Article_top

Имало едно време една страна вдън гори Тилилейски. На местен език това означава, че се намирала на майната си.

В тая страна много обичали да си разказват приказки. Особено по телевизията. Канели главния разказвач на приказки в централно време и той започвал. Много хубаво разказвал, но винаги на най-интересното спирал, а хората искали още и още, и на избори тичали да гласуват за него, за да могат да продължат да слушат красивите му приказки. И за да не им отсече главата придворния палач, но това са дребни детайли. Затова и животът зад горите Тилилейски, или казано директно, на майната му, си вървял кротко и равно 1001 мандата.

В тази страна живеели всички приказни герои от всички приказки, които знаете. И Али Баба, който успял да открадне една пещера съкровища от главатаря, и Шехерезада, за която той така и не успял да се ожени, и генерал Кашчей безсмъртни от ДС, и Карлсон, който живее на покрива, при това под наем и има само един опел, и даже Ну Погоди, който така хубаво разказвал приказки по телевизията и всъщност бил главатар на банда. Имала си тази приказна страна и 240 разбойници, и триглава ламя, и стогодишна вещица, и опозиционна спяща красавица, и огромни юнаци с картечници и калпаци, ама най-много тая приказна страна си имала чудеса.

Например ти виждаш хотел на брега на морето. Снимаш го – пак хотел. Пипаш го – абе хотел си е. Обаче всъщност не е! Не е хотел, а гнездо за птички и русалки. Като им дойде сезона, гнездят там. Водят и други птички и русалки, и те си строят още гнезда, които само ония негодници и маргинали от завист наричат хотели.

Или гледаш го апартамент на покрива с джакузи, снимаш го – апартамент на покрива с джакузи, а то не било апартамент, ми гнездо на щъркел. В тази приказна страна пясъчните дюни се превръщат в бетонни площадки, а еврофондовете – в пясъчни дюни. И понеже доста еврофондове текли към приказната страна, почти цялата се била превърнала в една бетонна площадка. Макар че, както вече се досещате, това само приличало на бетонна площадка, а иначе си било девствена природа.

Надпреварвали се Али Баба, Ну Погоди и другите приказни герои да разказват своите приказки, за да се харесат на приказното население. На населението също не му било лесно, защото, както знаем, след всяка приказка то яде и пие по три дни, та се отдало на пиене и ядене, и гледане на сериали. А те били кой от кой по-интересен. Например тоя за Пепеляшка, която тамън хванала принца и испанската полиция й конфискувала двореца. Или пък онзи за Ну Погоди, който опитал да влезе в пещерата на Али Баба, като подмамил Али Баба с Шехерезада. Или оная за Великия везир, който се сдобил с вълшебен асансьор и с него изчезнал досущ като Джейми с фенерчето. И за Великия касиер, който също изчезнал зад девет планини в десета и от там също разказвал приказки.

Мислите, че все някога приказките свършват и темите за тях се изчерпват? О, не. В приказната страна с приказните герои най-голямото чудо е, че приказките никога не свършват.

 

Имало едно време една страна вдън гори Тилилейски. На местен език това означава, че се намирала на майната си.

В тая страна много обичали да си разказват приказки. Особено по телевизията. Канели главния разказвач на приказки в централно време и той започвал. Много хубаво разказвал, но винаги на най-интересното спирал, а хората искали още и още, и на избори тичали да гласуват за него, за да могат да продължат да слушат красивите му приказки. И за да не им отсече главата придворния палач, но това са дребни детайли. Затова и животът зад горите Тилилейски, или казано директно, на майната му, си вървял кротко и равно 1001 мандата.

В тази страна живеели всички приказни герои от всички приказки, които знаете. И Али Баба, който успял да открадне една пещера съкровища от главатаря, и Шехерезада, за която той така и не успял да се ожени, и генерал Кашчей безсмъртни от ДС, и Карлсон, който живее на покрива, при това под наем и има само един опел, и даже Ну Погоди, който така хубаво разказвал приказки по телевизията и всъщност бил главатар на банда. Имала си тази приказна страна и 240 разбойници, и триглава ламя, и стогодишна вещица, и опозиционна спяща красавица, и огромни юнаци с картечници и калпаци, ама най-много тая приказна страна си имала чудеса.

Например ти виждаш хотел на брега на морето. Снимаш го – пак хотел. Пипаш го – абе хотел си е. Обаче всъщност не е! Не е хотел, а гнездо за птички и русалки. Като им дойде сезона, гнездят там. Водят и други птички и русалки, и те си строят още гнезда, които само ония негодници и маргинали от завист наричат хотели.

Или гледаш го апартамент на покрива с джакузи, снимаш го – апартамент на покрива с джакузи, а то не било апартамент, ми гнездо на щъркел. В тази приказна страна пясъчните дюни се превръщат в бетонни площадки, а еврофондовете – в пясъчни дюни. И понеже доста еврофондове текли към приказната страна, почти цялата се била превърнала в една бетонна площадка. Макар че, както вече се досещате, това само приличало на бетонна площадка, а иначе си било девствена природа.

Надпреварвали се Али Баба, Ну Погоди и другите приказни герои да разказват своите приказки, за да се харесат на приказното население. На населението също не му било лесно, защото, както знаем, след всяка приказка то яде и пие по три дни, та се отдало на пиене и ядене, и гледане на сериали. А те били кой от кой по-интересен. Например тоя за Пепеляшка, която тамън хванала принца и испанската полиция й конфискувала двореца. Или пък онзи за Ну Погоди, който опитал да влезе в пещерата на Али Баба, като подмамил Али Баба с Шехерезада. Или оная за Великия везир, който се сдобил с вълшебен асансьор и с него изчезнал досущ като Джейми с фенерчето. И за Великия касиер, който също изчезнал зад девет планини в десета и от там също разказвал приказки.

Мислите, че все някога приказките свършват и темите за тях се изчерпват? О, не. В приказната страна с приказните герои най-голямото чудо е, че приказките никога не свършват.

Коментари

Pen40's picture
Pen40
Pen40

На вниманието на г-жа Севделина Арнаудова

Уважаема госпожо Шехерезада, приказките Ви не струват. Обмислете сериозно възможността да делегирате разказването на приказки на г-жа Лола Монтескьо, която, видно от горната приказка, се справя в пъти по-добре от Вас.

Безмислени глупости.

Без истински имена, факти и присъди нема да се получи.
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Дано не ти резнат езика, за

Дано не ти резнат езика, за да разказваш още такива хубави приказки, защото в Страната на Пунта Марайната си джелатите са повече от разказвачите – за да има стабилност.
Поздравления за прекрасният текст.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Браво

на автора!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?