Незабравимо пътешествие из петте бивши съветски републики – Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан  Страни по пътя на коприната оставени на кръстопътя на историята. Разкази, срещи с хора, политика и минало в едни недокоснати от модерния свят места и райони окъпани в злато и лукс.  

Тази книга е блестяща комбинация от пътепис и история, която ще промени представите ви за един отминал режим и живота след това. 

Ерика Фатланд е родена през 1983 г. и следва социална антропология в Университета в Осло. Книгата й от 2011 г. „Селото на ангелите“ представлява репортаж от мястото на събитието за терористичните атаки през 2004 г. в Беслан. Автор е и на книгата „Годината без лято“, която описва мъчителната година след клането на норвежкия о-в Ютьоя през 2011 г. Говори осем езика и живее в Осло.

Клуб Z публикува откъс от "Съветистан" на Ерика Фатланд (изд. Вакон).

Мраморният град

Мраморът ме заслепяваше. Жилищните блокове се изви­сяваха като заснежена гора – високи и елегантни, но ли­шени от характер. Накъдето и да се обърнех, навсякъде беше едно и също: блестящ бял мрамор. Трескаво щраках с фотоапарата през прозореца на колата, все едно бях за­бързана японска туристка на амфетамини. Повечето ка­дри не ставаха за нищо. 

   Пътищата между редиците блокове бяха достойни за богата на нефт държава – с по осем ленти и осветявани от специално проектирани бели лампи. Автомобилите, които всъщност можех да преброя на пръстите на едната си ръка, също светеха от чистота. Предпочитаната марка беше „Мерцедес“. По широките тротоари не се виждаше и един пешеходец – само от време на време някой поли­цай, въоръжен с примигваща в червено палка, с която спираше всяка втора кола, според мен от скука. 

   Сякаш всичко в града идваше от бъдещето – дори спирките на градските автобуси, които имаха климати­ци. Само че хората от бъдещето ги нямаше. Контрастът с хаоса в самолета беше поразителен: скъпите мрамор­ни сгради бяха просто празни черупки, а улиците бяха пусти. Единствено край пътя се забелязваха признаци на живот. Армия от наведени жени с оранжеви жилет­ки и покрити срещу слънцето лица яростно се бореха да поддържат града чист. Изглеждаха като партизани, кои­то режеха, събираха с гребла, метяха и прекопаваха. 

– Ашхабад стана много красив град  благодаре­ние-на-нашия-президент – отбеляза моят шофьор Аслан. 

   Беше прехвърлил трийсетте, блед и изпит, и имаше мал­ки деца. Последните четири думи бяха изговорени бързо и автоматизирано, както мюсюлманите казват след всяко споменаване на Пророка „Аллах да го благослови и с мир да го дари“, или както ние мънкаме учтиви фрази от сорта на „Няма защо“ и „Много ми е приятно“. Щях да открия, че съществуват много варианти на тази почит към прези­дента, неизменно произнасяни все така тържествено. 

   Ашхабад беше построен с цел да смайва посетителите. „Вижте какво сме постигнали! – сякаш крещяха мрамор­ните сгради. – Вижте ни, вижте ни!“ Световните медии може и да не следяха отблизо какво се случва в малката пустинна страна в Централна Азия, но „Книгата на ре­кордите на Гинес“ вече от известно време опознаваше нейните ексцентричности. През 2013 г. жителите на сто­лицата отбелязаха поредния рекорд: Ашхабад вече официално е градът с най-много облицовани с мрамор сгра­ди на квадратен километър в света. Твърди се, че мра­морните кариери в Карара, Италия, са на привършване заради ненаситния туркменски апетит към белия камък. Обитателите на Ашхабад вече могат да се похвалят, че живеят в града с най-много фонтани в света – напук на факта, че 80% от Туркменистан са пустиня. Отвъд буле­вардите с по осем ленти във всички посоки се прости­рат голи пясъчни дюни, но сред белите мраморни стени водата се лее в изобилие. Където и да отидеш, наоколо се чува ромонът на течаща вода. Освен това Ашхабад е дом на най-голямото затворено виенско колело в света – удивително стъклено съоръжение с височина 47,6 ме­тра и затворени кабини, които бавно се въртят. Кулата на Теле- и радиопредавателния център „Туркменистан“ е висока 211 метра и включва най-голямата архитектурно оформена звезда в света. За известно време най-високи­ят пилон за знаме също се намираше в Ашхабад, но впо­следствие този рекорд беше подобрен от други бивши съветски републики.