Един-единствен път Мохамед Али решава да разкаже своята история в книга и това става в най-трудния период от живота му – докато е отстранен от бокса през 1967–1970 г. заради отказа си да бъде мобилизиран във Виетнам. Боксьорът, променил тежката категория в бокса завинаги, отказва да наруши повелите на своята религия и заради това е наказан да не практикува това, което обича най-много. Предлагали са много пари на Мохамед Али, за да напише книга и да разкаже своята история. Феновете му чакат дълго, за да прочетат това, което той има да им каже. И през 1975-а това се случва – излиза единствената официална автобиография на Али, роден с името Касиус Клей.

„Аз съм най-великият“, писана в съавторство с журналиста Ричард Дърам и редактирана от Нобеловия лауерат Тони Морисън, излезе за първи път през 2020 г. на български език от издателство „Кръг“, четири години след смъртта на боксьора. На 23 февруари от „Кръг“ зарадваха почитателите на легендата Мохамед Али с ново луксозно издание на книгата с твърди корици.

Преводът на автобиографията е дело на Светлана Комогорова–Комата. Писателят и треньор по бокс Палми Ранчев стои зад редакцията, а поетът Иван Ланджев е автор на послеслова. Изданието изобразява и чества онзи Мохамед Али, който си спечели име и слава не само като най-добрия в бокса, но и като борец за равни права, пацифист, а донякъде и като поет.

„В една професия, известна главно с жестокост и кръв, един човек може да притежава благородство и достойнство. Боксьорът се бие за своя живот и живота на своите семейства, на тези, които обича и които ги обичат“, споделя в книгата си спортистът, някога известен като Голямата уста.

Без да се спира дълго върху детските и юношеските си години, Али разказва за най-великите моменти в своята кариера. Разкрива прословутата и дълго време неизяснена история с неговия олимпийски златен медал от 1960 г. Това е първият му голям успех като професионалист, но той хвърля медала в река Охайо, след като отказват да му сервират в ресторант в родния му град Луисвил.

Али ни повежда зад кулисите на един от най-големите му мачове – първата среща за световната титла в тежка категория през 1964 г. срещу Сони Листън или „първото пришествие“, както го нарича самият той. Един мач, предшестван от скандална кампания, в която двамата боксьори стигат до крайности. Един от куриозите, за който българските фенове могат да прочетат, е автобусът „Големия червен“. Мохамед го купува и го откарва при най-добрия художник на табели – баща си, за да го боядиса в оранжево, зелено, червено, жълто и синьо, но предимно в червено. От едната страна е изписано: „Най-колоритният боксьор на света – Касиус Клей“, а от другата: „Сони Листън е велик, но в осми рунд ще падне в миг!“. Али пътува с автобуса навсякъде и дори отива на мача с него. Докато мерят теглото им преди мача, Али произнася култовата си реплика: „Летя като пеперуда, жиля аз като пчела!“, а когато си извоюва от никого неподозираната тежка победа, той се провиква: „Аз съм кралят на света!“.

Не е пропуснат и един от най-големите съперници в кариерата на Мохамед – световният шампион Джо Фрейзър. Първата среща между тях е наречена „Мача на века“ и е гледана от повече хора по света от всяко друго спортно събитие в историята. Али описва подробно съсипващата загуба, която изпраща Джо в болницата за близо седем седмици, въпреки че е победител.

„Аз съм най-великият“ приключва с последната трета среща между двамата „динозаври“ в Манила през 1975 г., когато Али побеждава с технически нокаут. 

И пред камери, и в своята атобиография Али е казвал много пъти, че боксът е само средство, което го е извело на сцената. Че ако не беше станал спортист, вероятно щеше да е умрял в Луисвил на някоя барикада за граждански права.