Article_top

Новият бюджет е готов, има го. Той обаче е тежко критикуван заради големите дефицити и раздаването на пари на уязвими групи, които обаче не са пряко пострадали от кризата. Самият премиер Бойко Борисов онзи ден си спомни за 2009-а - годината, в която последно имахме голям дефицит, и годината, в която той пое властта от Сергей Станишев и Тройната коалиция. 

Прави ли същата грешка Борисов сега, както тогава Станишев? Говори: Симеон Дянков - финансов министър в първото правителство "Борисов"

Господин Дянков, преди два дни премиерът Борисов емоционално обясни, че през 2009 г. е поел една хазна с огромен дефицит, а всички се смеели на "постната пица", дошла след него. Днес положението е малко по-различно - новият бюджет като че има доста месо по пицата, но обществото май не изглежда много "заситено". Защо? 

- Премиерът Борисов е минал вече през една глобална финансова криза и знае как се постъпва в такива случаи. Разликата е, че през 2009 година правителството беше ново и имаше необходимата енергия и подкрепа за реформи. Сега правителството е в края на мандата и енергията липсва. Това е видно от пасивните политики.

Освен министър Марияна Николова другите министри вървят след събитията, вместо да ги изпреварят. Тази инерция особено важи за електронното правителство и работата по зеленото възстановяване на икономиката. И двете теми са в устата на министрите, но не и в действията им. 

Хайде да изясним спорните моменти в проекта на МФ. Прекалени ли са дефицитите за тази и следващата година - общо 10 млрд. лв.? Звучи стряскащо? 

- Не се плаша от голям дефицит за 2021 година. Някои други икономисти наистина са стреснати, защото това е новост за България. Вече 20 години правителствата се пазят от дефицити. Но сега сме в голяма криза с несигурен край и една година дефицит е обоснован. 

Въпросът е за какво се харчат парите. Като цяло те помагат на по-уязвимата част от населението, което е добре. Но не помагат особено на бизнеса. Което е проблем и ще става по-голям проблем в идните месеци. Предполагам, че следващото правителство ще се фокусира именно върху мерки за подпомагане на бизнеса.

Дългът? Той сам по себе си не е проблем, но наблюдаваме тенденция към прекалено скоростното му набъбване, без да имаме нито повишена производителност на труда, нито кой знае какви очаквания за сериозен скок на БВП. 

- Основното притеснение с повишаването на дълга е несигурността в това колко дълго ще продължи кризата и дали ще имаме и в бъдеще периоди на затваряне на бизнеси. Такива се очакват, а с тях и нуждата от допълнителни мерки. Тези мерки ще струват пари, вероятно много пари.

Какво си "купи" правителството през странните действия в пенсионната система? Така ли трябваше да се местят пешките в нея? 

- Тук правителството сгреши. Идеята, че с по 50 лева на месец се решава проблемът на пенсионерите, е грешна. Тя може да сработи като коледен бонус, но не като мярка за преминаване през кризата. Освен това разваля структурата на пенсионния модел. Веднъж като се дават тези допълнителни пари, те не могат да се отнемат. Ще станат постоянна част от пенсионния модел. Което означава вдигане на данъците след 2-3 години. 

Генерално - проблемът на бюджета фискален ли е, или е повече политически? Дефицити се консолидират, дългове се плащат, но посланията към обществото, които проектът изпраща - те могат ли да бъдат компенсирани? 

- Повтаря се историята от 2009 година - правителството на господин Станишев се опита да забави ефекта на кризата, като даде повече пари на пенсионерите преди изборите. Фискалният ефект се почувства през следващите 2-3 години и трябваше или да се повишат данъците, или да се правят съкращения. Тогава избрахме второто, а пък подобни мерки се вземаха и в други европейски страни. Предполагам, следващото правителство ще вдигне данъците. 

Какво бихте променили вие през проекта за бюджет? Особено във време на тази криза? Имаме и нов частичен локдаун в момента...

- Бих отделил допълнителни 3-5 милиарда лева за мерки за подкрепа на бизнеса. Бих свързал тези мерки с подкрепа на зелени проекти - например в транспорт и енергетика, но също туризъм.

За сметка на това бих забавил инвестициите във военна техника. Войната сега е с вируса, фрегати няма да помогнат.

Кирил Ананиев обясни, че данъчни отстъпки повече няма да има. Премиерът Борисов пък обясни, че в Германия давали повече на фирмите, защото плащали 60% данък. Като се абстрахираме от неверните числа, така ли би трябвало да се работи? Ако искаш да получиш повече - повече да плащаш?

- Повтарям идеята за забавяне на разходите за военна техника. Те са необходими, но не наложителни точно идната година. Оттам могат да се пренасочат пари към бизнеса. Също и от големите инфраструктурни проекти. В бюджета има достатъчно пари - трябва икономическо мислене.

БНБ предвиди, че е възможно вдигане на преките данъци, а и вие преди малко. Прогресивна скала или просто вдигане на плоската ставка - кое е по-добрият вариант?

- Вдигането на данъците става вероятно заради уж временните мерки за някои пенсионери и новите схеми за детски надбавки. Тези мерки ще станат постоянни - няма как следващото правителство да се откаже от тях.

В България основните приходи идват от ДДС - предполагам следващото правителство ще трябва да вдигне ДДС до 22 или 23 процента. Което ще забави излизането от кризата.

 
Симеон Дянков Снимка БГНЕС

Новият бюджет е готов, има го. Той обаче е тежко критикуван заради големите дефицити и раздаването на пари на уязвими групи, които обаче не са пряко пострадали от кризата. Самият премиер Бойко Борисов онзи ден си спомни за 2009-а - годината, в която последно имахме голям дефицит, и годината, в която той пое властта от Сергей Станишев и Тройната коалиция. 

Прави ли същата грешка Борисов сега, както тогава Станишев? Говори: Симеон Дянков - финансов министър в първото правителство "Борисов"

Господин Дянков, преди два дни премиерът Борисов емоционално обясни, че през 2009 г. е поел една хазна с огромен дефицит, а всички се смеели на "постната пица", дошла след него. Днес положението е малко по-различно - новият бюджет като че има доста месо по пицата, но обществото май не изглежда много "заситено". Защо? 

- Премиерът Борисов е минал вече през една глобална финансова криза и знае как се постъпва в такива случаи. Разликата е, че през 2009 година правителството беше ново и имаше необходимата енергия и подкрепа за реформи. Сега правителството е в края на мандата и енергията липсва. Това е видно от пасивните политики.

Освен министър Марияна Николова другите министри вървят след събитията, вместо да ги изпреварят. Тази инерция особено важи за електронното правителство и работата по зеленото възстановяване на икономиката. И двете теми са в устата на министрите, но не и в действията им. 

Хайде да изясним спорните моменти в проекта на МФ. Прекалени ли са дефицитите за тази и следващата година - общо 10 млрд. лв.? Звучи стряскащо? 

- Не се плаша от голям дефицит за 2021 година. Някои други икономисти наистина са стреснати, защото това е новост за България. Вече 20 години правителствата се пазят от дефицити. Но сега сме в голяма криза с несигурен край и една година дефицит е обоснован. 

Въпросът е за какво се харчат парите. Като цяло те помагат на по-уязвимата част от населението, което е добре. Но не помагат особено на бизнеса. Което е проблем и ще става по-голям проблем в идните месеци. Предполагам, че следващото правителство ще се фокусира именно върху мерки за подпомагане на бизнеса.

Дългът? Той сам по себе си не е проблем, но наблюдаваме тенденция към прекалено скоростното му набъбване, без да имаме нито повишена производителност на труда, нито кой знае какви очаквания за сериозен скок на БВП. 

- Основното притеснение с повишаването на дълга е несигурността в това колко дълго ще продължи кризата и дали ще имаме и в бъдеще периоди на затваряне на бизнеси. Такива се очакват, а с тях и нуждата от допълнителни мерки. Тези мерки ще струват пари, вероятно много пари.

Какво си "купи" правителството през странните действия в пенсионната система? Така ли трябваше да се местят пешките в нея? 

- Тук правителството сгреши. Идеята, че с по 50 лева на месец се решава проблемът на пенсионерите, е грешна. Тя може да сработи като коледен бонус, но не като мярка за преминаване през кризата. Освен това разваля структурата на пенсионния модел. Веднъж като се дават тези допълнителни пари, те не могат да се отнемат. Ще станат постоянна част от пенсионния модел. Което означава вдигане на данъците след 2-3 години. 

Генерално - проблемът на бюджета фискален ли е, или е повече политически? Дефицити се консолидират, дългове се плащат, но посланията към обществото, които проектът изпраща - те могат ли да бъдат компенсирани? 

- Повтаря се историята от 2009 година - правителството на господин Станишев се опита да забави ефекта на кризата, като даде повече пари на пенсионерите преди изборите. Фискалният ефект се почувства през следващите 2-3 години и трябваше или да се повишат данъците, или да се правят съкращения. Тогава избрахме второто, а пък подобни мерки се вземаха и в други европейски страни. Предполагам, следващото правителство ще вдигне данъците. 

Какво бихте променили вие през проекта за бюджет? Особено във време на тази криза? Имаме и нов частичен локдаун в момента...

- Бих отделил допълнителни 3-5 милиарда лева за мерки за подкрепа на бизнеса. Бих свързал тези мерки с подкрепа на зелени проекти - например в транспорт и енергетика, но също туризъм.

За сметка на това бих забавил инвестициите във военна техника. Войната сега е с вируса, фрегати няма да помогнат.

Кирил Ананиев обясни, че данъчни отстъпки повече няма да има. Премиерът Борисов пък обясни, че в Германия давали повече на фирмите, защото плащали 60% данък. Като се абстрахираме от неверните числа, така ли би трябвало да се работи? Ако искаш да получиш повече - повече да плащаш?

- Повтарям идеята за забавяне на разходите за военна техника. Те са необходими, но не наложителни точно идната година. Оттам могат да се пренасочат пари към бизнеса. Също и от големите инфраструктурни проекти. В бюджета има достатъчно пари - трябва икономическо мислене.

БНБ предвиди, че е възможно вдигане на преките данъци, а и вие преди малко. Прогресивна скала или просто вдигане на плоската ставка - кое е по-добрият вариант?

- Вдигането на данъците става вероятно заради уж временните мерки за някои пенсионери и новите схеми за детски надбавки. Тези мерки ще станат постоянни - няма как следващото правителство да се откаже от тях.

В България основните приходи идват от ДДС - предполагам следващото правителство ще трябва да вдигне ДДС до 22 или 23 процента. Което ще забави излизането от кризата.

Коментари

Дянков,затвори си устата

Дянков,затвори си устата,защото се оказа че държавата се справя и без тебе като фин.министър!
Филип Боев's picture
Филип Боев
Филип Боев

Пицаря дава оценки

Пишман икономиста не обелва и дума, защо на държавните служители, не се удържат осигуров-ки, а бюджета ги поема! Нито дума и за данъч-ното облагане с плосък данък, единствено в Европа. Този набеден капацитет колко служби смени откакто не е министър?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията