Представители на независимия културен сектор написаха остро писмо до управляващите, в което настояват 10-те процента от приходите от хазартни такси на годишна база да продължават да се отделят за фонд „Култура“.

Както Клуб Z съобщи, депутати от ГЕРБ внесоха поправки в Закона за хазарта, в чиито мотиви, макар да няма нито дума за отмяна на задължението тези приходи да се отделят за култура, то тихомълком се заличава. 

Също така се предлага отпадане на още една опция за финансиране на културата чрез приходи от залагания, като това става с промени в Закона за меценатството.

Представителите на граждански и творчески организации в областта на културата настояват въпросните поправки незабавно да бъдат оттеглени, а неприлаганите досега текстове за отчисления за Министерството на културата да бъдат разработени в конкретен механизъм и правилник, които да осигуряват постъпването им в сектора.

В писмото се твърди още, че културата има нужда от алтернативен източник на стабилно финансиране и в Европейския съюз арт лотариите и отчисленията от хазарта представляват дългогодишен успешен механизъм за осигуряване на средства.

Ето и пълния текст на писмото:

ДО

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н БОИЛ БАНОВ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА
Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ВЕЖДИ РАШИДОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ОТВОРЕНО ПИСМО

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Ние, представителите на граждански и творчески организации в областта на културата, настояваме за Вашето внимание относно внесеният на 05/06/2020 г. от група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта /№054-01-51/, с който се предвижда да бъдат отменени текстовете в Закона за меценатство,чл.31(1), както и §32 от Закона за хазарта, който предвижда отчисления от такси за Министерство на културата.

Ние - представителите на граждански и творчески организации в областта на културата – настояваме:

1. Незабавно да бъдат изтеглени следните текстове от внесения ЗИД на Закона за хазарта/№054-01-51/:

1/ §63. В Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта - §32 от преходните и заключителни разпоредби се отменя;
2/ §72. В Закона за меценатството – чл. 31и §3 се отменят.

2. Неработещите текстове в Закона за хазарта, приети през 2014 г., но не прилагани до този момент, които предвиждат отчисления от онлайн и офлайн такси за Министерство на културата, да бъдат разработени в конкретен механизъм и правилник за прилагането му, осигуряващ отчисления от хазарта в полза на българската култура.

Културният сектор в България има нужда от устойчиво развитие – дълги хоризонти на планиране, свободен оборотен капитал и достъп до инвестиции, което е невъзможно при настоящата рестриктивна бюджетна политика. Ето защо секторът трябва да има заявени стратегически приоритети и източници за допълнително алтернативно финансиране. Няма съмнение, че:

  • културата има критична нужда от алтернативен източник, който да осигурява реално, съществено и стабилно финансиране;
  • този нов капитал трябва да осигурява подкрепа в условията на хронично недофинансиране на българската културна политика;
  • целта би трябвало да бъде акумулиране на различно по произход и мащаб финансиране, което да гарантира устойчиво развитие на българската култура.

Последните три десетилетия в българската културна политика се характеризират с преразглеждане на ролята и функциите на държавата и бизнеса относно културата, навлизането на частни и неправителствени организации и до разширяване на необходимостта от източниците на финансиране.

Достигането до инвестиционен модел за развитие, даващ устойчивост и децентрализация на сектора, се базира на възможността за навлизане на нови финансови източници като: арт лото, предвидено в Закона за меценатството, чл.31(1), както и §32 от Закона за хазарта, който предвижда отчисления от такси, които да бъдат насочени към Министерството на културата.

Каква е реалността на този ставащ все по-популярен в Европа финансов механизъм?

  • Арт лотарията и отчисленията от хазарта представляват дългогодишен успешен финансов механизъм за допълнително финансиране на културния сектор в страните от Европейския съюз.
  • Осигуряват устойчивост на културните политики и участниците в културните процеси.
  • В условията на криза, каквато по същество е настоящата глобална пандемия – служат като допълващ източник или своеобразен буфер за финансиране на културните дейности.

Отчисленията от хазартни дейности или създаването на арт лотария биха доближили България до практиките и политиките на държавите членки на Европейския съюз с дългогодишни успешни модели в тази посока.

Внесеният на 5/06/2020 г. ЗИД на Закона за хазарта/№ 054-01-51/ е в разрез с гореизложеното, би навредил на перспективата за развитие на българската култура и доближаването й до общоевропейския контекст, затова настояваме незабавно да бъдат изтеглени посочените в началото на писмото текстове от ЗИД на Закона за хазарта, както и неработещите текстове в Закона за хазарта, приети през 2014 г., но неприлагани до този момент, които предвиждат отчисления от онлайн и офлайн такси за Министерството на културата, да бъдат разработени в конкретен механизъм и правилник за прилагането му – осигуряващ отчисления от хазарта за устойчивото развитие на българската култура!

Д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата
Милко Лазаров, председател, Съюз на българските филмови дейци
Асен Асенов, фондация „ЕДНО за култура и изкуства”
Веселин Димов, председател на УС на „АСТ Асоциация за свободен театър"
Атанас Маев, Derida Dance Center/фондация „Арт линк“
Гергана Димитрова, режисьор, „Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура - 36 маймуни“
Калина Вагенщайн, фондация „Арт офис“
Петър Тодоров, фондация „За Родопите“
Стефан А. Щерев, фондация „Информбюро“
Мира Сталева, София филм фест/София мийтингс
Ива Свещарова и Вили Прагер, фондация „Брейн стор проджект“
Велислав Стоянов, музикант, председател сдружение „Брас асоциация“
Димитър Стефанов, фондация „Театър Корсар“
Венцислав Благоев, музикант, председател фондация „Джазтет”
Весела Кондакова, изпълнителен директор, „Българска музикална асоциация“
Павел Веснаков, председател, Българска асоциация на кинорежисьорите
Надежда Славова, председател на Българската асоциация на независимите художници аниматори/БАНХА „Пройко Пройков“
Галина Тонева, председател на Асоциация на филмовите продуценти
Йордан Камджалов, диригент, фондация „Йордан Камджалов“
Деси Тенекеджиева, председател на УС на фондация „Стоян Камбарев”
Иван Тонев, председател на Асоциация на българските оператори
Проф. Емилия Стоева, председател на асоциация "Академика 21"
Христо Христов, председател на Асоциация на българските филмови продуценти