Как си тръгва истинският мъж

Когато истинският мъж си тръгва,

когато се разделят с него,

когато късат с него,

когато го зарязват,

когато го отхвърлят,

когато му показват вратата,

когато даже не искат да говорят повече с него

той не трябва:

да вика;

да се кара;

да се цупи;

да моли за милост;

да моли за още малко;

да изброява какво е направил;

да твърди, че е най-добрият;

да внушава, че без него всичко ще пропадне;

да крещи;

да заплашва;

да замахва;

да удря;

да рита;

да бие;

да обижда;

да псува;

да обвинява други;

да се заканва;

да реди люти клетви;

да говори за отмъщение;

да кълне бъдещето;

да осмива миналото;

изобщо да позволява егото му да надделее… 

Истинският мъж просто разбира истината.

Него.

Не.

Го.

Искат.

Повече.

Край.

Него не го искат повече.

Боли. Знам. Ужасно. Дълбоко. Но истинският мъж трябва да стисне зъби. И само да каже:

„Благодаря за възможността да бъда тук. За мен беше чест. Оценявам. Опитах. Не успях. Извинявам се.“

Да се обърне. И да си тръгне. Тихо.

Истинският мъж. Ако иска да остане мъж, разбира се.

Всичко това важи и за личния живот! И няма нищо общо с нищо общо!