Има три сценария за постигане на колективен имунитет  - оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Това каза здравният министър в оставка проф. Костадин Ангелов на пресконференция на кризисния щаб.

"Оптимистичният е в края на юни, реалистичният в края на юли, а песимистичният в края на август", обясни Ангелов.

Премиерът в оставка Бойко Борисов преди дни обяви, че ще има такъв до края на май.

Той допълни, че до края на април България ще получи 324 хил дози от ваксината на "Пфайзер", през май ще дойдат 1 505 790 ваксини, което означава да се слагат по 50 хил. дози на ден. През юни се чакат 1 645 000 дози, което ще позволи да се слагат по 55 хил. дози на ден.

"Справяме се и с третата вълна на COVID. Мерките, които бяха взети бяха навременни, пълноценни, дадоха резултат. здравната ни система издържа", каза още Ангелов.

И допълни:

"Обърнахме тенденцията за отношението излекувани-потвърдени. За последната седмица излекувани са 18 413,  а потвърдени 15 385. С над 3 хил. души повече са излекуваните от положителните".

Главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев съобщи, че 14-дневната ни заболеваемост е 570 на 100 хил. души.

Ангелов коментира и разпускането на щаба от премиера Бойко Борисов.

"Логично решение. Да не се опитват политиците да правят политика. Здравеопазването не може да бъде боксова круша, върху която да загряват новопоявили се политици или някакъв вид политически мераклии. Уморихме се от политика, нека да бъдем максимално нормални поне в тази сфера", каза Ангелов.

И поясни че е логично щабът да бъде разпуснат в края на мандата, защото е "наднационална структура".

"Съвсем логично е следващият премиер да създаде такъв консултативен орган. Брифингите продължават. Отговорността се носи от здравния министър и главния държавен здравен инспектор", каза още Ангелов.

Кунчев анализира 14- дневната заболеваемост, като очакванията му са следващата седмица тя да падне под 500. Така страната ни е на 11-о място в ЕС и 4-о място на Балканския полуостров. По отношение на 14-дневната смъртност сме на второ място след Унгария в ЕС и на второ на Балканите след Северна Македония.

Вътре в страната разликите между отделните области вече не са толкова драстични. С най-висока заболеваемост са София, Варна, Русе, Перник, София област, Бургас. Най-ниска е тя във Видин, Разград, Кърджали, Пазарджик, Габрово.

"От епидемиологичната крива се вижда оформящият се спад, който продължава трета седмица, и ако върви с еднакъв темп и ако се запази, отиваме към приключване на третата вълна", добави Кунчев.

Той допълни, че смъртността следва заболяваемостта с темп от седмица - две по-късно. Международни проучвания показват, че при тази вълна има удвояване на броя на критичните случаи - заболелите са по-малко, но по-млади, болестта протича по-тежко и е с по-висока смъртност.

"Много е интересен примерът с Португалия, където от най-висока заболеваемост, сега страната е с твърде добри показатели. Лошият пример е Швеция, при която разликата със съседните страни започва да става огромна", коментира Кунчев.