Ако сте пропуснали да се сдобиете със санитарна маска или да се отбиете при джипито за ваксина, имате не повече от седмица да се организирате.

„Грипът идва през ноември”, гръмнаха таблоидите наскоро, а само преди дни Националният център по заразни и паразитни болести регистрира първите случаи на грип в страната.

Температурите паднаха като по поръчка, а гражданството моментално изпадна в паника. Затвори плътно прозорците, пусна духалките и климатиците, извади чайниците и чесъна, и наостри ушите си за първите издайници на приближаващата епидемия. Първият сняг за годината допълнително „стегна” ситуацията, а в медиите упорито се завъртяха ключовите думи за сезона: „ваксина”, „превенция”, „грип”.

„Да се имунизирам или не?” появи се логично и въпросът на деня, а българинът започна да прехвърля в ума си доводите „за” и „против”. За съжаление без особен резултат засега.

„Мен вируси не ме ловят. Пък и инжекциите не ми понасят”, оправдават се 98% от българите и отказват да влязат в графа „васинирани”. В същото време здравната статистика твърди, че между 5 и 15 на сто от хората у нас всяка година страдат от грип, а около 10 хиляди неминуемо влизат в болница по време на епидемия. Цифрите са ориентировъчни и варират в широки граници, но все пак са показателни за липсата на интерес към имунизациите сред пациентите у нас. А ваксините са напълно достъпни – струват не повече от 10-15 лв. за убождане.

„Няма да пълня джобовете на фармацевтичната индустрия! Знаем какво правят – пръскат вируси напред-назад, за да им купуваме инжекциите!”, пропагандират противниците на ваксините, подвластни на теорията за световната конспирация на големите корпорации. „Всичките противогрипни препарати са сезонна стока. Кога да ги продадат, ако не сега?”, подхващат рефрена заблудени пациенти и дори разказват с охота за „престъпната” схема, по която производителите на ваксини всяка година вдигат продажбите си. „Ясно е като бял ден! Пари се раздават на калпак – на лекари, на фрамацевти, дори на съсловни организации и фондации за т. нар. кампании за информиране на обществото. И когато всички навсякъде започнат да повтарят колко опасен е грипът и колко ефективна е ваксината, народът купува! Има ли избор?”

„Няма никаква конспирация”, не спира да отговаря на неверните твърдения директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

По думите му „схема” наистина има, но от съвсем друг характер.

„Световните грипни епидемии обикновено се зараждат през пролетта в Югоизточна Азия, където населението е най-гъсто, страда от белтъчна недостатъчност, която води до нисък имунитет, и живее в пряк контакт с животни, имащи отношение към грипната инфекция – обикновено прасета и птици. Новопоявилите се вируси в тази част на земното кълбо внимателно се изследват, сравняват се с данните за заболеваемостта от Южното полукълбо през миналата година и на базата на резултатите Световната здравна организация препоръчва на фармацевтичните фирми да започнат производство на ваксини със съответните антигени”, разяснява процесите той.

Проблемът е, че грипните вируси са твърде изменчиви, променят се всяка година, и затова на практика е невъзможно да се създаде ваксина, която да изгради траен и 100-процентов имунитет срещу болестта.

„Освен това човешкият имунитет също е крехък и има свойството да забравя. За период от 6 до 12 месеца титърът на антителата в организма пада с около 65 на сто, затова лекарите препоръчват имунизациите да се правят всяка зима”, категорична е и проф. Нели Корсун, завеждащ Националната референтна лаборатория по грип и остри респираторни заболявания.

Казано с други думи, поставянето на инжекция не е гаранция, че сме се отървали от вируса. Но е почти сигурно, че ако грипът все пак ни „пипне”, вероятността да го изкараме „на крак” или вкъщи е много по-висока. В противен случай сценарият може да е доста неприятен. Усложненията от вируса (като пневмонии и бронхити) се лекуват в болница, а не рядко водят и до трайна инвалидизация (менингит, отит, полиневрит, енцефалит и миокардит), дори до смърт.

„За съжаление нямаме никаква статистика за броя на хората, които си отиват заради усложнения вследствие на грип. Знаем горе-долу колко души боледуват от пневмонии в периодите на висока заболеваемост, но нямаме представа каква част от тях са хоспитализирани с вируса. И това е така, защото никъде в правния мир не съществува диагноза „грип”, която да се покрива от клинична пътека”, посочи един от недостатъците в българската здравна система старши експертът към Българския лекарски съюз д-р Димитър Петров.

По думите му в част от клиничните пътеки би трябвало да се кодират постгрипните и поствирусни състояния и те да се лекуват според националните стандарти. Другият вариант е да се поработи върху здравната култура на пациентите. Хората не правят разлика между вирусна инфекция и обикновена настинка, затова рядко прибягват и до лекарска помощ. В резултат болните се превръщат в статистика не при първите симптоми, а когато щетите върху организма вече са нанесени. А тогава терапията се оскъпява 5-6 пъти – вместо 10-15 лв. за еднократна ваксина, държавата се бръква с поне 400-500 лв. за лечението на пневмония, а пациентът дава още 50-100 лв. за медикаменти.

„У нас никой не ходи на доктор докато е здрав, затова и мерките срещу грип са безсмислено занимание дори за видимо интелигентни хора”, признава неохотно един от личните лекари в столичната 30-а поликлиника в „Обеля“.

И добавя категорично, че българинът не е склонен да дава пари за инжекции. „Свикнал съм да ми отказват, затова вече не си правя труда да напомням за ваксините. Слагам табелка и който се интересува за здравето си, идва сам”, споделя неофициално друго джипи, отказвайки да поеме каквато и да било отговорност за собствените си пациенти. Все пак не скрива факта, че има социални групи, които просто не могат или не искат да отделят от скромния си доход за ваксина.

„Когато половината пенсия на баба Рада отива за лекарства, а другата едва стига за храна, трудно би се разделила с 10-15 лв. за имунизация”, споделят със съжаление медицинските специалисти.

Цялата вина за всеобщото безхаберие, разбира се, традиционно се прехвърля на държавата и то напълно основателно, защото тя също се тревожи за заболеваемостта само на хартия. Малко хора, например, си спомнят, че точно преди две години група ентусиазирани чиновници в здравното ведомство запретнаха ръкави и разписаха Национална програма за повишаване на ваксиналния обхват на населението срещу сезонен грип. Но така и не намериха време и воля да я придвижат през институциите, за да я превърнат в работещ нормативен акт. Документът предвиждаше здравната каса да поема част от цената на противогрипните ваксини за медицинските специалисти и рисковите групи (децата, възрастните и бременни жени), както и безплатни имунизации за социално слаби пациенти и тези на скъпа терапия. И понеже всичко това така и не се случи, днес цялата здравна система разчита не на друг, а на фармацевтичната индустрия. Причината е, че единствено тя е склонна да похарчи крупна сума за информационна кампания и да запознае населението с ползите от ваксинирането. Може и да е добър корпоративен PR, но липсата на отговорност у държавните институции го превръща в същинска национална политика.

Ситуацията все пак не е толкова черна. Добрата новина е, че епидемиолозите не очакват изненади през новия грипен сезон. Ще ни атакуват познатият свински грип, както и вирусите от тип Б, но не по-рано от средата на януари. „Разпространението зависи от това колко души се събираме в непроветрено помещение и какви ще бъдат масовите прояви към края на годината”, уточняват специалистите. И понеже в градския транспорт вече се забелязват първите подсмърчащи и покашлящи предвестници на епидемията, остава да се справим сами с актуалната дилема „Да се ваксинирам или не?”

Въпрос на личен избор и на поне малко здравна култура.