуспешно редуваше ролите "добро ченге, лошо ченге". Ту ухажваше протестиращите и се кълнеше, че "законът за екстрадицията е мъртъв", ту ги наричаше "бунтовници", които застрашават живота на съгражданите си.

Китай поддържаше тезата, че организаторите на протестиращите са агенти на Запада, които се опитват да навредят на страната и през цялата 2019 г. се колебаеше дали да изпрати "чудовището" на територията, за да сломи протестите по бруталния, но ефективен начин, както преди 30 години.

В крайна сметка се реши просто да противопоставя демонстантите на мирното население и да раздели Хонконг отвътре. Но тази стратегия не се доказа успешна.

Протестите продължиха до края на годината, като на изборите за райнните съвете през ноември продемократичните сили постигнаха най-впечатляващата си победа до този момент. Те си осигуриха 396 от всичките 452 места и на практика за тях отиде 90 процента от вота.

Малко след това настъпи епидемията от коронавирус. Тя въздейства върху всички държави, но при малко от тях промяната се усеща така силно както у Китай.

Забраненият Тиананмън 2020, който не бе забравен

Протестите в Хонконг бяха поставени на пауза. Както и почти целият свят, де. Всички трябваше да стоим по домовете и да се подлагаме на футболното първенство на Беларус. Този рестарт на протестното движение предостави отлична възможност на Китай да стабилизира позициите си. 

Така на 28 май бе приет закон, който заплашва свободите на жителите на територията. Детайлите все още не са напълно известни, но се знае, че всеки акт, който Китай определи за подривен, може да бъде наказуем.

В закона е упоменато противодействието на деяния като "разделяне на страната, сваляне на държавната власт, организиране и извършване на терористична дейност и други видове поведение, които представляват сериозна заплаха за националната сигурност".

Според синолога Уили Лам, който говори пред Би Би Си, това може да застраши критиците на Пекин - също както се случва и в континентален Китай.

Ако съдим от забраненото бдение за Тиананмън, свободите в Хонконг вече може и да са в миналото.

Китай забрани традиционното му провеждане в парка "Виктория", като се оправда с епидемията от коронавирус. Тази обосновка звучи нелепо - територията е "изгладила кривата" още от началото на април. По данни от 5 юни 2020 г. в Хонконг са регистрирани 1100 случаи на заразени, като от тях 1042 са излекувани, а смъртните случаи са едва 4.

От 13 април досега през повечето дни не са регистрирани нови случаи, въпреки че протестите вече се завърнаха. Затова привидната загриженост на Пекин за здравословното състояние на "чуждите агенти" изглежда меко казано комично.

Хиляди демонстранти обаче решиха да не спазят нареждането и се събраха, за да запалят свещи и да почетат жертвите. Някои - на малки групи по домовете си. Други - на същото място както всяка година - "Виктория". Полицията бе заградила парка и в района постоянно се звучеше глас от уредба, които предупреждаваше гражданите да не се събират там.

Служителите на реда обаче не посмяха да спрат тези, които го направиха.

"Знаем, че правителствата на Хонконг и Китай не желаят да виждат светлините от свещите в парка "Виктория", сподели пред Асошиейтед прес Уеркеш Давлет - участник от протестите на площад Тиананмън, който е от уйгурски произход. "Китайските комунисти искат да забравим това, което се случи преди 31 години. Но именно китайското правителство напомня на целия свят, че то е абсолютно същото правителство...което прави същото и в Хонконг".

Парк "Виктория" на бдението за Тиананмън. Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА

 

Снимка АП/БТА
Продемократични депутати в Хонконг почетоха жертвите на клането на Тиананмън в Законодателния съвет на територията. Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА

* На английски език "to sunset" ("да залезе") означава също и "да приключи", "да сложи край".