Руският историк Юрий Дмитриев, изследващ престъпленията на сталинизма, бе осъден днес на 3 години и половина трудов лагер, предаде ТАСС.

Присъдата бе произнесена от градски съд в Петрозаводск, столицата на автономната република Карелия. Наказанието е за насилствени действия от сексуален характер срещу осиновеното от Дмитриев момиче на име Наташа. Историкът бе обявен за невинен по другите две предявени срещу него обвинения - производство на детска порнография с участието на детето и незаконно притежание на части от оръжие.

Самият Дмитриев отричаше изобщо да е посягал на детето. Той признаваше само, че е съхранявал части от старо оръжие на свой приятел.

Прокуратурата искаше 15 години затвор срещу Юрий Дмитриев.

Днешната присъда означава, че историкът трябва да излезе на свобода около 12 ноември, заяви пред журналисти адвокатът му Виктор Ануфриев. Дотогава обаче той ще остане в следствения арест, тъй като е възможно прокуратурата да протестира срещу произнесена присъда и да иска по-тежка.

След арестуването му в края на 2013 г. Дмитриев е бил само два месеца на свобода.

Присъдата е поредно доказателство, че в днешна Русия не се гледа с добро око на тези, които разкриват престъпленията на комунистическите управници, въпреки че дори СССР вече не съществува.

Кой е Юрий Дмитриев и как се пренаписва историята

Юрий Алексеевич Дмитриев (64 г.) е председател на карелския клон на общество „Мемориал“, разследващо престъпленията на сталинизма. През 1997 г. той разкри масови гробове в местността Сандармох, където са заровени над 7000 души, разстреляни по време на Големия терор. Това е периодът 1937-1938 г., когато са извършени най-кървавите репресии в СССР.

Благодарение на Юрий Дмитриев Сандармох бързо се превръща в място за възпоменание. Там са издигнати железни кръстове и роднини на жертвите редовно им отдават почит.

С идването на власт на президента Владимир Путин обаче отношението на руските власти към Сандармох се променя. Всичко започва с една статия на историка Юрий Килин. Той цитира документи на Федералната служба за сигурност (ФСБ), според които в Сандармох са заровени останките на съветски военнопленници, разстреляни от финландски войници по време на Втората световна война. Проправителствени медии докарват до над 20 000 броя на съветските жертви, който и досега не е доказан. На това се противопоставя самият Килин, но напразно.

Междувременно общество „Мемориал“ е обвинено в двоен стандарт и разделение на жертвите на „наши“ и „чужди“. През 2015 г. организацията е обявена за чуждестранен агент от руските власти.

От 2018 г. разкопки в Сандармох извършва Руското военно-историческо общество (РВИО). То действа с подкрепата на руската държава.

Критиците смятат, че действителната цел е да бъде подменена историческата истина за Сандармох. А от „Мемориал“ твърдят, че откритите от Юрий Дмитриев масови гробове са на свръхсекретно място, което няма как да е било известно на финландците.

Делото

Самият Юрий Дмитриев бе арестуван за първи път на 13 декември 2016 г. Това стана малко, след като карелският клон на „Мемориал“ публикува имената на над 40 000 милиционери, участвали в сталинските репресии.

Изследователят бе обвинен в производство и съхраняване на детска порнография. В компютрите му бяха открити снимки на осиновената му дъщеря Наташа, които той е правил по искане на социалните служби. Те отнеха детето от Дмитриев и го дадоха на родната му баба, която дотогава изобщо не се е интересувала от внучката си.

Първоначално прокуратурата искаше 9 години лагер за Дмитриев. Съдът нареди и психиатрични тестове. Но те показаха, че историкът няма психически проблеми.

През април 2018 г. Дмитриев бе напълно оправдан и освобозен. Два месеца по-късно обаче Върховният съд в Карелия отмени оправдателната присъда и нареди ново дело.

В резултат историкът отново бе арестуван по подозрение в педофилия. Мотивът бе, че той може „да окаже вредно физическо въздействие върху детето“. Последва обвинение срещу Дмитриев в изнасилване на Наташа. Той бе вкаран в психиатрия с искане за нова експертиза, която отново не даде исканите резултати.

Трагична бе участта на друг историк от Карелия – Сергей Колтирин. Той е директор на музея в град Медвежиегорск, който стопанисва лобното място в Сандармох. Колтирин бе арестуван през октомври 2018 г. по подозрение в „развратни действия, извършени от група лица“, срещу непълнолетен. През 2019 г. той бе осъден на 9 години трудова колония.

Докато Сергей Колтирин изтърпяваше присъдата си, той се разболя от рак. Именно по тази причина съдът постанови освобождаването му. Но прокуратурата протестира и активистът почина, без да дочака излизането си.

И българи са разстреляни в Сандармох

Най-малко четирима българи са сред разстреляните в Сандармох, сочат документите на карелския „Мемориал“. Става дума за следните хора:

• Андрей Петров Градинар. Роден е през 1908 г. в село Паркани, Тирасполски район – тогава Руска империя, днес Молдова. Безпартиен. Първоначално е принудително интерниран в Беломорско-Балтийския лагер на НКВД (така се е наричало по онова време съветското МВР – б.р.). Арестуван е на 19 декември 1937 г. Осъден е на смърт от т.нар. Тройка на НКВД. Растрелян е на 29 януари 1938 г. Реабилитиран е през 1960 г.

• Кирил Михайлов Николаев. Роден е през 1900 г. в Тирасполски район. Безпартиен. Също интерниран в Беломорско-Балтийския лагер на НКВД. Осъден е от Тройката на 2 септември 1937 и е разстрелян осем дни по-късно.

• Христофор Иванов Пейчев. Роден през 1893 г. в село Пандъкли – тогава в Румъния, а днес в Украйна. Безпартиен. И той е бил интерниран в Беломорско-Балтийския лагер. Арестуван е на 7 март 1938 г. След месец е осъден на длърт и е разстрелян на 3 юни същата година.

• Цанко (или Ценко) Иванов Темкин-Саватинов. Роден през 1896 г в България. Работник, бивш член на БКП, която тогава се нарича БКП (тесни социалисти). Първо на 18 август 1935 г. е осъден от специална комисия на НКВД на пет години лагер. Изпратен е на Соловецките острови. На 9 октомври 1937 г. Тройката го осъжда на разстрел. Екзекутиран е на 2 ноември 1937 г.