Всякакви прилики с действителни лица и събития в този невероятно смешен роман са случайни, непълни и понякога верни.

Готови ли сте за една невероятно смешна история, която по нищо не отстъпва на някои от най-великите конспиративни теории? 

На пазара вече може да откриете „Подполковника и пролетта” от Нил Колефф – майсторска гротеска, в която абсурдни ситуации се преплитат с подозрително познати събития и факти от близкото минало и в която един диктатор, който се преструва на умрял, се опитва да се върне на власт.

Малва е чудесен остров. Скрит някъде из Средиземно море, той е рай за най-различни познати и непознати герои на деня, месеца, годината и десетилетието дори. Тук от любовта на народите си почиват диктатори, военнопрестъпници в оставка и прокудени олигарси. Търговци на плът, дрога и оръжие живеят в съседство с банкови измамници, организатори на предизборни кампании и черни пиари. Малва е страна с огромно сърце и дава убежище всекиму.

И неслучайно на този остров убежище е намерил и Подполковника. Светът отдавна го мисли за мъртъв, но той си е здрав и свеж като репичка, живее в огромна вила с басейн, която се обитава единствено от него и мълчаливия му иконом.

Спокойствието му изглежда непоклатимо, докато един ден на вратата му не почука вестоносец с шифро­вана покана от човек, готов да направи всичко, за да му помогне да заеме обратно мястото, което му се по­лага по право, а именно – това на велик диктатор…

В тази съвсем достоверно звучаща измишльотина се оказват замесени съветници, зажаднели за власт наследници, ВИП-ове, журналисти, международни дипломати и българското разузнаване. А един сезон е застрашен  от заличаване от календара.

Нил Колефф разкрива ревниво пазени тайни, свързани със световни и родни събития, дребни и големи сблъсъци на интереси, а върху всички тях е простряна напоената с петрол сянка на Подполковника. Който на всичкото отгоре иска да забрани пролетта!

 „Подполковника и пролетта” е забавно, но и зловещо предупреждение, което въвежда читателя в свят на политически игри, интриги и конспирации. В него всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни и само понякога верни. Четете на своя отговорност.

Клуб Z публикува откъст от новата книга на Нил Колефф "Подполкованика и пролета" (изд. Сиела)

Ехооо... ехо, бе...

Съветника чуваше през мъгла как някой го вика, но отказваше да отвори очите си. Страхуваше се, че ако го направи, сънят му ще си отиде и той пак ще се изправи пред тъжната истина, че неговият приятел Мукаддам отдавна е мъртъв, а в Малва живеят двама от двойниците му. Когато обаче върху лицето му се изля кофа със студена вода, той нямаше избор и сърдито се надигна от пода.
– Полека, братко мой, ела да седнеш на мекичко, гледай да не се подхлъзнеш на мокрото, че много се пързаля – Подполковника се суетеше като квачка около любимия си съветник и се чудеше дали от удара на главата се е смахнал още повече или обратното, както пишеше в някои медицински списания (защото от скука Мукаддам бе започнал да чете безразборно и така в изминалите години значително бе обогатил общата си култура). – Чай?
– Водка! – изграчи гостът му.
– Не употребявам! – отсече домакинът, с което още веднъж потвърди, че май наистина е оригиналният Подполковник, защото доколкото Съветника си спомняше, всичките му двойници без изключение употребяваха и то по много. Неспособен да повярва на щастието си, таткото на Сухуфи реши да направи последна проверка:

– Какво мислиш за „Лудостта на мравките“?
– По-добра е от „Селото и самоубийството на космонавта“, все пак в първата разкривам самия себе си, което е доста поучително, не мислиш ли? – Подполковника отговаряше внимателно, но с прискърбие установяваше, че Съветника му продължава да си е чисто луд, защо иначе ще подхваща разговор за литературното наследство, което Мукаддам остави след себе си – факт, за който малцина подозираха.

Съветника нямаше нужда от повече доказателства за автентичността на оригинала – само шепа хора знаеха заглавията на книгите, които бе написал Мукаддам, с изключение на зелената му книга– нея всички я знаеха, но тя не беше точно литература, а спадаше към т.нар. трета световна теория. В следващия миг си даде сметка колко непочтително се беше държал с домакина си и как от първия миг на срещата им сутринта се опитваше да го командори, затова се засрами и се помоли вътрешно много да не му се сърдят. Подполковника пък нямаше никакво намерение да се сърди на когото и да било, защото беше зает за пореден път да се измъква от обятията на госта си – този път по-силни, а риданията му – по-сърцераздирателни. „От удара ще да е“, помисли си Мукаддам, защото реши, че комоциото е докарало амнезия на госта му и той не помни, че вече са минали през тази сцена, още рано предишната сутрин.
– Да се успокоим! – предложи Подполковника и Съветника веднага се успокои.
– Да вървим да спим! – пак изкомандва Подполковника и Съветника послушно тръгна към крилото за гости, защото днешният ден, който отдавна се беше прехвърлил в много след полунощ и в действителност започнал вчера в ранни зори, тъкмо в този момент му изглеждаше толкова дълъг, сякаш вече се точеше цяла година.

Прележно завит, Съветника се сгуши в леглото и най-после си позволи да се отпусне – щом Подполковника е жив, Фезия няма как да им се изплъзне. Малко фезийски номера – а те са царе на това – и много скоро светът пак ще трепери от Подполковника. Сега му оставаше само да открие Сухуфи, който сигурно се чувстваше самотен във фезийската столица и да си го прибере в Малва. Момчето имаше качества.