Article_top

Все още циркулира мнението, че трябва по-бързо да срещнем вируса в името на колективния имунитет (чийто смисъл е неограничената свобода). Че 80% го прекарват на крак – асимптомно, малосимптомно и леко, а тежкото боледуване засяга възрастни хора с придружаващи болести. И ако сме млади и здрави може да се пъхаме сред хора без маски, без страх и умора.

Но ако имунитетът срещу новия коронавирус е краткосрочен, има ли смисъл да изкараме COVID-19? Може би следващият щам, появил се у нас, ще е по-малко опасен? Но е изкусително да се пробваме, за да разберем дали не сме сред малцината богоизбрани, които са невъзприемчиви към него…

Все пак, някои последни анализи потвърждават, че това не е толкова добра идея. Факт е, че колкото повече вирусът обикаля света (вече 6 месеца), толкова повече неговите жертви се подмладяват. В щата Аризона, например, 50% от ПСР-позитивните са на възраст 20-44 години. Вярно е, че според проучване, публикувано в Nature Medicine Journal, всеки 4 от 5 младежи, заразени със SARS-CoV-2, боледуват без всякакви симптоми. Но  младостта не е непробиваем щит, особено ако си със затлъстяване, диабетик или…

Нито един от горните рискови фактори не е имал Фин, 18-годишен студент от Кил, Германия, когато научава, че родителите му са се заразили със SARS-CoV-2 по време на круиз по Дунава. В средата на април той е с позитивен ПСР и  в прекрасна физическа форма. Месец по-късно му прилошава, след което получава диагнозата захарен диабет тип 1. 

Вече е потвърдено, че SARS-CoV-19 „обича“ диабетиците, а сега се трупат доказателства, че той сам може да предизвика диабет. Д-р Пол Зимет, който изучава болестите на метаболизма в  университета Monash в Мелбърн, е един от изследователите, подкрепящи това твърдение:

„Самият диабет е пандемия, подобно на пандемията COVID-19 и двете пандемии могат да се сблъскат“, казва той.

Много болни от COVID-19 влизат в болница с изключително високи нива на кръвна захар и дори с кетоацидоза (признак за некомпенсиран диабет). Затова е вероятно SARS-CoV-2 да уврежда органите, участващи в контрола на кръвната захар, като се захваща за техните ACE-2  рецептори. Последното доказателство е от експериментално проучване на миниатюрни панкреаси, отглеждани в лаборатория, което беше публикувано преди седмица. С помощта на мини органи, които се отглеждат в лаборатория, учените разкриват как коронавирусът „вилнее“ в тялото.

Те установяват, че след като уврежда ендотелиума (вътрешната стена) на белодробните кръвоносни съдове, той се „изсипва“ в кръвния ток и започва да циркулира из цялото тяло. Стигайки бъбреците, може да предизвика бъбречна недостатъчност, може да увреди жлъчния мехур и чернодробната тъкан, даже да проникне до червата. Но по-тежките увреждания вероятно са резултат от комбинираното действие на вируса и на клетките на имунната система  върху органите. 

Международна група учени вече създаде глобална база данни за събиране на информация за хора с COVID-19 с високи нива на кръвна захар, които нямат анамнеза за диабет или проблеми с контрола на кръвната захар преди заболяването. Въпросите са няколко: дали SARS-CoV-2 може да предизвика диабет тип 1 или предизвиква нова форма на заболяването? Дали диабетът, който е започнал внезапно, се хронифицира при преболедували COVID-19? Дали тези, които са развили диабет, са имали преддиабетни състояния? Само дългосрочните проучвания ще разкрият какво наистина се случва. Но отдавна се знае, че някои вируси, включително и този, който причинява острия респираторен дистрес синдром (SARS), могат да отключат автоимунни състояния като диабет тип 1.

Освен диабета, друга болест, която може да е провокирана от вируса, е синдромът на умората. За него се пише още от началото на пандемията, а напоследък той е наречен COVID-19-поствирусна умора. Хората, които са срещнали вируса, се оплакват от умора, която трудно успяват да преодолеят в някои моменти, толкова трудно, че не могат да се движат. Тази умора може да продължава месеци след преболедуването. Според някои изследователи тя се дължи на преживения стрес, който е толкова голям, че организмът бавно се справя с него. Други смятат, че вирусът може да „събуди“ спящи болести като депресия, нервност, посттравматично стресово нарушение (PTSD). 

„Постинфекциозната умора не е нещо ново, тук въпросът е дали нещо по-сериозно стои зад нея, защото рецепторите, които използва този вирус, ги има и в мозъка“, коментира д-р Грегори Поланд, специалист по ваксини от клиниката "Майо" в Минесота. 

Според други лекари умората се дължи на това, че имунната система не може да се възстанови след инфекцията. Затова те препоръчват много сън, спокойствие, течности и добра храна, включваща достатъчно яйца, спанак и ядки.   

Трудно е да се каже какво още може да последва едно безсимптомно протичане на болестта. Според едно проучване от 18 юни 2020 хората с малко или никакви симптоми остават неизследвани, просто защото просто никой не се занимава с тях. Затова лекари в Китай са хоспитализирали 37 болни без никакви симптоми, съобщава Nature Medicine. При направена компютърна томография 55% от тях имат промени в белодробната тъкан, говорещи за лека пневмония.

„За нас беше твърде изненадващо толкова много асимптоматични пациенти да имат такива значителни промени“, казва д-р Алвин Инг, професор по респираторна медицина в университета Макуери (Macquarie) в Австралия.

Това показва, че коронавирусът често засяга тялото на човек по-тежко, отколкото може да се предположи по наличните симптоми или липсата на такива. И етикетът „асимптоматичен“ може да заблуждава лекарите и пациентите. Засега се смята, че се касае за обратими промени, но е необходимо дългосрочно проследяване на тези случаи. Това, което може всеки преболедувал COVID-19 да направи за себе си, да продължи да се самонаблюдава и ако забележи необичайни прояви и отклонения, да се посъветва със семейния си лекар и да направи съответните изследвания.

Според СЗО от 6 до 41% от хората в дадена популация може да изкарат инфекцията без никакви симптоми. Което доказва колко важно е носенето на маски, ако не искаме нарочно да се разболеем.

 
 Снимка БГНЕС

Все още циркулира мнението, че трябва по-бързо да срещнем вируса в името на колективния имунитет (чийто смисъл е неограничената свобода). Че 80% го прекарват на крак – асимптомно, малосимптомно и леко, а тежкото боледуване засяга възрастни хора с придружаващи болести. И ако сме млади и здрави може да се пъхаме сред хора без маски, без страх и умора.

Но ако имунитетът срещу новия коронавирус е краткосрочен, има ли смисъл да изкараме COVID-19? Може би следващият щам, появил се у нас, ще е по-малко опасен? Но е изкусително да се пробваме, за да разберем дали не сме сред малцината богоизбрани, които са невъзприемчиви към него…

Все пак, някои последни анализи потвърждават, че това не е толкова добра идея. Факт е, че колкото повече вирусът обикаля света (вече 6 месеца), толкова повече неговите жертви се подмладяват. В щата Аризона, например, 50% от ПСР-позитивните са на възраст 20-44 години. Вярно е, че според проучване, публикувано в Nature Medicine Journal, всеки 4 от 5 младежи, заразени със SARS-CoV-2, боледуват без всякакви симптоми. Но  младостта не е непробиваем щит, особено ако си със затлъстяване, диабетик или…

Нито един от горните рискови фактори не е имал Фин, 18-годишен студент от Кил, Германия, когато научава, че родителите му са се заразили със SARS-CoV-2 по време на круиз по Дунава. В средата на април той е с позитивен ПСР и  в прекрасна физическа форма. Месец по-късно му прилошава, след което получава диагнозата захарен диабет тип 1. 

Вече е потвърдено, че SARS-CoV-19 „обича“ диабетиците, а сега се трупат доказателства, че той сам може да предизвика диабет. Д-р Пол Зимет, който изучава болестите на метаболизма в  университета Monash в Мелбърн, е един от изследователите, подкрепящи това твърдение:

„Самият диабет е пандемия, подобно на пандемията COVID-19 и двете пандемии могат да се сблъскат“, казва той.

Много болни от COVID-19 влизат в болница с изключително високи нива на кръвна захар и дори с кетоацидоза (признак за некомпенсиран диабет). Затова е вероятно SARS-CoV-2 да уврежда органите, участващи в контрола на кръвната захар, като се захваща за техните ACE-2  рецептори. Последното доказателство е от експериментално проучване на миниатюрни панкреаси, отглеждани в лаборатория, което беше публикувано преди седмица. С помощта на мини органи, които се отглеждат в лаборатория, учените разкриват как коронавирусът „вилнее“ в тялото.

Те установяват, че след като уврежда ендотелиума (вътрешната стена) на белодробните кръвоносни съдове, той се „изсипва“ в кръвния ток и започва да циркулира из цялото тяло. Стигайки бъбреците, може да предизвика бъбречна недостатъчност, може да увреди жлъчния мехур и чернодробната тъкан, даже да проникне до червата. Но по-тежките увреждания вероятно са резултат от комбинираното действие на вируса и на клетките на имунната система  върху органите. 

Международна група учени вече създаде глобална база данни за събиране на информация за хора с COVID-19 с високи нива на кръвна захар, които нямат анамнеза за диабет или проблеми с контрола на кръвната захар преди заболяването. Въпросите са няколко: дали SARS-CoV-2 може да предизвика диабет тип 1 или предизвиква нова форма на заболяването? Дали диабетът, който е започнал внезапно, се хронифицира при преболедували COVID-19? Дали тези, които са развили диабет, са имали преддиабетни състояния? Само дългосрочните проучвания ще разкрият какво наистина се случва. Но отдавна се знае, че някои вируси, включително и този, който причинява острия респираторен дистрес синдром (SARS), могат да отключат автоимунни състояния като диабет тип 1.

Освен диабета, друга болест, която може да е провокирана от вируса, е синдромът на умората. За него се пише още от началото на пандемията, а напоследък той е наречен COVID-19-поствирусна умора. Хората, които са срещнали вируса, се оплакват от умора, която трудно успяват да преодолеят в някои моменти, толкова трудно, че не могат да се движат. Тази умора може да продължава месеци след преболедуването. Според някои изследователи тя се дължи на преживения стрес, който е толкова голям, че организмът бавно се справя с него. Други смятат, че вирусът може да „събуди“ спящи болести като депресия, нервност, посттравматично стресово нарушение (PTSD). 

„Постинфекциозната умора не е нещо ново, тук въпросът е дали нещо по-сериозно стои зад нея, защото рецепторите, които използва този вирус, ги има и в мозъка“, коментира д-р Грегори Поланд, специалист по ваксини от клиниката "Майо" в Минесота. 

Според други лекари умората се дължи на това, че имунната система не може да се възстанови след инфекцията. Затова те препоръчват много сън, спокойствие, течности и добра храна, включваща достатъчно яйца, спанак и ядки.   

Трудно е да се каже какво още може да последва едно безсимптомно протичане на болестта. Според едно проучване от 18 юни 2020 хората с малко или никакви симптоми остават неизследвани, просто защото просто никой не се занимава с тях. Затова лекари в Китай са хоспитализирали 37 болни без никакви симптоми, съобщава Nature Medicine. При направена компютърна томография 55% от тях имат промени в белодробната тъкан, говорещи за лека пневмония.

„За нас беше твърде изненадващо толкова много асимптоматични пациенти да имат такива значителни промени“, казва д-р Алвин Инг, професор по респираторна медицина в университета Макуери (Macquarie) в Австралия.

Това показва, че коронавирусът често засяга тялото на човек по-тежко, отколкото може да се предположи по наличните симптоми или липсата на такива. И етикетът „асимптоматичен“ може да заблуждава лекарите и пациентите. Засега се смята, че се касае за обратими промени, но е необходимо дългосрочно проследяване на тези случаи. Това, което може всеки преболедувал COVID-19 да направи за себе си, да продължи да се самонаблюдава и ако забележи необичайни прояви и отклонения, да се посъветва със семейния си лекар и да направи съответните изследвания.

Според СЗО от 6 до 41% от хората в дадена популация може да изкарат инфекцията без никакви симптоми. Което доказва колко важно е носенето на маски, ако не искаме нарочно да се разболеем.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"Че 80% го прекарват на крак

"Че 80% го прекарват на крак – асимптомно, малосимптомно и леко, а тежкото боледуване засяга възрастни хора с придружаващи болести.
... Но е изкусително да се пробваме, за да разберем дали не сме сред малцината богоизбрани, които са невъзприемчиви към него…"

Нещо и се губи нишката на авторката в горния пример - хем "80% го прекарват на крак", хем "малцината богоизбрани"
80% не са малцината, а са мнозината и то голяма мнозина.

... има и други логически противоречия в текста.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?