Как и кой да избира делегираните прокурори, които ще работят под ръководството на Лаура Кьовеши - тези въпроси станаха повод днес за сериозно противопоставяне в парламента между власт и опозиция, като според първите процедурата е изрядна, а според вторите - едно, че е непрозрачна, но и второ - поражда съмнения, че избраните обвинители ще са независими от началника си в България - Иван Гешев. 

Днес парламентът гласува на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се урежда сътрудничеството с оглавената от Кьовеши Европейска прокуратура, която бе създадена като звено за борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. По регламент държавите трябва да излъчат европейски делегирани прокурори (които може и да са съдии и следователи).

Прокурорската колегия, главният прокурор

Предложенията, които идват от Министерския съвет, бяха приети с 96 гласа "за", 7 "против", а 61 се въздържаха.

Те предвиждат прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да "извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури". 

Европейските делегирани прокурори са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по този закон - е предвидено още. С други думи, макар че ще работят с Европейската прокуратура, у нас те си остават редови обвинители.

Дава се заявка и за "институционална гаранция за независимостта на тези прокурори от надзора на прокурор от по-горестоящата прокуратура, включително на главния прокурор". 

Пленумът на ВСС

Очаквано от левицата имаха възражения. Според БСП е изключено изборът на европейските прокурори да се затваря само в състава на Прокурорската колегия.

"Според нас европейските делегирани прокурори трябва да се избират поне от пленума на ВСС, при това кандидатурите им да се гласуват с квалифицирано мнозинство", посочи Крум Зарков (БСП).

Допълни още, че проектът не отразява заявената цел делегираните прокурори да не са подчинени на главния прокурор (както е известно, структурата на държавното обвинение у нас е такава, че главният прокурор е на върха на пирамидата и всички останали са негови подчинени). Но и избраниците може да са съдии или следователи.

За левицата изборът на кандидатите тярбва да бъде прозрачен, за да не бъде оспорен. Определи проекта като "постен" и предложен в последния момент. 

"Законопроектът е написан така, че ако не показва точния човек, то показва от кои среди да го изберете" - посочи още Зарков, изразявайки съмнение, че само "послушни" кандидати ще бъдат определени в процедурата.

Колко наблюдаващи прокурори предлагате да има България? Защото в условията пише двама или повече. Имате ли представа колко представители ще излъчи България в Европейската прокуратура? На какви критерии трябва да отговарят тези хора, както и какъв трябва да бъде професионалният им опит? - направи изявление и лидерката на левицата Корнелия Нинова.

Попита и "кой ги предлага тези хора":

"Прокурорската колегия ли, неправителствени организации ли, Министерският съвет ли, парламентът ли? Кой? И на това нямате отговор очевидно. В много голяма степен законопроектът за промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Законът за съдебната власт е юридически и правен въпрос. Но в още по-голяма степен това е държавнически въпрос."

"Ако не мислите партийно и конюнктурно, а мислите държавнически и извън рамките на един мандат, ще се сетите, че най-големият проблем на политиката днес е недоверието на хората към политическата система, към правосъдната система, липсата на чувство за справедливост", допълни Нинова.

Няма да избира, само ще предлага

Опонира Красимир Ципов (ГЕРБ), за да заяви, че Прокурорската колегия няма да избира европейските делегирани прокурор, а ще предлага такива.

"Държавите членки определят кандидатите, а самите органи на Европейската прокуратура назначават тези европейски делегирани прокурори. Тоест в този законопроект уреждаме процедурата, за да определим кандидати, а не европейски делегирани прокурори", заяви той.

По думите му "законопроектът дава достатъчно ясни рамки, а голяма част от нещата са записани в самия регламент". Разктитикува депутатите от левицата, че не са прочели регламента, и посочи текстовете, касаещи атестациите на магистратите кандидати.

Кой е "усвоил" повече еврофондове

Но тъй като темата касае злоупотребата с европейски фондове, неизбежна бе и престрелката по оста коя партия е "усвоила" (в негативния смисъл) повече от европарите.

"Кой е един от най-големите проблеми на България по време на управлението на ГЕРБ? Корупцията. В последния доклад за наблюдение над върховенството на закона и в Резолюцията на Европейския парламент има едно много показателно изречение – че европейски средства отиват в близки до управляващите фирми, и че срещу това трябва да се вземат мерки" - обвини Нинова.

На което отвърна Десислава Атанасова (ГЕРБ):

"Длъжна съм да ви припомня времето, когато заради корупция и заради нарушени процедури по обществени поръчки се спираха средствата от европейските фондове за България. Това време беше, когато вие бяхте заместник-министър. През 2008 г. бяха замразени средства по ИСПА, ФАР, САПАРД. Защо? Заради корупция или организирана престъпност.

Помните ли как вашият партиен лидер и премиер откриваше неколкократно магистрала "Люлин", летище "София" и втори мост при Дунав. Втори мост при Дунав беше построен и довършен при правителство на Борисов. 

Бяха открити системни нередности по САПАРД и през 2013 г., когато бяхте част от управляващата коалиция, също имаше спрени средства.

Вие ли ще ми говорите за липса на доверие към правителството. Това са неоспорими факти."