Евродепутатите от БСП спазиха традицията и не подкрепиха резолюция на Европейския парламент срещу Русия. И петимата български социалисти не участваха в гласуването.

За сметка на това и петимата бяха против резолюция, призоваваща за незабавното освобождаване на всички политзатворници в Куба.

Това показва справка от поименния вот днес.

В резолюцията за Русия евродепутатите призовават настояват да бъде освободен бившият лидер на движението „Отворена Русия“ Андрей Пивоваров, свален на 31 май от самолет за Варшава на летището в Санкт Петебург. Отправя се искане да бъдат прекратени репресиите срещу опозицията, както и да бъде отменено решението за обявявнето на три германски неправителствени организации, както и такива от други държави за нежелателни в Русия.

Резолюцията бе приета с 564 гласа „за“, 61 „против“ и 37 „въздържал се“.

Подкреппиха я 10 български евродепутати – 7 от Европейската народна партия (ЕНП) и трима от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Въздържаха се консерваторите Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.

Само шестима социалисти от ЕП гласуваха „против“.

Гласуването бе предшествано от разгорещен дебат в пленарната зала в Страсбург по обед.

„Опасявам се, че все повече свикваме с нови престъпления на режима. Но имам и усещане на исторически оптимизъм. Най-тъмна е нощта преди изгрева, но слънцето винаги изгрява“, заяви литовецът Андрюс Кубилюс от ЕНП.

Путинленд

Друг литовец – Пятрас Аущямичюс от ОЕ, се обърна лично към руския президент Владимир Путин:

„Превърнахте Русия в Путинленд, затваряте критиците, закривате независими медии. Въпреки огромните природни богатства и човешки капитал доведохте икономиката на Русия до тази на развиващите се страни. Но няма да подкопаете основните принципи на свободния свят и няма да изградите путинска стена между нас и руския народ.“

Не западните НПО, а свободата и правата на гражданите са нежелани в Русия, смята „зеленият“ германски депутат Сергей Лагодински, който е роден в Русия.

Полските евродепутати използваха случая отново да призоват ЕС и особено Германия да прекратят строителството на газопровода „Северен поток 2“.

Крайно леви, крайно десни са в един и същи строй

Кремълският режим намери, както обикновено, защитници сред крайната левица и крайната десница.

Една от тях бе добре познатата в България ирландка Клеър Дейли от радикалната левица. Миналото лято тя идва у нас да подкрепи антиправителствените протести.

„Основателят на „Отворена Русия“ Михаил Ходорковски постоянно зове на висок глас за смяна на режима в Русия, включително със сила. Пред Комисията за чужда намеса в този парламент и под аплодисменните на депутатите той предупреди за заплаха от руски НПО в Германия и необходимостта да им се наложат ограничения. Но когато руските власти погнаха неговата организация, ни се казва, че това е най-голямото нарушение а гражданските свободи в историята. Осъзнавате ли колко безумно е това?“, каза тя.

След което призна, че е много важно в една страна да има гражданско общество. Никоя европейска страна обаче няма да допусне някой да се опитва да свали правителство с помощта на чуждо правителство.

Дейли се съгласи, че законите в Русия стават все по-репресивни срещу гражданското общество. Но допълни, че Джулиан Асанж вече 10 години не е на свобода, а в ЕП не казват нищо по въпроса.

„Не става дума за права на човека, а за използването им“, констатира левичарката.

Германецът Гунар Бек от крайно дясната група Идентичност и демокрация (ИД) попита откъде действащите в Русия германски НПО получават пари. И ги обвини, че поставят тамошната демокрация под въпрос по принцип.

Бек изтъкна, че обиски се извършват и в Германия. Така постъпват с политици, които не се харесват на управляващите. Властите контролират най-важните регионални медии. А гражданите се контролират от най-малко 18 тайни служби, докато в бившата ГДР те били само две.

„Германия отказва лицензи за руски медии. Кога ЕС най-после ще разследва свободата, върховенството на закона и демокрацията в Германия, а не само в Унгария, Полша и най-вече Русия“, попита Бек.

Тези думи предизвикаха ответната реакция на сънародника му Хелмут Гойкинг от ЕНП:

„Прекрасна реч, г-н Бек. В нея вие ясно посочвате, че в ЕС живеем в демокрация, което е важно за нас. Защото вие сте избран в тази камара и сте свободни да говорите и да казвате каквото искате, без да се страхувате от нищо. В Русия щяхте да бъдете преследван и нямаше да говорите свободно подобни неща. Могат и да ви хвърлят в затвора при ужасяващи условия. Това, което казахте, бе срамно.“

Особено интересно изказване направи полският социалист Лукаш Кохут. Той сравни властта в Русия с тази в своята родина и Унгария.

„Изненадани ли сме, че руският режим удря НПО? Абсолютно не. Всички авторитарни режими и автокрации разглеждат гражданското общество като свой враг. Диктаторите винаги искат да сведат един гражданин до пешка, сляпо следваща заповедите. Това е т.нар. стратегия за нарязване на салам. Първо режете финансирането на НПО. След това ги клеймите, изтиквате ги от обществената сфера, понякога чрез действия на институциите, които сякаш излизат от Оруеловата действителност. След това ги заплашвате със съдебни дела. Това вече е действителност в Унгария и Полша. И е това, което имаме в Русия. Трябва да окажем натиск върху нея. Но трябва да се погрижим и за нашия заден двор на реките Дунав и Висла“, заяви Кохут.

ЕП иска свобода за политзатворниците в Куба

Резолюцията за Куба бе приета с 386 гласа „за“, 236 „против“ и 59 „въздържал се“. Тук обаче огромен брой от евродепутатите социалисти са били против. Сред тях са и петимата представители на БСП.

Всички останали 12 български представители са подкрепили резолюцията.

11 социалисти от ЕП са гласували „за“, а 13 са се въздържали.

Парламентът призовава властите в Куба също така да извърши реформи в законодателството, които да гарантират свобода на печата, събиранията и демонстрациите. Хавана трябва да предприеме промени, които да позволят свободни, честни и демократични избори.

Изразява се и съжаление, че Куба не позволява посещения на делегации на Европейския парламент.