Андон Балтаков бе избран за генерален директор на БНР през януари 2020 г. Той спечели конкурса след като Съветът за електронни медии прекрати преждевременно мандата на неговия предшественик – Светослав Костов, под чието управление спря за няколко часа програма „Хоризонт“, а прокуратурата започна разследване за натиск и цензура в радиото.

В края на миналата година Балтаков подаде оставка пред СЕМ заради несъгласие с начина, по който бяха предложени от Министерството на културата промени в Закона за радиото и телевизията. Генералният директор обвини културния министър Боил Банов, че е подменил текстове на работната група. В последствие той оттегли оставката си, а промените, които така и не стигнаха до гласуване в парламента, бяха върнати в техния първоначален вариант.

Но това не е всичко, което се случва в БНР през последната година. Прокуратурата започна няколко други проверки в радиото, а изборът на Андон Балтаков се оспорва в съда.

Г-н Балтаков, завърнахте се преди малко повече от година от Съединените щати в България, за да оглавите БНР. Какви са впечатленията ви за това време?

Аз не възприемам това като завръщане, а като пореден етап от професионалната ми кариера. И не зная, когато приключа работата си в БНР, накъде ще продължа. А по въпроса ви, мисля, че поне в радиото успях да установя заченките на една нова управленска култура - начина по който съм бил обучаван, по който съм работил и видял добри практики, даващи резултат. И стъпка по стъпка вървим в правилната посока.

Разбира се, аз трябва да адаптирам скоростта, която се налага на хората. Защото знам какво е да налагаш нова култура и нови принципи на работа с конкретна отговорност и срокове.  Да очакваш топката да се движи постоянно напред. Това да е зададена стратегия, да има визия, къде искаме да бъдем след година, две, три, за да може да се разбива тази стратегия на инициативи и проекти. И колегите, които са отговорни за това, да бъдат с едно усещане, че тази работа няма кой друг да я свърши и никой не ни казва на нас какво да правим. Написал съм концепция, имам план за управление, през 3 месеца се отчитам пред СЕМ, сега завършвам първия си годишен отчет. И, ако аз не си изпълнявам концепцията, ще бъда санкциониран. Според мен в БНР доказваме, че в България могат да се случват и добри неща.    

Какво продължава да ви изненадва или дразни вътрешно?

Аз съм доста дзен човек. Видял съм много, преживял съм много. И трудно някакви професионални ситуации могат да ме изненадат. Впечатлява ме обаче, че продължава да има хора, които се питат: аз на кого съм човек.

А на кого сте човек?

На никого. На себе си. Само и единствено. Тук съм, защото съм спечелил конкурс. Той бе публичен. Заявил съм какво мога да направя в БНР, разбира се, с подкрепата на един добър екип. И работим. За мен това е работно място. Нищо друго.

А как работите с представителите на другите институции? Има ли натиск върху вас като генерален директор на БНР?

Директен, не.

А индиректен?

Мога да кажа, че получавам съобщения.

Как да разбираме това?

БНР като обществена медия е част от тази система, която формира общественото мнение. Или задава тон на обществения диалог, въпреки, че нямаме визията на телевизиите. Нормално е всеки един, който се опитва да контролира публичните съобщения, да има мнение по това как се развива една такава основна институция като БНР.

Второ, налице е усещането, че БНР все още е държавно. И това е може би генерационно, поколенческо мислене. А моята ясна заявка е, че БНР не е държавно, ние не сме агенция към Министерския съвет, ние се управляваме по различен начин.

И това е нещото, което дразни определени кръгове и среди, които усещат, че имат някаква власт. Разбира се, всяка реакция има контрареакция. Но към този момент – година и два месеца, получавал ли съм удари директно или индиректно? Ами, при мен всичко е било публично и прозрачно. И всеки може да си направи сметката какво е стъргалото, което съм поел и през какви трудности преминавам, за да ръководя една изключително ценна институция за българското общество.

А откъде идват тези индиректни сигнали – от сегашните управляващи, от парламента, от отделни политици?

Доколкото започнах да навлизам, анализирам и разбирам начина, по който действа ръководният елит в българското общество, то е като някакъв тип мрежа на познанства и зависимости. Ако мен не ме харесва някой, има такава система, която е точно като паяжина, да се направи опит да бъда сплашен, да бъда страхуван - знам, че това е дума, която се ползва в българския разговорен език. Но аз няма от какво да се страхувам. Не вярвам, че някой би посегнал към мен.

И заплахи ли е имало към вас?

Не, заплахи не е имало. Но по отношение на сигналите, които получавам, виждам, че има хора, на които им е некомфортно да бъда генерален директор на БНР. И то може би заради независимостта, която показвам. И заради свободата, която вече от година колегите започнаха да осъзнават, че имат.

Журналистите в радиото би трябвало да се чувстват свободни и не би трябвало да има никакви негативни последици за тях, ако техните позиции, мнения и продукти отговарят на стандартите на БНР, истина са, и са в рамките на Закона за радиото и телевизията. Ненапразно имаме и едно предаване, което се казва „Политчески некоректно“ и смятам, че е един успешен проект. За мен е важно колегите да се чувстват свободни и спокойни. А аз поемам негативите и позитивите като ръководител, за да може радиото да върви напред. Не искам БНР да съществува, да вегетира, искам да се развива. И това ме движи всеки ден.

Преди година и половина прокуратурата започна проверка за цензура в БНР. Имате ли информация докъде стигна разследването?

Ето това ме притеснява. И ще спрем разговора за прокуратурата. Но искам да поставя няколко теми пред българското общество. Спирането на програма „Хоризонт“ за пет часа – нямаме отговор. Аз съм подал няколко сигнала за неща, които намирам за проблематични. Минала е вече една година и явно тези проверки са някакъв етап. А в същото време, тъй като и вие по питахте дали усещам някакъв натиск, това мен ме притеснява. Опитват се по точно този начин да показват на генералния директор, че има система в тази държава, която може да бъде използвана срещу един човек да бъде подложен на някакъв натиск.

Става въпрос за делото, образувано миналата година. Ако си спомняте трима от Управителния съвет на БНР подадоха жалба, свързана с доставката на ток за БНР. И българската прокуратура е била толкова бърза, за да се стигне до досъдебно разследване точно по този сигнал. А по останалите сигнали, които сме подали ние от БНР, все още се води само следствие.

Искате да кажете, че прокуратурата се използва за инструмент за натиск?

Това е малко силна дума. Но аз го казах и на разследващия полицай, който ми се обади: пет дни преди началото на изборната кампания, някой да ми каже, че има такъв тип разследване, като ръководител на БНР, аз го усещам като сигнал. И когато някой разследващ полицай се обади на генералния директор на БНР, нали се сещате, че е станало със знанието на други хора.

Кога е започнало това разследване?

Не искам да навлизам в детайли, защото не зная какво мога да кажа. Но нали знаете, че срещу Съвета за електронни медии се води дело заради моя избор. То е отложено, защото има някакви административни процедури. И според информация на моя адвокат, съдийката е решила да го прекрати временно, защото се водят няколко дела. Има едно дело за избора, но в същото време, това, което ме притеснява е, че сега прокуратурата е започнала по сигнал друго дело срещу мен – че съм подписвал декларация с невярно съдържание: нямал съм стаж и не съм декларирал, че имам фирма. Аз стаж имам и нямам фирма.

А по чий сигнал работи прокуратурата?

Не мога да ви кажа. Поисках да ми изпратя призовка, за да се запозная официално с документите. И да разбера всъщност какво иска прокуратурата от генералния директор на Българското национално радио.      

А как работите със сегашния управителен съвет, който бе избран по време на вашия предшественик Светослав Костов?

Решенията, които приемаме са част от моята платформа, с която съм спечелил този конкурс. За последните няколко месеца - след като оттеглих оставката си, не съм имал проблеми или търкания с членовете на управителния съвет. Разбира се, нашите взаимоотношения са изключително делови. Виждам ги само и единствено по време на заседания. И след което - „по живо, по здраво“.

Необходимо ли бе да си подадете оставката заради промените в Закона за радиото и телевизия, които, както се видя, този парламент отказа да разгледа?

Аз съм високопринципен човек с много чувствителна етика по отношение на стандарти и очакванията ми към хората. За мен беше много важно да покажа, че когато си свикал една работна група – говорим за екипа, който бе сформирал министърът на културата, тя е дала резултат, но този резултат е манипулиран, а и моето собствено мнение не е отчетено като ръководител на може би най-голямата журналистическа организация в България… Тогава трябва ясно и категорично да се заяви несъгласие. А и вие самият видяхте цялата тази византийска постановка.

 

Не искам дори да си спомням това преживяване. Така не се прави демокрация. А и целият този цирк с внасянето на законопроекта и отказът да се приеме законът точно преди една седмица. Пореден водевил! За какво? Как ще повярват на българските политици международните или вътрешни партньори? Тотално безумие…

Промените засягаха финансирането на обществените медии, мандатите на генералните директори и управителните съвети на БНТ и БНР, отчетността пред СЕМ и Сметната палата. Какви проблеми трябваше да реши този проектозакон?

Едно от основните неща, които успях да свърша през тази година, бе да променя системата на заплащане на колегите. В БНР повече няма хонорари, нещо което тровеше атмосферата в радиото. И заплатите достигнаха до едно определено ниво. Ако бе приет новият модел на финансиране, ние имахме правото да създадем такава методология на изчисляването на производството на един продукт, която щеше да доведе до ново повишаване на заплатите в БНР. За нетни разходи щеше да има видими показатели. Сега ние ще продължим с този анахронизъм от социализма – час програма, и във всеки един момент Сметната палата ще може да ми каже: „Вие защо финансирате със средства от програма вашият Симфоничен оркестър? А защо произвеждате дигитално съдържание, защо финансирате издръжката на сградите на Радио „Шумен“ или Радио „Благоевград“? Това ви е час програма.“

Достатъчен ли е бюджетът на БНР за тази година?

Бюджетът ни е увеличен. Аз съм доволен от дисциплината, която наложихме миналата година. Знаете, че поех радиото с огромен дефицит. Завършихме стабилно годината. И не само, че не започнахме с дефицит, но и увеличихме заплатите. Аз не се притеснявам за финансовото здраве на радиото, включително и за подготовката на изборите, които ще се проведат тази година. В България може да се работи с нормални принципи. Въпросът е дали ръководителят обслужва само и единствено интересите на организацията или има и други интереси, които го притесняват.    

Как ще гарантира БНР на българските слушатели, че ще има информиран избор в предстоящите избори?

Изборният кодекс ми е на масата. Нас ни управлява Изборният кодекс. Ние започнахме още преди месец кампания от репортажи и теми, в които питаме хората дали политиците са си изпълнили обещанията. Направихме преглед на политическото здраве на партиите. Не може да мърдаме извън закона. Ще имаме стриктна дисциплина да не позволим да се прокрадват изказвания, които не са съобразени с Изборния кодекс. Когато има изказвания и позиции на министри или техните заместници и те са участници в изборните листи, текстовете им ще минават поне през две редакции. По радиото ще бъде излъчвано само това, което е свързано с конкретната им министерска или административна работа, за да не се прокрадват политически послания по време на кампанията. Специално за изборите имаме и нов сайт – „Аз избирам“, където нашите слушатели и читатели да имат своя информиран избор.

А какво ще направите с политическите дебати? По закон всеки един участник има право да безплатно участие в тях, какво и реклама в обществените медии.

Колегите в БНР дадоха изключително интересни теми, които да бъдат обсъждани от самите политици. Но ние не може да бъдем отговорни за политическата и комуникационна култура на отделните представители на партиите. И като наблюдател, и като генерален директор на БНР, виждам едно изключително принизено ниво на политически диалог и дискусия. Това, което ми прави впечатление е, че няма борба на идеи. Няма интелигентен сблъсък на различни гледни точки. Липсва елементарното човешко поведение да приемаш гледната точка на другия, дори и да не си съгласен с него. Нещо, което съществуваше в България през 90-те години, но говорим за друго поколение политици. А защо политическата култура е станала толкова ниска нямам представа. Но това, което мога да гарантирам, е че ние ще бъде безпристрастни и независими. И нашата единствена цел като журналистическа организация е да помогнем на нашите слушатели да направят собствения си избор. Ние не сме пропагандна машина. И моят призив е всеки да гласува. 

Съжалявате ли за тези месеци и кризите, които преживяхте в радиото?

Съжалявам, че семейството ми не е тук. Аз съм не само генерален директор на БНР, но съм и съпруг, и баща. Моето семейство е в САЩ. Близките ми бяха тук около празниците, но се върнаха там. Аз се чувам с тях всеки ден, но знам колко им е трудно и на тях. Те са сами, колкото е опасно тук, толкова е опасно и там. И вечер, когато се прибера, това е най-голямата болка, която изпитвам.