Като всички българи и аз тия дни живея с изборите в САЩ. Всяка вечер си пускам Си Ен Ен на телевизора и „Фокс нюз“ на лаптопа, взимам пуканки и почвам: „Давай, Байдъъъне, смачкай гиии“ и „До вииж даа не, бай Дони, дооо виииж даа нее!“, а при всяко съобщение, че някой щат е спечелен от републиканците, крещя неистово: „Съдията пе...аст, съдията пе...аст!“

От 4 ноември до днес съм написала 400 анализа във фейсбук и се скарах с всички ония, с които не се бях скарала покрай битката Мутафчийски-Мангъров. В интерес на истината заради тия избори малко изоставам с публикуването на статистика за пандемията, а пък Сирия и геополитическите ми прогнози за региона съвсем замряха, обаче след изборите ще наваксам. Важното е, че най-сетне проумях как точно функционира избирателната система в САЩ, защото тоя въпрос цял живот ме е мъчил.

Та още на 5 ноември знаех, че моите хора ще спечелят, защото направих следната елементарната сметка: „Ако Тръмп вземе Пенсилвания, а Байдън Аризона, Невада и Айова, то печели онзи, който в последния момент обърне нещата в Мичиган, но при липса на Айова, се налага да погледнем към Колорадо, което означава, че ако Тръмп печели в Тексас и Флорида, то е достатъчно за Байдън да вземе Калифорния, Мичиган и Пенсилвания, като още някъде на Уисконсин ни остават само 18 варианта за победа на Байдън и около 9 за победа на Тръмп.

Това, разбира се, ако Байдън не се провали в двете Каролини и не забрави да се обръсне, а Тръмп в същото време стъпи първо с десен крак в стола за обяд. Разбира се, ако четири тръби в това време се изливат в басейн в Такома, Вашингтон, а влакът за Синсинати пътува с 80 км в час, то синус си остава в тъпия Мичиган (ах, тоя Мичиган как ни разказва играта), а косинус отидва у царевичака. И стигайки дотук, вече можем само с една елегантна теорийка на вероятностите и няколко бързи сметки по квантова физика да се доближим на крачка от това да разберем кой ще управлява САЩ през следващите 4 години. Байдън“

Е, най-сетне настъпи мигът, в който мога да го съобщя с големи букви във фейсбук:

„КАКТО ВЕЧЕ МНОГОКРАТНО ПРЕДВИДИХ В АНАЛИЗИТЕ СИ“ и т.н.

За съжаление или всички са ме блокирали, или па аз съм блокирала всички, не помня много покрай вълненията от последните дни, та анонсът ми не предизвика голям ефект. Но все пак не се предадох и седнах пред телевизорите тоя път с шампанско, щото нали, ще празнувам победата. Поканих и съседите, ама тия отдолу не ми говорят, защото не одобрявам чернокожа Анна Каренина и съм против да съдят Кевин Спейси, а тия отгоре са комунисти и гласуват за Борисов. Та отварям си аз шампанското, пускам телевизиите и що да видя: Доналд Тръмп още е в Белия дом. Барикадирал се е! Сипах си една студена вода, вместо шампанското и увеличих звука.

„Аз съм президентът!“, крещи Тръмп и оранжевото му е станало тъмно оранжево. „Няма да изляза от тук, заключил съм се, хаха, не можете да ме измъкнете. Аз съм президентът!“

После пускат кадрите извън Белия дом -  спецчасти, полиция, летят хеликоптери, тежко въоръжени ченгета тичат насам-натам, купища камери ги следват. Част от полицаите са и доста контузени. Отново показват Белия дом. Там Доналд досущ като Кевин от „Сам вкъщи“ залага капани.

От таваните с прекрасни стогодишни полилеи падат кофи с катран и пера, пред всяка врата има миши капани и нещо като пехотни мини, ама с боя, по стената зад Доналд се виждат забити десетки стрелички, южното крило е заледено, а западното е намазано с олио. Доналд тича из коридорите с една туба с бензин и с обичайния си блясък в очите и не спира да крещи: „Аз съм президент! Аз победих!“

Телефоните звънят истерично, според Си Ен Ен самият Путин се опитва да успокои Тръмп, а според „Фокс нюз“ към Вашингтон е тръгнал Ким Чен Ун. Европейският съюз се е събрал на спешно заседание и пишат усилено план за програма за резолюция. По всички канали вървят надписи, че е създадена световна коалиция на добрата воля, която да извади Дони от Белия дом. Носи се слух, че Тръмп е взел заложници – един аятолах, който бил там за преговори, търговска делегация от Виетнам и инкасаторката, отишла да засече тока на семейство Тръмп, преди да се изнесат. По CNBC прекъсват излъчването от Белия дом, за да покажат Мелания. С обляно от сълзи лице тя горещо започва да умолява съпруга си:

„Дони, сречо, ща ти е, ща радиш тамо?

Пиян ли си, луд ли си, блесав ли си, како си? Не си дете, да га фанеш за руку, па да го доведеш. Како си се запело као говедо, бе.“ Следващите 10 минути от речта й ги цензурират, а камерите се връщат обратно в Белия дом. Дони току-що е подпалил Овалния офис и пее химна. Чуват се хеликоптери, които кръжат вече над самата сграда. Виждаме отряд тюлени, които се спускат по въжета към досегашния президент и мятат върху му усмирителна риза. След кратка схватка ръкавите вече са вързани, изтеглят го към един от вертолетите и напускат фронта в неизвестна медицинска посока. Мандатът на 45-ия президент на Съединените американски щати току-що е приключил.