Джони Деп е „бияч на съпруги“. Това потвърди Върховният съд на Великобритания с решение от 2 ноември. Магистратите отсъдиха в полза на издателската група на вестник „Сън“ и редактора на жълтия вестник, които актьорът подведе под отговорност за определението, дадено му в заглавие.

Решението провокира яростната защита на Деп от негови почитатели в социалните мрежи, някои от тях очевидно изненадани от развоя на процеса в Лондон. Но новината не би трябвало да предизвиква чак такъв шок, пише Хадли Фриймън, доскоро също почитателка на Деп, в „Гардиън“. Причината за това се крие във факта, че обвинения за домашно насилие срещу Деп се появиха още преди 4 години, когато бившата му съпруга Амбър Хърд си издейства временна ограничителна заповед.

Не трябва да е изненадващо и като се има предвид колко други обичани холивудски мъже бяха обвинени в тормоз над жени. Шон Конъри например, който почина на 90-годишна възраст на 31 октомври, не крие, че смята за редно удрянето на жени. Вестта за кончината му предизвика спорове дали медийните публикации трябва да се съсредоточат над професионалните му постижения, или над изказванията му, че всичко е наред, ако удариш жена, особено „ако жената е кучка, истерична или кръвожадна“, както твърди през 1965 г.

Но Деп си е изградил много различен образ от този на Конъри, той не е представител на алфа мъжкарството и агресивната сексуалност. Той идва от същото „котило“ звезди като Кърт Кобейн, Ривър Финикс и Киану Рийвс. Днес феновете му би трябвало да са на около 30-40 г., но това не им пречи да влизат в детски спорове онлайн, защитавайки безусловно невинността на актьора.

Междувременно, адвокатите на Джони Деп се заканиха да обжалват решението на съда:

„Съдебното решение е толкова погрешно, че ще бъде смешно за г-н Деп да не го обжалва“.

Преследването на определението „бияч на съпруги“ винаги е криело риск за Деп, отбелязва Фрийман. През 2021 г. той отново ще се изправи пред магистратите, този път в САЩ, по дело, заведено от него срещу Хърд. Поводът е статия, в която Хърд се описва като жертва на домашно насилие и присъдата от делото във Великобритания със сигурност ще даде отражение и отвъд океана.

Но решението от делото за клевета в Лондон не е това, което очерни завинаги репутацията на Деп. От известно време разказите за живота му звучат абсурдно – през 2018 г., попитан дали наистина харчи по 30 хил. долара месечно за вино, както твърди мениджърът му, той отговаря, че „това е обидно, защото сумата е много по-висока“. Затова и свидетелствата на Хърд за частните самолети, кокаина за закуска и обвиненията срещу нея, че е дефекирала на леглото на Деп и други показания гъделичкат любопитството на средностатистическия читател, но не правят почти нищо повече.

Това, което се оказва пагубно за кариерата му обаче, са разказите, че е замерял Хърд с телефон, че бил така обхванат от ревност, че нарекъл Леонардо ди Каприо „тиквена глава“, а Чанинг Тейтъм „картофена глава“, а в имейли до свои приятели говори за Хърд като за „евтин, сантиментален, безсмислен, мятащ се и преизползван рибен пазар“.

Но като оставим всичко това настрана, Деп винаги е бил необичайно сладкодумен за актьор от такъв ранг – със стил, който може да се определи като любезен и старомоден, част от неговата привлекателност. Но имейлите му звучат така, сякаш са писани от 6-годишно дете.

„Някъде между наркотиците и пиенето Деп явно е загубил разсъдъка си“, пише Фрийман.

Заедно с Финикс и Рийвс, Деп е един от представителите на светата троица гръндж идоли от 90-те, пълна противоположност на Ди Каприо и Брад Пит. Тримата са от звездите, които са наясно с красотата си, но едва ли не се срамуват да пробият в Холивуд с нея (Деп отказва лесната роля в „Телма и Луиз“, която по-късно Пит приема).

„Те символизираха не просто различен вид знаменитост, а различен вид мъжественост: привлекателна, но нежна, мачистка, но с доза женственост“, отбелязва авторката.

В края на 90-те тъкмо Деп бе звездата, която беше сигурно и нормално да харесваш, а феновете разбираха, че в тримата имаше много повече от външна красота – те бяха артистични, такова бе и поведението им.

Вероятно Деп никога няма да го формулира така, но той целенасочено култивираше такъв имидж. Още от началото той влезе в Холивуд със заявката, че няма да бъде поредната знаменитост, а културна фигура. Той трябваше да бъде тийн идол, но усложни образа си с творческия избор – големият му пробив е с мюзикъла „Cry-Baby“, следва ролята му на Едуард Ножиците. Започва да работи както с артхаус, така и с популярни режисьори като Джим Джармуш, Роман Полански, Тим Бъртън…

Деп винаги е подхождал към славата с ясен план в главата. Сред кохортата си от 90-те, Финикс се бореше да съчетае личните си ценности с присъствието си в Холивуд, а Рийвс не изглеждаше да мисли по въпроса и правеше предимно това, което на него самия му се ще. Но още тогава Деп си избира герои, които по-късно, дори и в днешни дни, често ще се появяват в интервютата му – Иги Поп, Марлон Брандо, Кийт Ричардс, Хънтър Томпсън. Да имаш едни и същи идоли 30 години е знак, че не израстваш като личност, отбелязва авторката, но и може да се разглежда и като последователност.

Минаха доста години, откакто Деп бе „готин“ за последно. През 2012 г. излезе новината, че се разделя с Ванеса Паради, защото се среща с Амбър Хърд. По онова време вече често се появяват разкази, че злоупотребява с алкохол и наркотици. Професионалната му репутация също започва да страда – заради „нараняване на ръката“ той налага забавяне на началото на снимките на петия филм от поредицата „Карибски пирати“. През юли 2020 г. Хърд разкри, че въпросното нараняване си е причинил той сам, удряйки в стената по време на един от скандалите им. По-късно свидетели разказаха, че Деп е пиел много по време на снимките на филма – до момент, в който се е нуждаел от слушалка в ухото, за да му подават репликите. Актьорът не отрече това в съда, но каза, че се нуждаел от слушалката, за да се съсредоточи над актьорската си игра с очите.

„Тъжно е и не трябваше да е така – обобщава Фрийман. – Разбира се, това е валидно за всяко падение на знаменитост – всяко падение в личен план – но при Деп човек имаше усещането, че пред него винаги е имало различен път, толкова близо до него. Днес това изглежда като алтернативна вселена. Би било лесно да стъпчем тази поредна разглезена и неприятна знаменитост, защото е показана като разглезена и неприятна. Това е лесно, но погрешно, защото това би подминало факта, че Деп бе завладяващ толкова дълго. Докато не се появиха обвиненията за злоупотреби, останалите истории за него като цяло бяха особено приятни. Мили дори.“

"Площад Славейков"