Дълбоко пазена тайна се оказва това как са били наказани полицаите, които бяха уличени в полицейско насилие от нощта на антиправителствения протест на 10 юли.

Това става ясно от съобщение на Българския хелзинкски комитет (БХК), който е подал заявления за достъп до обществена информация до МВР и СДВР относно наказанията, но е срещнал отказ.

Както е известно, на 10 юли - втория ден от демонстрациите с искания за оставката на правителството и на главния прокурор Иван Гешев, свидетелски показания и любителски видеа показаха шокиращо превишаване на правомощията на униформени. Протестиращи бяха бити и влачени, а после и захвърлени под колоните на Министерския съвет. Съобщаваше се и за гавра с момиче. Сред битите и попаднали в болница в тежко състояние бе и студентът Евгени Марчев, който пръв оповести за полицейското насилие.

Дълго време професионалното ръководство на полицията обясняваше, че извършва вътрешна проверка. На 27 юли СДВР излезе със съобщение, в което се посочваше, че комисията е установила, че четирима полицейски служители на отдел "Специализирани полицейски сили" са нарушили основни права на граждани, като са използвали физическа сила, превишаваща необходимите предели. Обещано бе, че ще им бъдат наложени "съответните дисциплинарни наказания". 

"Съдейки по дисциплинарната практика на МВР по сходни случаи, скриването на тази информация може да бъде интерпретирано като опит за избягване на общественото недоволство от поредния случай на снизходително отношение към извършителите на полицейско насилие", посочват от БХК. 

И разказват за комуникацията си с министерството. На 18 август от БХК са подали заявления по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по електронен път до СДВР и до МВР. Нито една от двете институции не отговорила в законоустановения 14-дневен срок.

"От СДВР не беше изпратен и входящ номер на заявлението, нито впоследствие отговориха на имейл със запитване за движението на преписката, както и изрично отказаха да дадат тази информация по телефона. 

На 8 септември служителката на БХК, от чието име беше изпратено заявлението, отиде лично в СДВР, където й беше казано, че документът е входиран, но "не се отработва", посочват още от организацията. 

По-късно същия ден все пак пристигнал отговор от МВР - "писмо, в което всъщност отговор няма, а въпросът се препраща по компетентност отново към СДВР с нов 14-дневен срок за отговор".

В писмото се акцентирало, че ЗДОИ не се прилага по отношение на информация, която представлява лични данни или достъпът до която е уреден в друг закон като НПК. Според юристите на БХК поисканата информация категорично не попада в нито една от посочените хипотези. 

"Безнаказаността на полицейското насилие е дългогодишен проблем в България. По данни от годишните доклади за дейността на прокуратурата и разследващите органи за периода 2017-2019 г. са били образувани 545 прокурорски преписки за полицейско насилие, като 141 от тях са прераснали в досъдебни производства. В съда обаче са внесени едва осем прокурорски акта, а осъдените са само двама", казат още от организацията.

Как са били наказани полицаите, превишили правомощията си на 10 юли, бе и въпрос, който президентът Румен Радев постави през миналата седмица пред главния секретар на МВР Ивайло Иванов по време на работна среща. Иванов също не даде отговор. Каза само, че наказанията са тежки, толкова тежки, че чак личният състав се възмущавал. И попита "да ги разстреляме ли".

Сигнали за полицейско насилие, в т.ч. над журналисти, имаше и след т.нар. кървава сряда - на 2 септември. МВР пак проверява, но резултати не са съобщени.